Решение по дело №2247/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на Д. Й.С. с ЕГН ********** *** против Решение № 41/27.01.2022г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с което се потвърждава Ревизионен акт № Р-16001621002552-091-001/25.11.2021г. издаден от З. В. – началник сектор, възложил ревизията и Ф. К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Според жалбоподателя, не е налице неправомерно поведение от негова страна, тъй като не са събрани несъмнени доказателства, че същият, в качеството му на управител, е укрил факти и обстоятелства, станали причина за несъбиране на дължимите от дружеството задължения. Не е налице и причинна връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на данъчните задължения на представляваното от него дружество. В съдебно заседание и в писмени бележки адв. А. поддържа жалбата, претендира сторените в производството разноски. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д., в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита, е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № Р-16001621002552-020-001/28.04.2021г., издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет имуществена отговорност по чл. 19 от ДОПК на С. за данъчните задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.; Отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на ЮЛ за периода 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; ЗДДФЛ за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2019г.; ЗДДС за периода от 01.10.2016г. до 31.05.2018г.; ДОО /за осигурители/ за периода от 01.08.2017г. до 28.02.2019г.; ЗО /за осигурители/ за периода от 01.08.2017г. до 31.03.2019г. и ДЗПО - УПФ /за осигурители/ за периода от 01.08.2017г. до 28.02.2018г., в общ размер на 25 968,30 лв. и лихви в общ размер на 15 734,44 лв. Определен е краен срок на ревизионното производство до два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което е направено надлежно по електронен път на 17.05.2021г.

С последващи ЗИЗВР № Р-16001621002552-020-002/13.07.2021г. и Р-16001621002552-020-003/14.09.2021г., връчени надлежно по електронен път, срокът на ревизията е продължен до 15.10.2021г.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001621002552-092-001/27. 10.2021 г. /л.80/, в срока по чл. 117 от ДОПК, като против констатациите в РД е подадено възражение. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и РА № Р-16001621002552-091-001/25.11. 2021г.

Не установяват съществено нарушени административно производствени правила, които да са довели да ограничаване на правото на защита и които да са единствено предпоставка за отмяна на акта. Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.

В Ревизионен доклад № Р-16001621002552-092-001/27.10.2021г. е посочено, че част от задълженията на „Кеми текс“ ООД са установени в резултат на извършени ревизионни производства спрямо дружеството.

Органите по приходите приемат, че за установените задължения за ДДС и корпоративен данък вина носи Д. С., който в качеството си на управител и съдружник в дружеството „Кеми текс“ ООД, не е положил грижата на добър търговец и стопанин относно процесните сделки разглеждани в посочените Ревизионните актове, което е довело до отказ на данъчен кредит и начисляване на ДДС в резултат на извършените ревизии, съответно е променен размера на дължимият се корпоративен данък, като са налице и декларирани и невнесени данъци и здравно осигурителни вноски по периоди и видове разгледани в настоящето ревизионно производство.

Органите по приходите приемат, че процесните задължения на „Кеми текс“ ООД са единствено породени от управленските функции на Д. С.. В резултат на проявената от Д. С. недобросъвестност е допуснал осчетоводяването на фактури, които не доказват реални доставки, за което е знаел и е бил длъжен да знае, относно дейността на „Кеми текс"ООД. Това е довело до установяване на задължения за данъци в особено големи размери, спрямо които е предприето принудително събиране от публичен изпълнител. Д. С. в качеството на управител е сключвал от и за сметка на „Кеми Текс" ООД договори с трети лица, подписвал е фактури, подавал е декларации, ГФО, които факти безспорно потвърждавали наличието на знание от страна на лицето за финансовото и имуществено състояние на дружеството.

В Ревизионният доклад се посочва, че управителят е оперирал с банковите сметки на дружество „Кеми Текс" ООД, като е извършвал тегления, вноски и преводи, което е видно от банковите извлечения от банка „ОББ" АД. Органите по приходите от предоставени синтетичните оборотни ведомости по сметка 411 „Клиенти“ през отделните години установяват, че са постъпвали периодично приходи от продажби, но въпреки това управителя не е погасявал изискуемите и известните му данъчно осигурителни задължения.

