РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110139677 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане частичен осъдителен иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. П. И. срещу
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 5000 лева, част от сумата от общо 70 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата,
вследствие настъпилата смърт на нейния съпруг Илия Йорданов Келчев от
действията/бездействията на служители при ответната болница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до погасяване на
задължението.
Ищцата Г. П. И. твърди, че е съпруга и наследник лицето И - ЕГН **********
(починал на 25.01.2022 г.) твърди, че служители на ответника извършили поредица от
злонамерени действия за набелязване на съпруга й като удобна жертва за попълване на
статистиката на жервите на Ковид-19, без той към посочената дата да е имал показания
за наличието на такова заболяване. По-конкретно твърди, че на 03.01.2022 г. съпругът
й в 11.30 часа тръгнал за регулярна диализа с такси, ползвано от болницата за превоз на
диализни пациенти, заедно с друг пациент, ползващ същия превоз. От години той
провеждал диализата си в болница Токуда, която за транспортиране на диализните
пациенти служебно осигурявала таксиметров транспорт от дома им до диализния
център. След диализата той не се върнал вкъщи, поради което ищцата се обезпокоила.
Към 19:30 часа се свързала с Г - друг пациент от диализния център, който я уведомил,
че от диализата са изпратили Илия в Спешна помощ, за да го дезинфекцират и
превържат рана или охлузване, получена при спъване в неравния терен между входа на
жилището им и спрялото на улицата такси за диализата. Тъй като не получила
обаждане от болницата, на 04.01.2022 г. ищцата отишла на място в болница Токуда,
където била уведомена от служителка на регистратурата на Спешна помощ, че
1
съпругът й И е хоспитализиран на третият етаж в Ковид-реанимация. Твърди, че при
напускане на дома им, съпругът й нямал никакви признаци на Ковид 19. Отишъл в
болницата единствено за извършване на рутинната манипулация – хемодиализа. Сочи,
че съпругът й, въпреки възрастта и заболяването си, се поддържал в добра физическа
форма, с овладени към въпросната дата (03.01.2022 г.) показания на жизнените
показатели, включително и на уреята и креатинина му, бил жизнен, енергичен и
физически активен човек. Счита, че неправилно съпругът й бил настанен в Ковид-
реанимация, по принудителен и криминален начин, без уведомяване на близките, без
получаване на чието и да било съгласие и без видими причини в общото му
здравословно състояние. Намира, че заради получената травма е следвало да бъде
настанен в отделението по Травматология, а не в Ковид – реанимация. Била уведомена
в болницата, че направените Ковид - тестове на съпруга й били положителни, като това
е причината да бъде настанен в Ковид – реанимация. Счита, че тестът не е диагноза,
поради което неправилно единствено въз основа на положителния резултат е настанен
в това отделение. Твърди, че на 03.01.2022 г. не му била направена регулярната
хемодиализа, за която всъщност бил отишъл в болницата. Била уведомена от
медицинските лица от Ковид – реанимацията, че връзват съпруга й, защото не е от
послушните пациенти. На 24.01.2022 г. със съдействието на медицинско лице й било
разрешено да се види със съпруга си, като сочи, че цялото му лице било в синини,
отслабнал, без сили, треперещ. На 25.01.2022 г. била уведомена от болницата, че
съпругът й е починал. Счита, че поради принудителното настаняване на съпруга й в
Ковид – реанимация, именно там бил заразен с вируса, което се установявало от
резултатите, отразени за дата 11.01.2022 г. в изисканата от нея медицинска
документация за хоспитализацията му.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли ответникът да
бъде осъден да й заплати сумата от 5000 лева, част от общо дължимата сума от 70 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
претърпяната от нея загуба на съпруга й. Претендира разноски.
Ответникът „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД изцяло оспорва
основателността на иска. Не оспорва фактите, че И , мъж на 85 години и съпруг на
ищцата Г. П. И., е бил пациент на хронодиализно лечение в Клиниката по диализа при
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД от дата 16.09.2010 г. Сочи, че тогава
постъпил във връзка с данни за напреднала бъбречна недостатъчност, като оттогава е
бил на конвенционална диализа 3 пъти седмично в клиниката. Излага се, че на
03.01.2022 г., по данни на д-р Ст. Кючуков, дежурен лекар в Клиниката по диализно
лечение при „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, И е превозен до
болницата за провеждане на регулярна планова хемодиализа. По информация на
транспортния екип пациентът се е спънал и е паднал при качване в транспортното
такси от дома. При приема му, дежурният хемодиализен екип забелязал разкъсно —
контузна рана в челото, като лекарите установили, че И е претърпял травматичен
инцидент, свързан с контузия на главата. Пациентът е бил дезориентиран и не е имал
спомен за падането. Посочил е, че му е прилошало. Сочи се, че в резултат на
претърпения инцидент и състоянието му след контузия на главата, И веднага на
03.01.2022 г. е бил изпратен в Спешното отделение за извършване на клиничен преглед
и компютьрна томография на глава. От образното изследване се установило, че вдясно
фронтално се визуализирала хиперденсна субгалеална колекция с напречен размер до
около 12 мм, както и дифузно остеопоротично променена структура на костите,
образуващи краниума, без данни за фрактури. Заключението от проведената
компютърна томография на главата било: Субгалеален хематом вдясно фронтално.
ИМИ с давност в БЛСМА. Поддържа се от ответника, че при постъпването на пациента
в Спешното отделение на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД били
2
проведени всички задължителни и необходими клинико-лабораторни,
микробиологични и образни изследвания, включително бил взет бърз антигенен тест за
COVID-19 (съгласно заповед № 667/28.10.2020 г.), като посредством установените
лабораторни тестове се установило наличието на разгърната Ковид инфекция. След
положителния тест И е бил преведен в спешен порядък към Ковид неотложно звено,
след което е бил хоспитализиран в Ковид реанимация към Клиниката по
анестезиология и интензивно лечение /КАИЛ/ на ответното дружество. За
хоспитализацията на И в КАИЛ била изготвена История на заболяването /ИЗ/ № 148 от
2022 г. Оспорва твърдението на ищцата за „принудителна хоспитализация“. По повод
неговата хоспитализация, пациентът още на 03.01.2022 г. бил попълнил и подписал
Декларация за информирано съгласие на пациента за оперативни/терапевтични
процедури и болнично лечение в Ковид отделение, създадено съгласно действащите
разпоредби на Министерството на здравеопазването, в условия на извънредно
положение или извънредна епидемиологична обстановка. Противопоставя се и на
твърдението за „пълната липса на уведомяване на близките му“, като сочи, че
дежурният лекар д-р Кючуков е направил опит да се свърже с близките на оставения
стационарен телефон за контакти /тел. *********/, като при набирането е установено,
че номерът е грешен или непълен, като освен това болницата нямала вменено
задължение да издирва и да се свързва с близките на хоспитализираните пациенти, нито
да ги уведомява за хоспитализирането им. Твърди се, че от медицинските документи се
установявало, че се касае за пациент със зависимост от бъбречна диализа, в терминален
стадий на бъбречна болест, с хипертонично сърце. Потвърждава, че болният е бил на
лечение в Ковид реанимацията от 03.01.2022 г. до 24.01.2022 г. с клинични,
параклинични и рентгенови данни за Ковид - 19 инфекция. Съгласно отбелязванията в
декурсузите пациентът е бил под постоянно наблюдение, обгрижван е бил денонощно.
