№ 6017
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100510466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20045150/29.06.2022г. по гр.д. № 54797 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 66-ти състав на основание чл. 150 и чл. 154
от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД:
Е. С. Т., ЕГН ********** е осъдена за заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23 сумите , както следва: сумата от 1217,98лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба- 06.11.2020г. , до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 14 в гр. София, ж.к. ****
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 154,88лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2018г. до 28.09.2020г., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 1217,98лв. до пълния предявен
размер и за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г. и за горницата над
154,88лв. до пълния предявен размер, както и иска за дялово
разпределение на енергията и лихва за забава на плащането му;
1
Е. Т. Х., ЕГН ********** е осъден за заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23 сумите , както следва: сумата от 304,49лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба- 06.11.2020г. , до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 14 в гр. София, ж.к. ****
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 38,72лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2018г. до 28.09.2020г., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 304,49лв. до пълния предявен
размер и за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г. и за горницата над
38,72лв. до пълния предявен размер, както и иска за дялово
разпределение на енергията и лихвата за забава на плащането му;
В. Т. Х. , ЕГН ********** е осъден за заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец” № 23 сумите в, както следва: сумата от 304,49лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба- 06.11.2020г. , до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 14 в гр. София, ж.к. ****
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 38,72лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2018г. до 28.09.2020г., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 304,49лв. до пълния предявен
размер и за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г. и за горницата над
38,72лв. до пълния предявен размер, както и иска за дялово
разпределение на енергията и лихвата за забава на плащането му;
като Е. С. Т., Е. Т. Х. и В. Т. Х. са осъдени да заплатят на Топлофикация
София”ЕАД съдебни разноски в размер на общо 1253,52лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1. въззивна жалба вх.№ 25055160/22.07.2022г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 20.07.2022г. от ответника по исковете Е. С. Т. в
частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
2
Посочила е, че изрично с отговора на исковата молба оспорила
качеството си на наследник на Т. Т. и че е приела наследството на Т. Т.,
не било доказано че е приела наследството, неправилно исковете били
уважени.
2. въззивна жалба вх. № 25055605/26.07.2022г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете Е. Т. Х. в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е , че не било установено да е потребител на
топлинна енергия в имота, не било доказано и че Т. Х. Т. има такова
качество. Протокола на ОС и нотариалният акт били за различни имоти,
протоколът не сочел Т. Т. нито на ответниците с данни за радиатори,
разпределители и т.н. Протокол не сочел ЕИК на топлинния
счетоводител и не доказвал, че е валидно сключен договор с него.
Съобщенията към фактури не били счетоводен документ, защото не
сочели издател, получател, срок за плащане и други необходими
реквизити, неправилни били изводите на районния съд за погасителната
давност.
3. въззивна жалба вх. № 25056314/29.07.2022г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете В. Т. Х. в частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
необосновано. Посочил е, че не било доказана основателността на
исковете. Третото лице помагач представило документите след указания
от СРС срок и не следвало да бъдат приети. Не било доказано че Т. Т. е
починал и кои са наследниците му. В имота не била доставена топлинна
енергия в количества и на стойност, за която исковете били уважени. Не
бил потребител, а и задълженията били погасени по давност. Не било
доказано Т. Х. и ответникът да са били потребители, че ОУ са
публикувани, не бил собственик на имота и наследник на Т. Х.
Вписванията в счетоводните документи на ищеца не доказвали
основателността на иска. ТЛП нямал лиценз да извършва дялово
разпределение, не били представени отчети за общия топломер и не били
отчитани технологични загуби Не било доказано да е искал помесечно
отчитане, фактури не му били изпращани и не бил изпаднал в забава
3
Договор с ТЛП бил с изтекъл срок, не присъствал на ОС на ЕС, вещите
лица не притежавали компетентност да отговорят на поставените задачи.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
е оспорило жалбите. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – Нелбо”ЕАД
не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№22021465/06.11.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********
срещу Е. С. Т., ЕГН ********** , Е. Т. Х., ЕГН ********** В. Т. Х. , ЕГН
********** с която е поискало от съда да осъди ответниците да му заплатят
на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
2076,83лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
06.11.2020г. , до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 14 в гр. София,
ж.к. **** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 266,45лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2018г. до 28.09.2020г., сумата от 24,97лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи цена за дялово разпределение на енергията; сумата от
5,52лв. представляващи лихва за забава на плащането на цената на дяловото
разпределение за периода от 30.10.2017г-. до 29.09.2020г. разделно при
квоти от 4/6 за Е. С. Т. , 1/6 за Е. Т. Х. и 1/6 за В. Т. Х. . Посочило е, че
ответниците са ползватели на имота при посочените квоти и като такива са
потребител на енергия в него, потребили енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, дължали и възнаграждение за дяловото й
разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е
разноски. Посочило е, че ответниците са наследници на Т. Х. Т., той бил
потребител на топлинна енергия в имота и собственикеки на имота, след
откриване на наследството му ответниците отговаряли пред ищеца за
4
заплащане на потребената в имота топлинна енергия през периода.
