Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 08.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд наказателно отделение в
публичното заседание на 10.03.2011 год. в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: Х. МИХАЙЛОВА
мл.с.
ЕЛЕНА ДОНКОВА
в присъствието на:
прокурора ДЕСИСЛАВ НАЧКОВ секретар Хр.Ц.
като разгледа докладваното
от съдията Хр.МИХАЙЛОВА
ВНОХ дело N`599 по описа
за 2010 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство
пред Врачанският окръжен съд е образувано по жалби на: Подсъдимия Д.В.Л., чрез
защитника си адв.В.Г. - ВАК, от адв.Д.Н.
- защитник на подсъдимите И.Т.С. и Ц.С.С., подсъдимия И.В.Г., подсъдимия Н.Т.Й.,
от адв.Р.Я. - служ.
защитник на подс.Й.,*** и частен обвинител С.С.И.,***Г.
и протест от ВРП, против присъда №105/25.10.2010год. по НОХД№940/08год. по
описа на ВРС. С посочената Присъда подсъдимите И.С., Д.Л., Н.Й., И.Г. и Ц.С. са
признати за виновни и осъдени, както следва:
- Подсъдимия И.Т.С. ***,
е признат за виновен в това, че:
1. На 17.10.2000г.
около 13.30 ч. в гр.Враца, ** в съучастие като
извършител с Д.В.Л. - извършител е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
– орален акт, по отношение на С.С.И. ***, чрез употреба на сила и заплашване
–хванал я за косата, натиснал й главата и я заплашвал, че ще бъде затворена за
цяла седмица в апартамента, ако не изпълнява каквото й се каже– престъпление по
чл.150, пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и НА
ОСНОВАНИЕ, чл.150, пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК вр.чл.54, ал.1 от НК,
съдът го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
2. На 17.10.2000г.
около 13.30 часа в гр.Враца, ** в съучастие като
извършител с Д.В.Л. – и извършител, Н.Т.Й. – извършител, И.В.Г. – извършител, Ц.С.С.
*** се е съвъкупил със С.С.И. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване – хванал я за косата и я дърпал, заплашил я, че ще бъде затворена за
цяла седмица в апартамента, ако не изпълнява каквото й се каже, както и
заплахата от присъствието на Л., Й., Г. и Ц.С., които влизали и излизали от
стаята и деянието е извършено от повече от две лица -
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1,
т.2 от НК поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1,
т.2 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, съдът го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
3. На 17.10.2000г.
около 17.00-17.30 часа в гр.Враца, *** в съучастие
като извършител с Д.В.Л. – извършител е извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление – орален акт по отношение на С.С.И. ***,
чрез употреба на сила – удрял я с летва по седалищните части, възползвайки се
от вече осъщественото насилие спрямо И. - престъпление по чл.150, пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК , поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.150,
пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.54,
ал.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
4. На 17.10.2000г.
около 17.00 - 17.30 часа в гр.Враца **** в съучастие,
като извършител с Д.В.Л. – извършител, Н.Т.Й. – извършител, И.В.Г. –
извършител, Ц.С.С. *** се е съвъкупил
със С.С.И. ***, като я принудил към това със сила и заплашване –
удрял я е с летва по седалищните части,
и я заплашил с присъствието на Л., Й., Г. и Ц.С. и деянието е извършено повече
от две лица, престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1,
т.2 от НК поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1,
т.2 от НК вр.чл.54, ал.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо
наказание на подсъдимият И.Т.С. от наложените по настоящото НОХД, като е НАЛОЖИЛ
наи-тежкото измежду тях, а именно ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.61
т.2, от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ подсъдимият И.Т.С. да изтърпи определеното наказание
при първоначален "СТРОГ" режим при настаняване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
- Подсъдимият Д.В.Л. ***,
е признат за виновен в това, че:
1. На 17.10.2000г. около 17.00 – 17.30 часа в гр.Враца, *** макар и като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си в съучастие като извършител с И.Т.С.– извършител, Н.Т.Й.–
извършител, И.В.Г.– извършител и Ц.С.С.–*** се е съвъкупил със С.С.И. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване – нанесъл й удар по главата, дърпал я за косата и я заплашил, че ще
бъде задържана за цяла седмица в апартамента, както и заплахата от присъствието
на И. И. С., Й., Г. и Ц.С., които влизали и излизали в стаята и деянието извършено от повече от две лица –
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.63, ал.2, т.2 от НК, поради което и НА
ОСНОВАНИЕ, чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.63, ал.2, т.2
от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК, съдът го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
2. На 17.10.2000г. в
гр.Враца *** макари като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си в съучастие като извършител с И.Т.С.-извършител, Н.Т.Й. –
извършител, И.В.Г.-извършител, Ц.С.С.-*** се е съвкупил със С.С.И. ***, като я
принудил към това със сила и заплашване – удрял я с летва по седалищните части,
както и заплахата от присъствието на И.С., Й., Г. и Ц.С., които влизали и
излизали от стаята и деянието е извършено от повече от две лица – престъпление
по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.63, ал.2, т.2 от НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.63, ал.2, т.2
от НК, вр.чл.54,
ал.1 от НК, съдът го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо
наказание на подсъдимият Д.В.Л. от наложените по настоящото НОХД, като е НАЛОЖИЛ
най-тежкото измежду тях, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.61
т.2, от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ подсъдимият Д.В.Л. да изтърпи определеното наказание
при първоначален "СТРОГ” режим при настаняване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
- Подсъдимият Н.Т.Й. ***,
е признат за виновен в това, че:
1. На
17.10.2000г. около 15.30 – 16.00 часа
в гр.Враца **** в съучастие, като извършител с И.В.Г. –
извършител е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление - орален акт, по отношение на С.С.И. ***, чрез употреба на сила
– ударил я с ръка в корема - престъпление
по чл.150, пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и
НА ОСНОВАНИЕ, чл.150, пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
2. На 17.10.2000г. около 15.30 – 16.00 часа в
гр.Враца, **** в съучастие, като извършител с И.В.Г.-извършител, Д.В.Л.-извършител, И.Т.С.-извършител,
и Ц.С.С.-*** се е съвкупил със С.С.И. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване – удрял я с ръка в корема и я заплашил с присъствието на Г., Л., И.С.
и Ц.С., които влизали и излизали от стаята, като деянието е извършено от повече
от две лица– престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1,
т.2 от НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.54, ал.1 от НК,
го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо
наказание на подсъдимият Н.Т.Й. от наложените по настоящото НОХД, като му е НАЛОЖИЛ
най-тежкото измежду тях, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.61 т.2
от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ подсъдимият Н.Т.Й. да изтърпи определеното наказание при
първоначален "СТРОГ” режим при настаняване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
- Подсъдимият И.В.Г. ***, е признат за
виновен в това, че:
1. На
17.10.2000г. около 15.30 – 16.00 часа
в гр.Враца **** в съучастие, като извършител с Н.Т.Й. –
извършител е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление - орален акт, по отношение на С.С.И. ***, чрез употреба на сила
– ударът който нанесъл в корема на И. подсъдимият Н.Й. - престъпление по чл.150, пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.150,
пр.І, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.54,
ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
2. На 17.10.2000г. около 15.30 – 16.00 часа в
гр.Враца, **** в съучастие, като извършител с Н.Т. И.-извършител, Д.В.Л.-извършител, И.Т.С.-извършител,
и Ц.С.С.-*** се е съвкупил със С.С.И. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване – нанесените на И. удари по главата и корема от подсъдимите Л. и Й.
и заплахата от присъствието на Й., Л., И.С. и Ц.С., които влизали и излизали от
стаята, като деянието е извършено от повече от две лица – престъпление по
чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.152,
ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.54,
ал.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
НА ОСНОВАНИЕ чл.23 ал.1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо
наказание на подсъдимият И.В.Г. от наложените по настоящото НОХД, като му е НАЛОЖИЛ
най-тежкото измежду тях, а именно ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.61
т.2, от ЗИНЗС /нов в сила от 01.06.2009г./ е ПОСТАНОВИЛ подсъдимият И.В.Г. да
изтърпи определеното наказание при първоначален "СТРОГ” режим при
настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
- Подсъдимият Ц.С.С. ***, е признат за
виновен в това, че:
1. На 17.10.2000г. около 16.30 – 17.00 часа в
гр.Враца, **** в съучастие, като извършител с И.Т.С.-извършител, Д.В.Л.-извършител, Н.Т.
И. и И.В.Г.-*** се е съвкупил със С.С.И. ***, като я принудил към това със сила
и заплашване – възползвал се от нанесените й удари по главата и корема от
подсъдимите Л. и Й. и отправената й заплаха, че ще бъде затворена за цяла
седмица, ако се дърпа, както и от присъствието, влизането и излизането от
стаята на подсъдимите И.С., Л.,
Й. и Г. и деянието е извършено от повече от две лица– престъпление по чл.152,
ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ, чл.152,
ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.54,
ал.1 от НК, съдът го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
НА ОСНОВАНИЕ чл.61
т.2, от ЗИНЗС е ПОСТАНОВИЛ подсъдимият Ц.С.С. да изтърпи определеното наказание
при първоначален "СТРОГ" режим при настаняване в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
С Присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите И.Т.С., Н.Т.Й., Д.В.Л. и И.В.Г. и Ц.С.С. да
заплатят СОЛИДАРНО на
пострадалото лице С.С.И. ***
причинената от престъплението по
чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2 от НК, неимуществена вреда в размер на 50 000.00 лв. ведно
със законната лихва считано от датата на деянието – 17.10.2000г. до
окончателното и изплащане, както и направените по делото от пострадалата
разноски в размер на 1300.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите И.Т.С., Н.Т.Й. и И.В.Г. да заплатят СОЛИДАРНО на пострадалото лице С.С.И. *** причинената от престъплението по чл.150, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, неимуществена
вреда в размер на 20 000.00 лв. ведно със законната лихва считано от
датата на деянието – 17.10.2000г. до окончателното й изплащане.
Със същата присъда
първостепенният съд е ОСЪДИЛ подсъдимите И.Т.С., Н.Т.Й., Д.В.Л. и И.В.Г. и Ц.С.С. да заплатят по
равно направените по делото разноски в размер на 677.94лв., по сметка на
Държавата /по бюджета на съдебната власт/, както и да заплатят по сметка на ВРС
сума в размер на 2800.00лв. представляваща държавна такса върху уважените
граждански искове.