Не е подкрепен с доказателства извода на органа по приходите, че е изграден механизъм от управителя, с който целенасочено не се погасяват задълженията към НАП, а се използват за изплащане на дивиденти в качеството му на собственик. По отношение на констатациите изложени по-горе посочени от органите по приходите, същите попадат в сферата на компетентност и оперативна деятелност на управителя касаеща дейността на дружеството, но не обосновават приложимост на отговорността по чл.19 от ДОПК.

Органите по приходите по първоначално предоставените оборотни ведомости за 2017 г. и 2018 г. са приели, че дружеството не отчита начислените и изплатени през 2017 г., дивиденти на съдружниците К. Б. и Д. С., като същите са изплатени в брой, което било видно от журнал-сметка за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. на см. 4930 „Разчети със съдружници“. С РД се приема, че от страна на двамата управители на дружеството Д. С. и К. Б. е направено скрито разпределение на печалба, за което не е направено оповестяване пред НАП.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В разглеждания случай разпоредителните действия с имуществото на главния длъжник не са установени по несъмнен начин и не попадат в обхвата на приложената от ревизиращите разпоредба, като наличието на публични задължения, не е препятствало общото събрание на съдружниците в „Кеми текс“ ООД да приеме решение през 2017 г. за разпределяне на дивидент.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да доведат до извод за наличие на някоя от двете хипотези на чл.19 от ДОПК - по ал. 1 или по ал.2.

По делото не са ангажирани доказателства, че ревизираното лице в качеството си на управител е укрило факти и обстоятелства, които е било длъжно да оповести. Не е доказана причинно-следствената връзка на действията по укриване на информация с невъзможността задълженията на дружеството да не бъдат събрани. Не е налице и хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, не са извършени разпоредителни действия от страна на управителя на дружеството, които да са намалили неговото имущество.

Отговорността се обосновава с прието решение за еднократно разпределение на дивидент, като следва да се посочи, че това поведение на управителя и съдружник не е в противоречие със закона, като съставените счетоводни документи в тази връзка са подробно посочени и в заключението на изслушаната по делото ССчЕ.

Отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е за непогасените публични задължения и до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото /ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК/, но от страна на органите по приходи не са установени извършени плащания в полза на управителя или на трети лица свързани с него и съответно намаляване на имуществото на "Кеми Текс" ООД по тази причина.

При осъществената проверка на доказателствата по делото не се констатира и наличието на друга предпоставка за ангажиране отговорността на ревизираното лице но реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, че задълженията на дружеството са несъбираеми. В приетата по делото експертиза са налице ясни данни за периодични плащания на задълженията на „Кеми Текс“, които продължават и след образуване на настоящото производство, което ясно показва, че действия по събиране на задълженията се извършват и в производството по изпълнителното дело постъпват суми, които служат за удовлетворяване на публичните задължения на дружеството.

Съдът кредитира заключението по ССЕ като обективно и компетентно. Вещото лице е извело своите заключения възоснова на събраните доказателства в това число, справки, декларации, счетоводни отчети и справки-декларации, опис хронологични извлечения от сметки, отчети, заповеди, счетоводни извлечения и по-конкретно, протокол от заседание на ОС на съдружниците в „Кеми Текс“ ООД с дата 01.10.2017г. за разпределяне на дивиденти от неразпределената печалба от минали години; Журнал сметка за счетоводна сметка 4930 “Разчети със съдружници“ за период 01.01.2017г.-31.12.2017г. за К. Д. Б. и за Д. Й.С.; Рекапитулация по с/ка 4930 “Разчети със съдружници“ към 31.12.2017г. за К. Д. Б. и за Д. Й.С.; Аналитична оборотна ведомост на дружеството „Кеми Текс“-ООД за 2017г. и за 2018 г.; Хронологични регистри за 2017 г. за счетоводни сметки 123 “Печалби и загуби от текущата година“ , 459 “Разчети с бюджета“ и 609 “Други разходи“ ; РА № 16001617008021-091-001/11.07.2018г.; ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. на „Кеми Текс“ ООД ; Декларация по чл.55, ал.1 от 3ДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2017 г. от „Кеми Текс“ ООД с вх.№1600И0548059 подадена на 31.01.2018 г.

