РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 14.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                             

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.ЕВ

                                   ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 620 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 40/12.06.2020 г. по гр. д. № 127/2019 г. П.ският районен съд е признал за установено по предявения от Д.И.М., Д.Д.М. и И.Д.М. срещу З.Т.Б. и И.Н.Д. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. наследодателят на ищците Д.И. Б. е бил собственик на имот с площ от 395 кв.м., находящ се в землището на с. Б., м. „Войково поле”, при съседи: дол, УПИ ІІ-591, кв. 59а – собственост на наследници на Д.И. Б., полски път на Кметство – с. Б., който имот е част от нива с площ от 5,000 дка, в. м. „Войково поле” /”Войков дол”/ в землището на с. Б. при съседи: Н. Р. Б., Н. Н. Д., Г. Г. и К. В. /като процесният имот е идентичен с имот с площ от 395 кв.м., разположен в южната част на имот с идентификатор № 07051.69.32 по кадастралната карта на с. Б./ и граничи от запад с имот с идентификатор № 07051.403.541, собственост на наследници на Д.И. Б., от юг – с имот с идентификатор № 07051.403.651 общински път, от изток – с имот с идентификатор № 07051.69.30 – собственост на наследници на Н. И. И. и имот с идентификатор № 07051.69.31 – собственост на наследници на Н. Р. Б., съгласно скицата към заключението на вещото лице по СТЕ от 19.12.2019 г. /стр. 7 от заключението/. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски в общ размер от 4570,97 лв.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство. С жалбата е направено възражение за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск, поради липсата на правен интерес у ищците за предявяването му с оглед приетото в т. 3А на ТР № 4/2014 г. на ОГКГ. Сочи се, че ищците не са подавали заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски имот в м. „Войково поле” в землището на с. Б., какъвто имот е предмет на представеното от тях завещание от 26.04.1950 г., нито са представили доказателства за предявен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно този имот. В тази връзка се оспорва извода на районния съд идентичност на местностите „Войково поле” и „ Войков дол” в землището на с. Б.. Излага се и довод за липса на спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като на ответниците е възстановен имот с план за земеразделяне /както е приел районният съд/, в каквато хипотеза не е налице правен интерес от предявяване на такъв иск. Въз основа на тези съображения жалбоподателите настояват обжалваното решение да бъде обезсилено и прекратено производството по делото. Алтернативно са изложени и възражения за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените правила. Сочи се в тази връзка, че решение № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – П., на което се позовават ищците, не поражда правни последици, тъй като правото на собственост върху заявения имот е било възстановено с план за земеразделяне, което се установявало от представения протокол № 119/15.11.1993 г. на ПК – с. Б.. Навежда се оплакване, че районният съд не е взел предвид направеното от ответниците оспорване на правото на собственост на завещателя И. Н.в Б. върху завещания имот към момента на откриване на наследството му. От ангажираните от ищците доказателства не ставало ясно кой имот е бил собственост на техния наследодател и дали той е идентичен с имота на ответниците – в разписния лист не били посочени граници на имота, разпитаните свидетели с оглед възрастта им към 1956 г. обективно не могат да установяват конкретни граници към този минал момент, а представените от ищците удостоверения от Кметство с . Б. не доказват придобивното основание на правото на собственост. С оглед на това жалбоподателите считат, че ищците не са доказали твърдението си, че наследодателят им е бил собственик на процесния имот по давност към момента на образуване на ТКЗС.

С жалбата са изложени и оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд в частта му, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че присъдените разноски за заплатено от ищците адвокатско възнаграждение са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено на 900 лв., при което общият размер на разноските следва да бъде в размер на 1200 лв. Във връзка с това е отправено искане обжалваното решене да бъде изменено в частта му за разноските чрез намаляване на общия размер на дължимите от ответниците на ищците разноски до сумата 1200 лв.

Ответниците по въззивната жалба са подали писмен отговор, с който оспорват направените в нея възражения и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника им адв. С. Д., поддържат въззивната жалба по съображения, изложени в писмени бележки.

 Ответниците по жалба, чрез пълномощника им адв. К., оспорват жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Д.И.М., Д.Д.М. и И.Д.М. срещу З.Т.Б. и И.Н.Д. иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. наследодателят на ищците Д.И. Б. е бил собственик на имот с площ от 395 кв.м., находящ се в землището на с. Б., м. „Войково поле”, при съседи: дол, УПИ ІІ-591, кв. 59а, полски път на Кметство с. Б., съставляващ част от нива с площ от 5,000 дка при съседи: Н. Р. Б., Н. Н. Д., Г. Г. и К. В..

В исковата молба ищците твърдят, че наследодателят им Д. Б., починал през 1998 г., е бил собственик на гореописания имот на основание съставено през 1950 г. завещание от неговия баща И. Н.в Б., който от своя страна е бил собственик на имота по наследство и давностно владение. Твърдят, че с влязло с сила с решение № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – гр. П., издадено по заявление вх. № 8119/28.01.1992 г. на Д.И. Б., на наследниците на И. Н.в Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ 4,607 дка, находяща се в землището на с. Б., м. „Войков дол”. Тъй като възстановеният имот попадал в действащия кадастрален план на с. Б. и бил част от имот пл. № 421 по този план, одобрен със заповед № 2555/1966 г., било издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, видно от което, бивш имот пл. № 421 по същия план на с. Б., записан на името на Д.И. Б., е с площ от 4607 кв.м., и от него за улица се отчуждават 585 кв.м., а извън регулация остават 395 кв.м. При заснемането от геодезическа фирма на останалата извън регулация част от имот пл. № 421, се констатирало, че тази част попада в имот № 069032 в землището на с. Б., представляващ по кадастралната карта на с. Б. поземлен имот с идентификатор № 07051.69.32, с площ от 1895 кв.м., който имот бил възстановен с решение № ПР13/06.11.2001 г. на ОСЗГ – П. на наследниците на Т. И. Д. – ответниците по делото.

С допълнителна молба от 12.07.2018 г.  ищците уточняват, че предмет на предявения от тях иск е частта с площ от 395 кв.м., включени в ПИ с идентификатор № 07051.69.32 по кадастралната карта на с. Б., м. „Войково поле”, целия с площ от 1895 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, съставляваща по предходен план имот № 069032, при посочени съседи по кадастралната карта.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е подала ответницата З.Т.Б., с който излага становище за недопустимост на иска. Във връзка с това възражение сочи, че от представеното с исковата молба решение  18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – П. е видно, че в полза на ищците не е подавано заявление в срока по чл. 11 от ЗСПЗЗ за земеделски имоти, находящи се в м. „Войково поле”, в която местност е собствения на ответницата имот. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че местността „Войково поле” и местността „Войков дол” са една и съща местност в землището на с. Б.. Алтернативно  излага и становище за неоснователност на иска – решението № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ - П., на което се позовават ищците, има характер на признавателно такова, а с решението № ПР 13/06.11.2001 г. на ПК – с. М. се възстановява правото на собственост на ответниците. Ответницата твърди, че в полза на наследниците на И. Н.в Б. са издадени последващи възстановителни решения на ОСЗГ, в които не фигурира възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, находящи се в м. „Войково поле” в землището на с. Б.. Във връзка с това излага довод, че представеното от ищците решение № 18/1В от 02.02.2010 г. не е вписано в имотния регистър и ищците не са поискали издаване на констативен нотариален акт въз основа на това решение и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ и съответните скици. Поддържа, че видно от  представения нотариален акт по обстоятелствена проверка № 196/2010 г., с който ищците са признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот пл. № 591 от кв. 59а с площ 4201 кв.м. при съседи: от три стани улици и ПИ с пл. № 421, за който имот по подробен устройствен план на с. Б., одобрен със заповед № 104815.09.2006 г. са образувани: УПИ І-591 от кв. 59а с площ от 1850 кв.м. и УПИ ІІ-591 от кв. 59а с площ от 1850 кв.м., от което следва, че ищците няма откъде да придобият разликата от 501 кв.м.  над 3700 кв.м. при така описания поземлен имот. Твърди се, че АГКК погрешно включва реална част с площ от 501 кв.м. от собствения на ответницата земеделски имот с площ от 2396 кв.м. в поземлен имот с пл. № 591 от кв. 59а, собственост на ищците. Отделно от това навежда довод, че към датата на откриване на наследството завещателят И. Н.в Б. не е бил собственик на описаните в представеното саморъчно завещание недвижими имоти, тъй като ищците не представят документи, доказващи този юридически факт. Освен това, с представеното решение  18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ е отказано признаването на право на собственост на наследниците на И. Н.в Б. на заявени има в имоти, находящи се в м. „Трапанова курия” в землището на с. Б., които имоти са посочени в процесното завещание, като ищците не са обжалвали отказа по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. С това завещание И. Н.в Б. завещава на наследодателя на ищците земеделски имоти общо в размер на 14 дка, а заявените от наследниците на същия завещател имоти са в размер на 19,500 дка. Ответницата е направила и възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху процесния имот, считано от датата на влизане в сила на решение № ПР13806.11.2001 г. на ПК – с. М..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците Д.И.М., Д.Д.М. и И.Д.М. са наследници на Д.И. Б., починал на 14.12.1998 г., а ответниците З.Т.Б. и И.Н.Д. са наследници на Т. И. Д., починал на 25.07.1962 г., което се установява от представените удостоверения за наследици.

Представен е препис от протокол от 26.05.1950 г. за отваряне на саморъчно завещание на И. Н.в Б., б.ж. на с. Б., починал  на 02.05.1950 г., по нотариално дело № 199/1950 г. на П.ски околийски съдия. Видно от приложения към протокола препис от завещанието, същото е съставено на 26.04.1950 г. от И. Н.в Б. и с него той завещава на сина си Д.И. Б. следните недвижими имоти: 1. Ливада в местността „Трапанови ливади”  от 4,4 дка, до съседи: Д. Н. М., С. К. и държавно шосе; 2. Ливада в местността ”Трапанови ливади” от 3,1 дка, до съседи: Г. Л. П. и река и двете в М.то землище; 3. Нива в местността „Войково поле” от 5 дка, Буновско землище, до съседи: Н. Р. Б., Н. Н. Д., Г. Г., К. В.; 4. Градина в местността „Войково поле” от 1,5 дка, до съседи: С. Х., река, С. В., Буновско землище.

Видно от представената извадка от разписния лист към проекта за дворищна регулация на с. Б., имот пл. № 421, с предназначение нива, е записан на името на Д.И. Б., по наследство, като е посочено, че имот попада в кв. 31.

С решение № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – П., издадено по преписка по заявление вх. № 119/28.01.1992 г. от Д.И. Б., на наследниците на И. Н.в Б. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 7 бр. земеделски имоти в землището на с. Б., сред които с: нива от 4,607 дка в м. „Войков дол”, заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с емлячен регистър – удостоверение 401/16.09.91 г., както и нива от 0,393 дка в м. „Войков дол”, заявена с пореден № 1 от заявлението. Със същото решение е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Н.в Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 7 бр. земеделски имоти, сред които са: нива от 4022 дка в м. „Войков дол”, кв. 59а, УПИ І-591 и УПИ ІІ-591 при граници: н-ци Д. Б., от двете страни улица и зем. имот на Д. Б., заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с емлячен регистър, удостоверение 401/16.09.91 г. и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, както нива от 0,393 дка в м. „Войков дол”, заявена с пореден № 12 от заявлението. С решението е отказано възстановяването на правото на собственост върху нива от 0,585 дка в м. „Войков дол”, заявен с пореден № 2 от заявлението, тъй като попада в улица съгласно удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

Видно от представеното заявление вх. № 119/28.01.1992 г. на Д.И. Б., като наследник на И. Н.в Б., същият е заявил за възстановяване земеделски имоти в землището на с. Б., а съгласно таблицата –опис, под № 2 е заявена нива с площ 5 дка в м. „Войков дол”.

Видно от представеното удостоверение № 401/16.09.91 г. на Кметство с. Б., съгласно декларация от 1949 г., по партида № 110 на името на И. Н.в Б. са записани 11 бр.недвижими имоти, сред които нива в м. „Войков дол” с площ 5 дка.

Според представения протокол № 119 от 15.11.1993 г. на ПК – с. Б., по преписката по заявление вх. № 119/28.01.1992 г. от Д.И. Б. комисията е взела решение, с което признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне върху имотите, посочени в горецитираното удостоверение.

Съгласно представеното удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, издадено на 10.09.2009 г. от Техническа служба при община М., бившият имот пл. № 421 по плана на с. Б., одобрен със заповед № 255/1966 г., попада в УПИ І-591 и УПИ ІІ-591, в кв. 59а по плана от 2006 г., и същият е с площ 4607 кв.м. От тях могат да бъдат възстановени 4022 кв.м., а за останалите 585 кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

 Представена е скица № 53/05.07.2010 г., издадена от Техническа служба на Община М., на имот пл. № 591, видно от която, от този имот са образувани УПИ І и УПИ ІІ по плана на с. Б., одобрен със заповед № 104/15.09.2006 г., всеки с площ от 1850 кв.м. Отбелязано е в скицата, че имотът е записан на наследници на Д.И. Б. съгласно нотариално завещание № 199 от 26.04.1950 г. на П.ски районен съд.

Според удостоверение изх. № АБУ -44/03.05.2017 г., имот пл. № 421 по плана на с. Б., одобрен със заповед № 2555/1966 г. , записан на наследници на Д.И. Б., е с графично изчислена площ 4607 кв.м., като от имота за улица се отчуждават 585 кв.м., извън регулация остава 395 кв.м. По плана, одобрен със заповед № 104/2006 г., в регулация остават 3629 кв.м. Имот пл. № 591, кв. 59а е идентичен с част от имот пл. № 421 по плана, одобрен със заповед № 2555/1966 г.

С нотариален акт № 196, т. 1, рег. № 2442, дело № 170/2010 г. на нотариус Д. Апостолова, ищците са признати за собственици по давностно владение и наследство на поземлен имот пл. № 591 от кв. 59а по плана на с. Б., с площ 4,201 дка, за който имот по плана на селото, одобрен със заповед № 104/15.09.2006 г., са образувани УПИ І-591 и УПИ ІІ-591.

С решение № ПР13/06.11.2011 г. на ПК – с. М., издадено по преписка по заявление вх. № 8226/21.02.1992 г. от З.Т. Д.а, е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. И. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 4 бр. земеделски имоти в землището на с. Б., сред които ливада от 2,396 дка, в м. „Войково поле”, имот № 069032 по картата на землището.

 Видно от представената скица № 15-71935/20.02.2017 г. на СГКК на поземлен имот с идентификатор № 07051.69.32 по кадастралната карта на с. Б., този имот се намира в м. „Войково поле”, с площ 1895 кв.м.,  с номер по предходен план 069032.

Видно от приетата административна преписка по заявление № 8226/21.02.1992 г., заявителката З.Т. Д.а, като наследник на Т. И. Д., е заявила за възстановяване 19 бр. земеделски земи в с. Б. в общ размер 41,800 дка, сред които нива с площ 1,2 дка и овощна градина с площ 2,0 дка – в м. „Войково поле”, каквито имоти фигурират в представеното удостоверение на кметство с. Б. по партидата на З. и С.ка Т.ови Д.и в емлячния регистър от 1949 г. В преписката се съдържа протокол № 226 от 21.11.1993 г. на ПК – с. Б., според който комисията е взела решение за признаване и определяне за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху част от заявените земи, сред които нива от 1,2 дка в м. „Войково поле” и нива от 2 дка в м. „Войково поле”. В преписката се съдържа делбен протокол от 15.06.1950 г. по гр.д. № 715/1946 г. на П.ски районен съд, който няма за предмет имоти в м. „Войково поле” в землището на с. Б..

