№ 20674
гр. ***, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110118809 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***, ЕИК **,
против „** ИНЖИНЕРИНГ”, ЕИК *** и „**“ ЕООД, ЕИК ***, кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1
ТЗ ЗЗД, с които се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сума в общ размер на 19 587,81 лева с ДДС, съобразно притежаваните от тях
части от собствеността в „** ИНЖИНЕРИНГ **” ДЗЗД, ЕИК **. Претендира
и разноски.
Между ищеца, като изпълнител и ответника, като възложител се твърди,
че са налице търговски отношения, като за ищеца е възникнало задължение за
осъществяване на услуги по машиносмяна за багери, самосвали, като до
посочен от ответника адрес бил закаран насипен материал от различни
кариери с техника и работна ръка от страна на ищеца. Заявява, че обектът се
намира в кв. ***, гр. ***.
Излагат се доводи, че дейността на ищеца по извозването на насипния
материал била осъществявана след направена заявка от ответника чрез
проведени телефонни разговори, конкретизирайки детайли и посредством
размяната на кореспонденция чрез имейли. Твърди се, че ищецът е собственик
на техника и механизация, позволяваща осъществяването на услугите, заявени
от ответника.
1
Изтъква, че заявките по всички осъществени услуги за ответника били
изпълнени, за което са издадени и изпратени надлежно до ответника 4 броя
фактури за дължимите суми (фактури № ***/13.05.2024 г. , № ***/18.05.2024
г., № **********/08.06.2024 г. и № ***/18.06.2024 г.), като с издаването на
процесните фактури е настъпило и данъчно събитие, както и възникнало
задължението на ответника за заплащане на процесната сума по издадените
фактури.
Поддържа, че фактурите били изпратени до ответника на електронната
му поща, като бил уведомен и за задължението си да плати и в телефонни
разговори. Сочи, че парите по две от фактурите са частично погасени, като по
другите две фактури сумите и към настоящия момент не са платени от
ответника. Твърди се, че плащането на възнаграждението по всяка една от
фактурите е трябвало да бъде извършвано в деня на съставянето й, като към
настоящия момент ответното дружество не е възразило по отношение на
всички осъществени услуги по издадените фактури, които били осчетоводени
от ищеца. Счита, че с оглед на неизпълнението на задълженията на ответното
дружество за заплащане на дължимите суми по фактурите, ответното
дружество дължи обезщетение за забавено изпълнение. Заявява, че вследствие
на неизпълнението на ответното дружество за заплащане на задълженията си
по четирите издадени фактури и във връзка с осъществени услуги по
протокол, възниква правен интерес у ищеца да предяви настоящите искове. С
оглед изложеното, ищецът моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира и разноски.
Във връзка с дадени указания с Определение № 19099/28.04.2025 г.
Ищецът е депозирал и уточнителна молба с вх. № 149807 от 28.04.2025 г., с
която изрично посочва, че ответникът е гражданското дружество „***“.
Заявява, че не навежда твърдения за солидарна отговорност на „**“ ЕООД,
доколкото в отношенията с трети лица съдружниците в гражданското
дружество не са солидарно отговорни. Посочва, че солидарност на
задълженията могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в
договора с трето лице, като в настоящия случай не са уговорили солидарна
отговорност за задълженията по претендираните суми по фактурите. Изтъква,
че съобразно практиката на ВКС, ако като ответник по иска е посочено само
сдружението, а не отделните съдружници, то конституирането им следва да се
2
извърши по реда за отстраняване на недостатъци на исковата молба, поради
което моли да се конституират отделните съдружници като ответници по
делото. Заявява, че ответници по предявения иск са съдружниците в
гражданското дружество, а именно: „***“ ООД и „**“ ЕООД. Счита, че
отделните съдружници в гражданското дружество по ЗЗД отговарят за
претендираното вземане разделно, съобразно притежаваните от всеки от тях
квоти, както следва:
-90 % за „** **“ ООД, ЕИК ***, които съобразно размера на
предявените претенции се равняват на сумата от 17629,03 лева.