В Таблицата - Приложение 1 към заключението са посочени датите, на които са изготвяни Разпореждания, датите и размер на постъпване на сумите, вида задължение, което се погасява с разпределяне на сумата, периода за който е относимо задължението. От данните по Таблицата - Приложение 1 към заключението и от приложеното изпълнително дело се установява наличие на значителна ликвидност на активите на дружеството с цел погасяване на установени публични задължения.

След изплащане на дивидента, след 01.01.2018 г. за покриване на задълженията на дружеството са проведени продажби чрез търг с тайно наддаване по реда на чл.251 - 254 от ДОПК, както следва: - на 25.09.2018г. за продажба на MПC; на 13.11.2018 г. за продажба на MПC; - на 05.03.2019 г. за продажба на MПC; - на 21.06.2019 г. за продажба на MПC; - на 11.03.2020 г. за продажба на движими вещи; - на 06.07.2020 г. за продажба на движими вещи; - на 27.08.2021 г. за продажба на движими вещи; - на 15.02.2022 г. за продажба на движими вещи;

С Протокол от Общото събрание на съдружниците в „Кеми Текс“ ООД от 01.10.2017 г. е взето Решение за разпределение на дивиденти от неразпределена печалба от минали години общо в размер на 11 000 лв., по 50,00 % от този размер за всеки от съдружниците, т.е в размер от по 5 225,00 лв. за всеки от съдружниците след облагане с данък. От „Кеми Текс“ ООД е подадена Декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2017 г. с вх. № l600И0548059 от 31.01.2018 г., с която е деклариран окончателен Данък за доходи от дивиденти в размер на 4 400,50 лв. В Журнал - сметка за счетоводна сметка 4930 “Разчети със съдружници“ за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. е отразено, че на двамата съдружници К. Д. Б. и за Д. Й.С. са разпределени за изплащане дивиденти общо в размер на 88 010 лв., разпределени по 50,00 % за всеки от двамата съдружници т.е по 44005 лв. като е начислен данък дивидент от 5,00 % върху разпределената сума общо в размер на 4 400,50 лв. и е изплатена нетна сума дивидент на всеки от двамата съдружници в брой по 41 804,75 лв. /брутна сума 44 005,00 лв. от която данък 2 200,25 лв./. По делото не се установи наличие на първични счетоводни документи /РKO или други документи /за изплатените суми. Реализираната печалба на дружеството към датата на Решението за разпределение и изплащане на дивидент е от предходни периоди.

Вещото лице посочва, че по Оборотна ведомост на дружеството „Кеми Текс“ ООД за 2017 г. по счетоводна сметка 501 “ Каса в лева“ е имало дебитно салдо в началото на периода, натрупани са дебитни и кредитни обороти и към 31.12.2017г. е отчетено дебитно салдо е отчело и за годишния период след разпределението на дивидент, т.е. за финансовата и календарна 2017 г., неразпределена печалба в размер на 379 332,66 лв. и дебитно салдо по счетоводна сметка 501 “ Каса в лева“ в размер на 94 552,89 лв. в края на периода.

Към пepиoдa на разпределяне на дивидента - четвърто тримесечие на 2017 г. „Кеми Текс“ ООД е имало неразпределена печалба и е разполагало с касова наличност в лева, въпреки че не са налични първични счетоводни документи, които да удостоверят точната дата и размер на изплащането на дивидента, а изплащането на дивиденти на съдружниците в брой се установява само от счетоводните записвания;

Вещото лице дава заключение, че на „Кеми Текс“ ООД има издаден Ревизионен акт № Р -16001617008021-091-001 на 11.07.2018г., при който , като текущ период по Счетоводен стандарт 10 / CC 10 / в частта си „Събития настъпили след датата на отчетния период“, се явява 2018г. Периодът на изплащане на дивиденти на съдружниците в дружеството е четвърто тримесечие на 2017г., към който период няма установени данъчни задължения по цитирания Ревизионен акт, както и няма счетоводни записвания по счетоводни сметки – по с/ка 609 “Други разходи“ и по с/ка 459 “Други разчети с бюджета“ касаещи цитирания Ревизионен акт.

Към момента на изплащане на дивидент на съдружниците - четвърто тримесечие на 2017г. не са взети предвид при формиране на финансовая резултат на дружеството неплатените задължения, установени с издадения РА от 11.07.2018 г., поради факта, че такива не е имало.

По време на ревизионното производство към 31.12.2017 г. жалбоподателят не е бил по никакъв официален начин уведомен от страна на приходната агенция и е нямало как сам да знае и да се информира за наличие на данъчни задължения, които евентуално ще бъдат установени през 2018 г. по цитирания пo-гope Ревизионен акт. Ревизионният доклад, на който изцяло се позовава издадения Ревизионен акт № Р -16001617008021-091-001/11.07.2018 г. е издаден на 04.05.2018 г.

С ревизионното производство е установено, че „Кеми Текс“ ООД е извършвало дейност до 31.12.2018г. като за отчетните 2019г. и 2020 г. няма подавани декларации и е преустановена дейността от дружеството.

В РА № 16001617008021-091-001/11.07.2018 г. са установени задължения на „Кеми Текс“ ООД относими към настоящия РА, а именно задължения по ЗКПО за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. Останалите задължения заради които се ангажира процесната отговорност, непогасени осигурителни и данъчни задължения от подадените от дружеството декларации oбp.1 и обр.6 по KCO за периода от 01.08.2017г. до 28.02.2019 година, Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2017 г., Декларация за данък върху доходите и приравнени към тях правоотношения за период 01.10.2016г.- 31.03.2019 г.

Приходната агенция, както се каза е предприела действия по събиране на посочените по-горе по видове и периоди задължения на дружеството „Кеми Текс“ ООД .

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти- задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да се посочи, че нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

При така даденото тълкуване на нормата от материална и от процесуално правна гледна се установява, че между страните е безспорно установен само първият елемент от фактическия състав.

Органите по приходите не посочват изрично да са подавани справки-декларации по ЗДДС с неверни данни за осъществени доставки, не се сочи в относимо към настоящото, но друго ревизионно производство да е установено, че не е начислен дължим ДДС.

Налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка със задълженията по ЗКПО за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г., непогасените осигурителни и данъчни задължения от подадените от дружеството декларации oбp.l и обр.6 по KCO за периода от 01.08.2017г. до 28.02.2019 г., Декларацията по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 от ЗКПО за четвърто тримесечие на 2017 г., Декларация за данък върху доходите и приравнени към тях правоотношения за период 01.10.2016г.- 31.03.2019 г., не е налице.

Не се установява укриване на факти, но дори и то е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. В тази насока необосновани са доводите на органите по приходите, че е доказано разпределение на дивиденти от съдружниците с цел неплащане на изискуемите задължения, което водело до заключение за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събирани установените публични задължения по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.

Представените по делото доказателствата, включително и заключението на ССЕ не доказват както укриване на факти и обстоятелства от страна на ревизираното лице, които е следвало по закон да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, така и пряка причинна връзка между поведението му и невъзможността за събиране на задълженията за ЗКПО за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г.; за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на ЮЛ за периода 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2019г.; задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2016г. до 31.05.2018г.; задължения по ДОО /за осигурители/ за периода от 01.08.2017г. до 28.02.2019г.; за ЗО /за осигурители/ за периода от 01.08.2017г. до 31.03.2019г. и ДЗПО - УПФ /за осигурители/ за периода от 01.08.2017г. до 28.02.2018г.

По така изложените аргументи, жалбата е основателна, съответно обжалваният РА незаконосъобразен.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват направените разноски, които се констатираха в размер на 510 лв. /за държавна такса и вещо лице/

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621002552-091-001/25.11.2021г. издаден от З. В. – началник сектор, възложил ревизията и Ф. К. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив потвърден с Решение № 41/27.01.2022г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Д. Й.С. с ЕГН ********** *** сумата от 510лв. (петстотин и десет лева) разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: