Р Е Ш Е Н И Е
№ 199, 18.02.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
секретар: Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2498 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 32297/05.11.2018г. на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК
********* чрез пълномощника адв. Ц.Г. от САК против решение № 2872 от
17.07.2018г., постановено по гр. д. № 18916/2017г. по описа на Пловдивски
районен съд, в частта, с която се отхвърлят предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК *********
против А.С.К., ЕГН ********** за разликата над уважения размер от 4403, 69 лева
– дължима главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 08.10.2012г. до пълния предявен размер от 19 983,
31 лева, както и за сумите от 1242, 11 лева договорна лихва за периода от
01.03.2017г.-21.08.2017г., 48 лева договорни такси по кредита за периода
01.06.2017г.-21.08.2017г. , като неоснователни.
В останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателят счита, че
решението в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения, както и необосновано.Неправилно първоинсатнционният съд
приел, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК,
поради което процесният рамков договор бил недействителен на основание чл. 22
от ЗПК, както и че клаузите на чл. 9, ал. 3, чл. 13, ал. 2 и чл. 21 са
неравноправни по см. на чл. 143, т. 10 от ЗЗП.Не се установявало освен това
дружеството-кредитодател да е извършило едностранна промяна в някой от
посочените елементи на двустранното правоотношение с
кредитополучателя.Първоинстанционният съд неправилно приел също, че поначало
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.Оспорва
се и извода, че клаузите на чл. 13, ал. 1 от процесния договор за кредит,
противоречат на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.Развиват се подробни съображения в
подкрепа на направените оспорвания.Моли се решението на районния съд да бъде
отменено в обжалваните части, вместо което да бъде постановено ново, с което да
бъдат уважени предявените искове изцяло.Претендират се направените пред двете
инстанции разноски.
С
писмения си отговор въззиваемият А.С.К. чрез пълномощника си адв. М. оспорва
въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъобразно в обжалваната част, да бъде
потвърдено.Претендира разноските за въззивно обжалване.
Пловдивският окръжен съд
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал
недоволен от постановеното съдебно решение в обжалваната част, откъм съдържание
е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните пороци в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца присъдените със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8295/25.08.2017г.,
издадена по ч. гр. д. № 13200/2017г. по описа на ПРС суми: 19 983, 31 лева
главница, дължима по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 08.10.2012г., 1242, 11 лева договорна лихва за периода
от 01.03.2017г.-21.08.2017г., 48 лева договорни такси по кредита за периода
01.06.2017г.-21.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 23.08.2017г. до окончателното погасяване.
Ищецът в
първоинсатанционното производство основава вземането си на Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 08.10.2012г.,
сключен с ответника, въззиваем в настоящето производство, въз основа на който
бил предоставен кредит с лимит от 20 000 лв., за усвояването на който
ищцовото дружество предоставило на ответника кредитна карта Транскарт, а
кредитополучателят се задължил да погасява задълженията по кредита в срок,
както и да заплаща уговорените в договора лихви и такси.Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 1 от процесния договор кредитополучателят следвало да заплаща до 15-то число
на всеки месец сума, равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по
всички кредити, дефинирани в общите условия и ценовата листа и посочени в
последното месечно извлечение.По силата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към
рамковия договор, кредитодателят можел да предоставя на клиента безлихвен
гратисен период по усвоените кредити, само при условие, че до 15-то число на
всеки месец клиента погасява пълния размер на общите задължения по всички
кредити, натрупани към последната дата на предходния календарен месец.Ако до
15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения,
посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия
месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на
15, 7 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор.В този
случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, клиентът дължи в срок до
15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по
кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на клиента на
посочения от него адрес.Твърди се, че в периода след 08.10.2012г.
кредитополучателят е извършил платежни операции, чрез изпълнението на които е
усвоил суми в рамките на предоставения лимит.Същият извършил многобройни
транзакции, изразяващи се в теглене на пари в брой.Начислявани били
възнаградителни лихви и договорни такси по кредита, съгласно сключения Рамков
договор и актуалните ценови листи и общи условия на дружеството –
кредитодател.Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4
последователни месеца и на основание чл. 37, ал. 5 от Общите условия към
рамковия договор, на 31.07.2017г. всички вземания на дружеството станали
предсрочно изискуеми, за което кредитополучателят бил уведомен на 15.08.2017г.На
23.08.2017г. дружеството-кредитодател подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по образуваното ч.
гр. д. № 13200/2017г. по описа на Районен съд Пловдив, за сумата общо от
21 273, 42 лева, от които 19 983, 31 лева дължима главница по Рамков
договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 08.10.2012г., 1 242, 11 лева
договорна лихва за периода от 01.03.2017г. до 21.08.2017г., 48 лева договорни
такси по кредита за периода 01.06.2017г. – 21.08.2017г., ведно с разноските по
делото и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното й плащане.Във връзка с подадено възражение в законоустановения
срок, са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземането, който е предявен в законоустановения едномесечен
срок.
С писмения отговор по реда на
чл. 131 от ГПК в първоинсатнционното производство ответникът е оспорил
предявения иск.Релевирал е възражения за недействителност на процесния договор
за потребителски кредит от 08.10.2012г. на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в същия липсвала задължителната информация относно периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, а общите условия към
договора не му били връчени, както и ценовата листа на дружеството-кредитодател.Въвел
е и възражения за нищожност на клаузите на т. 9.3 и на т. 21 от процесния
рамков договор, даващи право на търговеца за едностранна промяна на лихвения
процент на основание чл. 24 от ЗПК във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с
чл. 143, т. 9 и т. 10 от ЗЗП, както и на клаузата на т. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора,
даваща право на търговеца да събира такси и комисионни в размер и срокове,
уговорени в общите условия и ценовата листа и едностранно да ги променя на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 9 и т. 10 от ЗЗП, като
неравноправни клаузи.Освен това уговорката в т. 13 от договора противоречала на
чл. 10, ал. 2 от ЗПК.Моли да бъдат признати за недължими събраните от ищеца
суми, въз основа на извършеното едностранно увеличение на лихвения процент и
сумата от 48 лева за договорни такси, заявена с исковата претенция.С писмения
отговор е направено и възражение за нищожност на клаузата на т. 9, ал. 1 от
процесния договор, определяща годишен лихвен процент от 15, 70% на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 9 от ЗЗП като неравноправна
клауза.Твърди се, че рамковият договор бил сключен при определен едностранно от
търговеца размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил
съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния лихвен процент
и годишният процент на разходите, които параметри определят възнаградителната
лихва.Процесният договор бил изготвен на 08.10.2012г., а по-късно на
16.10.2012г. чрез „Български пощи“ ЕАД на ответника бил връчен за подпис
екземпляр от договора.Отделно от това счита, че размера на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави и клаузата е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. трето от ЗЗД, тъй като размерът й предвижда неоправдано високо
възнаграждение за кредитора в противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл.
143, т. 5 от ЗЗП.В случая липсвала еквивалентност на насрещните престации.Счита
също, че за периода 05.09.2014г. до 30.03.2017г. кредитните правоотношения,
възникнали с ищеца са недействителни, тъй като последният приел и прилагал нови
общи условия, които не били подписани от ответника и не му били известни.
При постановяване на обжалваното решение
районният съд е приел, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 11
от ЗПК.Освен това съдът е намерил, че клаузите на чл. 9, ал. 3 от процесния
договор, съгласно която ищецът има право едностранно да променя лихвения
процент по кредита при условия и начин, посочени в общите условия; чл. 13, ал.
2, който дава възможност на ищеца да променя таксите и комисионните по ал. 1
при условия и начин, определен в ОУ и чл. 21, който дава право на ищеца да
прави едностранна промяна в рамковия договор, свързана с лихвени проценти,
такси и комисионни, са неравноправни.Доколкото рамковият договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит има характер на
финансова услуга по см. на § 13, т. 12, б. „б“ от ДР на ЗЗП, респ. ищецът има
качеството на „търговец“, дефинирано в разпоредбата на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
а ответникът качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съдът
е приел, че процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение
на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143-148 от същия.Приел
е също, че в случая оспорените клаузи не се съдържат в общите условия, но от
договора е видно, че същият е бланков и предварително изготвен, поради което
ответникът не е имал възможност да влияе върху неговото съдържание.Посочените
по-горе клаузи от сключения договор между страните са преценени като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на
ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание.Посочил е, че неравноправната клауза не
обвързва страните съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и с оглед на
това ответникът не дължи заплащане на претендираните от ищеца договорна лихва и
такси.По отношение на клаузата на чл. 13, ал. 1 от договора районният съд е
приел, че противоречи на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.По тези съображения районният съд
е достигнал до извод, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
След анализ на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите
на страните, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд.Пред настоящата въззивна инстанция не са
допуснати нови доказателства по см. на чл. 266 от ГПК, които да променят
установеното от районния съд.Събраните в първоинстанционното производство
доказателства са обсъдени при постановяване на оспорваното решение, съобразени
са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което на основание чл.
272 от ГПК досежно установеното от фактическа страна, въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционния акт.Във връзка с наведените оплаквания с
въззивната жалба съдът намира следното:
На първо място оспорен е
извода на първоинстанционния съд, че при сключване на процесния договор не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК, поради което същият
е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.В тази насока следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 11 от ЗПК /редакцията към датата на сключване на процесния
договор – ДВ, бр. 18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г./, в която е посочено
съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити на
този вид договор.Съгласно чл. 11, т. 9 от ЗПК същият следва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти, а съгласно т. 11 договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.В настоящия случай на
кредитополучателя е изпратен за подпис рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредити от 08.10.2012г., в който се съдържат
параметрите на кредита – максималния размер на всички кредити по договора, който
не може да надвишава 20 000 лева /чл. 7 от договора/, условията и срока за
погасяване /чл. 8 от договора/, лихвения процент в размер на 15, 7% на годишна
основа /чл. 9 от договора/, годишния процент на разходите по кредита – 17, 98%
и общата сума, дължима от клиента – 21841, 36 лв., формирана от общия
максимален размер на всички кредити и годишната такса за използване на
платежната карта, платима еднократно, заедно с първата месечна погасителна
вноска по кредитите /чл. 10 от договора/.В чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от рамковия
договор е предвидена възможност за предоставяне на безлихвен период по
кредитите на клиента, при условията и по начина, уредени в общите условия и
право на кредитодателя едностарнно да променя лихвения процент по кредитите при
условията и по начина, уредени в общите условия.Условията за издължаване на
потребителските кредити съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от рамковия договор са
следните: до 15-то число на всеки месец клиентът се задължава да погасява сума,
равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити,
дефинирани в общите условия и ценовата листа и посочени в последното месечно
извлечение по чл. 12, ал. 1, а съгласно т. 2 при изтичане на срока на всеки
отделен кредит клиентът се задължава да погасява общото задължение по този
кредит, дефинирано в общите условия и в ценовата листа.Когато клиентът
издължава частично задълженията си по кредитите, погасяването на задълженията
се извършва хронологично в следната последователност: превишение над
договорения лимит, такси и комисионни, лихви, главници /чл. 11, ал. 2 от
договора/.Съгласно чл. 13, ал. 1 от същия във връзка с изпълнението му клиентът
дължи на дружеството-кредитодател такси и комисионни в размери и в срокове,
посочени в договора, общите условия и ценовата листа, а съгласно ал. 2
кредитодателя има право едностранно да променя таксите и комисионните по ал. 1
при условията и по начина, уредени в общите условия.
В приложените към исковата
молба общи условия към рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити се съдържа допълнителна информация относно възможността
за ползване на безлихвен гратисен период, формирането на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от клиента, условията за обявяване на
кредитите за предсрочно изискуеми /чл. 37, ал. 5 от общите условия – ако в
четири последователни месеца клиента не изпълни задължението си за погасяване
на минималните погасителни вноски по кредитите, ТФС деактивира патежната карта,
обявява всички кредити за предсрочно изискуеми и изпраща уведомително
съобщение, за което клиента дължи такса съгласно ценовата листа/, правото и
условията при които кредитодателят може едностранно да променя лихвения процент
по предоставените кредити и др.Приложена е и ценовата листа на дружеството-кредитодател,
в която са посочени и дължимите такси и комисионни при ползване на Транскарт MasterCard
Gold.Няма данни по делото обаче
общите условия към рамковия договор и ценовата листа да са били връчени на
кредитополучателя към момента на подписване на договора.В приложения
приемо-предавателен протокол към исковата молба от 16.10.2012г. е отразено, че
същият е получил и приел само договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити с Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД и запечатан плик с
платежна карта с посочен номер, издадена от кредитодателя.
С оглед на изложеното настоящият състав
на съда също намира, че сключения рамков договор за потребителски кредит между
страните не съдържа минималното съдържание по чл. 11 от ЗПК, изискуемо за такъв
тип договор, а липсата на част от задължителните реквизити води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.Тази разпоредба от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни.В случая липсата на изчерпателна информация в
договора по см. на чл. 11, т. 9 и т. 11 от ЗПК не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването му предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.В тази насока
се изисква информацията да е ясна, разбираема
и недвусмислена, а от съдържанието на процения договор не става ясно как се
формира размера на месечната вноска, не се разбира какво точно се включва в нея
като части от главница, лихви, такси и комисионни, а общите условия и ценовата
листа както се посочи, няма данни да са получени и приети от
кредитополучателя.При това положение той не е могъл да се информира за
конкретните условия по кредита преди подписването му, вкл. да е наясно при
внасяне на парична сума коя част от дълга си погасява.Поради това не може да се
направи и извод за индивидуално уговорени клаузи, върху които потребителят в
качеството си на кандидатстващ за одобрение за кредит, да е могъл да влияе.В
тази насока в решение № 98 по т. д. №
535/2016г. на ВКС, I т. о. е прието, че „индивидуално уговорени“ са тези
клаузи, които не са били изготвени предварително от търговеца или доставчика
или дори да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по тяхното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, ги
е приел /по арг. за противното от чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/.Съдържащите се в
общите условия клаузи са по начало неиндивидуално уговорени, съгласно същата
разпоредба.Тежестта за доказване сключването на клаузите като индивидуално
договорени, в който случай е неприложима защитата по ЗЗП срещу неравноправни по
см. на чл. 143 от ЗЗП клаузи /чл. 146, ал. 1 от ЗЗП/, се носи от доставчика на
стоката/услугата – чл. 146, ал. 4 от ЗЗП/.Доказването следва да установи, че
при сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката
или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за
въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес
или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от
самия потребител.
В настоящия случай анализа на
доказателствата по делото води до извод,
че договора е сключен при определен само от
кредитодателя размер на възнаградителната лихва, без потребителят да е изразил
информирано съгласие или да е направил предложение по отношение на годишния
лихвен процент и годишния процент на разходите, които параметри определят
възнаградителната лихва.Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи
индивидуалното договаряне на оспорваните клаузи, вкл. за размера на годишния
лихвен процент, не е ангажирал
доказателства за това.Следователно, поради неприложимост на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП спорните според ответника, а и с оглед задължението на съда за служебен
контрол относно наличието на неравноправни клаузи, и останалите разпоредби,
уреждащи правоотношението между страните и конкретно дължимата от
кредитополучателя възнаградителна лихва, подлежат на преценка за нищожност по
см. на чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, ал. 1 или чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП.Клауза, която е неиндивидуално уговорена и се отнася до определяне на
основания предмет на договора, който в случая обхваща и цената на
предоставянето на кредита, подлежи на преценка от гледище на неравноправния й
характер, само ако не е ясна и разбираема /чл. 145, ал. 2 от ЗЗП/.Изискването
за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от
граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на
съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици.Тези изисквания в случая не са спазени към момента на
сключване на процесния рамков договор. Неоснователен е доводът във въззината
жалба, че страните са договорили фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от
ДР на ЗПК, тъй като в чл. 9, ал. 3 от сключения договор между тях е предвидено
право на кредитодателя едностранно да променя лихвения процент по кредитите при
условия и по начин, уговорени в общите условия.Анализирайки съдържанието на
договора съдът намира, че ответникът е бил поставен в неблагоприятно положение
спрямо финансовата институция, която с отпускане на заема е предвидила
неравноправни клаузи за възнаградителната лихва.Поради това договорът е
недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК и по см. на
чл. 23 от ЗПК потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихви и разноски.Това е специална императивна
законова норма, която е приложима при потребителски кредити с оглед особената
защита на потребителите като икономически по-неравнопоставената страна.Претендираната
сума като главница обаче не може да бъде присъдена в настоящето производство,
доколкото би се стигнало до подмяна на основанието, на което е предявен
иска.Съгласно трайно установената съдебна практика предметът на заповедното
производство и на иска по чл. 422 от ГПК следва да е идентичен.В процесния
случай със заявлението по чл. 410 от ГПК дължимостта на процесните суми е
претендирана на основание обявена предсрочна изискуемост на кредита, а не на
основание чл. 29 ЗПК като дадено по
недействителен договор за потребителски кредит.
Правилен е извода на
първоинстанционния съд досежно клаузата на чл. 13, ал. 1 от процесния договор,
съгласно която клиентът дължи на ищеца такси и комисионни в размер и в срокове,
посочени в рамковия договор, общи условия и ценова листа.Същата не отговаря на
изискванията на нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредитора не
може да изисква и събра от потребителя каквото и да е плащане, вкл. лихви,
такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в същия.Поради това претенцията за заплащане на договорна такса също
се явява неоснователна.
По изложените съображения
следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната му част като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора
въззиваемата страна има право на разноски за въззивна инстанция в размер на 500
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2872/17.07.2018г., постановено по гр. д. № 18916 по описа за 2017г. на
Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 от ГПК за признаване за
установено, че А.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 43, сумата над уважения размер от 4403, 69 лева –
главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 08.10.2012г. до пълния предявен размер от 19 983, 31 лева,
както и за сумите от 1242, 11 лева договорна лихва за периода от
01.03.2017г.-21.08.2017г. и 48 лева договорни такси по кредита за периода
01.06.2017г.-21.08.2017г., като неоснователни, които суми са присъдени по ч.
гр. д. № 13200/2017г. на ПдРС, 2 гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 8295/25.08.2017г.
В останалата част първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 43, представлявано от изп. директор Ю. А. С. да заплати на А.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500 лева – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :