Мотиви на Присъда №26/10.10.2016год., постановена по н.о.х. дело №166/2016год. по описа на Окръжен съд гр.Перник

 

 

С обвинителен акт Окръжна прокуратура гр.П. е повдигнала обвинения против И.В.К. ***  по чл. 343 ал.3, б.”б”, във вр. ал.1, б.”в”, във вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на *** г. в ***, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Ивеко Дейли”, с рег.№ ***,  нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, като  преди  да започне маневра „потегляне“ не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които  се движат  преди него и при извършване  на маневрата не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение, като  деянието е извършено  на пешеходна пътека и по непредпазливост  е причинил смъртта на Н. Я. Р..    

              В наказателното производство като частни обвинители са били конституирани лицата Т. Н.З. и И.Н.Р., като  наследници на починалия Н. Я. Р..

              Производството по делото е по реда на глава  ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият К. признава  изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Съдът в определение, постановено в с.з. на 10.10.2016год. е обявил, че при постановяване на присъдата си  ще ползва самопризнанието на подс.К. без да се събират доказателства относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.      

            Представителят на Окръжна прокуратура – гр. П.  поддържа повдигнатото обвинение по чл. 343 ал.3, б.”б”, във вр. ал.1, б.”в”, във вр. чл.342 ал.1, от НК,  като пледира след като подсъдимият бъде признат за виновен, съдът да му определи наказание „Лишаване от свобода” в  размер към минималния предвиден в посочената разпоредба, което да бъде намалено с една трета в предвид реда на провеждане  на съдебното следствие, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Прокурорът  прави искане  да бъде приложена и разпоредбата на чл.343г, във вр. чл.343 от НК, като подсъдимият бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

           Частните  обвинители, чрез своя процесуален представител  поддържат повдигнатото обвинение и молят съда да наложи справедливо наказание, съобразено  с  целите на чл.36 от НК, а именно  „Лишаване от  свобода“ в размер на пет години, което да бъде изтърпяно  ефективно, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за същия период. Алтернативно се прави искане, в случай че на подсъдимия  бъде наложено наказание  около минималния размер предвиден в разпоредбата на закона,  с приложение на  чл.66 от НК, то  изпитателния срок да бъде  за пет години.  

            Подсъдимият  изразява съжаление за случилото се.                                                        

            Защитата на подсъдимия  в пледоарията си развива  доводи за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което прави искане съдът да  определи размера на наказанието под предвидения минимум в закона,  чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.  По отношение на лишаването от право на подсъдимия да управлява МПС, защитата  пледира съдът да  вземе в предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и най-вече, че се касае за дейност, която е свързана с професията на подсъдимия, като се солидизира с предложения срок от една година от страна на прокурора.    

            Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14  и чл.18  НПК, намира за установено следното:

Подс. И.В.К. e правоспособен водач на МПС с категории „В“, „А“ и „М“ от ****год. и като такъв е санкциониран многократно за нарушения по ЗДП с влезли в законна сила наказателни постановления. Подсъдимият работи като търговски представител в „Е. Л. Д.“ ЕООД и до момента не е осъждан.  

             На ***год., около обяд, подс.К. бил на работа и доставял стоки със служебния си автомобил – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№***. Автомобилът бил паркиран в близост на ****, намиращ се  в ****, *****. Около 12,50часа подсъдимият К. извършил доставката  и се качил в товарния автомобил, за да потегли. Предприел маневра на заден ход и слязъл от тротоара. След като достигнал  платното за движение на ****, спрял  от лявата страна, за да изчака преминаващите автомобили  и да продължи  движението  си в посока  към ****. В същия участък, платното  за движение било с ширина 8,4метра, двупосочно, без хоризонтална маркировка между лентите за движение, прав и без наклон. Непосредствено пред автомобила, управляван от подсъдимия  К., участъкът от пътя бил обозначен с хоризонтална маркировка тип М8.1-пешеходна пътека. От двете страни на маркираната пешеходна пътека  и предупредитилен знак за опасност А18-пешеходна пътека. Пределно допустимата скорост  за движение в този участък била 50км/ч за МПС, кат. „В“ и „С“.

            По същото време от дясно  на ляво, по обозначената пешеходна пътека, предприел пресичане пострадалия Н. Р..

