Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 07.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 03.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3181 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. – изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт К.М., против И.Ф.Л., ЕГН **********
*** и И.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 415, ал. 3,
вр. ал.1, т.3 ГПК и цена на иска 4 982,78 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител сочи, че по силата и при условията на Договор за кредит за текущо
потребление от ****.2016 г. („Договора за кредит“) Банката отпуснала на
кредитополучателя И.Ф. Л., кредит за текущо потребление в размер на 9 000,00
лева, със срок за погасяване - 60 месеца, считано от датата на усвояването.
Отпуснатият кредит бил предоставен пълен размер и напълно усвоен съгласно
условията на договора за кредит. За обезпечаване на вземането на Банката по
Договора за кредит, бил сключен Договор за поръчителство с И.К.П. от ****.2016
г. Кредитът бил отпуснат с преференциален променлив лихвен процент в размер на
8,95 % годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на 6 -месечен Софибор 0,986 % и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 7,964%, при изпълнение на условията по програма ДСК Практика,
подробно описани в Приложение № 2 към договора за кредит. Годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита бил 11,01 %, който можело да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на „Б.Д.“ ЕАД („Общи условия“), неразделна част от договора
за кредит, които И.Ф.Л. получил и приел. Сочи, че страните отнапред определили
размера на обезщетението за забава при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита - чл. 19.1. и чл. 19.2. от Общите условия. До
предявяване на молбата за събиране на вземането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта,
а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Сочи, че основно задължение
за заемателя според чл. 430 от ТЗ било
да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора
задължения, кредитополучателят спрял плащанията - към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което
било образувано ЧГД ****/2019 г. по
описа на РС К., не били платени вноски в общ размер от 2062,86 лева с падежни
дати - 24.11.2018 г. - 24.09.2019 г.
Заявява, че поради
неплащането на вноските по лихва и/или по главницата в срока на уговорените
погашения, с настоящата искова молба упражнява правото по чл. 19.2 от
приложимите към Договора за кредит Общи условия, във връзка с чл. 432 от ТЗ да
обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от
получаване на препис от молбата от ответника -
Решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009 г., в което унифициращият
съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника
в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 15.10.2019 г., в
условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното им изплащане.
Претендира присъждане на законна лихва за забава върху
всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист -15.10.2019г., в условията на
евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
им изплащане.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците И.Ф.Л., ЕГН ********** с адрес: *** и И.К.П.,
ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят на Банката следните суми, дължими
съгласно Договор за кредит за текущо потребление от ****.2016 г., а именно: главница
- 4346,34 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист -15.10.2019 г„ в условията на
евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
погасяване; редовна /възнаградителна/ лихва - 423,40 лева - редовна
/възнаградителна/ лихва за периода от 24.10.2018 г. до 27.09.2019 г.; лихва за
забава - 7130 лева - лихва за забава до датата на изискуемост за периода от 24.11.2018
г. до 27.09.2019 г.; 21,74 лева - лихва за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода 27.09.2019г. до 14.10.2019г.; такса изискуемост -120,00
лева /сто и двадесет лева/
Претендира за разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответниците. На същите са редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Б.Д.“ ЕАД е редовно
призовано за датата на съдебното заседание, за тях се явява юрисконсулт К.М., която заявява, че поддържа исковата претенция и претендира
за постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призовани за датата на съдебното заседание,
ответниците не се явяват и не изпращат
процесуален представител, не депозират молба за гледане на делото в тяхно
отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за кредит от 14,012016 г. ведно
с Общи условия; Договор за поръчителство от ****.2016 г.; Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК; Извлечение от счетоводни книги за сметка № *******/15.10.2019 г.;
Разпореждане от 21.10.2019 г. по ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на РС-К.;
Покана-уведомление ведно с протоколи от посещения.
Приложено
е ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на РС-К. към кориците на делото.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 03.02.2019
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
не са представили писмен отговор. Същите са редовно призовани за съдебното
заседание, като не изпращат процесуален представител и не са направили искане делото да бъде гледано в тяхно
отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответниците са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответниците следва за заплатят на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 500,00 лева, от които 200,00
лева за държавна такса и 300,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Ф.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** и И.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** солидарно да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. –
изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт К.М. следните суми: 4 346,34 лева /четири
хиляди триста четиридесет и шест лева и 34 ст./ главница, ведно със
законната лихва от 25.11.2019 г.; 423,40
лева /четиристотин двадесет и три лева и 40 ст./ - редовна възнаградителна
лихва за периода от 24.10.2018 г. до 27.09.2019 г.; 71,30 лева /седемдесет и един лева и 30
ст./ - лихва за забава от 24.11.2018 г. до 27.09.2019 г.; 21,74 лева /
двадесет и един лева и 74 ст./ - лихва за забава от 27.09.2019 г. до
14.10.2019 г.; 120,00 лева /сто и двадесет лева и 0 ст./ - такса
изискуемост.
ОСЪЖДА И.Ф.Л., ЕГН **********, с адрес: *** и И.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** солидарно да
заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. – изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
юрисконсулт К.М. сумата от 500,00
лева /петстотин лева и 00 ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по настоящото
производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