Срещу горната присъда
пред ВрОС са депозирани въззивни
жалби и протест, както следват:
Недоволен от
постановената присъда е останал подсъдимия Д.Л., който е обжалвал същата, чрез адв.В.Г., като намира същата за незаконосъобразна,
постановена при съществени процесуални нарушения и че наложеното му наказание е
явно несправедливо. Искането е за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане на прокурора или на първоинстанционния
съд.
Недоволни от присъдата
са останали и подсъдимите И.С. и Ц.С., които чрез процесуалния си представител адв. Д.Н. са обжалвали постановената присъда, пред тази
инстанция, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната
част. Изложените съображения в депозираната жалба са за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени
процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Правят се
няколко алтернативни искания - за отмяна и връщане делото на прокурора, за
отмяна и връщане на първия съд, за отмяна и постановяване на оправдателна
присъда, поради липса на съставомерност на деянието.
Присъдата е атакувана
и от подс. И.Г., който я намира за неправилна и
необоснована, и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,
като искането му е досежно нейната отмяна и
постановяване от тази инстанция на нова присъда, с която бъде признат за невиновен и оправдан по предявените обвинения.
Подс. Н.Й. също е обжалвал присъдата на РС Враца и в двете й
части - наказателна и гражданско-осъдителна. Доводите са за допуснати
процесуални нарушения, с алтернативни искания - отмяна на същата и връщане
делото на прокурора, отмяна и връщане за ново разглеждане на районния съд или
постановяване от ВОС на нова оправдателна присъда.
Адв.Р.Я. - служебен защитник на подс.Н.Й.
също е депозирала въззивна жалба, като счита същата
за неправилна, непълното на доказателствата и явна несправедливост на
наложеното наказание. Искането от въззивната
инстанция е за произнасяне на нова оправдателна присъда по отношение на подзащитния й и отхвърляне на предявения гр. иск, като
неоснователен и недоказан.
Гр. ищец и частен
обвинител С.С.И.,***Г., също е подала въззивна жалба
срещу постановената присъда от ВРС, в наказателната й част. Намира наложените
на подсъдимите наказания за занижени, макар и при ефективното им изтърпяване и
искането й е за увеличаване на наложените наказания по размер, с оглед тежките
последствия за нея в следствие на процесното деяние.
Представителят на
Врачанска районна прокуратура също не е доволен от присъдата на съда и е подал
съответен протест срещу нея. Искането е за увеличение на наложените наказания
по отношение на четирима от подсъдимите над средния размер на наказание от
предвиденото за конкретното престъпление, с изключение на подс.
Л. по отношение на който намира че е налице такова наказание, след съобразеното
в нормата на чл.63 от НК, с оглед непълнолетието му към момента на деянието.
В с.з. пред ВОС жалбоподателя-подсъдим Н.Й. се явява лично и със служебен
защитник адв. Р.Я., като поддържат въззивната жалба, доводите изнесени в нея, които и
доразвиват в хода на процеса.
В с.з. пред тази
инстанция се явява жалбоподателя-подсъдим И.Г. лично
и със служ. защитник адв. Цв.Р., който поддържа жалбата и доразвива съображенията
изнесени в нея.
Жалбоподателя-подсъдим Д.Л. се явява лично. Същия е с
двама защитници - адв.В.Г. и адв.Пл.П.,
като от първия е представена писмена защита, а в с.з. пред тази инстанция се
явява втория защитник, който поддържа жалбата и направените искания.
Явява се лично и жалбоподателя-подсъдим Ц.С. и с договорен защитник адв.Д.Н., които също поддържат жалбата и изнесеното в нея,
доразвито в съдебно заседание.
Жалбоподателката - гр. ищца и частен обвинител - С.С. е
допусната и разпитана от този съд, като по отношение на нея е проведен и разпит
по делегация пред Районен съд гр.Варна. В последното с.з. не се явява, вместо
нея се явява повереника й - адв.С.Г., която оспорва
жалбата на подсъдимите и поддържа доводите досежно
изхождащата от нея жалба.
Представителят на
Врачанска окръжна прокуратура е на становище, че присъдата на РС Враца е
законосъобразна досежно извода за наличие на
престъпление, квалификация и участие на подсъдимите в него, което се потвърждава
от събрания доказателствен материал. Счита обаче, че наложените наказания са
занижени, в която и връзка поддържа протеста и искането за увеличаване размера
на наложените наказания по отношение на подсъдимите.
Пред тази инстанция се
проведе съдебно следствие, при което бяха допуснати и разпитани свидетелите - Р.Й.,
В.В. и пострадалата С.И., обяснения на подс.Т..
Приеха се и писмени доказателства - етапна епикриза и
амбулаторен лист за св.И.. Съгласно предвидените процесуални норми се прочетоха
показанията на пострадалата дадени на съдебна и досъдебна
фази в наказателното производство.
Врачанският окръжен
съд, в този си състав, като взе предвид наведените в жалбите и протеста доводи,
изложените съображения от страните в съдебно заседание и след цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, извършена по реда на чл.313 НПК, приема за
установено следното:
Въззивните жалби и протеста са подадени в
законоустановения срок от страни с правен интерес и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съставът на ВОС намира жалбите за частично основателни
и съобразно развитите доводи в с.з. пред тази инстанция от адв.П.
и адв.Я. при едно от алтернативните им искания за
намаляване на размера на наложените на подсъдимите наказания, както и в гражданско-осъдителната
част, атакувана и от адв.Д.Н.. Частичната
основателност на жалбите е и извън съображенията изложени в тях, по съображение
останало извън полезрението на всички атакували
страни присъдата.
Следва да се
отбележи, че с Определeние от 25.03.2009 год., районният
съд на основание чл.289, ал.1 от НПК, вр.чл.24, ал.1,
т.3 от НПК, вр.чл.80, ал.1, т.4, вр.
ал.2, вр.чл.81, ал.3 от НК, частично е ПРЕКРАТИЛ
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по делото по отношение на подс.
Д.В.Л. по две от повдигнатите му обвинения касателно
извършените престъпления по чл.150, пр.1, вр.чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, наказуеми по закон
с лишаване от свобода до 2 год. - поради изтичане на АБСОЛЮТНАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ за наказателно преследване, която
е била 7 години и 6 месеца, тъй като деянията съгласно обвинението са извършени
на 17.10.2000г., а подс.Д.В.Л. към онзи момент е бил
непълнолетен. Правилно съдът е приел, че давността е настъпила на 17.04.2008г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел
фактическата обстановка, аналогична на изложената в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимите И.Т.С., Н.Т.Й., Д.В.Л.
и И.В.Г. /*/ и Ц.С.С. ***, познавали се помежду си и били приятели.
През октомври месец 2000г. същите били на възраст както следва И.Т.С. на 18г., Н.Т.Й. на 19г., Д.В.Л. на
16г. и 11 месеца, И.В.Г. на 19г. и Ц.С.С. на 18г.
Свидетелката С.С.И. ***.
През 2000г. учела в СПТУ „*” известно още и като *** и била ученичка във ІІ-ри курс на същото училище.
На 17.10.2000г. около
11.40 часа подсъдимите И.Т.С. и Д.В.Л. отишли в ученическият комплекс находящ се на изхода на гр.Враца в посока за гр.Оряхово и
влезли в двора на ***.
Там видели група
ученици, която тъкмо излизала от училището това били - св.С.С.И., С. А. Д., Й. И. Х., П. В. П. и Н. П. В., които тъкмо си
тръгвали в посока към тролейбусната спирка поради това, че губели последните
три от часовете по учебната програма за този ден.
До този момент св.С.И.
познавала двамата подсъдими само по малките им имена и прякори, тъй като се
била засичала с тях на дискотека, но нямала други по близки взаимоотношения с
тях.. Виждайки компанията двамата подсъдими извикали св.С.И. и я помолили да
потърси една тяхна позната на име В. в училището. Докато
двамата подсъдими разговаряли със св.С.И. съучениците и я повикали на няколко
пъти да тръгва, тъй като бързали за тролея, при което подс.И.Т.С. им извикал:”Който бърза, да си ходи”, но св.С.И.
помолила съучениците си да я изчакат на спирката, където ще ги настигне и се
върнала обратно в училището и потърсила момичето, за което я помолили. След
като не открила познатата на подсъдимите се върнала и им казала, че не я е
открила и си тръгнала в посока към тролейбусната спирка за да настигне приятелите си, малко пред нея се движели двамата
подсъдими Т. и Л., които се отклонили в
друга посока и се скрили от погледа й.
Както си вървяла
усетила зад себе си стъпки, но преди да успее да се обърне за да види, кой
върви след нея усетила, как някой я обхваща отзад закривайки очите и затискайки
устата и до степен да не може да си поеме дъх, я набутва в намиращият се
наблизо спрял лек западен автомобил бял на цвят. Намирайки се вече на задната
седалка на автомобила видяла, че е между подс. И.Т. и
подс.Д.Л., които продължили да затискат очите и
устатата й, но вече не толкова силно като я предупредили да не вика, защото ще
бъде бита. За момент видяла, че отпред на волана седял непознат за нея 24 - 25
годишен мъж. Колата се отправила в посока към ж.к.„Дъбника”,
като стигайки до **, пред които по това време нямало никакви
хора, същата спряла. От там слезли двамата подсъдими и свидетелката, чиито очи
и уста отново били затискани от двамата, като последните я въвели във входа на
блока, блъскайки я и бутайки я, изкачили стълбите водещи до първият етаж,
стигайки до вратите на апартамент №1, пред които спрели.
Апартамент * находящ се в гр.Враца, *, бил собственост на св.Б. Д. Б., който същият отдавал
под наем на ученици.
В посоченият
апартамент наематели били свидетелите Н. П. П. и Д. А. Д.. Двамата свидетели на възраст 15г. по
това време били за първа година ученици в гр.Враца, и тъй като учебната година
едва била започнала все още не познавали добре града, нито пък имали приятели.
Предният ден следобяд на 16.10.2000г., част от подсъдимите И., Д., И. и Ц.
дошли до апартамента, в който живеели двамата свидетели и им казали, че и при
предходните наематели са ползвали този апартамент, като са си правели купони и
са си водели момичета и затова и те трябва да им позволят да си водят момичета.
Двамата свидетели не посмели да откажат да предоставят апартамента, в който
били под наем на подсъдимите, тъй като последните се държали наперено и им
изглеждали по-големи от тях на възраст и по едри на телосложение, а и с оглед
на факта, че не познавали никой в гр.Враца, свидетелите се страхували да не би
подсъдимите да им направят нещо/да се саморазправят с тях/. Така, че дали
съгласието си за поисканото от тях.