Ответникът Е. Т. Х. чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че не било установено
да има валидна облигационна връзка между Т. Х. Т. и ищеца, съответно
между него и ищеца за доставка на топлинна енергия в имота. Протокола на
ОС и нотариалният акт били за различни имоти, протоколът не сочел Т. Т.
нито на ответниците с данни за радиатори, разпределители и т.н. Протокол не
сочел ЕИК на топлинния счетоводител и не доказвал, че е валидно сключен
договор с него. Съобщенията към фактури не били счетоводен документ,
защото не сочели издател, получател, срок за плащане и други необходими
реквизити, не била доставяне топлинна енергия в имота в количества за
които са предявени исковете, а и задълженията били погасени по давност.
Ответникът Е. С. Т. чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител е оспорила исковете. Посочила е, че не била наследник
на Т. Х., не била приела наследството му, задълженията били погасени по
давност. Т. Х. Т. не бил потребител на топлинна енергия в имота, не бил
подал заявление за откриване на партида на негово име, в имота не била
доставена топлинна енергия за която били предявени исковете, на интернет-
страница на ищеца не били публикувани съобщения за задълженията.
Ответникът В. Х. Т. чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител е оспорил исковете. Посочил е, че не било доказано че
Т. Т. е починал и кои са наследниците му. В имота не била доставена
топлинна енергия в количества и на стойност, за която исковете били
уважени. Не бил потребител, а и задълженията били погасени по давност. Не
било доказано Т. Х. и ответникът да са били потребители, че ОУ са
публикувани, не бил собственик на имота и наследник на Т. Х. Вписванията в
счетоводните документи на ищеца не доказвали основателността на иска.
ТЛП нямал лиценз да извършва дялово разпределение, не били представени
отчети за общия топломер и не били отчитани технологични загуби Не било
доказано да е искал помесечно отчитане, фактури не му били изпращани и не
бил изпаднал в забава Договор с ТЛП бил с изтекъл срок, задълженията били
погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Нелбо „ЕАД е
подкрепило исковете. Посочило е, че дяловото разпределение било направено
5
съобразно нормативните актове, за периода 2017-април 2019г. не бил
осигурен достъп за отчитане на уредите и за БГВ била начислена енергия по
служебни данни, за отопление били начислени суми за щранг-лира в банята и
за сградна инсталация, не била начислявана енергия за отопление с
радиатори, защото такива в имота нямало.
По делото е приет нотариален акт № 108/15.06.1974г. съгласно който Т.
Х. Т. е признат за собственик на основание на чл. 55-г от ЗПИНМ по
покупка на апартамент № 14, бл. 8 в кв. **** с площ от 56,48 кв.м. за сумата
от 6 867лв.
Приет е протокол от 15.10.2001г. от ОС на ЕС на бл. **** в кв.
Гевгелийски, гр. София, съгласно който ОС е избрало Н.И.”ООД да извършва
дялово разпределение на енергия в сградата. В този протокол за абонатен №
243663 като титуляр на партида е посочен Т. Хр. М. положил подпис срещу
заявени 3 радиатора в имота и желание за монтиране на вентили и
разпределители на тях.
По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за
наследници издадено на 18.11.2020г от СО, район Илинден, съгласно което Т.
Х. Т. е починал на 18.08.2009г. и е оставил за наследници по закон съпругата
си Е. С. Т. и децата си Е. Т. Х. и В. Т. Х., всички с адреси ап. ****.