Сочи се, че причината И да бъде хоспитализиран в Ковид реанимация, е че
единствено там е имало разкрит сектор „Диализа“ за ковидно болни на хронодиализа, с
базирани 3 диализни апарата, свързани с водоочистващата система. Поради
спецификата на лечението било невъзможно болните да бъдат изолирани в домашни
условия. За да поддържат живота си, пациентите трябвало да посещават диализно
отделение 3 пъти седмично по 3.5 - 4 часа, в група от около 20 пациенти. Сочи, че
съгласно международните протоколи хронодиализни пациенти с положителен тест за
Ковид инфекция, дори без клинична изява, подлежат на хоспитализация и стриктно
наблюдение от специализиран екип. Такава била и рутинната практика в „Аджибадем
Сити Клиник УМВАЛ Токуда“ ЕАД, доказала своята клинична състоятелност. Твърди
се, че пациент на диализа, с доказана Ковид инфекция не може да бъде приходящ в
общия болничен диализен комплекс, нито позициониран на домашен стационар, като
отбелязва, че никъде в България няма диализа по домовете. От историята на
заболяването на Илия Йорданов Келчев се установявало, че е била провеждана образна
диагностика на белите дробове, съгласно която безспорно са документирани данни за
умерена към тежка форма на ангажиране на белодробния паренхим. Регистрирани
били двустранни възпалителни изменения, асоциирани с Ковид 19, с документирана
прогресия по площ и интензитет за периода на неговото пролежаване. От образните
изследвания и клиничното състояние на пациента се установило, че се касае за Делта
вариант на Ковид инфекция, разгърната в периода от минимум поне една седмица
преди дата 03.01.2022 г., датата на която пациентът се е явил за планова хемодиализа в
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД. От направената оценка съгласно 4С
Mortality score очакваната смъртност при пациента била 61,5 %. Сочи, че въпреки
възрастта си, тежкото хронично заболяване и влошеното общо състояние на пациента,
той не е бил имунизиран.
Диагнозата в случая се поставила на базата не само на PCR тест, но и в резултат
3
на анализа на образната диагностика и резултати от клиничните изследвания на
пациента. При Илия Йорданов Келчев са били налице клинични данни за
прогресираща лимфопения, нарастващи стойности на Д-димер, тенденция към
нарастване на лактат дехидрогеназа, изключително високи стойности на феритина -
над 8000 ng/ml при норма 22-320 ng/ml и CRP >160 mg/ml при норма до 5 mg/mi. От
образната диагностика имало безспорни данни за умерена към тежка форма на
ангажиране на белодробния паренхим.
Оспорва изложеното от ищцата твърдение, че на пациента не са му били
извършвани регулярно и пълноценно хемодиализни процедури. И бил настанен в
Ковид реанимация на болницата именно поради това, че единствено там бил разкрит
сектор „Диализа“ за ковидно болни на хронодиализа, с базирани 3 диализни апарата,
свързани с водоочистващата система, като бъбречната функция на пациента се е
компенсирала с хемодиализа по график три пъти седмично, което било видно от
записите в История на заболяването № 148/2022 г.
Възразява по наведените в исковата молба оплаквания относно връзване на
пациента, като уточнява, че е възможно да бил фиксиран крайник на пациента
единствено с цел да се осигури стабилност на венозната линия по време на диализата.
Твърди се в отговора, че по време на процесната хоспитализацията на И в „Аджибадем
Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД е проведено комплексно лечение:
противовирусна, кислородна, антибиотична, кортикостероидна, антикоагулантна и
симптоматична терапия. Приложен е бил медикаментозен подход едновременно с
високо потокова кислородотерапия, интермитентна диализа, при съответната
антибактериална и противомикотичнна терапия, с коригиране на съответните
хомеостазни нарушения с водно-електролитен баланс, АКР, температура, хемостаза,
което се е извършвало в Ковид - реанимация при осигурена диализна и венозна линия.
Провеждан е бил микробиологичен скрининг за адаптиране на антибиотичната терапия
по две направления - причинител и бъбречна недостатъчност. Провеждани са били
системно лабораторни изследвания и рентгенография на бял дроб. Общото състояние
на пациента било проследявано и надлежно документирано. Поради прогресивно
влошаване на дихателната недостатъчност, пациентът е бил поставен на маска с
резервоарен балон, положени били всички необходими грижи и адекватни терапии за
преодоляване на усложненията.
Сочи се, че във връзка с планирана миграция на данни в болничната
информадионна система, още на 16.12.2022 г. ответното дружество е уведомило СЗОК
за планирана профилактика на информационната система, която ще бъде проведена на
03.01.2022 г. и 04.01.2022 г. Още в ранните часове на 04.01.2022 г. дейността на
болничната система е възстановена, като е започнало поетапно въвеждане на всички
пациентски данни от дата 03.01.2022 г. И бил хоспитализиран в болницата още на
03.01.2022 г., от когато са първите му данни от клинико-лабораторните изследвания и
скенера на глава, и гръден кош. При извършването на тези миграционни процеси в
болничната информационна система било пропуснато пациентът да бъде регистриран в
Националната здравноинформационна система - https://his.bg/. Това обаче счита, че не
променя факта, че пациентът е с регистрирана ковид инфекция с давност от поне
седмица и за него са положени високоспециализирани медицински грижи. Лечението
било отразено в официална медицинска документация. Сочи, че въпреки проведеното
комплексно лечение и огромните усилия, положени от медицинските служители на
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, пациентът починал на 25.01.2022 г.
Поради подробно изложените възражения намира иска за напълно неоснователен.
Счита, че не е налице противоправно поведение от страна на слежители при ответника,
нито причинно-следствена връзка между тяхно поведение и настъпилата смърт на
4
пациента. Счита, че описаните като преживени негативни емоции в исковата молба не
представляват вреди, а естествени човешки емоции при загуба на скъп човек. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен, алтернативно – счита претендирания
размер като прекомерно висок и неотговарящ на справедливия такъв по смисъла на чл.
52 ЗЗД. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД оспорва
предявения иск. Възприема изцяло изложеното от ответника в отговора на исковата
молба, като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
Събрани в производството по делото са множество писмени доказателства, гласни
доказателствени средства и експертни заключения. Приетите писмени доказателства,
съставени във връзка с проведеното лечение в ответната болница, в това число –
изследвания, история на заболяването, декурзуси, епикризии т.н., са предмет на анализ
от вещите лица по приетите съдебно-медицински експертизи, поради което следва да
бъдат обсъдени едновременно с тях.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от Д. Х.,
специалист „Нефрология“, се установява, че при проследяване на оплакванията и
заболяванията на пациента И според приетата по делото медицинска документация, е
констатирал, че първоначално данните за пациента но 03.01.2022 г. са отразени от д-р
Стефан Кючуков към 12:30 часа. На зададения от д-р Кючуков въпрос как е болният,
пациентът отговорил, че е добре, въпреки данните за голяма прясна контузно -
разкъсна рана с активно кървене в областта на челото. Не бил посочил правилно
мястото на получената травма, не е могъл да каже актуалната дата. По тази причина
бил насочен за обработка в Спешно отделение на болницата и е транспортиран до там
на седяща количка. В спешно отделение бил записан под амбулаторен номер 261 от
същата дата, 12:30 часа. Там бил прегледан, като в снетата анамнеза било описано, че
от два дена е с хрема и кашлица, еднократно температура, прилошало му при вземане
от дома му и транспортиране за редовна хемодиализа. На пациента били взети спешни
изследвания, установен бил положителен бърз антигенен тест за КОВИД - 19. При
преглед в спешно отделение при пациента е описано наличие на хрема, кашлица,
епизод на висока температура с давност 2 дена, установен бил положителен бърз
антигенен тест за КОВИД - 19 инфекция, Д - димер над 35 мг/мл / норма 0-0.5 /,
плазмен феритин 2118.7 нг/мл /норма 22-230/, лимфоцитопения 6.1% / норма 20-48/, на
03.01.2022 г. в температурен лист било отбелязано кислородна сатурация 90,92 %, на
07.01.2022 г. убедителни рентгенови данни за двустранна пневмония, впоследствие
напредване на белодробния възпалителен процес при контролните рентгенографии на
13.01 и 21.01.2022 г. По време на престоя в Спешно отделение бил проведен скенер на
глава в 13:30 часа, без данни за фрактури, с данни за субгалеален хематом вдясно,
фронтално и ИМИ /исхемичен мозъчен инсулт/ с давност в БЛСМА. В 17:30 часа, след
поставяне на ПВП /постоянен венозен път/ болният бил изписан от отделението,
насочен за спешен прием в Ковид сектор на Клиника по анестезиология и интензивно
лечение /КОИЛ/ и хоспитализиран на 04.01.2022 г. в 08:59 часа с диагноза КОВИД-19
идентифициран вирус, придружаващо заболяване - зависимост от бъбречна диализа. За
времето на лечение в това отделение, от анализираните мед. документи вещото лице е
отчело, че първоначално на 04.01.2022 г. в 17:29 е описано, че болният бил контактен,
но при ставане от леглото съобщава за замаяност и безсилие. На същата дата в 21:37
часа в декурзус било отбелязано, че болният е бил с температура 38°Ц. На 05.01.2022 г.
