Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 24а, ал. 9 във връзка с ал. 8 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) и чл. 29 във връзка с чл. 28, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34 от 06.12.1999 г.).

Образувано е по жалба на И. И. Н. от гр. Казанлък, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Т. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед № 850 от 13.05.2024 г., издадена от Д. К. – заместник-кмет на община Казанлък, с която е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24087 от 09.01.2024 г. на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД за лек автомобил с рег. № [рег. номер].

В жалбата са изложени съображения за нейната допустимост и оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят поддържа, че като собственик и водач на таксиметровия автомобил, за който е прекратено разрешението за таксиметров превоз на пътници, извършващ с него превоз за своя сметка от името на превозвача, на когото е издадено разрешението, има правен интерес за оспорването, и твърди, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на изискванията за форма и съдържание (непосочване на издател и на адресат; липса на мотиви – фактическа необоснованост на правното основание за издаването й; неясни, непълни и неточни разпореждания) и на изискванията за образуване и провеждане на административното производство, както и че заповедта не е връчена на всички заинтересовани лица, в частност – на него, и в нея не е посочено кой може да я обжалва. В съдебно заседание и в представена писмена защита пълномощникът му сочи още, че ответникът не ангажира доказателства за наличие на предпоставките за издаване на заповедта на основание чл. 28, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. – получено от Община Казанлък уведомление от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) за случаи на неправомерно използване на разрешението за таксиметров превоз на пътници. По тези съображения е направено искане за обявяване на оспорената заповед за нищожна, алтернативно – за отмяната й като незаконосъобразна. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът Д. К. – заместник-кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на община Казанлък, чрез процесуалния си представител – адв. А. С. от Адвокатска колегия Стара Загора, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Смята, че жалбоподателят не е участник в административното производство и не е адресат на оспорената заповед, тъй като е от значение не за чия сметка се извършва таксиметровия превоза, а от чие име. Поддържа, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена от компетентен орган. По тези съображения моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, съответно – производството по делото да бъде прекратено, алтернативно – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за направените по делото разноски.

Заинтересованото лице „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД гр. Казанлък чрез пълномощника си – адв. Н. Т. от Адвокатска колегия Стара Загора, представя писмено становище, в което навежда доводи за допустимост и основателност на подадената жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От кмета на община Казанлък на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД гр. Казанлък е издадено Разрешение № 24087 от 01.01.2024 г. за извършване на таксиметров превоз с лек автомобил рег. № [рег. номер], [Марка], модел „Л., и водач И. И. Н., чиято собственост е автомобилът според представеното свидетелство за регистрация, част I.

Жалбоподателят И. И. Н. притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил № 1022391, издадено на 17.05.2023 г. от ръководителя на Регионалното звено Стара Загора на ИА „АА“ и валидно до 17.05.2028 г. Между него и превозвача „ВИЛ ТАКСИ – С“ гр. Казанлък е сключен договор № 511 21.12.2020 г. за извършване на таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на превозвача с автомобил рег. № [рег. номер], [Марка], модел „Л.“.

И. И. Н. е регистриран по БУЛСТАТ с код ********* с основна икономическа дейност „Таксиметров пътнически транспорт“, и упражнявана дейност/професия „таксиметров шофьор“. С този код издава фискални касови бележки за извършените таксиметрови превози, видно от представените и приети като доказателства копия от пътна книжка, серия 24, № 047, заверена на 17.06.2024 г., с прикрепени към пътните листове в нея дневни финансови отчети.

С оспорената Заповед № 850 от 13.05.2024 г., издадена от Д. К. – заместник-кмет на община Казанлък, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 28, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е прекратено действието на Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 24087 с погрешно посочена дата на издаване 09.01.2024 г. на „ВИЛ ТАКСИ – С“ гр. Казанлък за лек автомобил с рег. № [рег. номер]. Изложени са мотиви, че в Общинска администрация Казанлък многократно са постъпвали сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили, както и че в тази връзка били извършвани проверки от длъжностни лица при Общинска администрация Казанлък, служители на РУ Казанлък и ИА „АА“, без да е налице позоваване на конкретни проверки и нарушения, в т. ч. извършени от жалбоподателя или с процесния таксиметров автомобил. Цитирани са разпоредбите на чл. 36 и чл. 45, ал. 1, т. 12 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. Заповедта е съобщена само на превозвача на 15.05.2024 г.

Към преписката са приложени констативни протоколи и снимков материал, удостоверяващи извършени проверки от служители на Общинска администрация Казанлък на таксиметров автомобил с рег. № [рег. номер].

По делото са приети като доказателства Заповед № 190 от 01.02.2024 г. на кмета на община Казанлък за делегиране на правомощия на заместник-кметовете, допълнена със Заповед № 689 от 17.04.2024 г., и трудов договор № 58 от 10.11.2023 г. на Д. К., по силата на който тя изпълнява длъжността заместник-кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на община Казанлък.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Нормите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 от АПК обвързват правото на оспорване на административен акт със засягане на права, свободи или законни интереси на граждани и организации, нарушени или застрашени от акта или за които той поражда задължения, независимо дали те имат формалното качество адресат на акта, поради което правният интерес от оспорването е една от предпоставките за възникване на правото на жалба – чл. 159, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвтПр таксиметров превоз на пътници се извършва от лицата по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 – Наредба № 34 от 06.12.1999 г. В чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр е предвидено, че таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3 от ЗАвтПр – да има издадено от ръководителя на съответното регионално звено на ИА „АА“ удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, се уреждат с писмен договор. Аналогична е и регламентацията по чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. В изпълнение на задължението по чл. 12, ал. 4 от ЗАвтПр ИА „АА“ води публичен единен таксиметров регистър, като сред подлежащите на вписване в този регистър данни съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 6 от ЗАвтПр са и данни за водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. ИА „АА“ води публичен единен таксиметров регистър на лицата по чл. 3, ал. 1 (търговците, притежаващи удостоверение за регистрация и разрешение за таксиметров превоз на пътници, издадени от кметовете на общини или от оправомощени от тях длъжностни лица) и на водачите по чл. 3, ал. 2 (водачите, извършващи таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на регистриран търговец, включени в списък към удостоверението за регистрация), както и на превозните средства, с които се извършва дейността. С нормите на чл. 24а, ал. 1, изречение второ от ЗАвтПр и чл. 25, ал. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. е регламентирано, че разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил, като в разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Разрешенията за извършване на таксиметров превоз подлежат на вписване в единния таксиметров регистър по чл. 12, ал. 4 от ЗАвтПр, като същите са поименни и не подлежат на преотстъпване (чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАвтПр и чл. 25, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.). Посочената нормативна уредба обуславя извода, че тя позволява на водачите да осъществяват таксиметров превоз за своя сметка от името на търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, ако са включени в списък към удостоверението за регистрация и въз основа на издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз по чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтПр, съответно по чл. 24 и чл. 25 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.

В случая, видно от гореизложената фактическа обстановка, по отношение на жалбоподателя категорично се установява, че има качеството на лице, извършващо таксиметров превоз от името на превозвача „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД гр. Казанлък, но за своя сметка. С оглед на това за него е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на Заповед № 850 от 13.05.2024 г. на заместник-кмета на община К. Д. К., с която е прекратено действието на разрешителното за таксиметров превоз на пътници на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД за лек автомобил с рег. № [рег. номер] с водач – жалбоподателят. Прекият му и непосредствен правен интерес, макар и да не е посочен изрично като адресат на заповедта, е обусловен от обстоятелството, че оспореният административен акт засяга правната му сфера, като отнема правото му да извършва търговска дейност чрез таксиметрови превози с конкретния автомобил, съответно с отмяната на заповедта ще се предотврати настъпването на произтичащата от изпълнението й вреда за него. В този смисъл е и Решение № 10120 от 01.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2018 г., VII о. („По арг. от чл. 24а, ал. 1, изр. 2 от ЗАвтП, в случаите, когато водачът извършва дейността от името на регистрирания превозвач, но за своя сметка, водачът е адресат както на разрешението за таксиметров превоз, така и на заповедта по ал. 8 от същия член, с която се прекратява дейдствието на разрешението“). Респективно, доводът на ответника за липсата на правен интерес от оспорването, тъй като било от значение не за чия сметка се извършва таксиметровия превоза, а от чие име, е неоснователен.

Изложеното означава, че жалбата е допустима като подадена от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Доколкото включва оплакване за нищожност същата не е обвързана със срок, но е и подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, спазен дори при броене от датата на издаване на заповедта, а и доколкото заповедта не е съобщена на жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед на заместник-кмет на община Казанлък е издадена от некомпетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 24а, ал. 8 от ЗАвтПр, аналогична на цитираната в заповедта норма на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, предвиждащи кметът на общината или оправомощено от него лице да прекратява със заповед действието на разрешението за таксиметров превоз на пътници. По делото не са представени доказателства заповедта да е подписана от надлежно оправомощено от кмета на община Казанлък лице. Издателят й е Д. К., заемаща длъжността заместник-кмет „Инфраструктура, строителство и транспорт“ на община Казанлък. С приложените Заповед № 190 от 01.02.2024 г. на кмета на община Казанлък, допълнена със Заповед № 689 от 17.04.2024 г., за делегиране на правомощия (дори да се приеме за идентичен ресорът „Строителство, транспорт и екология“) изрична компетентност за прекратяване на действието на разрешения за таксиметров превоз не й е възложена. Оправомощаването за подписване на документи „разрешения за ползване на таксиметров превоз“ не включва имплицитно подписване на заповедите за прекратяване на тези разрешения, доколкото ЗАвтПр разграничава хипотезите на издаване и прекратяване – ал. 1 и ал. 8 на чл. 24а. След като компетентността на органа в двете хипотези е отделно уредена, то делегирането на правомощия за всяка от тях трябва да е изрично. Установената липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт е основание по чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на нищожността му, без да се обсъждат останалите оплаквания против него.

Въпреки това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдържащите се в заповедта мотиви (за многократно постъпвали в Общинска администрация Казанлък сигнали за нарушения, свързани с извършване на превоз на пътници по автобусните линии, под формата на таксиметров превоз от водачи на леки таксиметрови автомобили и извършвани в тази връзка проверки от длъжностни лица при Общинска администрация Казанлък, служители на РУ Казанлък и ИА „АА“) по никакъв начин не се свързват с релевантни факти и обстоятелства за упражненото административно правомощие в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.), съответно не удовлетворяват изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания и следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на възприетата материалноправна предпоставка за разпореденото прекратяване на действието на разрешението за таксиметров превоз на пътници, т. е. нарушено е императивното изискване за съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

По делото не се доказа и наличието на възприетото материалноправно основание по чл. 28, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. – получено от кмета на общината уведомление от ИА „АА“ по чл. 50, ал. 2 за случаи на неправомерно използвани разрешения за извършване на таксиметрова дейност. Приложените констативни протоколи за извършени проверки от служители на Общинска администрация Казанлък несъмнено не представляват изискуемото от наредбата уведомление, нито заповедта препраща към тях с оглед на правомощията на кмета и оправомощените от него длъжностни лица по чл. 50, ал. 1, т. 2 от наредбата. Отделен е въпросът, че предпоставката за прекратяване действието на разрешението по чл. 28, ал. 1, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. не е предвидена в ЗАвтПр, с което недопустимо е разширен обхватът на нормата на чл. 24а, ал. 8 от закона предвид насочеността й към прекратяване на права, налагаща стеснителното й тълкуване, а съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Заинтересованите лица, в т. ч. и жалбоподателят, нито са били уведомени за образуваното административно производство, нито им е била осигурена възможност да участват в производството и да упражнят законово предоставените им процесуални права. Преди издаването на заповедта не са изяснени релевантните за упражненото административно правомощие факти и обстоятелства.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК се съдържа изчерпателна уредба при отмяна на оспорения административен акт, респективно – обявяване на нищожността му, на кого се дължат направените разноски – само на жалбоподателите. С оглед на това, независимо че заинтересованата страна „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД изразява становище за основателност на жалбата, след като не е оспорила процесната заповед, разноски не й се дължат. Такива се дължат само на лицето, по чиято жалба се обявява нищожността на оспорения административен акт – жалбоподателя. На „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД не се дължат разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, тъй като тя е приложима при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, ако актът е благоприятен за заинтересованата страна, какъвто не е разглежданият случай. По тези съображения на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят направените разноски по делото само на жалбоподателя, включващи държавна такса в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв., договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие № 38 от 18.06.2024г.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на И. И. Н., [ЕГН], от гр. Казанлък, [улица], вх..., ет. ..., ап...., Заповед № 850 от 13.05.2024 г., издадена от Д. К. – заместник-кмет на община Казанлък.

 

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на И. И. Н., [ЕГН], от гр. Казанлък, [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, сумата 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.