            След като изчакал преминаващите в двете посоки автомобили, подсъдимият К. потеглил,  без да забележи пресичащия пешеходец Р.. Макар, че видимостта била добра и нямало пречка подсъдимия преди да потегли да се убеди, че пътят пред него е свободен и че няма да създаде опасност  за участниците в движението, които се движат преди него  и  да се съобрази с тяхното положение, посока и скорост  на движение, той започнал маневра „потегляне“ в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. В резултат на това негово нарушение, на разстояние  около 2,3м. в дясно  от левия край на платното за движение върху пешеходната пътека, последвал удар между предната дясна част на  автомобила и пешеходеца Р., при което  последвало  неговото падане  на пътното платно. В този момент  автомобила на подсъдимия се движел с ниска скорост – около 4-5 км/ч, подсъдимият не усетил удар, а само затруднението  в движението на предната дясна гума  на автомобила. При възникналия  проблем, подсъдимият решил да провери състоянието на предното дясно  колело на автомобила и  отбил автомобила  в лявата част на пътното платно, на около 14,30метра от мястото на удара с пешеходеца. При слизането си от автомобила, подсъдимият видял пострадалия Р., който  лежал  пред дясно предно колело. Подсъдимият веднага  сигнализирал в център „Национална система 112“.

           На място  на произшествието пристигнали  медицински екип и служители  на сектор „ООР“ при Първо РУ гр.П. и сектор „ПП“ в ОД МВР П. – свидетелите П.П., Б.Б., С. К., И. И. и Х.Б..

           Пострадалият Р. бил настанен  в МБАЛ“Р.А.“ гр.П.. В резултат на удара пострадалия получил  съчетана травма: гръдно-белодробна травма – разкъсване на десен бял дроб, многофрагментно счупване на ребра  от дясната гръдна половина, десностранен хепопневмоторакс ; коремна травма-разкъсване на десен бъбрек, разкъсване на черен дроб, кръвонасядания на държателя на тънки и дебели черва в дясна коремна половина; травма на десен горен крайник-широкоплоскостна рана  в областта на дясна предмишница и дясна ръка, масивно кръвонасядане в областта на  лакътна става, предмишница и ръката, открито счупване на дясна лакътна кост в долната й трета, многофрагментно счупване на пета дланна кост; разкъсно – контузни  наранявания  в лява лицева област и по гръбна повърхност на лява ръка. Охлузвания по носа и по двете коленни стави; остра кръвозагуба – кръвоизлив в дясна  гръдна кухина, ретроперитонеален хематом, кръвоизлив  в коремната кухина.

            В резултат на получените наранявания, няколко часа по късно пострадалия Р. починал при оперативна интервенция.

            От съдебно медицинската експертиза се установява, че причините за смъртта на Н. Я. Р., се дължат на тежка съчетана гръдно – белодробна и коремна травма, получена при  ПТП, като роля  в генезата на смъртта е играла и острата кръвозагуба. Причината за смъртта е в пряка, непосредствена и непрекъсваща връзка с травматичните увреждания получени при пътното произшествие.  

           От извършената  химическа експертиза на взетата  от подсъдимия К.  проба кръв,  е установена липсата  на етилов алкохол.

           Видно от заключението  на извършената  автотехническа експертиза пряка причина за настъпването на ПТП е неизпълнението  на задължението от страна на подсъдимия К. преди  да предприеме маневра „потегляне“ да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които  се движат преди него и да се съобрази  при извършване на маневрата с тяхното положение, което е нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.

            Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена като взе предвид направените самопризнания от страна на подс.К., които се подкрепят  от събраните в досъдебното производство доказателства: показанията на разпитаните по досъдебното производство  свидетели Е.Р., Т.З., И.Р., П. П., Б. Б., С. К., И. И., Х.Б., А.В., от приложените по делото писмени доказателства и изготвените съдебните експертизи, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

            Така събраните доказателства не си противоречат едно на друго, взаимно си кореспондират и допълват, въз основа на които съдът направи следните ПРАВНИ  ИЗВОДИ:

            Нормите на чл.342 и сл. НК са бланкетни норми и подсъдимият може да отговаря само и единствено, когато  виновно и съзнателно са нарушени конкретни норми, визирани в ЗДвП и ППЗДвП и последвалата в случая смърт да е в пряка причинна връзка с тези нарушения.

            На *** год. подсъдимият К. е бил водач на МПС. Като такъв той е бил длъжен да се съобразява и спазва правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което  той не е сторил, тъй като при управление на  товарен автомобил, преди да започне маневра „потегляне“ не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които  се движат преди него и при извършване на маневрата  не се е съобразил с тяхното положение, скорост и посока на движение, с което е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП.  Това нарушения на правилата за движение са причина за настъпването на ПТП и са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат /да не възприеме пресичащия пешеходец, в резултат на което е последвал  удар на същия  с предната част на автомобила и повличането му с предна дясна гума, при който са причинени травматични увреждания на Никола Р., които са довели до неговата  смърт, а ударът е станал на пешеходна пътека.

             С оглед на посоченото, съдът прие че подс.К. е осъществил от обективна страна признаците на състава на чл.343, ал.3, б.“б“, във вр. ал.1, б.”в”, във вр. чл.342, ал.1 от НК.

            От субективна страна, подс.К. е действал при непредпазливост, тъй като  не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

            Причини за извършване на престъплението – незачитане правилата за движение по пътищата.

             Съдът като се съобрази, че производството по делото се проведе  по реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.372, ал.4 от НПК, при определяне размера на наказанието приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1, във вр. чл.54 от НК определи  наказание „Лишаване от свобода“  към минималния такъв, предвиден в посочената законова разпоредба, а именно  шест години лишаване от свобода“. След определяне на  наказанието по вид и размер, съдът намали  последният с една трета и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години.   Като смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства се прие изразеното от подсъдимият съжаление за настъпилия вредоносен резултат. Като отегчаващи такива, се прие наличието на миналото му  административно наказание за нарушения на ЗДвП. При определяне  този размер на наказанието, се взе в предвид  данните за личността на подс.Клинчарски - липсата на минали осъждания, а също така, причините  и условията, довели до настъпване на обществено опасните последици.

                 Пернишки окръжен съд приема, че  за постигане целите на наказание и най- вече за поправяне на подсъдимия, той не следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода”, при наличие на кумулативно дадените предпоставки в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а именно: подсъдимият не е осъждан за деяние  от общ характер,  определеното   наказание по настоящото дело е в размер на две години.   С тези съображения, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата  в сила.

Като смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства се прие изразеното от подсъдимия съжаление за настъпилия вредоносен резултат, чистото съдебно минало, поведението му след инцидента. 

Отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени, освен констатацията по – горе за наложените санкции по административен ред за многобройни нарушения  по ЗДвП.

            Така посочените смекчаващи вината обстоятелства, при наличие на  едно  отегчаващо такива – броя на санкциите  по административен ред  за нарушение по ЗДвП,  мотивира съдът да приеме че в случая не е приложима разпоредбата на чл.58а, ал.4, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, за да се  определи  наказанието  под най-ниския предел, предвиден в чл.343, ал.3, б.”б” от НК, където е предвидено наказание  от три до десет години „Лишаване от свобода”. Изброените смекчаващи вината обстоятелства не могат да се приемат като многобройни такива или изключителни, които да водят до  това, че и най-малко предвиденото в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.

При изложеното по-горе и предвид императивната разпоредба на  чл. 343 г,  вр. чл. 343а,  вр чл. 37 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване  от право да управлява МПС за срок от две година. При определяне на този размер на  това наказание, съдът се съобрази както с посочените по горе смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелство, така и с константната съдебна практика относно обстоятелството, че наказанието  „Лишаване от право на управлява МПС” не може да бъде с по – малък срок от наложеното наказание „Лишаване от свобода”, макар и отложено  при условията на чл.66, ал.1 от НК.

            Предвид изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати сумата в размер на 423,27 лв., представляваща направени разноски  в досъдебното производство в полза на ОД МВР П. и в полза на частните обвинители Т.Н.З. и И.Н.Р.  сумата в размер на 960лв., представляваща направени разноски  в наказателното производство  

           Като взе предвид приложеното и в този смисъл, съдът постанови диапозитива на присъдата си.

             

           

                                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: