Р Е Ш Е Н И Е
№ 1864
гр. Пловдив 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря ЛЮБОМИРА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3064/2018 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
5048/16.04.2018 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”
при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, с което на Б.А.Б. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по
чл.26 ал.2 т.1 б.А от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства на основание чл.53 ал.1 от ЗП.
Жалбоподателят Б.А.Б. не се явява в с.
з. Чрез жалбата и допълнение към нея се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на
административното нарушение, твърдят се допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство, вкл. и неправилно
ангажиране на административната отговорност спрямо Б..
Въззиваемата
страна Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София не чрез процесуалния си
представител моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Към м. март 2018 г. жалбоподателят Б.А.Б.
*** работел в „Е.” ЕООД гр. Пловдив на длъжност „Ш.” /по допълнително
споразумение към трудов договор № 408/02.12.2015 г./.
На
16.03.2018 г. Б. управлявал четириосно пътно превозно средство – товарен
автомобил марка „МАН” модел „ТГА 35.390 ББ” с рег. № ****, като се движел по
път от Републиканската пътна мрежа ІІ–86. Около 9.10 ч. на пътен участък
км.6+140 той бил спрян от служители на Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/,
сред които св. С.П. – и. к., които извършили проверка на водача и превозното
средство. Чрез средства за измерване - електронна везна тип DFW-KR с фабр. № 118844 и ролетка, били
измерени при разстояние между осите от 1.40 метра сума от натоварване на
двойната задвижваща ос /3-та и 4-та ос/ от 22.120 тона – над максимално
допустимата при движение на пътни превозни средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, сума за натоварване на ос при една двойна ос на моторни
превозни средства – 19 тона – съгласно чл.7 ал.1 т.5 вр. чл.6 ал.1 от Наредба №
11/2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
/НДИТППС/.
Параметрите
на измереното ППС относно сумата по натоварването на ос го определят като тежко
/съобразно чл.3 т.2 от НДИТППС/ и извънгабаритно /съобразно §.1 т.1 от ДР към
НДИТППС/, заради което проверяващите поискали от водача Б. да им предостави
разрешение за дейност от специално ползване на пътищата, изискуемо съгласно
чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП. Жалбоподателят не разполагал с такова разрешение за
управлението на товарен автомобил марка „МАН” модел „ТГА 35.390 ББ” с рег. № ****
по път ІІ–86 и не представил на проверяващите го.
Заради
управляването на извънгабаритно и тежко ППС в обхвата на път от РПМ без
изискуемото се разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, св. П.
съставил на Б.Б. акт – АУАН № 0005939/16.03.2018 г. – за прието за извършено
нарушение по см. на чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП вр. чл.37 ал.1 т.1 от НДИТППС. При
връчването на акта нарушителят не направил възражения, такива не били направени
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта и на останалите
материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на: показанията на св. П., АУАН, кантарна бележка, извлечение от данни от
измерване с електронна везна, разписка, квитанция за платени пътни такси, копия
на лична карта, на свидетелство за регистрация част ІІ, пътен лист,
допълнително споразумение към трудов договор, оправомощителни заповеди, пълномощно,
известие за доставяне, товарителница, справка, заявление за последваща
периодична проверка, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за
измерване, свидетелство за калибриране.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля П. като последователни, логични, допълващи и
кореспондиращи си с писмените доказателства по делото.
При
така възприетата въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа
обстановка настоящата инстанция прие, че жалбоподателят Б.А.Б. е осъществил
състав на административно нарушение по см. на чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП вр.
чл.37 ал.1 т.1 от НДИТППС, тъй като на 16.03.2018 г. около 9.10 ч. е управлявал
върху път от Републиканската пътна мрежа клас ІІ номер 86 в участък км.6+140
без разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата извънгабаритно и
тежко пътно превозно средство – четириосно пътно превозно средство – товарен
автомобил марка „МАН” модел „ТГА 35.390 ББ” с рег. № ****. Допустимата за
движение по път от РПМ максимална сума за натоварване на ос при една двойна ос
на моторни превозни средства е 19 тона – съгласно чл.7 ал.1 т.5 вр. чл.6 ал.1
от НДИТППС, а управляваното от нарушителя ППС е било с измерена при разстояние
между осите от 1.40 метра сума от натоварване на двойната задвижваща ос /3-та и
4-та ос/ от 22.120 тона. Тази маса от 22.120 тона – над максимално допустимата
от 19 тона определя ППС – то като тежко и извънгабаритно – съобразно чл.3 т.2
от НДИТППС и §.1 т.1 от ДР към същата Наредба, което пък и налага при движение
по пътищата /в обхвата на пътя/ да има издадено разрешение. Липсата на
изискуемото съобразно чл.26 ал.2 т.1 б.А от ЗП разрешение не се оспорва от
жалбоподателя в жалбата му, не се оспорва и масата на управляваното ППС.
Правилно
административното нарушение е подведено към уреждащата състава му правна норма
както в АУАН, така и в НП, като в описателните части на акта и постановлението
са изложени всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за
преценката на неговата съставомерност.
Съдът
не споделя доводите в жалбата за неправилно ангажиране на административната
отговорност спрямо водача Б. за процесното административно нарушение по чл.26
ал.2 т.1 б.А от ЗП, доколкото отговорността на лицето нарушител е ангажирана
съобразно правилно приложената и санкционна разпоредба на чл.53 ал.1 от ЗП,
предвиждаща административно наказание глоба за физическото лице нарушило
разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗП – т. е. за водача, който управлява
извънгабаритното и тежко ППС, а не за лицето превозвач /в този см. е и Решение № 389/19.02.2016 г. по КНАД 3016/2015 г. по
описа на Административен съд Пловдив/.
Освен,
че правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба,
правилно е определен и размерът на наказанието глоба – в минимален такъв –
предвид липсата на отегчаващи административната отговорност обстоятелства, а
именно 1000 лв., който размер не би и могъл да бъде евентуално намаляван от
съда. Според настоящата инстанция случаят не следва да бъде квалифициран като
такъв по см. на чл.28 от ЗАНН. Като се отбележи това, че по делото липсват
доказателства за други налагани наказания на жалбоподателя за нарушения на
Закона за пътищата други смекчаващи административната отговорност обстоятелства
няма – не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които в своята им съвкупност да водят до изцяло
отпадането на ангажираната административна такава. В тази насока следва да се
допълни и че управляваното от Б. ППС е повече от 3 тона над максимално допустимата
сума на натоварване от 19 това за движение по път от РПМ, а това създава
опасност от повреждане на пътната инфраструктура, още повече, когато и
маршрутът на движение на извънгабаритното и тежко ППС не е съобразено с АПИ
/каквато е и целта на разрешителния режим по чл.26 ал.2 от ЗП/.
Настоящата
инстанция не констатира допуснати в хода на административното производство
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
атакуваното наказателно постановление и да налаган неговата отмяна. НП е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, спазени са в
административно – наказателното производство и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
С
оглед на казаното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 5048/16.04.2018 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” при Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на Б.А.Б. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.А от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.37 ал.1
т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства на основание чл.53 ал.1 от ЗП.
Решението
подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.