-10% за „**“ ЕООД, ЕИК ***, които съобразно притежаваната от този
съдружник квота се равняват на 1958,71 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „** ИНЖИРИНГ“ е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове както по основание
така и по размер. Поддържа, че по процесните фактури ищецът не е
предоставял услуги по машиносмяна за багери и самосвали. Твърди, че на
адреса в гр. ***, кв. *** по процесните фактури не е бил закаран насипен
материал от техника и работна ръка на ищеца. Счита, че по процесните
фактури не е предоставяна услуга, осъществявана след направена заявка от
ответника чрез проведени телефонни разговори и кореспонденция по имейли.
Посочва, че услугите на ищеца били използвани само чрез писмена заявка.
Също така оспорва твърденията на ищеца за извършени услуги, които
ответникът е приел и не е възразил, както и твърденията, че фактурите им не
са били изпратени и не са ги оспорили.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**“ ЕООД не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че ответниците са съдружници в **
ИНЖИНЕРИНГ **” ДЗЗД, ЕИК **, като 90 % от собствеността се притежава
от „** **“ ООД, ЕИК ***, а останалите 10% се притежават от „**“ ЕООД,
ЕИК ***.
От представените по делото фактури № ***/13.05.2024 г. , №
3
***/18.05.2024 г., № **********/08.06.2024 г. и № ***/18.06.2024 г., издадени
от ищеца към „*** **" ДЗЗД, се установява, че в основанието им е посочено
„Услуга по протокол“ от съответната дата. Към всяка фактура са приложени и
протоколи, детайлизиращи извършените услуги ("ВЕР.БАГЕР", "ЧУК
ВЕР.БАГЕР" и "HMCM") и обект ("ОБЕКТ ***"/ "***") . От приложената
имейл кореспонденция се установява, че всяка от процесните фактури е
изпратена на имейл адрес ****************@*****.***.
С протоколно определение от 08.07.2025 г. по делото е допусната съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице М. М.. От
заключението на вещото лице се установява че ищецът „**" ЕООД е
осчетоводил процесните 4 фактури в счетоводството си, включил ги е в
Дневниците си за продажби за м.05.2024 г. и м.06.2024 г. и е начислил
дължимия ДДС по тях, като ответното ДЗЗД „** ** **"ДЗЗД е включило и
четирите процесните фактури в Дневниците си за покупки за м.05.2024 г. и
м.06.2024 г.
Установява се, че ответното ДЗЗД е упражнило правото си на приспадане
на пълен данъчен кредит по смисъла на ЗДДС за начисления ДДС по
всички процесните фактури.
Вещото лице е констатирало извършени плащания от ответника към ищеца
по процесните фактури в общ размер на 20 988,69 лв., като към датата на
проверката остава неплатено задължение по процесните фактури в общ
размер на 19 587,81 лв., което съответства на пълния размер на неплатената
фактура № 2086/18.05.2024 г. (4 440,00 лв.) и неплатения остатък по фактура
№ 2111/08.06.2024 г. (15 147,81 лв.).
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ, ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между
страните договор (вкл. чрез устна заявка), който е породил целените с него
правни последици, както и качеството си на изправна страна по договора - че е
изпълнил съгласно уговореното. Ответникът носи тежестта да докаже
изпълнението на своето насрещно задължение за плащане.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, както и от
заключението на ССчЕ, се установява по несъмнен начин, че ответното ДЗЗД
(чиито съдружници са ответниците по делото) е получило процесните 4
4
фактури. В този смисъл възраженията на ответника „***" ООД се явяват
неоснователни.