При пристигането в
апартамента на двамата подсъдими И.Т. и Д.Л. и
на св.И. и след като позвънили два пъти и потропали по вратата им било отворено
от св.Н. П. П., след което той се
върнал отново във кухнята където се хранел при св. Д. А. Д..
Жилището
представлявало гарсониера състояща се от кухненско помещение и стая – хол.
Стаята в която била въвведена пострадалата имало, две
бюра и две легла позиционирани на буквата „Г” покрити с жълта булана. При пристигането на посочените по горе лица в него, те заварили предварително дошлите там
подсъдими Ц.С., И.В.Г., като там били и двамата наематели св.Н. П. П. и св.Д. А.
Д., като непосредствено след като те влезли последният излязъл от апартамента и повече не се върнал.
В този ден св.С.И.
била облечена във пъстър плетен пуловер и
анцуг зелен на цвят с оранжеви ленти, чието горнище се намирало прибрано
в ученическата и раница, като от долу била само по бельо – черни на цвят сутиен
и бикини.
Подс.И.Т. и подс.Д.Л. избутали св.С.И.
в стаята находяща се срещу входната врата на
апартамента, влизайки в стаята видяла през остъклената врата на терасата под.Ц.С.С., който стоял там, като в
бутаницата успяла да се отскубне и отиде в другото помещение, където заварила
св.Н. П. П., който тъкмо се хранел, и под.И.Г.. В същият момент обаче била
сграбчена от подс.И.С. и върната обратно във стаята,
където я блъснал на леглото находящо се в дъното на
стаята в близост до вратата на терасата, като отново и било казано, че ако се
съпротивлява ще бъде бита и държана за цяла седмица и ще правят с нея каквото
си искат.
При вкарването на св.С.И.
в стаята, двамата подсъдими започнали да я дърпат, за да съблекат дрехите и -
плетено поло и анцуг, с които била. От своя страна и пострадалата се дърпала,
за да им по пречи да сторят това, при която борба дрехите и били скъсани и
хвърлени на пода до леглото първоначално, а впоследствие същите били изнесени в
коридора до закачалката неустановено от кои от подсъдимите, като подс.Д.Л. я държал за ръцете, докато под.И.С. я съблякъл
чисто гола, свалил сутиена и бикините й които хвърлил между леглото и бюрото,
на което тя се съпротивлявала, като я предупредели за пореден път, че ако
указва съпротива ще бъде затворена за цяла седмица и ще трябва да изпълнява
всичко, каквото поискат от нея. Казаното от двамата подсъдими до такава степен
стреснало и уплашило св.И., че тя не посмяла повече да отреагира
/пищи или вика/, а междувременно я заставили да застане на колене на леглото.
Двамата подсъдими заявили желанието си да извършат със св.И. орален
акт.Въпреки че била уплашена от отправените и заплахи тя отказала, като
заявила, че не знае, какво означава това.В същият момент видяла, че подсъдимият
Д.Л. бил със смъкнато долнище на анцуг и бельо, а под.И.Т. с разкопчана цепка
на дънките, като половите им органи били отвън, но и
двамата не били възбудени, при което тя се отдръпнала, но подс.Д.Л.
я ударил с юмрук в главата, след което я хванал за косата и натиснал главата й
към половият член на подс. И.Т. до попадането му в
устата и, при което последният осъществил с потърпевшата орален акт, като се
отделил от нея преди да еякулира и свършил на буланата, с която било покрито леглото. По време на
оралният акт подс.Д.Л.
удрял св.И. по тялото и най вече по седалищните части с руло тапет.
На свои ред и подс.Д.Л.
поискал от св.И. и той да осъществи с нея орален акт, при което св.И. отново и
в резултат на уплахата и вече сломената и съпротива изпълнила поисканият от подс.Л. орален акт, но по времето когато траел същият усетила,
че подс.И.Т. прониква в нея вагинално, при което се
опитала да вдигне глава и да се отдръпне, но била ударена от под.Л. отново по
главата, като той продължавал да стиска косата и в ръцете си и да натиска
главата и към половият си орган, при което каквато и да било съпротива от нейна
страна била невъзможна.
Макар половият акт да
не бил първи за пострадалата, тя почувствала силна болка от проникването на
под.И.Т., но предвид отправената и преди това заплаха не посмяла, нито да вика,
нито да се противопостави, още повече, че всичко случващо се до този момент се
осъществявало в присъствието и на други мъже /под.Г. и С. и наемателя/, пред
непрекъснатият поглед на подс.Ц.С.С., който стоял на
терасата и наблюдавал случващото се вътре в стаята. Последният както и
останалите подсъдими и квартиранта непрекъснато влизали излизали от стаята,
което всявало допълнителен страх у нея. След като подс.И.Т.
приключил половият си акт, подс.Д.Л. заел неговото
място и проникнал с члена си в половия орган на пострадалата, като по този
начин също се съвкупил с св.И. вагинално.
По времето в което се
осъществявали актовете, на входната врата на апартамента се позвънило и подс.Ц.С.С. отишъл да отвори. В апартамента влязъл и подс.Н.Й., които за момент надникнал, но не влязъл в хола,
където се намирали пострадалата и първите двама подсъдими, а изчакал реда си в кухнята. След като
приключили и двамата подсъдими се изпразнили на буланата,
с която се покривало леглото, облекли се и излезли от стаята.
На тяхно място в
стаята влезли подс. Н.Й. и подс.И.Г.
вече било около 15.30 часа,
последните от своя страна след като се освободили от дрехите си от кръста на долу
изявили желание да имат също орални и вагинални актове с пострадалата
свидетелка, но никой от тях не попитал дали и тя желае същото.
Пострадалата И.,
въпреки страха, който изпитвала отказала и се опитала да се отдръпне от тях, но
опита и да се съпротиви бил предотвратен от подс.Н.Й.,
който успял да сломи съпротивата и като я ударил в стомаха и лицето, от което
почувствала болка но, й била принудена против волята си да изпълни искането,
след което всеки от двамата осъществил орален и вагинален акт с св.И. по
аналогичен начин, по който преди тях били сторили това предходните двама
подсъдими, като докато подс.И.Г. осъществявал орален
акт с пострадалата, то подс.Н.Й. прониквал с члена си в половия орган на пострадалата,
като по този начин също се съвкупил с св.И. вагинално, след което се изпразнили
на буланата, както първите двама подсъдими, след
което се разменили.
Подс.И.Г. използвал
презерватив, докато прониквал вагинално във нея, а по същото време подс.Н.Й. стоял пред нея и осъществявал орален акт държейки
я за косите, след което и двамата подсъдими се изпразнили на буланата, като преди това подс.И.Г.
свалил от пениса си използвания по времето на акта презерватив. След като подс.Н.Й. и подс.И.Г. приключили
в стаята влязъл и последният от петимата подсъдими, а именно подс.Ц.С.С., които до този момент стоял на терасата и
наблюдавал случващото се в стаята.
В този момент св.С.И.
била със сломена защита в резултат на уплаха от случилото се до момента и от
отправените й от останалите подсъдими удари и заплахи. Виждайки това й
състояние и възползвайки се от упражнената от останалите подсъдими принуда и
най-вече от заплахите отправени срещу свидетелката от страна на подс.Д.Л. и И.Т., подс.Ц.С. без
изобщо да попита свидетелката дали е съгласна се опитал да проникне във нея
анално, при което тя рязко се дръпнала, но той я задържал и бутнал върху
леглото, като по този начин чрез действията си я заставил да застане отново на
колене, след което и той се съвкупил с нея, като еякулирал
отново на буланата, както останалите подсъдими. Докато
траел и този акт в стаята влизали и излизали под.И.Т. и Д.Л., като за кратко
влизал и св.Н.П..
След като подс.Ц.С. приключил в стаята отново влезли подс. И.Т. и подс.Д.Л., които по
идентичен на предходният начин повторили отново първоначалните си действия, които
този път били с по кратка времева продължителност от първият път. Всеки от тях последователно
извършил нов орален и вагинален акт, като съответно се разменили за това и по
време на актовете подс. И.Т. удрял с летва св.И. по
седалищните части.
През времето, през
което се случвало описаното по горе в стаята, в която се извършвало всичко на
няколко пъти влизал и излизал наемателя св.Н. П. П., но само за да провери да
не изчезне нещо от парите и вещите му намиращи се в стаята /каквото между
впрочем констатирал, впоследствие след като подсъдимите си отишли/, същият бил приканен от подсъдимите, ако иска
да осъществи и той полов контакт със св.И., на която покана отказал.
Осъществените
орални и вагинални актове били извършени от петимата подсъдими във времева
продължителност от около 13.00 часа до около 18.00 часа на същият ден. След
което подсъдимите оставили св.И. да се облече и да напусне апартамента, като не
пропуснали преди това да я заплашат да си мълчи, „че иначе града ще и бъда
тесен”.
Едва след, като
излязла от входа на блока св.И. видяла, къде се намирала и побързала да се
прибере в къщи. Отправила се до спирката при бл.26, от където взела тролей, с
които се придвижила. При пристигането й пред входа на блока в който живеела
срещнала баща си, който я чакал притеснен, че все още не се е прибрала, тъй
като тя никога не закъснявала и несвоевременното и прибиране го разтревожило.
Виждайки състоянието й /плачеща, стресирана, нервна,
и тревожно раздразнителна/ и раздърпаните и дрехи я попитал какво се е случило.
При което тя в плача си накратко му обяснила, че е изнасилена от петима
момчета, които не познавала, при което двамата се прибрали до апартамента, в
който живеят оставили ученическата й раница и се отправили първо към блока
където това се е случило, а след това към ПУ „Дъбника”,
където непосредствено след случилото се подали жалба, в която пострадалата
свидетелка описала какво се е случило.
В дома си се прибрала
заедно със баща си около 24.00 часа на същата дата – 17.10.2000г. където ги
посрещнала майка и св.Д. Б., която при вида на дъщеря си – плачеща, раздърпана с огромна цицина на
главата и синини по лицето и тялото не задала никакви въпроси за случилото се.
Тази и следващите нощи, били мъчителни като пострадалата непрестанно
плачела, а ако заспяла скачала в съня си
и крещяла за помощ. В следващите дни, тъй като не ходела на училище, била
посетена от съучениците си, които били и най – близките и приятели - св.С. А. Д., Й. И. Х., П. В. П. и Н. П. В., които я намерили много притеснена и стресирана.
По делото са
изготвени, приложени и приети няколко експертизи.
Съгласно заключението
на експерта д-рП. К. на приетата СЪДЕБНО - ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА в писмен
вид св.С.И., която тогава е била на 16г., макар и непълнолетна е разбирала
свойството и значението на извършеното спрямо нея и е могла да ръководи
постъпките си.По време на деликта се е намирала в
състояние на Посттравматично стресово разстройство, което състояние се е
развило в пряка причинна връзка с травмиращото деяние
извършено спрямо нея.
Видно от заключението
на д-р С. Д. П. по приетата СЪДЕБНО - ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА в писмен вид относно св.С.И.,
е че се касае за нормално дете, за здрава личност, но с психотравма
от деликта, който е извършен спрямо нея.
Съгласно заключението
на експертите д-рП. К. и д-р Т. В. С. по приетата КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНО -
ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА в писмен вид и след извършване на
клинико-психологично-психиатрично изследване на лицето св.С.И. е установено, че
освидетелствуваната към момента на изследването е на 25 години. По време на
извършеното спрямо нея деяние-изнасилване от група момчета е била
клинично-психично здрава с навършени 16 години, като след извършеното спрямо
нея деяние – при освидетелствуваната постепенно се оформя протрахирана
реакция с характер на Посттравматично стресово
разстройство. Това състояние се развива в пряка причинно - следствена връзка с травмиращото събитие - изнасилване.
Към момента на
изследването лицето С.И. е в състояние на Трайна промяна на личността след
преживяване катастрофален стрес. Същото състояние има хроничен ход.
Съгласно заключението
на експерта д-р Р. А. по приетата СЪДЕБНО –
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА/сл.д.л.86/ за
освидетелстване на живо лице №500/24.10.2000г. и допълнителна такава по писмени
данни - св.С.И. е получила - оток в окосмената част на главата. Кръвонасядания на двете мишници и двете бедра, охлузване на
лява мишнична ямка.
Съгласно заключението
на експерта Е. Ф. Н. по приетата СЪДЕБНО – ДАКТИЛОСКОПНА
ЕКСПЕРТИЗА №104/30.10.2000г./сл.д.л.90-91/ откритият годен дактилоскопен отпечатък е оставен от показалеца на дясна
ръка на под.Н.Й., /а видно от
експертната справка №6 от 19.12.2000г. останалите открити дактилоскопни
отпечатъци са оставени от под.Й., наемателите, и пострадалата./
Съгласно заключението
на експерта П.Г.Г. на приетата СЪДЕБНО – БИОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА в писмен вид по изследваните
обекти /булана, бикини, сутиен и презервативи/ не
е открит биологичен материал.
Към инкриминираната
дата подсъдимите И.Т.С., Н.Т.Й., И.В.Г. и подс.Ц.С.С.,
са били пълнолетни, само подсъдимият Д.В.Л. е бил непълнолетен – с навършени
16г. и 11 месеца, като същият е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
Така установената
фактическа обстановка, РС е приел въз основа на събраните доказателства: от
обясненията на подсъдимите пред съда и от показанията на св.С.С.И., св.Н. П. П.,
св.Д. А. Д.; св.Д. Б. И. св.С. Г. И., св.В. М. П.а, св.С. А. Д., св.Й. И. Х., св.П. В. П., св.Н. П. В., св.Ц. В. К., П. Б. Б., св.П. Ц. П., св.Д. Ц. Н., св.Б. Н. И., св.М. К. К., св.Л. В. К., св.Б. Х. Б., св.Б. Д. Б. част от които приобщени по ред на чл.281 от НПК, както и събраните на досъдебното производство доказателства по следствено дело
№514/2000г. - Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.10.2000г.
/л.2-3/; Фотоалбум /л.4-5/; Заповеди за
полицейско задържане /л.11-14/; Удостоверение за раждане /л.31/; 2бр. Характеристики Ц. /л.54-55/;
Свидетелство за съдимост /л.60/; Характеристика Н. /л.61/; Справка от детска
педагогическа стая /л.62/; 3бр. Характеристика И. /л.68-70/; Свидетелство за
съдимост /л.74/; 1бр.Характеристика И. /л.75/; Удостоверение за раждане /л.81/;
Свидетелство за съдимост /л.83/; Справка характеристика Д. /л.84/;
Постановления за изготвяне на експертизи /л.85; л.88; л.100; л.115-116;/;
Съдебно-психологична експертиза /л.117-118/;
Съдебно-психиатрична експертиза /л.120-122/; Разписка /л.124/; Справка за
регистрации /л.152/; СМЕ за освидетелстване на живо лице амбулаторен
№500/2000г. /л.86/; Съдебно дактилоскопна експертиза
№104/30.10.2000г. и експертна справка №6 към нея /л.89-91/; Протоколи за
доброволно предаване /л.96; л.101; л.106; л.111/; Протокол за извършена
експертиза /л.97-100/; Медицински документи /л.102-105; л.112-114/; Протоколи
за разпознаване на лица и предмети /л.107-108; л.176; л.180/; Писма до и от
Окръжна Прокуратура /л.109-110/; Протокол за Следствен експеримент и скица към
него /л.185-189/; както и събраните по НОХД №157/2002г. на ВРС доказателства
том І и том ІІ; ВНОХД №227/2008г. на ВОС; както и от изисканите на съдебното
следствие по настоящото дело том І и том ІІ писмени доказателства – нови
справки за съдимост характеристики на подсъдимите от РИ към РУ на МВР-Враца и комплексната съдебно-психиатричната
психологична експертиза, допълнителна съдебно-медицинската експертиза, М.У-ние,
болнични листове, писма от ОДП Враца, писма от ВРП, писма от ОСлС, писма от АК- Враца,
писмо от Българското посолство в Мадрид и от Испанското Посолство в България,
писма от Община Враца, писмо от ПГТР, Преписи от актове за смърт, пълномощни и
др.приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Установената
фактическа обстановка, районният съд е съобразил със събраните доказателства,
обсъдени по отделно и в съвкупност. В мотивната част
на атакуваната от всички страни присъда, съдът е посочил какви обстоятелства е
приел за установени и въз основа на какви доказателства. Обсъдил е
противоречията между множество от събраните доказателства, като е дал отговор,
защо кредитира едни, а други не.
ВОС намира, че при
така събрания доказателствен материал, включително и този пред въззивната инстанция, в по-голямата си степен изложената
фактическа обстановка се споделя от настоящия състав. Изцяло се споделя като
правилно изложена и приета от момента след влизане на подсъдимите и
пострадалата в жилището, където са се намирали и двамата свидетели-наематели Д.
и П.. В същото време обаче този състав приема различна такава, досежно две обстоятелства - качването на пострадалата И. в
л.а. в инкриминирания ден от пред училището й и отиването в жилището посочено
като място на извършеното престъпление.
ВОС приема, че след
като св.С.И. ненамерила търсената Веселка, излизайки
от училището пострадалата И. видяла чакащите я двама подсъдими, съучениците й
си били тръгнали и тъй като тя познавала Т. и Л., се качила заедно с тях в
колата, с която отишли до процесното жилище.
Съдът намира, че до
този момент не е имало упражнено насилие или принуда от страна на подсъдимите
към пострадалата. Основание за това дава преценката както мястото и времето,
където се е качила в л.а., така и показанията на двамата наематели, които са
категорични, че при влизане в апартамента не е имало употребявано насилие по
отношение на нея. ВОС приема, че такова е настъпило след момента на влизане на
подсъдимите и пострадалата в апартамента, от който момент са осъществени и съставомерните елементи на престъпленията "Блудство"
и "Изнасилване", в която връзка въззивната
инстанция отчита заключенията по приетите съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертизи.
Доброволното качване
на пострадалата в лекия автомобил и влизането й в жилището, по никакъв начин не
изключва осъществените от петимата подсъдими престъпления по отношение на
пострадалата както от обективна, така и от субективна страна в двуактността на извършените престъпления. Налице е както
упражнена сила и заплаха, присъствие на петима извършители, страх да не
изпълнят казаното - да я държат една седмица, нанесените травми, посочени в
приетата СМЕ. Обстоятелството, че разпитаните свидетели, които са играли карти
под терасата на въпросното жилище, не са чули викове или друго, което да
заостри вниманието им и дори да са липсвали в действителност такива от страна
на пострадалата, то това също не може да се прецени в степен за доброволно
осъществени сношения с подсъдимите. Реакцията в подобна ситуация е строго
индивидуална, но липсата на викове от нейна страна не следва да се приема за
доброволно съгласие за стореното с нея.
Промяната в тази част
на фактическата обстановка, приета от ВОС, различна от тази на обвинението и
приетата от РС, по никакъв начин не влияе на доказаните осъществени
престъпления от петимата подсъдими и
квалификацията им. Същото не представлява и процесуално нарушение, а е въпрос
на обсъждане и кредитиране на доказателства и не на последно място на изградено
вътрешно убеждение, базирано безспорно върху наличните доказателства и
непосредствените възприятия.
В останалата част ВОС
намира за правилно приета и изложена фактическата обстановка, относно развилите
се събития в процесния апартамент. В същата връзка
споделя и кредитираните доказателства в тази насока, като не намира за
необходимо да преповтаря изложеното от първоинстанционния
съд.
Първоинстанционният съд в изпълнение на задълженията си по
чл.305 ал.3 от НПК е дал отговор на кои доказателства дава вяра и защо и на кои
не и защо. Внимателно и подробно е обсъдил всички събрани и приобщени гласни
доказателства, за което и този съд не намира за необходимо да преповтаря същите
в детайли.
Недостоверно звучи
версията изложена от подсъдимите, че блудствените и
сексуални действия са извършени с пострадалата доброволно, основавайки тези си
твърдения с предходни контакти с нея.
Никой от петимата подсъдими не отрича, че
действително са осъществили орални и вагинални актове, със св.И., но твърдението
им е, че те са били взаимни и със съгласието на същата, което твърдение се
опровергава от заключенията на СМЕ и СПЕ, показанията на пострадалата в тази
насока, на родителите й и съучениците й относно състоянието й след извършеното
с нея.
Правилно РС е
кредитирал, като достоверни показанията на четиримата свидетели нейни съученици
Д., Х., П. и В., които сочат, че заедно са си тръгнали в посока към спирката след
свършване на учебният час около 11.40ч., като отвън пред сградата на училището
излизайки и минавайки покрай подсъдимите Т. и Л., последните са извикали С. и я
помолили да се върне в училището за да извика тяхна позната. И четиримата и
съученици потвърждават, че С. ги е помолила да я изчакат на спирката, където те
действително са я изчакали десетина минути, но тъй като тролея през това време
е дошъл, а С. се е забавила то и приятелите и са си тръгнали без да я дочакат.