Съгласно служебно изисканите от СРС справки за адреси на
ответниците същите са с постоянен и настоящ адрес ап. ****., който е заявен
през 2001г. от ответиците Е. Х. и В. Х., а от Е. Т. – през 2002г.
Приети са извлечения от сметки на ищеца, съобщения към фактури,
сочещи задължение за имота за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска, като титуляр на партида е посочен Т. Х. М..
По делото са приети общи условия одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г.-
част от вестник Монитор с дата 11.07.2016г., съгласно чл. 33 от които суми
по месечните фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на
срока, за който се отнасят, обезщетение за забава се дължи само за неплатени
в този срок фактури, които са за реално потребление на енергията.
Приети са изравнителни сметки, съгласно които титуляр на партида за
имота е Т. Х. М. с абонатен № 243663 адрес ап. ****, кв. Гевгелийски, гр.
София, за имота са начислявани суми за отопление с щранг-лира без уред, за
сградна инсталация, както и за подгряване на гореща вода.
Приети са протоколи за отчет, съгласно които на 13.05.2018г. и на
19.05.2019г. не е осигурен достъп за отчитане на уреди в имота, които са
6
втори дати за отчети, същите носят подпис за предсатвител на етажната
собственост и за служител на топлинния счетоводител.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
третото лице-помагач е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя
топлинна енергия , общият топломер е отчитан ежемесечно, отчислявани са
технологични разходи коректно, за имота не бил осигурен достъп за отмитане
на редите в имота. За подгряване на вода начисленията били за 2-ма
потребители за втория отчетен период, а за първия – по прогнозни данни от
предходения период, по време на отчитане на уредите за който бил осигурен
достъп, за отопление били начислени суми само за щранг-лира в банята,
аккто и за сградна инсталация съобразно обема на имота от 143
куб.м.Посочило е, че стойността на реално потребената енергия в имота за
периода от 06.11.2017г. до 30.04.2019г. е в размер на 1826,97лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за за заплащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите,
за които е издадена заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение
по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както
и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
7
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответниците е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава
за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
8
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Спорен въпрос по делото е дали въззивниците са потребител на
топлинна енергия в имота през процесния период.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за
собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
9
топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
Съдът приема, че по делото е установено че за процесния имот и период
потребител на топлинна енергия са били ответниците. Приетите по делото
нотариален акт и удостоверение за наследници установяват, че през 1974г. Т.
Х. Т. е бил признат за собственик на ап. ****, гр. София въз основа на
договор за покупко-продажба по чл. 55-г от ЗПИНМ, че той е починал през
2009г., като е оставил за наследници по закон ответниците по исковете –
съпругата Е. Т. и синовете Е. Х. и В. Х.. При съобразяване момент на
придобиването на имота, дати на раждане на децата на Т. Х., то правилен е
извода на районния съд, че имотът е бил придобит по време на брака на Т. Т.
и Е. Т. по възмезден начин, поради което и е бил съпружеска имуществена
общност , така след смъртта на Т. Т. квотите на ответниците в
съсобствеността на имота са 4/6 ид.ч. за Е. Т. и по 1/6 за ответниците Е. Х. и
В. Х.. Не е установено по делото ІІІ-то лице да е било вещен ползвател на
имота или да е придобило собствеността върху имота, поради което и
установено по делото е, че ответниците през процесния период са
притежавали същия при квотите, посочени по-горе. При така възприето и по
10
съображения изложени по-горе съдът приема, че ответниците отговарят пред
ищеца за заплащане на потребената в имота топлинна енергия като
потребители на такава. Посочването на лице с имена Т. Хр. М. в протокола
от ОС на ЕС като титуляр на партида за имот с аб. № 243663 не е от естество
да обоснове обратен извод, защото не доказва нито негови вещни права върху
имота, нито сключен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в
имота
Съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена
топлинна енергия за отполение с отоплителни тела в размер на не по-малко
от 1826,97лв. за процесния период. Тази сума е изчислена от вещото лице по
техническата експертиза като потребена в периода от 06.11.2017г. до
30.04.2019г. и съдът кредитира заключението като вярно и задълбочено,
неопровергано от другите доказателства по делото. Вещото лице е направило
самостоятелни изчисления при съобразяване на п обема на имота, наличието
на щранг-лира в банята, липса на радиатори в имота, неосигурен достъп за
отчитане на уредите Така валидността на договора с третото лице-помагач
няма решаващо значение по делото, защото вещото лице е направило
самостоятелно изчисления, като в случая стойностите, ползвани за тези
изчисления са само тези за показанията на общия топломер, мощност на
щранг-лирата, обем на имота, брой потребители не зависят от това дали
третото лице помагач има право да извършва дяловото разпределение.