в 12:42 часа в декурзус било отбелязано - спонтанно дишане, сатурация 93% на
5
атмосферен въздух. Постепенно състоянието на болния се влошавало, започнало
кислородолечение, на 07.01.2022 г. с назален катетър 4 л/мин., после на дата 09.01.2022
г. с балон-маска 15л/мин. при ниска кислородна сатурация 87%, т.е. направен е извод,
че пациентът е станал кислородозависим. На 23.01.2022 г. състоянието се влошило
повече, установена била аритмична сърдечна дейност, като на 24.01.2022 г. пациентът
направил сърдечен арест, проведена била успешна кардио-пулмонална ресусцитация с
възстановяне на сърдечната дейност. На 25.01.2022 г. отново бил регистриран сърдечен
арест и след неуспешна сърдечна и дихателна ресусцитация, болният умира в 12:21
часа.
От приетата медицинската документация вещото лице констатирало следните
основни и придружаващи заболявания и техните усложнения: Основно заболяване: U
07.1 Ковид - 19 идентифициран вирус. Придружаващи заболявания: N20.9 Хроничен
калкулозен пиелонефрит; N27.1 Двустранна постпиелонефритна нефрослероза; 112.9
Хипертонично сърце без / застойна сърдечна недостатъчност/; N18.0 Терминален
стадий на бъбречно заболяване; D63.8 Анемия при хронични заболявания,
класифицирани другаде; N25.0 Бъбречна остеодистрофия; Z99.2 Зависимост от
бъбречна диализа; 148 Пристъпно предсърдно мъждене; 146 Спиране на сърцето; J96.0
Остра дихателна недостатъчност и Z22.5 Носител на Хепатит В.
Отразено е от вещото лице, че на пациента са проведени общо девет
хемодиализни процедури по време на хоспитализацията му в „Ковид” отделението на
ответната болница. Първата процедура била на 04.01.2022г., последната на 24.01.2022
г., която била непълноценна и е приключила по-рано поради влошаване на състоянието
на пациента, хемодинамичен срив, интубация на пациента и катехоламинова подкрепа
на настъпилата остра циркулационна недостатъчност.
Намалената кислородна сатурация при И била отбелязана в температурен лист
още на 03.01.2022 г. - двукратно 92 % и 90 %, като била описана за първи път в
декурзус на дата 05.01.2022 г. в 12:42 часа като „Спонтанно дишане, сатурация 93% на
атмосферен въздух“. След пневмонията и острия респираторен дистрес синдром,
бъбречното увреждане е третото по честота тежко усложнение на тази инфекция.
Отчетено е от вещото лице, че основното нефрологично заболяване на пациента
Илия Келчев е терминалната бъбречна недостатъчност с характерните усложнения и
настъпилата зависимост от хрониодиализа. Посочено е, че това състояние е
самостоятелна предпоставка за по-тежко протичане на КОВИД - 19 инфекцията. При
бъбреците е отразено, че се смята, че основно се засягат подоцитите и проксималните
тубули /част от структурата на нефрона/. Репликацията на вируса в бъбреците е със
същата скорост както в белия дроб. Съществува така наречената КОВИД асоциирана
нефропатия. При хемодиализираните пациенти това заболяване протича с особен риск
поради напредналата хронична бъбречна недостатъчност, вторичните усложнения,
включително възприемчивостта към инфекции поради намалената имунна защита и
хроничния оксидативен стрес, особено в хода и непосредствено след провежданите
диализни процедури. Има висок тромбогенен риск и опастност от запушване на
диализните филтри. Отчетено е, че в случая са характерни високите нива на феритин,
което може да е маркер на фероптоза. Медиираната от желязо клетъчна смърт
/цитолиза/ допринася за тежкото възпаление при тази група болни. Когато нивата на
феритин за високи, има активност за процеса и настъпва влошаване на болния.
Цитолизата в условия на тежък и продължителен катаболен процес в хода на
напредващ инфекциозен възпалителен процес, задълбочава хиперкалиемията и
хемодинамичната нестабилност.
Заключението на вещото лице е, че своевременнта хоспитализация, проведеното
лечение, използваните технически средства, включително хрониодиализно лечение,
6
приложени в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД изпълняват в оптимален
обем изискването за достатъчност, качество, своевременност на медицинската помощ
за периода от хоспитализацията до часа на настъпилата смърт.
По отношение на данните от лабораторни/микробиологични изследвания
вещото лице сочи, че диагнозата и диференциалната диагноза се изграждат при
наличие на достатъчно анамнестични, обективизиращи, клинико-лабораторни,
микробиологични, функционални данни, визуализиращи и други методи на
изследване, провеждане на консултативни прегледи от специалисти. Диагнозата може
да претърпи корекции в хода на резултатите и интерпретация на споменатите методи
на изследване. Диагнозата е обективен факт при контакт на пациента с медицинско
лице, по повод на наличие или не на здравен проблем.
По отношение на хоспитализацията на пациента И в Клиниката по
Анестезиология и интензивно лечение /КОИЛ/ вещото лице е посочило, че в това
отделение са поставени диализни апарати за провеждане на диализни процедури при
болни с установена КОВИД - 19 инфекция. При постъпването И същият бил с витални
индикации за хоспитализация, поради придружаващата терминална хронична бъбречна
недостатъчност, хрониодиализното лечение, перспективата от бързо влошаване на
състоянието при имунокомпрометиран болен, необходимостта от мониториране на
жизнените показатели. Той е постъпил на 03.012022 г., с редукция на кислородната
сатурация под 94% на атмосферен въздух, на 07.01.2022 г. вече е бил на
кислородолечение с рентгенови данни за двустранни белодробни възпалителни
промени.
Проследявайки медицинската документация по отношение на извършваната
хемодиализа на пациента в периода от 03.01.2022 г. до 25.01.2022 г., вещото лице сочи,
че на 03.01.2022 г. редовната хемодиализа на И не е проведена поради кървене от
разкъсно-контузна рана в областта на челото. Вещото лице е отчело като правилно
взетото решение за отлагане на хемодиализата за следващия ден, поради наложената
обработка на раната. След установен с бърз антигенен тест за КОВИД - 19
положителен резултат в Спешно отделение и проведени лабораторни изследвания,
болният бил хоспитализиран в Клиника по анестезиология и интензивно лечение,
където на 04.01.2022 г. му била проведена хемодиализа за четири часа, с
ултрафилтрация 500 мл, при добра хемодинамика и без усложнения. Впоследствие
били проведени още осем хемодиализи, като последната на 24.01.2022 г. не била
проведена пълноценно поради влошаване на състоянието, хемодинамичен срив.
Диализната процедура била прекратена, болният бил интубиран, като започнала
апаратна вентилация, кардио-пулмонална ресусцитация. От приетите диализни
протоколи вещото лице прави извод, че болният е провеждал диализите в увредено
общо състояние, без усложнения, с епизоди на дезориетнация, ултрафилтрация 500 мл,
като след първата хемодиализа на 04.01.2022 г., останалите били в условия на
кислородолечение в увеличаващи се обеми. Диализните програми и продължителност
са назначавани според хемодинамичното състояние на пациента. Според вещото лице,
продължителния напредващ инфекциозен възпалителен процес и придружаващото
катаболно състояние, допълнително утежняват бъбречната функция и провеждането на
диализните процедури в условия на дихателна недостатъчност и кислородолечение.