Нещо повече, тъй като
съучениците и са били нетърпеливи и непрекъснато са подвиквали по нея, докато е
траел разговора и със подсъдимите, под Т. изнервен от подвикванията
се е обърнал към четиримата свидетели и им е казал: ”Който бърза, да си ходи”.
Самата св.И. не отрича, че е познавала визуално и като
имена само подс.И.С., Д.Л., а на останалите подсъдими
имената е научила вече на самия инцидент понеже те са се обръщали един към друг
по имена.
В подкрепа на приетото
от ВОС за доброволно влизане в жилището от страна на пострадалата С.И., както
бе отбелязано и по-горе са и показанията на св.Д. А. Д. /наемател/, според
който на 17.10.2000г. по обяд около 12.00
или 13.00часа, подсъдимите дошли с едно момиче, което макар и за
кратко – видял докато минавало по коридора и което било средно на ръст и с
тъмна коса. А според св.Н. П. П.
/също наемател/, подсъдимите дошли с едно момиче в 14.00 часа. Въпреки различията в посочените часове на пристигане,
нито едни от двамата свидетели не заявява, видяното от тях момиче насила да е
вкарано в жилището.
От друга страна РС е
обсъдил Протокол находящ се на л.108 от Сл.д. - това
следствено действие е извършено на дата 01.12.2000г., като преди да е пристъпено към разпознаване няма нарочен разпит на св.П., в който да даде описание на лицето, което ще разпознава, тоест това
процесуално следствено действие е извършено в нарушение на НПК, и като негодно
доказателствено средство, както правилно е отбелязал първия съд е изключено от
доказателствената съвкупност, с оглед незаконосъобразно извършеното процесуално
действие.
Първоинстанционния съд правилно е констатирал различията в
показанията на св.Д. Ц. Н. /барман/ и на св.П. Ц. П. /сервитъор/ в кафе „*”, които са били на работа в едно заведение и по едно и също време и които
би следвало да имат еднакви възприятия по отношение на едни и същи факти. По
делото е допусната очна ставка по между им, въпреки и независимо от извършеното
действие по реда на чл.143 ал.4, вр.ал.1 от НПК, противоречията
в показанията им не са преодолени, а са се задълбочили, защото според св.П. Ц. П. в кафето са дошли:”двама
подсъдими – Р. и Н. с едно момиче”, а според св.Д. Ц. Н. в кафето са дошли: „четирима
подсъдими, с две момичета”, макар същият свидетел малко по рано в
показанията си да твърди, че подсъдимите са били четирима, двама от които Т. и Ц.
– Н. и са дошли с едно момиче сестра на един от подсъдимите. Следва да се
посочи, че твърденията на св.Д. Ц. Н. освен, че са в противоречие с тези на св.П., същите са в противоречие и с обясненията на подсъдимите.
Обсъдени показанията на св.М. К. К., изнася данни за „свободно – леко” поведение касателно пострадалата, като сочи, че това и поведение не е
инцидентно, а е константно за пострадалата по времето в което са били
приятелки, като тогава пострадалата на няколко пъти е преспивала с различни
момчета в нейно присъствие, че пострадалата многократно е участвала в групови
изпълнения включително и с част от
подсъдимите и това не я притеснявало.
Твърденията на
свидетелка К. не съответстват и са в противоречие на показанията на
пострадалата, която сочи, че се е запознала със К. февруари месец на 2000г., че
тази година не е присъствала на нейният рожден ден и че едва след него е била
почерпена от св.К. по този повод, както и че приятелството им е продължило
съвсем за кратко и е приключило преди
лятната ваканция.
Последният факт се
потвърждава и от още един свидетел – Д. Б. И. – майката на
пострадалата, която в показанията си пред съда сочи, че приятелството на дъщеря
и със св.К. е продължило от началото на 2000г. до юли месец на същата.
Не на последно място в
твърденията си свидетелка К. сочи че приятелството и със С.И. се развалило след
като пострадалата спала с момчето В., което и К. харесвала
и по които повод се скарали. К. отрича показанията и да са водени от женска
злоба и ревност по повод този случай, и в подкрепа на твърденията си сочи, че
по едно и също време прекратила взаимоотношенията си както, с пострадалата така
и с подсъдимите. Показанията на тази свидетелка са крайни и меко казано
тенденциозни, нагодени към версията на подсъдимите, че пострадалата е лековато момиче с глуповат нрав, която минимум веднъж
седмично се отдавала на групови изпълнения, които същата харесвала, с познати
и`, и непозати и` мъже, и предвид другите подобни
случаи, при които и се е случвало същото, но не се е оплакала че е изнасилена.
Единствените, които
твърдят че пострадалата е имала фриволно
и леко поведение са св.К. и подсъдимите, но тези твърдения са безспорно
опровергани от показанията на четиримата свидетели съученици на пострадалата,
от показанията на св.класна ръководителка и от показанията на родителите на
пострадалата.
Следва да се посочи, че съдът не е изключил
изцяло, от доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимите.
Внимателният анализ на показанията на св.П. Ц. П., св.Д. Ц. Н., св.М. К. К., св.Л. В. К., св.Б. Н. И., св.Б. Х. Б., не дава основание за
извод, че пресъздават обективно цялостната фактическа обстановка. Прави
впечатление, че те установяват части от твърдяната от
подсъдимите фактическа обстановка, но предвид посочените вече противоречия не
създават една неопровержима и безапелативна фактология, а напротив максимално я разколебават до степен
да неможе да се възприеме като достоверна.
В показанията си св.Д.
А. Д. /наемател/ сочи, че на деня преди 17.10.2000г. в квартирата, в
която е живеел заедно със св.Н. П. П. са дошли
подсъдимите и са поискали да им предоставят апартамента, така както са
го ползвали и при предходните наематели - за да си водят момичета, на което
свидетеля не се противопоставил, понеже бил малък и се страхувал от
последствията, ако откаже. На следващият ден по обяд около 12.00 или 13.00часа
същите отново дошли/ но не си спомня дали са дошли едновременно/, като водели
едно момиче, което макар и за кратко – видял докато минавало по коридора и
което било средно на ръст и с тъмна коса.
Внимателно са
анализирани и показанията на св.Н. П. П. /наемател/, като съгласно заявеното от
него на 16.10.2000г. в квартирата, в която е живеел заедно със св.Д. А. Д.
дошли част от подсъдимите и са поискали да им предоставят апартамента, така
както са го ползвали и при предходните наематели - за да си водят момичета.
Свидетеля сочи също че не е посмял да откаже, тъй като от една страна
подсъдимите са го впечатлили с външността си /били по големи и по едри от
него/, а от друга е бил малък на 15-16г. в 9-ти клас, от трета числеността им, и от четвърта поради
страх от саморазправа с него.
Правилно съдът е дал
вяра на показанията на този свидетел в тази им част, но не е кредитирал същите
в частта в която сочи началният час на идването на подсъдимите и пострадалата
като 14.00ч., тъй като това противоречи
на показанията на съквартиранта му - св.Д. А. Д., на свидетелите съученици на
пострадалата и на самата пострадала, които сочат че са се разделили малко след
приключване на часовете около 11.40ч., освен това дори и да се приеме че
пострадалата се е забавила докато вика поисканата от подсъдимите – „В”, то това
се е случило в рамките на около 10 - 15 минути, плюс времето за влизането й в
колата и откарването до блока в който се е случило би отнело чисто физически
време максимум до 12.30ч. – времето което сочи и самата пострадала, но в
никакъв случай 14.00часа.
Правилно районният съд е дал вяра на
показанията на св.Б. Д. Б. /собственик на апартамента/, приобщени по реда на
чл.281 от НПК, като изложените от него факти се потвърждават и от показанията
на св.Д. А. Д./наемател/.
Обосновано са
анализирани и приети за достоверни показанията на св.Ц. В. К. /живущ в бл.105/,
приобщени по реда на чл.281 от НПК, който сочи, че със съседи от блока същия
ден е играл карти под терасата на апартамент №1, потвърждава че отвън би могло
да се чуе по-голям шум – ако някой говори високо или слуша силно музика, но че
от мястото на игра, няма видимост към апартамента, както и че не е чул нищо,
което да го впечатли поради необичайността си, защото по време на игра има
емоции и играчите са вглъбени в играта. Също така че по принцип са играели карти „почти
по цял ден”, но че за конкретният ден не може да посочи точен час, в които
са започнали и приключили играта. Изложените от този свидетел факти се
потвърждават и от показанията на св.Б..
Като безпристрастни са
обсъдени и показанията на св.П. Б.ов Б. /домоуправител/, който дава описание на
апартамент №* в гр.Враца, ж.к.
„Дъбника” * - гарсониера с
по-голяма квадратура разположена, като се влезе във входа от лявата страна.
Апартамента има една голяма стая, а непосредствено в дясно е санитарното
помещение, а в ляво е кухнята, от кухнята и от стаята има изход към терасата,
т.е. двете стаи излизат на една обща тераса. Което разположение се изяснява и
от извършеният и приобщен по делото - Оглед на местопроизшествие и фото албум
към него.
Показанията на
този свидетел с оглед на това че същият не познава нито една от страните в
процеса, съдът правилно е намерил за безпристрастни и достоверни. Те опонират и
изключват като възможни твърденията на подсъдимите в насоката, че ако нещо се е
случвало то намиращите се под пейката лица играещи на карти и респективно други
такива играещи на футбол на близките тревни площи, няма как да не са видели или
чули, ако в апартамента на първия етаж на блока се случва нещо нередно. Тези
показания са в унисон и с показанията на пострадалата свидетелка, която също не
сочи в този ден и на посоченото място някои от присъстващите да е крещял, викал
или слушал силно музика, за да може това да впечатли някого от евентуално
намиращите се в близост до блока лица.