Възражението, че услугите не са предоставяни и че фактурите не са
приемани, се опровергава изцяло от заключението на ССчЕ. Вещото лице
категорично е установило, че ответното ДЗЗД не само е получило фактурите,
но ги е и включило в официалните си Дневници за покупки и, което е от
решаващо значение, е упражнило правото си на приспадане на пълен
данъчен кредит по тях.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно
водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена
стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната практика е
последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за плащане,
основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само
удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която
макар по действащата уредба да няма задължителен характер, но се
съобразява от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по
т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д.
№ 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008
на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ
т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач,
включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото
съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009
г. на ВКС, ІІ т.о.).
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че ищецът е изправна страна,
престирала е възложените услуги, а ответниците, чрез ДЗЗД, са приели
5
същите. По делото е установено (чрез ССчЕ), че от общо фактурираната сума
(40 576,50 лв.) са платени 20 988,69 лв. (Фактура № ***/18.06.2024 г. (на
стойност 4 800,00 лв.) е ИЗЦЯЛО ПЛАТЕНА, както и Фактура №
***/13.05.2024 г. (на стойност 15 969,00 лв.) е ИЗЦЯЛО ПЛАТЕНА), като
остава дължим остатък в размер на 19 587,81 лв. (Фактура № ***/18.05.2024
г. (на стойност 4 440,00 лв.) е НЕПЛАТЕНА (платени 0,00 лв., остатък 4
440,00 лв.) и Фактура № **********/08.06.2024 г. (на стойност 15 367,50 лв.)
е ЧАСТИЧНО ПЛАТЕНА (платени 219,69 лв., остатък 15 147,81 лв.)).
Тъй като по делото не са ангажирани доказателства ответниците да са
изпълнили задължението си за плащане на този остатък, съдът приема, че
действително не е заплатено следващото се възнаграждение. Искът е предявен
правилно срещу съдружниците в ДЗЗД, които съгласно уточнителната молба
отговарят разделно, съобразно квотното си участие, което не бе оспорено от
ответниците.
Следователно ответната страна „***" ООД следва да бъде осъдена да
заплати 90% от задължението, равняващи се на 17 629,03 лева, а ответната
страна „**" ЕООД следва да бъде осъдена да заплати 10% от задължението,
равняващи се на 1 958,71 лева.
И двете суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва върху
тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до
окончателното им изплащане.
По отношение на разноските:
При такъв изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да репарират сторените от ищеца разноски, които са в размер на 784
лева за държавна такса, 600 лева за депозит за вещо лице, 5 лв. за издаване на
обезпечителна заповед и 2640 лв. с ДДС адв. възнаграждение или общо 4029
лева, съразмерно с квотите им на отговорност, както следва: за „***“ ООД
(90% отговорност): 4029 лв. x 0.90 = 3 626,10 лв., за „**“ ЕООД (10%
отговорност): 4029 лв. x 0.10 = 402,90 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ,
6
„***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. "***"
№7, да заплати на „**" ЕООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул.
„**“ **. **. **п. 14, сумата от 17 629,03 лв. (седемнадесет хиляди шестстотин
двадесет и девет лева и три стотинки), представляваща 90% дял от
неизплатено възнаграждение по фактури № ***/18.05.2024 г. и №
**********/08.06.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, „**“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, Стопански двор,
да заплати на „**" ЕООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. „**“
**. **. **п. 14 , сумата от 1 958,71 лв. (хиляда деветстотин петдесет и осем
лева и седемдесет и една стотинки), представляваща 10% дял от неизплатено
възнаграждение по фактури № ***/18.05.2024 г. и № **********/08.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2025 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***" ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, бул. "***" №7, да заплати на „**"
ЕООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. „**“ **. **. **п. 14,
сторените по делото разноски, както следва - 3 626,10 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „**“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. ***, Стопански двор, да заплати на „**"
ЕООД, ЕИК **, с адрес за кореспонденция гр. ***, ул. „**“ **. **. **п. 14,
сторените по делото разноски, както следва – 402,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7