Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 169 20.12.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На втори декември,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1712 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано
по повод въззивна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София,
– ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №2076/23.08.19г.
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№7261/18г. с което е отхвърлен иска
на въззивника против Т.Г.Д. ***, за установяване със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лв. –
непогасена главница по договор за паричен заем № 1999962 / 28.01.2014 год.,
сключен между него и „Изи асет мениджмънт” АД; 225.12 лв. – договорна лихва по
посочения договор за кредит, за периода от 04.02.2014 год. до 20.05.2014 год.;
45 лв. - такса разходи за събиране на просрочено задължение; 292.50 лв. -
мораторна лихва, за периода от 05.02.2014 год. до 30.05.2018 год., както и
законната лихва, начислена върху главницата, за периода от 31.05.2018 год. до
окончателното плащане, вземанията за които са прехвърлени на ищцовото дружество
и за които суми по ч.гр.д. № 4057/2018 год. на БРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въззивникът
изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излага
съображения, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ – АД спрямо ответника Д. е
прехвърлено на въззивника с рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и фигурира
в приложение №1 към договора, сключено в електронен вариант съгл. разпоредбите
на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП и отговарящо на изискванията на този закон.
На
следващо място подробни съображения излага относно характеристиките на рамковия
договор като такъв, и с оглед на това – липсата на конкретизация на всяко от
вземанията по него, която се очертава едва с приложенията към него. На последно
място съображения се излагат досежно характеристиките на електронния документ,
необходимостта или липсата на такава той да се обективира на хартиен носител и
случаите, в които това следва да стане, за да се формира извод, че в процесния
случай насрещната страна не е възразила и не е поискала представяне на
електронния документ, удостоверяващ цесията на хартиен носител, за да се
направи извод, че цесията е нищожна, т.к. не е представено писмено
доказателство за сключването й.
От въззиваемия Т.Г.Д., чрез назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв. К., в срока по чл.263, ал.1 ГПК е
подаден писмен отговор. В него се развиват съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Според въззиваемия, жалбата е бланкетна – в нея не
се излагат съображения в какво се състои порочността на обжалваното решение.
Аргументира се тезата, че по делото не е доказано съществуване на
предпоставките по Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, подписване на договора с електронен подпис, изобщо сключването му.
Съображения се излагат и във връзка с характеристиките на приложение №1 като документ
и недоказване на заявеното по делото вземане от ищеца.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 31.05.2018г.
пред Районен съд Бургас е депозирано заявление по чл.410 ГПК от кредитор
„Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД срещу длъжника Т.Д.. В раздела
„обстоятелства, от които произтича вземането“, кредиторът е заявил фактически
твърдения, относно сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ – АД договор
за заем, за сумата 500 лева, надбавка за покриване на разноските по кредита,
добавка, съставляваща печалба, договорна лихва. Изложени са съображения за
сключен на 16.11.2010г. договор за цесия между кредитодателя и заявителя, като
по силата на Приложение №1 към него от 01.08.2014г. е прехвърлено вземането на
длъжника Д., за което той е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
По заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2201/01.06.2018г. Същата е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указано да предяви иск за установяване на
вземането си.
На 11.10.18г.
е предявен настоящия иск, в който е потвърдена фактическата обстановка,
изложена в заявлението по чл.410 ГПК.
Ответникът
Т.Г.Д. ***, призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК, чрез назначен при
условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. К. оспорва иска. На
първо място особения представител оспорва противопоставимостта на договора за
цесия, предвид обстоятелството, че длъжникът не е уведомен за същата. На второ
място оспорва валидността на клаузите на договора – намира, че същите
противоречат на нормите на чл.19, ал.4 и чл.10 от Закона за потребителския
кредит, поради което и на осн. чл.33 ЗПК, ищецът има право само на главницата и
лихвата за забава върху нея. Изложени са съображения за нарушение на чл.143,
т.5 ЗЗП; клаузите за неустойка противоречат на добрите нрави.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото като краен резултат е правилно и
законосъобразно.
Кредиторът по положителен
установителен иск, предявен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.240 вр. чл.79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, следва при условията на главно и пълно доказване да установи
наличието на следните материални предпоставки - действителен договор за
потребителски кредит, по който е налице ликвидно и изискуемо задължение на
ответника; неизпълнение от страна на последния на това задължение; действителен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания
по договора за потребителски кредит; уведомяване на длъжника за извършената
цесия от цедента.
В настоящия случай както в заявлението,
така и в исковата молба кредиторът е изложил фактически твърдения за сключения
между длъжника и кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ – АД договор за заем, както и
относно сключения между заемателя, в качеството му на цедент и „Агенция за
събиране на вземания“, в качеството му на цедент рамков договор за цесия. В
заверен от страната препис е представен рамков договор за цесия, на хартиен
носител, подписан от двете страни. Представено е „потвърждение“, изходящо от
прехвърлителя, относно вземания по Приложение №1/16.11.2010г., в заверен
препис, на хартиен носител, подписано от прехвърлителя. Представено е
„потвърждение“, изходящо от прехвърлителя, относно вземания по Приложение
№1/01.08.2014г., неподписано, с посочване че е електронно изявление, направено
от Ина Николаева Илиева. Представен е и „препис – извлечение“ от приложение
№1/01.08.2014г., на хартиен носител, неподписано, в което под №2393 фигурира
името на ответника.
При излагане на фактите по
делото, нито в заявлението по чл.410 ГПК, нито в исковата молба са изложени
фактически твърдения, че договорът за цесия и/или приложенията към него са
сключени като електронни документи по см. на ЗЕДЕП. За пръв път такива
твърдения са изложени във въззивната жалба. Бургаският окръжен съд намира, че
същите са преклудирани на осн. чл.146, ГПК. Освен това и съобразно изложението
във въззивната жалба, следва да се каже:
Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.
1 ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл. 13, ал. 3
вр. чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен
подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл.24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за
проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване
на подписа. Със заявлението по чл.410 ГПК и с исковата молба не се твърди че някое от
доказателствата /и конкретно – приложение №1 към договора за цесия/ съставлява електронен
документ, нито начина на подписване - с квалифициран електронен подпис или по
реда на чл.13, ал.4, изр. 2 ЗЕДЕП – с постигнато съгласие между страните да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. И доколкото в
заявлението по чл.410 ГПК заявителят излага фактите, без да представя
доказателства, съдът е приел фактическите твърдения за съществуващи. В исково
производство, обаче, при изрично оспорване от страна на особения представител
на длъжника на валидността на цесията, кредиторът е следвало да я докаже, което
означава – да твърди и докаже начина на сключване на договора, в каквато насока
са дадени указания от съда с Определение №4367/27.05.2019г. Това не е сторено.
Поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с крайния извод на Районен съд Бургас за
неоснователност на иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2076/23.08.19г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№7261/18г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.