Според показанията на св. А. Р., тя знае, че има спор за имот на Б., който имот се намира в м. „Войков дол” и представлява нива около 5 дка. Имотът бил на И. Б.. Сега имотът граничел с път, оттатък пътя бил  Г. Г., отдолу - имот на И., от северната страна - К. В., а от южната страна – Д.. Цялата нива се намирала в селото. Местността „Войково поле” се намирала под местността „Войков дол”.

Според показанията на св. Н. Д., И. Б. имал нива около 5 дка в м. „Войков дол” при съседи: от север К. В., от юг Н. Д., от изток Н. И..  Нивата била внесена в ТКЗС от Д. Б.. След това пуснали улица от западната страна. Според свидетеля, Т. Д. нямал нива в съседство с този имот, като неговият имот се намирал през три имота от този на Б.. Местността „Войково поле” се намирала от южната страна на спорния имот, до реката. Свидетелят не може да каже точно от къде започва местността „Войково поле”. В тази местност се водели ливадите под този имот.

Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, описаният в исковата молба имот с площ от 395 кв.м. по картата на възстановената собственост е означен като имот № 403.636 със собственик Д.И. Б., като местоположението му по КВС е отразено на приложена скица /стр. 3 от заключението/. В действащата кадастрална карта спорният имот е заснет като част от имот с идентификатор № 07051.69.32 с площ от 1895 кв.м., и е разположен в южната му част, като местоположението му е изобразено на приложена към заключението скица /на стр. 7 от заключението/. В списъка на АГКК на засегнатите имоти в контактната зона, както и в списъка на имотите, подлежащи на обезщетение, няма описани имоти, собственост на наследниците на Д. Б.. В списъка на имотите, подлежащи на обезщетение, има имоти с обща площ 0,500 дка, собственост на наследниците на Т. Д.. Спорният имот е бил част от имот пл. № 421 по плана на с. Б.. В разписния лист към кадастралния план от 1966 г. имот пл. № 421 е записан на наследници на Д. Б.. Имотът е разделен на два парцела – УПИ І-591 и УПИ ІІ-591 от кв. 59а. Бившият имот пл. № 421 по графични данни съдържа 4607 кв.м. и от него са възстановени 4022 кв.м., като за частта от 585 кв.м., отчуждена за улица, собствениците са обезщетени. По регулационния план от 2006 г. от бившия имот пл. № 421 в регулация остават 3629 кв.м., а извън регулация остават 395 кв.м. В имот с идентификатор № 07051.69.32 е включена тази част от имот пл. № 421, която остава извън регулация с площ от 395 кв.м. Имот пл. № 591 по кадастралния план от 2006 г. е идентичен с имот пл. № 421 по кадастралния план от 1966 г.  

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

 Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

  Предмет на установяване по този иск е, че даден земеделски имот е бил собственост на ищеца или на неговия наследодател към момента на включването му в ТКЗС или неправомерното му отнемане от собственика. Условие за допустимостта на иска е наличието на правен интерес, какъвто е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на органа по земеделска реституция в полза на ищеца за възстановяване на имота в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Правен интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато правото на ищеца за възстановяване на собствеността върху имота се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на кооперирането имотът е бил тяхна или на наследодателя собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза, както когато производството в полза на ответника е приключило с окончателно решение за възстановяване на собствеността. Налице е правен интерес за предявяване на този иск и когато решения за възстановяване на собствеността върху един и същ имот са постановени в полза и на двете страни по делото.

Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСППЗЗ е недопустим, когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността поради това, че наследодателят на ищеца не е бил собственик на имота към момента на неговото коопериране, или производството не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ.

В случая предмет на предявения от ищците иск е установяването, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Б. наследодателят на ищците Д.И. Б. е бил собственик на земеделски имот с площ от 395 кв.м., находящ се в землището на с. Б., м. „Войково поле”, съставляващ част от нива с площ от 5,000 дка при съседи: Н. Р. Б., Н. Н. Д., Г. Г. и К. В., която част попада във възстановен на ответниците имот № 069032 по КВС, заснет с кадастралната карта на с. Б. като поземлен имот с идентификатор № 07051.69.32. От твърденията в исковата молба, последващите уточняващи молби и представените към исковата молба доказателства, следва, че предмет на претенцията на ищците е останалата извън регулация част с площ 395 кв.м. от бившия имот пл. № 421 по плана на селото от 1966 г., целия с площ 4607 кв.м., който имот е бил възстановен на ищците с решение № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ-П..

Така предявеният иск е допустим предвид твърдението на ищците, че процесният имот с площ от 395 кв.м. е част от притежавания от наследодателя им земеделски имот с площ от 5 дка, заявен за възстановяване с представеното  заявление вх. № 119/28.01.1992 г. – в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Не се установява по отношение на описания в исковата молба имот и заявен за възстановяване с посоченото заявление да е налице влязъл в сила отказ на органа по реституцията за възстановяване на този имот. Тук следва да се посочи в отговор на направеното с въззивната жалба възражение за недопустимост на иска поради незаявяването от наследодателя Д. Б. на имот в м. „Войково поле” , какъвто му е завещан от И. K. Б. с представеното саморъчно завещание, че въпросът за идентичността между заявения за възстановяване имот и притежавания от наследодателя на ищеца имот към момента на образуване на ТКЗС е въпрос по основателността на иска, тъй като е свързан с преценката за осъществяване на придобивното основание на твърдяното право на собственост към минал момент върху имота, предмет на образуваното административно производство по ЗСПЗЗ. След като ищецът твърди, че за претендирания от него имот е налице образувано административно производство по възстановяване на собствеността, независимо дали същото е приключило с решение с конститутивно действие или е висящо /освен в хипотезата на постановен отказ за възстановяване/, и че правото му на възстановяване се оспорва от ответника, предявил реституционна претенция относно този имот, е налице правен интерес от водене на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Установяването на принадлежността на правото на собственост върху заявения имот в патримониума на ищеца или неговия наследодател към релевантния минал момент /образуването на ТКЗС/ е въпрос на материалната легитимация на ищеца, а не на процесуалната допустимост на иска.

Неоснователно е и направеното с въззивната жалба възражение за недопустимост на иска поради възстановяването на имота на ответниците с план за земеразделяне.  Видно е от представените влезли в сила решения на органа по земеделска реституция, постановени по заявленията на наследниците на Д. Б. и на Т. Д., а именно – решение № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – П. и решение № ПР13 от 06.11.2001 г. на ПК – М., че имотите, предмет на тези решения, са възстановени на правоимащите лица в съществуващи стари реални граници, а не с план за земеразделяне. Представените протоколи от 1993 г. на поземлената комисия по преписките на двете страни за взети решения, с които се определя начин на възстановяване на заявените имоти с план за земеразделяне, не съставляват решения с конститутивно действие по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ относно възстановеното право на собственост. Влезлите в сила решения № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – П. и решение № ПР13 от 06.11.2001 г. на ПК – М., с които се възстановява правото на собственост в стари реални граници на посочените в тях имоти, имат конститутивно действие относно собственическите права на лицата, на които са издадени.

Неоснователно е и направеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба възражение за недопустимост на иска поради неподаването от ищците на заявление в срока по чл. 11 от ЗСПЗЗ относно имота, предмет на иска. Видно е от решение № 18/1В от 02.02.2010 г. на ОСЗГ – П., с което ищците твърдят, че им е възстановен част от притежавания от наследодателя им имот, че същото е издадено по преписка по заявление вх. № 119/28.01.1992 г. на Д.И. Б., като самото заявление също е представено по делото. Следователно, имотът е заявен в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както бе посочено и по-горе. Дали заявеният за възстановяване, респ. възстановеният имот, е бил собственост на заявителя или неговия наследодател към релевантния минал момент на твърдяното правно основание, респ. дали същият е идентичен с такъв имот, е въпрос на основателността на предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, след като ищецът твърди, че е налице спор относно принадлежността на правото на възстановяване върху заявения от него имот.

 Налице е спор за материално право предвид твърденията на ищците в исковата молба,  че наследодателят им  към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на описания земеделски имот на конкретно придобивно основание, както и че този имот попада във възстановен на ответниците имот.

Ищецът по иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ следва да докаже, че той, респ. наследодателят му е бил собственик на спорния земеделски имот към момента на включването му в ТКЗС на твърдяното основание, както и че този имот е изцяло или частично идентичен с имот, по отношение на който ответникът е заявил реституционни права.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от            ЗСПЗЗ, следва да бъде потвърдено.

Основателна е въззивната жалба в частта й срещу определения в обжалваното решение размер на дължимите от тях разноски на ищците.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло искането на ищците за разноски съгласно представения от тях списък по чл. 80 от ГПК. Видно е от представения списък и представените писмени доказателства, че ищците са заплатили на упълномощения от тях адв. К. общо 1800 лв. при подписване на договора за правна защита и съдействие /по 600 лв. всеки от тях/, впоследствие са заплатили допълнително общо 1500 лв. за процесуално представителство по делото, както и общо 300 лв. за изготвяне на писмени бележки,  или общо заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 3600 лв. Ответниците са направили своевременно възражение за прекомерност за така заплатеното  адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което районният съд се е произнесъл в обжалваното решение и е намерил същото за неоснователно.

Въззивният съд, с оглед направените в жалбата оплаквания срещу тази част от решението, намира, че уговореното и заплатено от ответниците в първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в общ размер от 3600 лв. е прекомерно и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Тримата ищци са били представлявани от един адвокат. С оглед естеството на предявения иск и материалната легитимация на ищците по него, предметът на процесуалното представителство и защита на всеки от ищците са идентични и не предпоставят извършване на различни процесуални действия по отношение на всеки от тях, поради което броят на ищците и отделните пълномощни, дадени от всеки от тях на адв. К., не следва да се отразяват при преценката за размера на дължимото с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото адвокатско възнаграждение. Изхождайки от приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от пълномощника на ищците процесуални действия по събиране на доказателства и броя на проведените съдебни заседания, в който той е участвал, въззивният съд намира, че съответното адвокатско възнаграждение, дължимо от ответниците на ищците, е в общ размер на 1500 лв. Като се прибавят направените от ищците съдебни разноски в общ размер 371 лв. /за внесена държавна такса, вписване на исковата молба, внесен депозит за експертиза и такси за съдебни удостоверения/, общият размер на разноските, които следва да се присъдят на ищците, възлиза на сумата  1871 лв.

 С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото за разликата над тази сума до присъдения от районния съд размер от 4570,97 лв.

 С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците по жалба искане за разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да им заплатят разноските за адвокатско възнаграждение. Ответниците по жалба са представили доказателства за заплатено от тях адвокатско възнаграждение общо в размер на 3000 лв. Жалбоподателите са направили възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и проведените две съдебни заседания, без събиране на доказателства, заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение от 3000 лв. се явява прекомерно. Същото следва да бъде намалено до 1000 лв., който размер съдът намира за съответен на оказаната правна помощ при съобразяване на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 40 от 12.06.2020 г., постановено по гр. д. № 127/2019 г. на П.ски районен съд, в частта, с която З.Т.Б. и И.Н.Д. са осъдени да заплатят на Д.И.М., Д.Д.М. и И.Д.М. разноски по делото за горницата над сумата 1871 лв.

 

ОСЪЖДА З.Т.Б. и И.Н.Д. да заплатят на Д.Д.М., И.Д.М. и Д.И.М. сумата 1000 лева за разноски по делото.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.