Справките за постоянен и за настоящ адрес на ответниците сочат, че те са
заявили процесния имот за такъв и за процесния период не са заявили друг
адрес за имот, който обитават, поради което и няма основание при
неосигурен достъп БГВ да се начислява за по-малко лица о т броя на
съсобствениците на имота. Следва да се посочи, че сумата от 1826,97лв. е
посочена от вещото лице като потребена в периода от 06.11.2017г. до
30.04.2019г., а не за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., за който СРС е
уважил исковете, но жалба срещу решението на СРС в отхвърлителната част
на исковете не е депозирана и въззивния съд не може да преценява
правилността му в отхвърлителната част.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу
изводите на районния съд за размер на обезщетението за забава, при
обосноваване на тези изводи районният съд не е допуснал нарушение на
императивна правна норма. Общите условия от 2016г. не изискват
11
публикуване на фактури на интернет-страница на ищеца, за да се изпадне в
забава на плащанията.
Представените по делото общи условия от 2016г. са част от вестник
Монитор с дата 11.07.2016г. и съдът приема за установено по делото, че тези
ОУ са били публикувани, а доводите на въззивници в обратния смисъл са
неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на ответниците към ищеца за заплащане на сумата от
общо 1826,97лв. за топлинна енергия за процесиня период, както и за
232,32лв. лихва за забава на плащането й разделно при квоти от 4/6 за Е. Т. и
по 1/6 за всеки от Е. Х. и В. Х..
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че тези задължения са
погасени по давност. Първият месец от периода, за който е уважен иска е от
септември 2017г., правилно е прието от СРС, че изискуемостта на
задължението за този месец съобразно ОУ от 2016г. е 14.11.2017г., поради
което и 3 годишния давностен срок за същото не е изтекъл към подаване на
исковата молба на 06.11.2020г. По същите съображения не е изтекъл този
срок и за следващите месеци от процесния период.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивниците при съобразяване на обстоятелството, че
те са представлявани от особени представители, назначени по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, възнаграждение за които е внесено от въззиваемия , като не е
събрана предварително държавна такса по същите причини.
Така въззивникът Е. Т. следва да бъде осъдена за заплати по сметка на
СГС държавна такса от 27,45лв., а останалите въззивници – по 25лв.
държавна такса за СГС.
Въззивникът Е. Х. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за възнаграждение за особен представител в размер на 200лв.
Въззивникът В. Х. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за възнаграждение за особен представител в размер на 150лв.
12
На особения представител на Е. Т. възнаграждение не е изплатено и
внесените суми за същото не следва да се поставят на този етап в тежест на Е.
Т..
На въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт не се
следват, защото доказателства за осъществено процесуално представителство
от такъв, което да обоснове извод, че разноски за такова му се следват по
делото не са ангажирани. Депозираните отговори и становище са бланкетни и
не могат да служат за основание за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт, в публично съдебно заседание юрисконсулт не се е явил.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10
от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20045150/29.06.2022г. по гр.д. № 54797
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 66-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Е. С. Т., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 81 вр. с чл. 77 вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от
27,45лв. /двадесет и седем лева и 0,45лв/, представляващи държавна такса за
производство пред СГС.
ОСЪЖДА Е. Т. Х., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основание на чл. 81 вр. с чл. 77 вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от
25лв. /двадесет и пет лева/, представляващи държавна такса за производство
пред СГС.
ОСЪЖДА В. Т. Х. , ЕГН ********** да заплати на Софийски
градски съд на основание на чл. 81 вр. с чл. 77 вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/, представляващи държавна такса за
производство пред СГС.
ОСЪЖДА Е. Т. Х., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
200лв. /двеста лева/ , представляващи разноски за възнаграждение за особен
представител на въззивника Е. Х. в производство пред СГС.
13
ОСЪЖДА В. Т. Х. , ЕГН ********** да заплати на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ********* основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
150лв. /сто и петдесет лева/, представляващи разноски за възнаграждение за
особен представител на въззивника В. Х. в производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – Нелбо”ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14