Според експертното заключение, последиците от неизвършване на хемодиализа,
нередовното или непълноценното извършване за определен период на лице с ХБН и
хрониодиализа, водят най-общо казано до натрупване на ненужни и отпадни
субстанции, образувани при обмяната на веществата или попаднали отвън и в крайна
сметка се задълбочават и нарушенията в хомеостазата, натрупва се излишна течност в
организма. Симптомите и външните прояви на напредваща уремия са засилване на
7
астеноадинамията, главоболие, загуба на апетит, гадене, позиви за повръщане, епизоди
на диарични изхождания, намаляване на диурезата, задръжка на течности, отоци, поява
на изливи в серозните кухини. В редица случай проявите на уремията се смесват с
проявите на придружаващи заболявания, хронично обострени и/или първично остри. В
процесния случай е отчетено, че проявите и усложненията на КОВИД - 19 инфекцията
се наслагват с проявите на хроничната уремия, задълбочена в хода на продължителен
имуновъзпалителен и фебрилноифекциозен процес. Посочено е, че целта на
провежданите хемодиализни процедури е елиминирането чрез извън бъбречни методи
на очистване на кръвта на продукти от обмяната на веществата, на екзогенно
попаднали вещества /отрови, лекарства/, корекция на обема течности в организъм. На
поставения въпрос дали при хемодиализа кръвта се пречиства, включително от
бактерии и вируси, вещото лице отговаря, че абктериите и вирусите не преминават
през диализната мембрана. Отразено е, че многократното повишаване на Интерлевкин
6, установено на 13.01.2022 г., е съответно на влошаването на състоянието на Илия
Келчев, в хода на задълбочаващ се възпалителен процес и „цитокинова буря”.
Според експерта, лечението, приложено при И, третиран като болен от КОВИД -
19 инфекция и страдащ от ХБН, не са довели до неблагоприятни последици за здравния
му статус. Влошаването е настъпило в резултат от напредването на системното и най-
вече на белодробното възпаление, задълбочаването на дихателната недостатъчност,
тенденцията към кислородозависимост, ритъмни сърдечни нарушения и
хемодинамичен срив. Биохимичните изследвания показват покачване на маркерите за
системно възпаление и цитолиза при сравнително добро клинично протичане на
диализните процедури. При провеждано лечение, като описаното на болен на
хрониодиализа по повод на други заболявания с подобно клинико-лабораторно
развитие, прилаганите медикаменти са дозират според бъбречната функция в
зависимост от показанията, включително и витални. Относно хемодиализните
пациенти, какъвто е бил починалият И вещото лице сочи, че са във висок риск от
инфектиране със SARS-CoV-2 и допълнителните превантивни мерки са есенциални за
контролирането на епидемията в хемодиализните центрове. По-високата възраст и
мъжкият пол са два важни рискови фактора за тежко заболяване от КОВИД-19.
Отразено е, че при пациента И на 24.02.2022 г. към дихателната и бъбречна
недостатъчност, след изява на ритъмни сърдечни нарушения, настъпва и остра
сърдечна недостатъчност, хемодинамичен срив, епизод на спиране на сърдечната
дейност, интубация и апаратна вентилация, проведена кардио-пулмонална
ресусцитация с възстановяване на жизнените функции, но без възстановено съзнание.
На 25.01.2022г. след втори синус арест е регистриран час на настъпила смърт в 21:21
часа, след проведена в пълен обем кардио-пулмонална резусцитация без ефект. Тези
два епизода са изявени след продължителен токсикоинфекциозен възпалителен процес,
в хода КОВИД - 19 вирусна инфекция, напредваща двустранна пневмония /пневмонит/,
задълбочаваща се дихателна недостатъчност, наложила кислородолечение в
нарастващи обеми, интубация и апаратна вентилация, при редовни хемодиализни
процедури. Смъртта според вещото лице настъпва поради синдром на задълбочаваща
се полиорганна недостатъчност и изчерпване на терапевтичните възможности.
Вещото лице Д. Х. е отговорило на всички поставени въпроси към СМЕ, в това
число и на тези, не касаещи неговата компетентност, поради което отговорите на тези
въпроси не следва да бъдат коментирани. В тази част възражението на ищцовата
страна е основателно.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц. В. П.
К., специалност „Вирусология”, се установява, че от изследваната медицинска
документация е констатирано, че първият антигенен тест на пациента е проведен на
8
03.01.2022 г., а първият PCR тест на 11.01.2022 г. В резултатите от изследвания PCR е
посочен час 15 ч. и 11 мин., което е вероятният час на валидиране на резултата, с което
става достъпен за всички, които имат достъп до вътреболничната мрежа Гама консулт.
Посочено е от вещото лице, че при нанасяне на извършен PCR тест изрично се изписва:
„РНК се открива - положителен тест” или „РНК не се открива - отрицателен тест”.
Това е единственото заключение, което е в полза на наличие или отсъствие на
генетичния материал на вируса. В антигенните тестове също е посочено, че е
възможен само положителен или отрицателен резултат. Положителният тест за
КОВИД-19 разрешава да се кодира заболяването по МКБ 10, като U07.1 КОВИД-19
идентифициран вирус, а при неналичието на положителен тест заедно с клинични
данни за инфекция заболяването се кодира като КОВИД-19 неиндентифициран вирус.
Според експерта, решението за хоспитализация на болния с положителен тест за
КОВИД-19 (PCR или антигенен тест) се взима от лекаря, прегледал пациента и освен
наличието и отсъствие на симптоми, се определя от съпътстващите заболявания,
възрастта и клинично лабораторните данни и риск от смърт, ако не бъде
хоспитализиран и лекуван. Отчетено е, че пациентът има право да откаже
хоспитализация, което се удостоверява с подписа му върху амбулаторния лист, но
пациент с КОВИД-19 подлежи на задължителна изолация. Конкретно водещата
причина за хоспитализация при И, който на 03.01.2022 г. не е имал описаните по-горе
оплаквания, е нужда от хемодиализа, която не може да се осъществи другаде освен в
лечебно заведение, конкретно КОВИД РЕАНИМАЦИЯ. По отношение SARS CoV-2 е
посочено, че представлява остро вирусно заболяване, за което не е известна
хронификация, за да се говори за изострена форма. Известни за него са различни форми
на протичане на заболяването: безсимптомна, лека, средна и тежка. Тяхното
разграничаване се осъществява както в зависимост от тежестта на симптомите, но най-
вече чрез стойностите на сатурацията, т.е. насищане на тъканите с кислород.
Заболяването може да прогресира от лека форма до тежка с респираторен дисстрес и
неповлияваща се на лечението пневмония (пневмонит) и дихателна недостатъчност.
Отклоненията от клинично-лабораторните показатели най-общо са от кръвната картина
лимфопения (намаление на броя на лимфоцитите) за сметка на неутрофилите от
хемостазата, висок фибриноген, повишен Д-димер от биохимичните изследвания,
високи стойности на С-реактивен протеин и други острофазови белтъци (феритин),
умерено до силно повишен Интерлевкин-6. Нито един от тези показатели не е
специфичен само за КОВИД инфекцията.
Посочено е, че показанията за хоспитализация в отделение или клиника по
анестезиология и интензивно лечение са многобройни, но най-вече се определят от
необходимостта от интензивни грижи, както и предвиждането на усложнения, които
биха създали условия за необходимост от лечение в такива звена например: дихателна
недостатъчност с нужда от изкуствена белодробна вентилация и усложнения от страна
на сърдечно¬съдовата система, изискващи активен мониторинг и лечение.
Отчетено е, че на 03.01.2022 г. Илия Келчев е постъпил с положителен
антигенен тест за КОВИД-19, което говори в полза на наличие на КОВИД-19
инфекция. Вещото лице е потвърдило, че извършените на пациента изследвания и
получените клинично-лабораторните данни подкрепят направения тест за наличие на
инфекция. От начало симптомите не били показвали „спешност на състоянието”. В
хода на заболяването се е развивала обаче задълбочаваща се дихателна недостатъчност
с необходимост от кислородолечение в нарастващи обеми - маска, назален катетър (4 L
/min.), маска с балон (15 L /min.) до изкуствена белодробна вентилация. Имал е
рентгенологични данни за пневмонични инфилтрати, увеличаващи обема си. На
23.01.2022 г. общото състояние на болния се е влошило с хемодинамичен срив и
ритьмни нарушения. На 24.01. 2022 г. имал спиране на сърдечната дейност и смърт на
9
25.01.2022 г.
Според експертното мнение на вещото лице, намалената кислородна сатурация,
промените в Интерлевкин-6 и Д-димер при пациента Илия Келчев са причинно
следствие от КОВИД-19, а не от основното заболяване. Косвено доказателство за това
е посочено, че представлява ненарастването на стойностите на урея и креатинин, а
разширяването на пневмоничните инфилтрати и задълбочаването на дихателната
недостатъчност.
С оглед представените резултати от клинични, образни, лабораторни и
микробиологични изследвания, вещото лице счита, че може да се направи обосновано
медицинско заключение за наличие на „ КОВИД-19” инфекция при пациента Илия
Келчев към дата 03.01.2022 г. Счита, че към датата на първоначално
хоспитализиране е бил с КОВИД-19 инфекция, за което взема предвид клинично
лабораторните показатели, положителният антигенен тест и сатурацията 90-92%, както
и оплакванията от хрема и кашлица от два дни заедно със замаяност при ставане от
леглото на 04.01.2022 г. и фебрилитет до 38 С.
При извършен анализ на медицинската документация, вещото лице е счело, че
след установяване на КОВИД-19 инфекция по отношение на пациента са взети
навременни мерки, а именно изолация. Болният бил настанен в Ковид реанимация, за
да се осъществи хемодиализа с там намиращи се апарати и с възможност за активен
мониторинг. Болният е лекуван своевременно и правилно според отразените записи в
дукурзусите, температурните листове и приложените диализни протоколи. От
извършените клинични изследвания са налице данни за намалена кислородна
сатурация при Илия Келчев още от 03.01.2022 г.
Проведените методи на лечение и използваните технологии в процесния случай
според вещото лице изпълняват изискванията за достатъчност (приложена терапия) и
медицински процедури, качество и своевременност на медицинската помощ и
проведено лечение (хоспитализация по спешност, кислородотерапия според нуждите и
изкуствена белодробна вентилация).
Според вещото лице, след запознаване с материалите по делото и съставената
медицинска документация, не е налице причинно-следствена връзка между действията
на медицинските екипи и леталния изход на пациента.
Във връзка с розкритото производство по оспорване автентичността на
документи, по делото са прието заключение на изготвена съдебно-почеркови
експретизи. От експертното заключение се установява, че подписите, положени: в
мястото за "Подпис на пациента:.. ." на л. 5 от Декларация за информирано съгласие
(ИС) на пациента за оперативни/терапевтични процедури и болнично лечение Ковид
отделение, създадено съгласно действащите разпоредби на Министерството на
здравеопазването, в условия на извънредно положение или извънредна
епидемиологична обстановка на Болница Токуда от 03.01.2022 г.; в мястото за
„Име/подпис:..." на Декларация за информирано съгласие за компютърна томография,
Клиника по образна диагностика от 03.01.2022 г.; в мястото за „Декларатор:..." на
Декларация за информирано съгласие от пациент, непокриващ критериите за спешност,
но потърсил медицинска помощ в спешно отделение от 03.01.2022 г.; в мястото за
„Подпис на пациента/представителя..." на Декларация за информирано съгласие за
болнично лечение от 03.01.2022 г.; след печатния текст „Декларирам, че разбрах
предоставената ми информация и съм съгласен да ми бъде взета кръв за лабораторно
изследване" в Декларация за информирано съгласие за взимане на кръв за лабораторно
изследване от 03.01.2022 г. вероятно не са изпълнени от И За да достигне до вероятен,
а не категоричен извод, вещото лице е посочило, че представеният сравнителен
материал е от период преди 2013 г., като липсва такъв в периода 2013-2022 г., като в
10
съдебно заседание пояснява, че подписът на лицата през годините може да търпи
изменение, но в случая няма данни за това.
Прието по делото е и заключение по допълнителна съдебно-почеркова
експертиза, за отговор на същите поставени въпроси, но при използване на
сравнителни образци на станалите известни впоследствие съставени документи в
„Първа инвестиционна банка“ АД от м. 12.2017 г. Използвайки единствено тези
сравнителни образци, вещото лице е посочило, че обекти на експертизата, не са
изпълнени от И К
Съдът кредитира приетите по делото експертните заключения, като счита
същите за подробни и компетентно изготвени.
Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели. От показанията на свидетеля Стефан Кюркчиев – лекар в ответната
болница, считано от 2015 г., се установява, че същият има ясен спомен за пациента
Илия Келчев, който е бил пациент на отделението по Хемодиализа още от
постъпването на свидетеля на работа в болницата. Същият посрещнал пациента на
03.01.2022 г. към 12,30 ч. обяд. Друг пациент, който пътувал с И с таксито до
болницата, помолил свидетеля да види пациента Ке тъй като не бил добре. Лекарят
посетил съблекалнята, където заварил И седнал на стол, като констатирал, че на челото
има много голяма разкъсно-контузна рана. По кръвта върху горните дрехи установил,
че раната била кървяла доста, но кървенето вече почти било спряло. Не могъл да
отговори къде се ударил, знаел, че се намира в болницата, но не могъл да отговори коя
дата е. Предвид констатираната рана не го въвел пациента за хемодиализа, тъй като
било опасно да не тръгне нов кръвоизлиз заради прилаганите антикоагуланти.
Пациентът бил изпратен с количка-стол в Спешно отделение за обработка на раната.
Тъй като вирусът на Ковид бил в разгара си, задължително всички пациенти трябвало
да имат бърз тест, какъвто бил направен на пациента. От Спешно отделение уведомили
свидетеля, че Ил е с положителен тест. Сочи, че пациент, който е на диализа, се приема
в ковид отделението, за да може и да му се обезпечи диализата. На същия ден не била
проведена диализа, като такава била извършена на следващия ден. Свидетелства, че
докато е бил настанен в Ковид отделението, регулярно са му правили диализи, като за
целта било предвидено в отделението да има 4 апарата.
По делото е разпитан и свидетелят Н - Началник клиника на отделение
„Анестезиология и реанимация“, интензивно лечение на ответната болница от 2016 г.
Сочи, че в процесния период ръководил Ковид отделение и Ковид реанимация, както и
че познавал пациента И. За него сочи, че бил пациент с бъбречна недостатъчност, на
хемодиализа и с получени всички усложнения, които може да има върху един
организъм. Пациентът бил регистриран официално като пациент с Ковид. Според
разработените от болницата критерии, пациентите били разделени условно на три
групи – такива, които си отиват вкъщи; други, които отиват в по-лека клиника, и
такива, които отиват в реанимацията. Реанимацията била разделена на няколко
сектора, специално за Ковид - такива, които са на апаратна вентилация, такива които са
на диализа, родилки. По тази вътрешна структура, в която била организирана Ковид
дейността в болницата, И бил преценен като пациент, който е с прогнозируем 60 %
риск за смъртност след Ковид, поради което следвало да бъде настанен в Ковид
реанимация. Сочи, че Ковид реанимацията на ответната болница била единствената на
територията на гр. София, която разполагала със самостоятелни четири апарата за
провеждане на диализа при пациенти с ковид. Сочи, че през цялото време И бил в
критично състояние – била констатирана органна недостатъчност по отношение
бъбреците, органна недостатъчност на белия дроб, респ. проблеми със сърдечно
съдовата система. Имал тежко поражение на белия дроб, което било рентгенологично
11
доказано, респ. чрез параклинично тестовете било доказано наличието на Ковид.
Свидетелства, че когато се определя един пациент дали е с Ковид, или не, не се взима
предвид само тестът сам по себе си. Сочи, че се прави рентген на бял дроб, а при по-
тежко състояние на пациенти - и скенер. На базата на това се изгражда терапевтично
лечение. Сочи, че в някои случаи се налага кракът на пациента да бъде фиксиран, тъй
като слагали различни устройства по тялото на пациентите. Когато се правило диализа,
предпочитали поставянето на тези пособия в областта на бедрената вена, като
пояснява, че когато се прави диализата, която продължава 4 часа, се касае за
психомоторно възбудени пациенти, поради тежката хипоксия, т.е. кислороден глад. В
рамките на тези 4 часа следвало да бъде фиксиран кракът на пациента, тъй като от него
излизала цяла система от маркучи, за да може апаратът да функционира и да може да
се извърши дииализата във времевия интервал от 4 часа. След това кракът се
освобождавал. Сочи, че не е имало друг начин за провеждане на диализата по
отношение на пациентите в Ковид реанимацията. Сочи, че при И не е използван
препарат за потискане на съзнанието за извършване на диализата. Само кракът е бил
фиксиран за 4 чеса. Споделя, че болестта при пациента се развила по най-тежкия
начин. Самата бъбречна недостатъчна вторично усложнявала състоянието. Бил
интубиран в крайния етап на страданието. Пояснява, че интубацията се налага при
критично ниво, което е свързано най-вероятно със следваща клинична смърт, като
поради спешността която се изисква в случая, не е необходимо съгласието на близки.
Сочи, че винаги е била давана информация на близки.
От показанията на свидетелката Е - старша мед. сестра на клиниката по
Анестезия и интензивно лечение при ответната болница, считано от 2020 г., се
установява, че в процесния период била старша мед. сестра и в Ковид реанимация.
Свидетелката си спомня пациента И Сочи, че в Ковид реанимацията бяха поставени
няколко апарата за извършване на диализа на пацинтите, статично, които не било
възможно да бъдат местят. По тази причина тези пациенти задължително постъпвали в
Ковид реанимация. Сочи, че проследявала пациента, защото близките му всеки ден
звънели и от болницата всеки ден им давали сведения за неговото състояние. Сочи, че
се срещали доста често с близките на пациента, които искали да си го вземат вкъщи и
да го гледат. Били проведени много разговори с тях, в които им било обяснено, че
пациентът е в доста хипоксично състояние и мед. екип има притеснение, че нещата ще
се влошат още по пътя към вкъщи. След смъртта на пациента, свидетелката сочи, че се
срещнала със съпругата му, за да върне багажа на К Багажът на всички пациенти с
констатиран Ковид бил в обособена зона, съхраняван в жърти чували за изолиране
контакта с вируса. Когато погледнали багажа на Келчев, съпругата му казала, че
липсват обувките и балтона му. Липсвал и телефонния му апарат. На съпругата били
предадени очила, зарядно за телефон, но без телефон, който бил търсен два дни
безрезултатно. Накрая стигнали до извода, че този телефон най-вероятно с памперсите,
с пелените, които използвал, или с чаршафите, които се дават за пране, след
събирането им, телефонът е бил изхвърлен. Свидетелката пояснява, че било малко
телефонче и никой неин колега не би си позволил да го вземе.Липсващите обувки и
балтон били открито и върнати на съпругата на И
Разпитана в производството е и свидетелката д-р В - Началник Клинична
лаборатория от м. ноември 2006 г. в болница Токуда. Сочи, че си спомня датата
03.01.22 г., защото това бил последният от почивните дни и за този ден имало
планирана миграция на базата данни между трите информационни системи на трите
болници. Било свързано с много необичайни дейности, които трябвало да се направят.
Миграция на данни била планирана няколко седмици по-рано. След извършена
справка, установила, че на Келчев на 03.01.22 г. е правен бърз антигенен тест за Ковид.
Резултатът бил положителен. Изследването било назначено от Спешно отделение.
12
Сочи, че всеки материал, който постъпва в клинична лаборатория е надлежно
идентифициран с два индикатора - име и фамилия на пациента и рождена дата, което
било сторено и в този случай. Лаборантът, който е бил на работа във въпросния ден и е
извършил теста, е отчел резултата от теста. Нанесъл го е в лабораторния журнал, което
било стандартната практика за всички ръчно извършвани проби, за да има
проследимост кога е направено, след което съобщил резултата по телефона на колегите
в Спешното отделение. Сочи, че в същия ден, на 03.01.2022 г., от пациента били взети
и кръвни проби. От изследванията й направило впечатление, поради значимо
променените съотношения между различни бели кръвни клетки за сметка на силно
намалени лимфоцити, както като процент, така и като абсолютен брой, което е един от
критериите за тежко протичане на Ковид. Направил й впечатление много високият
резултат за Д-димер, който бил над горна граница на линейност на теста - над 35, при
норма до 0.5. Сочи, че тва е много висока стойност и много висок резултат за Феритин.
По отношение на водения лабораторен журнал сочи, че не е специално за този ден.
Такъв журнал се води за всички тестове, които се работят мануално. Т.е., това са
всички тестове, които не са свързани с информационната система със софтуер на
апарат, така че да може да има проследимост и апаратът автоматично да изпраща
готовия резултат. Сочи, че за всякакви такива ръчно извършени тестове, които се
отчитат ръчно, се води лабораторен журнал, който се пази според законовите
изисквания определен брой години. Сочи, че за целия ден 03.01.22 г. не е имало
информационна система поради планираната миграцията на данни. На 04.01.22 г. е
имало информационна система, която е функционирала по обичайния начин. След
извършена справка, установила, че та 04.01.22 г. не са подадени данните от теста от
03.01.22 г. за този пациент към НЗИС.
Свидетелката, след предоставена възможност, сочи че на л.121 - 122 е извадка от
журнала, който се е водил в Спешно отделение на постъпилите пациенти; на л. 124 от
делото представлява мед. документ, на който било отбелязано, че пациентът е с
положителен бърз антигенен тест, като на л. 337 от делото била приложена извадка от
лабораторния журнал, в който се записват всички пациенти. След извършено от
свидетелката сравнение на приложеното по делото копие от журнала на л. 337 от
делото и носения от нея оригинал на същия, същата сочи, че копието е представено,
без заснемане на надписа в най-горната част на листа, на която са изписани датата, на
която е извършване изследването. На представения за сравнение оригинал на съда
свидетелката потвърждава, че най-отгоре е записана датата 03.01.22 г. Пояснява, че в
България резултатът от бързия антигенен тест бил приравнен към резултат PCR тест с
цел бързия триаж и бързото предприемане на адекватни медицински грижи за
пациентите. Сочи, че винаги водещо при преценката за хоспитализация е клиничното
състояние на пациента. Отчита, че показателят за Д-димер по принцип има възрастово
обусловени граници, като е прието, че при по-възрастни пациенти са стойностите са
по-високи. Т.е., счита, че може да се приеме, че с оглед възрастта на пациента Келчев
горна граница за норма може да не е 0.5 милиграма на литър, а 0.85. Но отчита, че
резултатът над 35 е много, много по-висок и не може да бъде обяснен с възрастта на
пациента. Такъв резултат счита, че не може да бъде обяснен и с нарушеното очистване
на организма от съответния белтък в резултат на бъбречното увреждане. По отношение
на подаването на данните за извършени тестове за Ковид към НЗСИ е
административна мярка, тоест, подаване на тази информация е от гледна точка водене
на някаква статистика, оценка на епидемиологичния риск в страната, и назначаване на
карантина и издирване на контактни лица, евентуално на близките. Срокът за подаване
сочи, че бил определен на тридневен. Но сочи, че по никакъв начин неподаването на
данните не е обвързано с преките медицински грижи, които според нея счита, че в
конкретния случай са предоставени.
13
От показанията на свидетеля В, намиращ се в приятелски отношения с ищцата и
починалия й съпруг,се установява, че ищцата го потърсила за съдействие на 04.01.22 г.
Когато отишъл при нея в ответната болница, констатирал, че за И не са предоставени
никакви данни какво се случва с него, след като е отишъл на хемодиализа. На
рецепцията в Спешно отделение казали на съпругата на починалото лице, че няма
такъв човек, настанен в болницата. Същевременно сестра от отделението ги попитала
дали съпругът на ищцата бил кашлял. Сочи, че ищцата била доста разстроена. От
отделението по Хемодиализа също я уведомили, че не знаят нищо и не й предоставили
информация. За И сочи, че бил доста активен човек, правил гимнастика. Сочи, че на
няколко пъти присъствал на телефонен разговор, когато ищцата искала информация,
но от болницата не й давали такава. Ищцата плачела, не знаела как да реагира в
ситуацията. Ищцата споделяла със свидетеля, че съпругът й бил вързан, защото не е
искал да стои в Ковид реанимация. Това преживяване се отразило много лошо на
ищцата, през целия този период, като все още продължавало.
По делото е разпит и свидетелят П – шофьор на такси, превозвал И и други
хемодиалзни пациенти до ответната болница, включително и на 03.01.2022 г. Сочи, че
в процесния ден отишъл две-три минути преди уговорения час. И слизал слизал на
ъгъла на блока и го чакал. Видял, че вървейки към таксито, К се спънал на една шахта,
паднал, ударил се леко. Докато отишъл при него да му помогне, той вече почти се бил
изправил. Видял, че има ожулване на главата, на челото в дясно, както и че има леко
кръв, но не обилно кръвотечение. След като взели още двама пациенти, свидетелят
оставил и тримата в ответната болница, след което нямал повече контакт с тях. Сочи,
че през м. януари 2022 г. не е имал симптоми и не си е правил тест за Ковид 19.
От показанията на свидетелката П - племенница на ищцата, се установява, че
същата била информирана за случая на 12.01.22 г., когато придружила леля си от
ответната болница, за да получат информация относно К. Сочи, че той се чувствал
добре, искал да излезе, искал да му помогнат да бъде изписан. Сочи, че се опитали да
му помогнат по всякакъв начин - попитали дали може да се намери отделна стая за
него, но им било отказано. Звъняла до болницата почти всеки ден, като почти винаги й
била давана информация с няколко думи - че е контактен, адекватен, храни се по малко
и със сатурация 92-93. Сочи, че искали да го преместят в друга болница, но им било
отказано. Пояснява обаче, че не са били уточнили в коя друга болница са искали да го
преместят. На 21.01.22 г. имали среща с лекарка И и сестра Т, които им обяснили, че
пациентът не може да се изпише, тъй като състоянието му е много влошено, както и че
няма юрист в момента, тъй като било след 17 ч.
Свидетелката В – приятелка на ищцата, сочи че когато И починал, ищцата била
много отслабнала и изтощена, страдала от безсъние, нямала апетит и това продължило
няколко месеца, като то продължавало и в момента. Сочи, че ищцата била много
разстроена. Чувствала се притеснена и в случаите, когато се обаждала в болницата, за
да не ядоса персонала. След едно от обажданията й казали, че тъй като буйствал,
пациентът бил вързан. Това, което й влияело изключително негативно, бил фактът, че
не могла да помогне на съпруга си да го изведе от болницата.
Съдът кредитира показанията на всички свидетелите Ч Я, Б и Р разпитани по
почин на ищцата, като счита, че същите са взаимно допълващи се. Кредитирани обаче
следва да бъдат и показанията на свидетелите К, М, Т и К – Т – служители при
ответника, които, преценени от съда съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид и възможната тяхна
заинтересованост, се явяват непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали
доказателства по делото – писмени и експертни заключения.
От приетото по делото писмо до Директора на СЗОК от Изпълнителния
14
директор на ответната болница от 17.12.2021 г. се установява, че на 03.01.2022 г. срещу
04.01.2022 г. било планирано извършване на миграция на данните между болничните
информационни системи на двете лечебни заведения – АСК УМБАЛ Токуда и АСК
УМБАЛ /л. 325 – 326/.
От приетата по делото Заповед № 667/28.10.2020 г. Изпълнителния директор на
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД се установява, че считано от
27.10.2020 г. на всички пациенти, на които предстои хоспитализация, задължително
следвало да се извърши бърз онтигенен тест за Ковид – 19от назофарингален секрет.
При положителен тест е отразено, че незабавно се предприемат необходимите
действия по изолация на пациента, като се извършва преценка за хоспиталицазия на
пациента в отделение за лечение на Ковид – 19 или за домашно лечение /323 - 324/.
От изготвения и приет по делото отговор от СРЗИ във връзка с издадено в полза
на ищцата съдебно удостоверение, се установява, че след извършена справка в
Националната информационна система за борба с Ковид – 19, за лицето И има
регистрирани лабораторни изследвания за наличие на вРНК на SARS-CoV-2 от
„Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД от дата 11.01.2022 г. /положителен
резултат от PCR тест/, от 11.01.2022 г. /положителен резултат от бърз антигенен тест/,
от 15.01.2022 г. /положителен резултат от бърз антигенен тест/, от 19.01.2022 г.
/положителен резултат от бърз антигенен тест/, от 24.01.2022 г. /положителен резултат
от бърз антигенен тест/, от 25.01.2022 г. /положителен резултат от РСR тест/, от
25.01.2022 г. /положителен резултат от бърз антигенен тест/ - л. 383-384 от делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
За основателността на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът /действие или бездействие/, в причинна връзка с което да е настъпила
смъртта на пациента К, от която ищцата, в качеството на негова съпруга, е претърпяла
твърдените неимуществени вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.01.2023 г.,
изменен и приет окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.03.2023
г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните по делото са отделени фактите: че Илия Йорданов Келчев, мъж на 85 години,
е бил съпруг на ищцата Г. П. И.; бил и пациент на хронодиализно лечение в Клиниката
по диализа при „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД от дата 16.09.2010 г.;
на 03.01.2022 г. И е превозен до болницата за провеждане на регулярна планова
хемодиализа; пациентът се е спънал и е паднал преди качване в транспортното такси от
дома си; бил настанен в Ковид реанимацията за периода от 03.01.2022 г. до
настъпването на смъртта му на 25.01.2022 г.
Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за
доказани по делото. Същите се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и експертни заключения.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е специално
уредена от законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди действия,
която се носи от възложителя на работата за вреди, настъпили при или по повод на
15
извършване на определена възложена работа.
Следва да се посочи, че в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от
закона. Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни
доказване както конкретно поведение на третото лице, на което ответникът е възложил
работа, противоправността на същото, претърпените вреди, но и обстоятелството, че
поведението на това трето лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че то е
вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава връзка между поведението и
резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно произтича от деянието, а не
е случайно свързана с него. Всяко действие или бездействие, което е в нарушение на
обществения порядък е противоправно, като деецът може, наред с гражданската
отговорност, да носи за същото административна, наказателна или дисциплинарна
отговорност. Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за
увреждащо спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси. В случая ищцата твърди, че неимуществените вреди
са й причинени вследствие на виновно поведение на лекуващия съпруга й екип в
ответната болница, довела като резултат до летален изход за него, вследствие на което
тя е преживяла страдания.
От приетите по делото съдебно-медицинска експретиза – както в частта,
изготвена от вещо лице със специалност „Нефрология“, така и от вещо лице със
специалност „Вирусология“, чиито изводи не се опровергаха в производството, не е
налице причинно – следствена връзка между проведеното лечение на пациента и
настъпилата смърт. Както от заключенията, така и потвърдено от вещите лица в
проведените открити съдебни заседания, се установява, че проведените методи на
лечение и използваните технологии изпълняват изискванията за достатъчност
(приложена терапия) и медицински процедури, качество и своевременност на
медицинската помощ и проведено лечение (хоспитализация по спешност,
кислородотерапия според нуждите и изкуствена белодробна вентилация). Отразено е,
че смъртта е настъпила поради синдром на задълбочаваща се полиорганна
недостатъчност и изчерпване на терапевтичните възможности.
Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при и
по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди
всички доказателства за наличието на вреди за пострадалия, явяващи се в причинна
връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на
работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за
лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени
по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, дейността
на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях,
се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските
стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Именно
поради това, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за
фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от
медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно
утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики - в
този смисъл Решение № 77/30.05.2017 г. по гр.д. № 2956/2016 г. по описа на ВКС, IV
г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
16
Основен спорен между страните въпрос е дали ответникът е провел коректно
лечение на пациента и респ. дали чрез действията си го е увредил. Недоказано остана
твърдението на ищцата в исковата молба, че поради настаняването на нейния съпруг в
Ковид реанимацията на болницата, последният е бил заразен с вируса на Ковид -19,
както и че същият е бил част от т. нар. „фалшива статистика“ на пациенти, заразени с
Ковид – 19. В подкрепа на твръдението си се позовава на резултатите, отразени на
11.01.2022 г. Установи се от приетите по делото доказателства, в това число и приетите
СМЕ, че още на 03.01.2022 г. на пациента е бил извършен бърз антигенен тест, който е
имал положителен резултат, поради която причина същият е бил хоспитализиран в
Ковид отделението. Поради факта, че на същия е следвало да се извършва периодична
хемодиализа, И е бил настанен в Ковид – реанимацията, тъй като единствено в това
звено са били разположени необходимите апарати за извършване на процедурата.
Действително по делото се установи, че е налице пропуск резултатът от извършения
тест на 03.01.2022 г. да бъде подаден към НЗСИ поради извършваната миграция на
данни в лечебното заведение в този ден, но същото представлява административна
дейност и не рефлектира върху факта, че пациентът Келчев е имал положителен
резултат от извършения тест. Още повече, че както от свидетелските показания /д-р С,
д-р В, а така също и от заключенията на СМЕ, отразили снетите анамнестични данни и
извършени изследвания на пациента от 03.01.2022 г., се установява, че същият е имал
клинична картина, водеща на извод за наличието на Ковид – 19 /така напр. наличие на
хрема, кашлица, епизод на висока температура с давност 2 дена, Д - димер над 35
мг/мл /норма 0-0.5/, плазмен феритин 2118.7 нг/мл /норма 22-230/, лимфоцитопения
6.1% /норма 20-48/, кислородна сатурация 90,92 %/. На 07.01.2022 г. били налице
убедителни рентгенови данни за двустранна пневмония, впоследствие напредване на
белодробния възпалителен процес при контролните рентгенографии на 13.01 и
21.01.2022 г.
Недоказано остана и направеното от страна на ищцата твърдение, че по време на
хоспитализацията на съпруга й в Ковид – реанимацията, на него не са му били
извършвани регулярно и пълноценно хемодиализни процедури. Установи се, че
единствено планираната за 03.01.2022 г. процедура била отложена за следващия ден с
оглед разкъсно-контузната рана на главата на пациента, като вещото лице Р. Х. сочи за
правилен този подход на лекарския екип с оглед избягване на опасността от ново
кървене. Установява се от заключението на СМЕ, че след хоспитализацията на болния
в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, на 04.01.2022 г. му била проведена
хемодиализа за четири часа, с ултрафилтрация 500 мл, при добра хемодинамика и без
усложнения. Впоследствие били проведени още осем хемодиализи, като последната на
24.01.2022 г. не била проведена пълноценно поради влошаване на състоянието,
хемодинамичен срив. Диализната процедура била прекратена, болният бил интубиран,
като започнала апаратна вентилация.
Неоснователно е и направеното от ищцата твърдение, че не е било налице
основание за настаняване на съпруга й в Ковид отделение. Съгласно действащата
разпоредба та чл. 1, б. „а“ и б. „б“ от Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. за лица,
подлежащи на болнично лечение, домашно лечение и карантина (изм. и доп. със
Заповед РД-01-177/22 .03.2021 г., Заповед № РД-01-13 от 11.01.2022 г. и Заповед № РД-
01-20 от 14.01.2022 г.), на задължителна изолация и/или болнично лечение, по
предложение на лекуващия лекар, подлежат потвърдените случаи на COVID-19 на
възрастни лица ≥ 60 г., в зависимост от клиничното протичане на заболяването и на
лица с придружаващи хронични заболявания и/или имунокомпрометиращи състояния,
в зависимост от клиничното протичане на заболяването. От показанията на свидетеля
Николай Младенов се установи, че според изготвените критерии на лечебното
заведение, И бил преценен като пациент, който е с прогнозируем 60 % риск за
17
смъртност след Ковид, поради което следвало да бъде настанен в Ковид реанимация.
Ищцата е оспорила автентичността на положения подпис за пациент в Декларация
за информирано съгласие (ИС) на пациента за оперативни/терапевтични процедури и
болнично лечение Ковид отделение, създадено съгласно действащите разпоредби на
Министерството на здравеопазването, в условия на извънредно положение или
извънредна епидемиологична обстановка на Болница Токуда от 03.01.2022 г.; в
Декларация за информирано съгласие за компютърна томография, Клиника по образна
диагностика от 03.01.2022 г.; в Декларация за информирано съгласие от пациент,
непокриващ критериите за спешност, но потърсил медицинска помощ в спешно
отделение от 03.01.2022 г.; в Декларация за информирано съгласие за болнично
лечение от 03.01.2022 г.; в Декларация за информирано съгласие за взимане на кръв за
лабораторно изследване от 03.01.2022 г. Твърди се, че същите не са положени от
нейния съпруг. От приетото по делото заключение по основаната съдебно-почеркова
експертиза се сочи, че подписите вероятно не са изпълнени от лицето, но вещото лице
не може да даде категорично заключение с оглед на факта, че откритите и използвани
сравнителни образци били създадени преди повече от 9 години от момента на
съставяне на оспорените документи. При допълнително изготвената експертиза, при
която като сравнителни образци са използвани единствено три депозирани документа
при „Първа инвестиционна банка“ през 2017 г. /5 години преди съставяне на
процесните декларации/, вещото лице сочи, че подписите не са положени от И
Съгласно утвърдените Правила за добра медицинска практика на лекарите,
пациентът следва де е информиран по разбираем начин за предлаганите изследвания и
лечения, така че същият да разбере и прецени ползата или риска и да даде своето
съгласие. Съгласно чл. 87, ал. 1 от Закона за здравето, медицинските дейности се
осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента, като при хирургични
интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични
методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до
временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното
съгласие се предоставят в писмена форма - чл. 89, ал. 1 ЗЗ. По същество оспорването
на ищцата касае нарушение на Правилата за добра медицинска практика и Закона за
здравето в посочените им части. Следва да се посочи, че в случая от приетите по
делото СМЕ се установи, че смъртта на пациента не е свързана с настъпването на риск
от предприета спрямо него манипулация или интервенция, за риска от която
последният да не е бил информиран. Отразено е, че смъртта е настъпва поради
синдром на задълбочаваща се полиорганна недостатъчност и изчерпване на
терапевтичните възможности, както и че са проведени методи на лечение и използвани
технологии, които изпълняват изискванията за достатъчност (приложена терапия) и
медицински процедури, качество и своевременност на медицинската помощ и
проведено лечение (хоспитализация по спешност, кислородотерапия според нуждите и
изкуствена белодробна вентилация).
Съгласно чл. 89, ал. 2 от Закона за здравето, хирургични интервенции, обща
анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до
повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието
му, могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено
информирано съгласие, само когато непосредствено е застрашен животът му и
физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано
съгласие. С оглед установеното по делото влошено състояние на пациента
непосредствено преди интубирането му и заключението на вещите лица по СМЕ, съдът
намира, че е реализирана именно хипотезата на чл. 89, ал. 2 ЗЗ относно извършената
интубация и преминаване към апаратна вентилация.
18
Изхождайки от събраните по делото доказателства, в т.ч. от заключенията на
изслушаните по делото експерти (лекари специалисти по „Нефрология“ и
„Вирусология“), сочещи еднозначно, че медицинските специалисти при ответното
лечебно заведение са действали съобразно установените стандарти, съблюдавайки
правилата на добрата медицинска практика, а настъпилата смърт на пациента няма
връзка с действия или бездействия на медицинския персонал при ответното лечебно
заведение, предявеният иск за вреди се явява неоснователен. Безспорно установените
по делото претърпени от ищцата неимуществени вреди не са в причинна връзка с
неправомерни действия на служители на ответника, поради което претенцията с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски за
производството има ответникът. В полза на същия следва да се присъди сумата от 800
лева възнаграждение за вещи лица. Ответникът не претендира други разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. П. И., ЕГН: ********** срещу
„Аджибадем Сити Клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение
Токуда“ ЕАД, ЕИК: ********* иск с правно основание по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, частично от сума в
общ размер от 70 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищцата, вследствие настъпилата на 25.01.2022 г. смърт на нейния съпруг
И от действията/бездействията на служители при ответната болница.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. П. И., ЕГН: ********** да заплати на
„Аджибадем Сити Клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение
Токуда“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 800 лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19