ВОС намира, че правилно първостепенния съд е дал изцяло вяра на свидетелите
съученици на пострадалата - св.С. А. Д., св.Й. И. Х.; св.П. В. П., св.Н. П. В. и класна ръководителка св.В. М. П.а. Същите са
категорични в това, че пострадалата С.И. е била едно добро, весело и порядъчно
момиче и че поведението и, и преди случая и след него в никакъв случай не би
могло да бъде охарактеризирано, като на мръсница или леко момиче, в каквато
насока свидетелства св.М. К. и твърдят подсъдимите. Нещо повече посочената група свидетели сочат, че
тя по скоро е била незабележима, като начин на държане и обличане, отколкото
обратното, както и че единствените и приятели – нейната компания се състояла от
същата група свидетели, които както и самата пострадала св.С.С.И., в
показанията си изясняват, че на 17.10.2000г. Х-в клас губели
последните три от часовете по учебната програма за този ден, така че след
приключване на петия час, което е било след 11.40ч., съучениците С.С.И., С. А. Д.,
Й. И. Х., П. В. П. и Н. П. В., заедно са си тръгнали от училището в посока към тролейбусната спирка.
Този факт се потвърждава и от приложеното по делото писмо с - Разписание на
часовете в минути на ПМГТР/л.423 от делото/, от което е видно, че по програмата
за този ден учениците са имали седем часа, които са започнали в 7.30 ч., и е
следвало да свършат в 13.55 часа, но поради това че са губели, петият час е свършил в 11.40ч., след които са
си тръгнали това се потвърждава включително и от кл.ръководителка
св.В. М. П.а. Също така съдът
приема за достоверно въпреки отразеното в писмото, че на този ден Х-в
клас действително е губел последните три от часовете по програма, което е
безспорно установено от показанията на шестима свидетели – класната,
съучениците и пострадалата.
Четиримата свидетели
съученици на пострадалата заявяват, че в посочения час – малко след 11.40ч. и
вкупом както всеки ден, излизат от сградата на училището, когато именно
пострадалата е била извикана от двама от подсъдимите - И.Т. и Д.Л., и тъй като
двамата я накарали да извика едно момиче на име В. от училището, тя казала на своите съучениците, че ще ги настигне до
спирката на тролея, където да я изчакат, за да си ходят заедно. Това
обстоятелство е установено по безспорен и категоричен начин. Именно и затова
съдът не е кредитирал обясненията на подс.И.Т. в
които твърди, че пострадалата им се била обадила да я вземат от училището, и
затова те с Д.Л. са отишли в училището, също така като недостоверно съдът е приел
и казаното от същият подсъдим, а и от останалите подсъдими, че пострадалата е
била с една своя приятелка съученичка, защото тези твърдения не кореспондират,
с нито едно от показанията на четиримата свидетели съученици на пострадалата,
както и с тези на родителите й, и на класната ръководителка, а и на самата
пострадала.Тъй като всички те сочат, че С.С.И., в класа си и извън него е имала
само една компания – тази състояща се от нейните приятели и съученици –
свидетелите – С. А. Д., Й. И. Х., П. П. и Н. П. В..
Показанията на пострадалата
свидетелка И. след влизането й в процесния апартамент
са преценени като достоверни, а съобщените от нея факти са проверени и чрез
други доказателствени източници. Посоченият в тях механизъм на извършване на
деянията е подкрепен от изслушаните в съдебно заседание съдебни ескпертизи и св.показания. Извършените спрямо пострадалата
С.И. блудства и изнасилвания са свързани
с причиняване както на физически травми
- оток в окосмената част на главата. Кръвонасядания
на двете мишници и двете бедра, охлузване на лява мишнична
ямка, под
двата долни клепача по едно червено кръвонасядане с
диаметър на всяко по
Също така видно от
заключението на изслушаните в съдебно заседание вещи лица д-р П.К., и Т.В. по
приетата КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО – ПСИХИАТРИЧНО - ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, които
сочат че след извършване на клинико-психологично-психиатрично изследване на
лицето св.С.И. е установено, че освидетелствуваната към момента на изследването
е на 25 години. По време на извършеното спрямо нея деяние - изнасилване от
група момчета е била клинично-психично здрава с навършени 16 години, като след
извършеното спрямо нея деяние – при освидетелствуваната постепенно се оформя протрахирана реакция с характер на Посттравматично
стресово разстройство. Това състояние се развива в пряка причинно - следствена
връзка с травмиращото събитие - изнасилване. Както и
че към момента на изследването лицето С.И. е в състояние на Трайна промяна на личността след
преживяване катастрофален стрес. Същото състояние има хроничен ход.
Експертите единодушно
сочат, че ако на процесната дата всичко, което се е
случило между потърпевшата и петимата подсъдими е било така/както се твърди от
подсъдимите/ , а именно - извършените действия са били доброволни, и по нейно
желание, без да е упражнен какъвто и да било физически и или психически натиск
върху и`, то за потърпевшата няма да има стресова ситуация и оплаквания след
това, няма да има катализатор, които да отключи това и заболяване, което
съществува включително и към настоящият момент – тоест 10години по късно.
Експертите са
категорични и, че пострадалата не е била в състояние да симулира психичното си
заболяване отключено в пряка и причинно следствена връзка от преживяното
насилие над нея, от една страна поради твърде крехката си възраст – 16г., а от
друга поради това, че именно с оглед на младостта си не е разполагала, нито с необходимият
социален опит, нито с нужните познания в областта на психологията и
психиатрията, за да е в състояние, така артистично да изиграе симптомите, на това
психично заболяване, тъй като те са специфични, и не могат да бъдат симулирани,
без лицето да има много познания в съответната област, но предвид възрастта на
пострадалата, изключват вероятността пострадалата да се е запознала със
симптомите, за да ги симулира с цел да заблуди експертите извършили
изследването непосредствено след деликта.
Съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелите - бащата и майката на пострадалата И. относно вида й,
съгласно които пострадалата се е прибрала в дома си със следи от наранявания по
лицето и тялото, като дрехите и са били раздърпани и разкъсани, относно
състоянието и вечерта през нощта и следващите дни след извършване на
инкриминираното деяние, подкрепени изцяло от приобщените СМЕ и ДСМЕ.
Свидетелят св.С. Г. И.
- баща на пострадалата в показанията си установява, че при появяването на
дъщеря му вечерта у дома й, последната освен че е била, раздърпана със скъсани
дрехи и разчорлена, и че тя е била изплашена, под силен стрес, като треперела и
плачела през цялото време докато разказвала макар и накратко за случилото се и
видимо не била на себе си.
От показанията на св.Д.
Б. - майка става видно, че по времето, когато е видяла пострадалата около 24.00
часа на същата вечер, тя е изглеждала изплашена, ужасена и стресирана
и едва след няколко дни е събрала сили да сподели случилото се, което говори за
силният шок, в който се е намирала до този момент, като също така през тази и
следващите нощи бълнувала и скачала на сън със думите „Остави ме” и „Помощ”, не
искала да вижда мъже и отбягвала дори и баща си от страх като се криела под
масата, което състояние не било типично за нея. Сам по себе си говори и факта,
че при едно от изследванията самата пострадала казва „....днес е 77-мият
ден.Всеки ден е кошмар.”. Последвали лечения при специалисти психиатри за
овладяване на състоянието и, което продължило до завършването и, а и след това.
Съучениците - св.С. А.
Д., св.Й. И. Х.; св.П. В. П., св.Н. П. В. и класна ръководителка св.В. М. П.а,
също сочат че пострадалата след деянието се е затворила в себе си, свела е
комуникацията си с околните до минимум не е посещавала никакви извън класни
форми и дори не отишла на бала си, а родителите и, я водели и взимали от училище.
От изложеното
безспорно може да се направи изводът, че състоянието на пострадалата след
престъпното посегателство спрямо нея не навежда на разсъждения в посока на
нейното доброволно участие в извършеното. Освен това прибирането и по това
време – около 19.00ч., било твърде нетипично за нея, и именно факта, че не се е
прибрала на време от училище е бил този, които силно е обезпокоил семейството.
Също така в подкрепа на този извод са и заключенията на съдебно-медицинската
експертиза съгласно, която със св.И. е осъществен полов контакт на посочената
дата и на съдебно-психиатричната експертиза, съгласно, които пострадалата на
тази дата е претърпяла премеждие довело до посттравматично
стресово разстройство, което е следствие от ситуация на извършено спрямо
пострадалата насилие. Изложените по-горе обстоятелства дават основание на съдът
да приеме, че показанията на пострадалата за извършените блудства и
изнасилвания от подсъдимите спрямо нея са основателни и достоверни, освен това
същите са последователни от първите дадени непосредствено след деликта до последните пред предходният съдебен състав.
Внимателният прочит на протоколите за разпит на св.С.С.И. в двете фази на
процеса не разкрива съществени противоречия по основните факти - предмет на
доказване. Напротив, пострадалата е последователна и категорична относно
действията извършени спрямо нея и от кои лица, включително за детайлите, върху
които акцентира, като настоящата инстанция подробно е съпоставила изложените
данни с останалите доказателства събрани в кориците на делото и по този начин е
проверила информацията, съобщена от пострадалата. Тя изцяло се подкрепя от
получените от други доказателствени източници сведения, поради което съдът няма
основание да я игнорира. Следва да се подчертае и че С.С.И. по времето на
цялото наказателно дирене в двете му фази е дала показания общо 8 пъти – на
18.10.2000г. пред следовател, след това собственоръчно написани обяснения,
показания пред следовател на 10.11.2000г., след това на 14.12.2000г. пред
съдия, след привличане на обвиняемите на 16.05.2001г. пред съдия, и в съдебната фаза в протоколи на
16.03.2006г., на 21.11.2006г. на 24.04.2007г. и въпреки, че настоящата
инстанция цени само част от тях които са и приобщени към доказателствената
съвкупност, съдът намира за необходимо да посочи, че от първият до последният
протокол описаните в тях събития са последователно и изчерпателно описани, като
в тях няма промяна на фактология независимо от
изтеклото време. За сравнение подсъдимите са дали обяснения само един път и
пред първата съдебна инстанция в съдебно заседание на дата 16.07.2010г., а подс.Т. и пред ВОС, като изложеното от тях си противоречи
както помежду тях, така и на останалите събрани доказателствени източници.
Предвид изложеното и
от събраните по делото доказателства безспорно се установява авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимите по делото, като деянията са
извършени в условията на съучастие.
Подсъдимият Д.В.Л. е
действал като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
деянието си и е могъл да ръководи постъпките си и също наред с останалите
четирима подсъдими е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
Насилствените блудство
и изнасилване са двуактни деяния и се изразяват от една страна, чрез
осъществените от съизвършителите подсъдими по
отношение на първото, действия с цел да възбудят или удовлетворят полово
желание, посредством орални актове и по отношение на второто чрез осъществените
от подсъдимите действия целящи съвкупление по отношение на С.С.И. *** от друга
чрез употреба на сила и заплаха, целяща постигането на тези действия. Заплахата
се е изразила:
при подсъдимият И.Т.
в: „хващане за косата, натискане на главата и, заплаха, че ще бъде затворена за
цяла седмица в апартамента, ако не изпълнява каквото и се каже и ще правят с
нея каквото си искат; както и с удари с летва по седалищните и части,
възползвайки се от вече осъщественото насилие спрямо И. и присъствието на
останалите подсъдими.
при подсъдимият Д.В.Л.
в: хванал я за косата, натискал и
главата и я заплашвал, че ще бъде затворена за цяла седмица в апартамента, ако
не изпълнява каквото и се каже и ще правят с нея каквото си искат, както и с удари с летва по
седалищните и части, и възползвайки се от вече осъщественото насилие спрямо И.
и присъствието на останалите подсъдими;
при подсъдимият Н.Т.Й.
в: „удар с ръка в корема и
лицето” както и възползвайки се
от вече осъщественото насилие спрямо И. и присъствието на останалите подсъдими
и заплахата, че ще бъде затворена за цяла седмица в апартамента, ако не
изпълнява каквото и се каже;
при подсъдимият И.В.Г. в: „възползвал се от ударът който
нанесъл в корема на И. подсъдимият Н.Й.” както и възползвайки се от вече
осъщественото насилие спрямо И. и присъствието на останалите подсъдими и
заплахата, че ще бъде затворена за цяла седмица в апартамента, ако не изпълнява
каквото и се каже;
при подсъдимият Ц.С.С.
в: възползвайки се от вече осъщественото насилие спрямо И. и присъствието на
останалите подсъдими и заплахата, че ще бъде затворена за цяла седмица в
апартамента, ако не изпълнява каквото и се каже;
От изложената по делото хронология на събитията и събраният по делото
доказателствен материал следва, че подсъдимите са осъществили както физическо
въздействие /сила/, върху пострадалата, като са я удряли с юмруци по главата и
в областта на корема, дърпали са я за косата, натискали и главата и я удряли по
седалищните части с летва и ролка тапет, доказателство за това са както
заключението на СМЕ, показанията на пострадалата и нейните майка и баща, които
са първите лица имали непосредствен контакт с нея след извършеното по отношение
на нея престъпление, така и психическо въздействие върху пострадалата, чрез
отправените и заплахи, че ще бъде затворена цяла седмица в апартамента, където
била, ако не изпълнява това, което и се каже от подсъдимите от една страна, а от друга и от самото
присъствие на петимата подсъдими и
др.хора. Подкрепя изложеното и посоченото в Съдебно-психиатричната експертиза, досежно това, че пострадалата е изпитвала страх от тъмни и
затворени помещения, и въпреки твърденията на подсъдимите следва да се
отбележи, че обстановката в която е била поставена, е била именно такава, което
от своя страна допълнително е допринесло
за сломяване съпротивата и, и подпомогнало подсъдимите за извършване на
престъпленията. Въпреки това, пострадалата при всички престъпни действия
извършени с нея е изразила нежеланието си за тяхното осъществяване с
подсъдимите, но те не са се сьобразили с нейната външно
изразена воля.
Всеки един от
подсъдимите е пряк извършител на визираните по отношение на него деяния, като
също така е способствал извършването на деянието на всеки един от останалите
подсъдими, тъй като с упражнената от всеки един принуда и присъствие в жилището
по време на актовете са спомогнали за сломяване и преодоляване защитните сили
на пострадалата св.С.И..
От събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че подсъдимите са съзнавали, че
нарушават личната и полова неприкосновеност на пострадалата, както и че липсва
съгласие за това от страна на засегнатото лице, т.е. налице е пряк умисъл в
действията на подсъдимите И.Т.С., Д.В.Л., Н.Т.Й., И.В.Г. и Ц.С.С., които са
съзнавали, че извършват съответните неправомерни действия, и са искали общественоопасните последици, настъпили вследствие на тях.
Деянията по чл.150 ал.1 от НК са квалифицирани с оглед начина – упражнената принудата по
отношение на пострадалата.
Деянията по чл.152, ал.3, т.1 от НК, извършени от петимата подсъдими
са квалифицирани първо с оглед субектите на престъплението, тъй като
са извършени от подсъдимите по делото т.е. от две или повече лица, сговорили се
предварително и всеки от подсъдимите е съзнавал, както своето участие в
извършваното престъпление, така и участието на всеки един от другите, между
който се е постигнало необходимото съгласие, какво точно да извършат,
участвайки в извършване на деянието, и второ с оглед обекта на престъплението и
по конкретно възрастта на пострадалата,
която в случая е непълнолетна.
Предвид изложеното съдът е приел, че от
обективна и субективна страна подсъдимите И.Т.С., Д.В.Л., Н.Т.Й., И.В.Г. и Ц.С.С., са осъществил състава на
визираните с обвинителния акт престъпления, поради което съдът ги е признал с
присъдата си за виновни по тях и им е наложил наказания.
При индивидуализиране на наказанието на тримата подсъдими И.Т., И.Гранчаров и Н.Й., с оглед приетата правна квалификация на
извършените престъпления по чл.150 ал.1 вр.чл.20 ал.2
от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало към датата на извършване на деянието и младата им възраст.
ВОС не споделя изцяло
направения извод от първия съд, че изтеклия продължителен период от време от повече
от 10 години, считано от момента на извършване на деянието, до постановяване на
настоящата присъда, не следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
причините за продължителността на наказателното производство могат да бъдат вменени в голяма степен и на поведението на подсъдимите,
/видно от многобройността на съдебните заседания отложени по тяхна вина, както
пред настоящият така и при предходните съдебни състави/, като по този начин са
целели забавяне на делото, тъй като дългата продължителност на процеса се дължи
и на други обективни причини - смяна на съдебния състав и започване на делото
отначало, отмяна на първата присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд.
По отношение
характеристичните им данни същите са противоречиви - добри от съседи, познати,
домоуправители, класни ръководители и директори на училища, които нямат данни
за противообществените /криминални/прояви на подсъдимите
с оглед на което и дават положителни характеристики и лоши от полицията, а за подс.И.Т., Цв.С. и Д.Л. лоши и от
ДПС, както към датата на извършване на деянията, така и към настоящият момент,
които органи имат непосредствена информация за криминалните им прояви.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства районният съдът е отчел липсата на трудова
ангажираност, последващите осъждания касателно подс. И.Т. и И.Гранчаров, лошите
им характеристични данни от полицията, като преди всичко такива обстоятелства
се установяват и с оглед начина и механизма на извършване на престъплението,
което като такова, насочено срещу личността се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Съдът е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало към датата на
извършване на деянието и младата им възраст по отношение и на петимата
подсъдими, за престъплението по чл.152, ал.3, т.1, вр.ал.1,
т.2 от НК, като е съобразил, че закона
предвижда наказание считано към момента на извършване на деянието
/17.10.2000г./ от три до петнадесет години лишаване от свобода, а за
непълнолетните, какъвто е подс.Л. от две до осем
години лишаване от свобода.
По отношение на подс. Д. Л. РС е приел, че макар и непълнолетен е един от
инициаторите на това брутално деяние, наред с подс.Т.,
като е взел дейно участие при осигуряване на терена, подсигуряване на жертвата
и сломяване на първоначалната съпротива на пострадалата, осъществено чрез думи
и преки действия, от което са се възползвали и останалите подсъдими.
Районният съд им е наложил наказания, както
следва:
За престъпленията по чл.150
пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на подсъдимите И.С., Н.Й. и
И.Г. от по три години лишаване от свобода.
За престъпленията по чл.152
ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 от НК, на подс.И.С.
- осем години лишаване от свобода, осем години са постановени и по отношение на
подс.И.Г., на подс.Д.Л. във
вр. и с чл.63 ал.2 т.2 от НК - седем години лишаване
от свобода. Седем години лишаване от свобода са постановени и по отношение на
подсъдимите Н.Й. и Ц.С..
По отношение
предявените гр.искове от пострадала св.С.С.И., против подс.И.Т.С., Н.Т.Й., И.В.Г., Д.В.Л. и Ц.С.С.
за причинени й неимуществени вреди в резултат на
деянията, районният съд ги е намерил за доказани по основание, и размер и е
уважил същите изцяло, така както са предявени, като законосъобразно е приел за безспорно
установено по делото, авторството на инкриминираното деяние, причинената вреда
и причинната връзка между поведението на подсъдимите и вредата, претърпяна от
пострадалата. Подсъдимите са извършили
умишлени престъпления – развратни деяния против личността на пострадалата
първите трима И.С., Й. и И.Г. –
блудства по чл.150 от НК и всички петима изнасилвания по чл.152 от НК.
Пострадалата св.С.И. е била на 16 годишна възраст и е претърпяла несъмнено,
както физически, така и психически болки и страдания, което е безспорно, с
оглед самия характер на престъпленията и начина на извършването им.
За прецизност и
пълнота състава на ВОС намира за необходимо да отбележи, че подс.Д.Л.
също е следвало да бъде включен при присъденото дължимо обезщетение по чл.150
от НК. Независимо, че производството в тази му част е било прекратено по отношение
на него, то не отпада отговорността му по чл.45 от ЗЗД за обезщетението, с
оглед така събраните доказателства. ВОС обаче не може да се произнесе в тази
насока, тъй като няма съответен протест или жалба от гр. ищец и ч. обвинител досежно това обстоятелство, поради което и въззивната инстанция не може да отежни положението на подс.Л..
Относно присъдения размер на гражданския иск, съставът на
ВОС намира присъдените обезщетения за завишени, отчитайки всички обстоятелства относими към справедливо овъзмездяване,
факта че се присъждат за деяние извършено към 2000год. и съдебната практика към
онзи момент. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за справедливост на
дължимото обезщетение, репариращо настъпилия
вредоносен резултат, то същото следва да бъде намалено, като за престъплението
по чл.152 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 от НК бъде намалено
от 50 000лв. на 25 000лв., а за това по чл.150 пр.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК бъде намалено от 20 000лв. на 10 000лв., които обезщетения
подсъдимите следва да заплатят солидарно.
Настоящата инстанция,
след като извърши проверка на производството не споделя присъдата досежно приложението на института за множество
престъпления, както районният съд е приел, съгласно внесения обвинителен акт,
за наличие на по две отделни престъпления по чл.150 пр.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК и две отделни такива по чл.152 ал.3 т.1 вр.
ал.1 т.2 от НК, по отношение на подсъдимите И.С. и Д.Л., като за последния
законосъобразно са във вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК, с
оглед непълнолетието му към момента на процесното
деяние и по отношение на който нак. производство по
обвинението по чл.150 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК е
прекратено, поради изтекла абсолютна давност.
Независимо, че към инкриминирания
момент /17.10.2000год./ е действала старата редакция на чл.26 от НК, изключваща
продължаваното престъпление, то до приключване на съдебното производство пред
първия съд, този институт е бил възстановен /ДВ бр.92 от 2002год./. В тази
връзка съгласно чл.2 ал.2 от НК, при наличие на различни закони до влизане на
присъдата в сила, се прилага най-благоприятния за дееца. В конкретния случай са
налице всички законови предпоставки за приложението на продължаваното
престъпление, по отношение на двама от подсъдимите - И.С. и Д.Л., тъй като се
явява по-благоприятен закон за тях. В настоящото производство се касае до едно
пострадало лице - С.С.И.. Нормата на чл.26 ал.6 от НК изключва приложението на
продължаваното престъпление, когато се касае до престъпление против личността
на различни граждани, каквото в случая не е налице. Този съд намира, че
по-благоприятно за тези двама подсъдими е приложението на продължаваното
престъпление, а не както е приел първия съд за наличие на множество
престъпления по чл.150 пр.1 НК и по чл.152 ал.3 т.1 от НК, които са признати за
виновни и осъдени за две по две отделни престъпления. С приложението института
на чл.26 от НК, в тази му редакция, всяко едно от деянията по чл.150 НК и
чл.152 от НК, осъществява едно единствено престъпление, за което се налага едно
наказание. ВОС намира, че в тази част присъдата следва да бъде изменена, като
коментираните по-горе деяния се преквалифицират във връзка с чл.26 от НК.
ВОС намира, че
постановената присъда следва да бъде изменена и в частта относно размера на
наложените наказания лишаване от свобода, по отношение и на петимата подсъдими,
като същите бъдат намалени. В тази връзка и възраженията на защитата от
подсъдимите въззивната инстанция намира за
основателни, като основното навеждащо на този извод е изминалия период от
момента на деянието, до настоящия, който е повече от 10 години.
Продължителността на настоящия наказателен процес, надхвърля изискването за
приключването му в разумен срок, в съответствие с изискванията на чл.6 ал.1 от
ЕКЗПЧСО, в която връзка е и Решение №545/05.10.2007г. на ВКС по НД №72/07г.
С оглед обществената
опасност на петимата подсъдими, обществената опасност на деянието, чистото им
съдебно минало към момента на извършването на деянието, изминалия период -
повече от 10 години от момента на
извършването, който не може да бъде вменен само и
единствено по вина на подсъдимите, а по-скоро до голяма степен се дължи на
други обективни причини, то съставът на ВОС намира, че наложените наказания
лишаване от свобода по отношение на подсъдимите следва да бъдат редуцирани,
както следва:
По отношение на
подсъдимия И.Т.С. за престъплението по чл. 150, предл.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2 вр.
чл.26 ал.1 от НК бъде намалено от 3 години лишаване от свобода на 1 година и 6
месеца лишаване от свобода. По отношение на същия подсъдим за извършеното
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т.
2 вр. чл.26 ал.1 от НК бъде намалено от 8 години
лишаване от свобода на 4 години лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимия Д.В.Л., за който съдът съобрази, че същият към момента на извършване
на деянието е бил непълнолетен, като по отношение на същия за извършеното от
него по чл. 150, пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК наказателното производство
е било прекратено поради изтичане на абсолютната предвидена в закона давност,
като за извършеното от него престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл.26 ал.1,
вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК следва да бъде
намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода от 7 на 3 години
лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимия Н.Т.Й. съдът намира, че следва да бъде намален размера на наложеното
му наказание, като за извършеното престъпление по чл. 150, пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК бъде редуцирано от 3 години на 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, а по отношение на извършеното
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т.
2 НК наложеното наказание от 7 години лишаване от свобода бъде намалено на 3
години и 6 месеца лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимия И.В.Г. за извършеното от него престъпление по чл. 150, пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК бъде намалено т 3 години лишаване от
свобода на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, а за извършеното
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т.
2 НК бъде намалено от 8 години лишаване от свобода на 4 години лишаване от
свобода.
По отношение на
подсъдимия Ц.С.С. за извършеното от него престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК бъде намалено от 7 години лишаване от
свобода на 3 години лишаване от свобода.
Така наложените
наказания по отношение на всички подсъдими съобразени с конкретно извършеното
от всеки един от тях, този съд намира, че следва да бъдат ефективно изтърпяни при "общ" режим на изтърпяване в
затворническо общежитие от "открит тип", съгласно чл. 61, т. 3, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, за трима от подсъдимите Д.Л., Н.Й.
и Цв,С., които не са осъждани към момента на
постановяване на присъдата и при "строг" режим на изтърпяване в
затвор, за двама от тях - подс.И.Г. и И.С., които са
осъждани към момента на постановяване на присъдата.
Съдът намира за
неоснователни всички възражения във въззивните жалби,
депозирани от петимата подсъдими за наличие на съществени процесуални нарушения
при провеждането на наказателното производство. Съставът на ВОС след
направената служебна проверка не констатира такива, с които да са засегнати
правата на страните в процеса, а още повече, че и пред тази инстанция бе
проведено съдебно следствие, при което се осъществи разпит на пострадалата,
каквото е и основното възражение, че не е било сторено пред първата инстанция.
На следващо място съдът намира неоснователни възраженията и досежно
твърдяното от защитата на подсъдимите, че от
обективна и субективна страна не са осъществени съставите на престъпления, за
които е повдигнато обвинение спрямо подзащитните им
от тях. При анализ на цялата доказателствена маса поотделно и в съвкупност от
заключението на съдебно-медицинската експертиза и от това на
съдебно-психиатричната експертиза и от показанията на пострадалата в достатъчна
степен се обосновава извършеното от петимата подсъдими както от обективна, така
и от субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл.
Съдът намира за
неоснователни възраженията, изнесени в протеста и въззивната
жалба от пострадалата И., досежно увеличаване размера
на наложените наказания по съображенията, изложени по-горе.
С така индивидуализираните
наказания по отношение на петимата подсъдими съдът намира, че следва да бъдат
изпълнени целите, посочени в чл. 36 НК както относно личната, така и относно
генералната превенция.
При направената
служебна проверка въззивната инстанция не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната
и съдебна фази на наказателното производство, като както бе посочено в
изложението, намира, че са налице основания за изменение на постановената
присъда относно няколко момента, а именно: досежно квалификацията
на част от деянията, като същите следва да бъдат във вр.
с чл. 26 НК - продължавано престъпление, а не множество престъпления, както е
приел първия съд, така и относно намаляване размера на наложените наказания
лишаване от свобода по отношение и на петимата подсъдими и намаляване на
размера на присъденото обезщетение.
Водим от изложеното и
на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал.3 пр.2 от НПК, Врачанският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда №
105/25.10.2010 г. по НОХД №940/08год. на Врачански районен съд в частта, в
която:
Подсъдимия И.Т.С. е
признат за виновен и осъден за две престъпления по чл. 150, пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и са му наложени наказания от по 3 (три)
години лишаване от свобода за всяко от тях, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията в
престъпление извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 150,
пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 54 НК и НАМАЛЯВА размера
на наложеното на подсъдимия И.С. наказание на 1 (една) година и 6 (шест) месеца
лишаване от свобода.
Както и в частта, в
която е признат за виновен и е осъден за две престъпления по чл. 152, ал. 3, т.
1, вр. с ал. 1, т. 2 НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията
в престъпление извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 152,
ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 26, ал. 1 НК, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия И.С.
наказание на 4 (четири) години лишаване от свобода.
На основание чл. 23,
ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание на подсъдимия И.Т.С. от така наложените
му, като налага най-тежкото измежду тях, а именно 4 (четири) години лишаване от
свобода, което бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯВА присъдата и в
частта, в която подсъдимия Д.В.Л. е признат за виновен и е осъден за две
престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т.
2, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК и на основание чл.
23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание за двете деяния от 7 (седем) години
лишаване от свобода, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянията в престъпление извършено при
условията на продължавано престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 63,
ал. 2, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и НАМАЛЯВА
размера на наложеното на подсъдимия Д.Л. наказание на 3 (три) години лишаване
от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване, съгласно чл.
61, т. 3, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
Отменява приложението
на чл. 23, ал. 1 НК.
ИЗМЕНЯВА присъдата,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Н.Т.Й. наказание за извършено
престъпление по чл. 150, пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК на 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода и за престъплението
по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК на 3 години
и 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23,
ал. 1 НК определя едно общо наказание измежду така наложените, а именно 3
години и 6 месеца лишаване от свобода, което бъде изтърпяно при първоначален
"общ" режим на изтърпяване, съгласно чл. 61, т. 3, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯВА присъдата,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия И.В.Г. наказание за извършено
престъпление по чл. 150, пред. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК на 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода и за престъплението
по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК на 4
(четири) години лишаване от свобода.
На основание чл. 23,
ал. 1 НК определя едно общо наказание измежду така наложените, а именно 4
(четири) години лишаване от свобода, което бъде изтърпяно при първоначален
"строг" режим на изтърпяване, в затвор, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯВА присъдата,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Ц.С.С. наказание за извършено
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, т.
2 НК на 3 (три) години лишаване от свобода, което бъде изтърпяно при
първоначален "общ" режим на изтърпяване, съгласно чл. 61, т. 3, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯВА присъдата и в
гражданско-осъдителната й част, като намалява размера на присъденото
обезщетение, за нанесени неимуществени вреди от
петимата подсъдими за престъплението по чл.152 ал.3 т.1 вр.
ал.1 т.2 от НК от 50 000лв. на 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/ и за
престъплението по чл.150 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК,
за тримата подсъдими И.С., Н.Й. и И.Г. от 20 000лв. на 10 000лв. /десет хиляди
лева/, в едно със законната лихва от датата на деянието - 17.10.2000год., като
в останалата част до пълният им размер отхвърля предявените граждански искове,
като неоснователни и недоказани и НАМАЛЯВА размера на присъдената държавна
такса, върху уважения размер на гр. иск от 2800лв. на 1400лв., които
подсъдимите следва да заплатят.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО Е
ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател:
Членове:1.
2.