№ 78
гр. Свищов, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100607 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 от
ЗЗД.
Ищцата Н. ИБР. Ч. твърди, че на 18.07.2019 г. е сключила с „К“ ЕАД
Договор за потребителски кредит № 2060920/18.07.2019 г. по реда на ЗПФУР,
за сума в размер на 3000,00 лева, при лихвен процент на кредита: 21,24 %,
ГПР от 50 %, със срок на кредита 22 месеца и общ размер на всички плащания
3684,04 лв.Твърди, че на същата дата, с посредничеството на първия ответник
ищцата сключила Договор за поръчителство с втория отвеник – „А“ЕООД, по
силата на който , дружеството- гарант се задължило да обезпечи
задълженията на заемателя по договора за кредит, а потребителят поел
задължението да заплати разсрочено на дружеството –гарант възнаграждение
в размер на 166,39 лева на месец, за периода на действие на договора за
кредит или общо в размер на 3660,58 лева. Посочва, че на 18.07.2019г.
първият ответник изпратил от електронната си поща на електронната поща на
ищцата два електронни документа,единият от които съдържащ договора за
потребителски кредит с неговите принадлежности, а вторият – с приложен
обединен погасителен план с включен разход за възнаграждението на
дружеството-поръчител, а вторият ответник изпратил на електроннната й
поща договора за поръчителство с приложен погасителен план. Посочва, че е
заплатила в изпълнение на договора сума за 1 вноски от по 332,21 лева,
дължими по погасителния план до 31.07.2020г.. и непълна 13-та вноска в
1
размер на 60 лева или общо сумата 4 046,52 лева. Твърди, че на основание чл.
23 от ЗПК, не е дължала заплащането на лихви и на възнаграждение за
дружество - гарант, тъй като кредитната сделка и договора за поръчителство
са изначално нищожни. Счита, че не са изпълнение изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, който регламентира, че кредиторът следва да включи в
договореното съдържание условията за прилагане на лихвения процент.
Твърди, че е налице неяснота върху каква стойност се изчислява уговорената
с процесния договор възнаградителна лихва 24,24 %, не е посочено дали тя е
фиксирана или променлива, дали се начислява на годишна или на друга база.
Сочи, че ЗЗК и ЗЗП издигат като основно право на потребителя правото на
информация за характеристиките и цената на услугите, респ. като задължение
на добросъвестния търговец да даде на потребителя информация,
позволяваща му да направи своя информиран избор. Твърди, че
непредставянето на релевантна за потребителя информация относно основен
елемент – условия, при които се изчислява стойността на финансовата услуга
преди сключването на договора и невключването й в условията на контракта е
увреждащо за потребителя, за което се предвижда тежка правна последица по
чл. 22 ЗПК – нищожност на договора за потребителски кредит на основание
неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че кредиторът
е нарушил императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, като
действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от
посочения в договора такъв от 50 %, с което ищцата като потребител е била
въведена в заблуждение, довело до неравноправност на уговорката за ГПР,
следователно до нищожност на последната, което влече нищожност на цялата
кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на
договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Заявява, че
кредиторът е създал предпоставки кредитополучателят да престира
възнаграждение на дружество – гарант, което е свързано лице със самия
кредитор. Твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е
несъмнено разход по кредита, който е следвало да бъде включен при
изчисляването на годишния лихвен процент на разходите по арг. от §, т. 1 ДР
ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.Поддържа, че
търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по –
нисък от действителния годишен лихвен процент на разходите, се
окачествява като „заблуждаваща“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива
2005/29. Навежда, че съдът на ЕС е извел, че установяването на нелоялния
характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на
които по силата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13 компетентния съд може да
основе преценката си за неравноправния характер на договорените клаузи
относно цената на отпуснатия на потребителя кредит. Заявява, че не й било
разяснено по ясен и разбираем начин какъв е размерът на всички разходи,
тази информация не произтичала по прозрачен за ищцата начин на условията
на договора, съответно потребителката била лишена от възможността разбере
икономическите последици на поетите от нея задължения относно обхвата на
всички разходи и да вземе информирано решение дали да сключи договора, с
което правата й на потребител били нарушени. Заявява, че нейната
2
неинформираност е довела до неравноправност в кредитното
правоотношение. Сочи, че в договора липсвала ясно разписана методика за
формиране на ГПР по компоненти. В процесния договор е посочен лихвен
процент по кредита – 21,24 %, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Поддържа, че неяснотите, вътрешните
противоречия и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна
норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. Позовава се
на нищожност на договора с доводи за неспазване на чл. 11, ал.1, т. 20 ЗПК
при липсата на информация за правото на отказ от договора и условията, при
които то може да се случи. , която информация била от съществено значение
за потребителя, който следвало да има данни за дължимата лихва на ден, ако
упражни правото си на отказ, а липсата й я изправяла пред опасността да не
изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, с
произтичащите от това негативни последици-правото на отказ да бъде
погасено поради неизпълнение. Заявява, че договорът е изначално
недействителен и на основание обстоятелството, че не е спазена писмената
форма за действителност на същия и не изразено валидно съгласие за
сключване на кредитната сделка. Твърди, че не е завършен фактическия
състав по сключване на договора и не е спазена изискуемата писмена форма.
Страните следвало съгласно изискванията на чл. 13, ал.4 от ЗЕПЕУУ изрично
да договорят, че обикновеният електронен подпис има правата на саморъчен
подпис, но това не е сторено, поради което са изпълнение изискванията на
ЗПК за постигане на валидно съгласие за пораждане на целените от страните
правни последици. Поради нищожността на кредитната сделка нищожна се
явявала и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за
учредяване на от негова страна на лично обезпечение, както и сключения в
изпълнението й Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„А“ ЕООД. Договорът за поръчителство бил нищожен и на самостоятелни
основания. Твърди, че поръчителят бил определен от кредитодателя, като по
силата на подписания договор за поръчителство се задължила да заплати на
дружеството поръчител месечно възнаграждение в размер от 166,39 лв. за
срока на Договора за потребителски кредит № 2060920/18.07.2019г. Твърди,
че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗЗП, тъй като длъжникът по този договор не получавал насрещна престация.
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да
изпълнява кредитора били в изключителен интерес само на търговеца и във
вреда на потребителя като по-слабата страна в отношенията, с което
задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят действа добросъвестно.
Поради изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и
с оглед на неизчерпателното изброяване на предпоставките за
неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази
договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и
непораждаща правни последици за потребителя. Счита, че тази уговорка се
3
намирала в противоречие с целите на Директива 2008/48., транспонирана в
ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен преди сключване на договора да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник чрез увеличаване на размера на задължението му.Поставяйки на
кредитополучателката изискване да сключи договор с дружеството -
поръчител, кредитодателят „К“ ЕАД е договарял в полза на поръчителя по
смисъла на чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „К“ ЕАД и
кредитополучателката следвало, че ако е изразила воля да сключи договор за
поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение към
кредитодателя. Поради което единственият мотив би бил да надари
кредитора. По силата на чл.225, ал. 1 ЗЗД, с договора за дарение дарителят
следвало незабавно да престира, в противен случай договорът бил нищожен.
От представения по делото погасителен план било видно, че ищцата се е
задължила да погасява възнаграждението на поръчителя разсрочено, т.е. не
била надарила незабавно кредитодателя, което обуславяло нищожността на
тази уговорка.Поради акцесорния характер на договора за поръчителство,
нищожността на кредитната сделка, обуславяла нищожност и сключения
договор за учредяване на поръчителство. Моли съда да постанови решение, с
което да прогласи спрямо първия ответнки „К“ЕАД нищожността по смисъла
на чл. 22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит №
2060920/18.07.2019г.., да признае за установено спрямо втория ответник
„А“ЕООД че е нищожен сключения на 18.07.2019г. договор за поръчителство
на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2060920/18.07.2019г.. и да осъди ответника „А“ ЕООД да й заплати сумата от
1996,68 лв., представляваща изплатено без правно основание възнаграждение
по договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното й
заплащане. Претендира разноски, като на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА да й
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Ф. за оказаната безплатна
адвокатска помощ. В хода на устните състезания на взема становище.
Ответникът „К“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не
оспорва, че между него и ищцата е сключен процесния договор за кредит при
твърдените условия, както и че ищцата е усвоила сумата от 3000 лв.. Твърди,
че по договора за кредит ищцата се задължила да извърши плащания в общ
размер на 3648,04 лева за предоставения кредит в размер на 3000 лева.
Оспорва твърдението, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Позовава се на
обстоятелството, с преддоговорната информация до знанието на ищцата било
доведено съдържанието на всяка една от клаузите по договора, както и
процентното съдържание от главницата по кредита, така и паричните суми.
Навежда твръдения, че по смисъла на чл. 2, ал. 1 от процесния договор е
упоменато, че лихвеният процент е „Фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 21,24 %“. От него и от ОУ, Раздел I, т.5 се установявало, че
4
лихвеният процент е годишен и се начислява на база 360 дни. Било записано
също в СЕФ, част II, т.5, че вноските са месечни анюитетни, което се
установявало и от подробния погасителен план, обективиран в т. 10 от
Приложение № 1“Условия на кредита“. Оспорва наведените от ищцата
доводи за нищожност на Договор № 2060920/18.07.2019 година, поради
неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за потребителския
кредит. Не споделя изложените в тази връзка доводи на ищцата, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване
за сключване договора за кредит и че в тази връзка клаузите му трябва да
бъдат включени в ГПР. Поддържа, че ищцата е имала възможност да избере
сключването на договора при други условия- необезпечен кредит; да
предостави банкова гаранция или да обезпечи изпълнението на задължението
си по договора между нея и кредитора, като осигури поръчителство от трето
одобрено юридическо лице. Заявява, че предоставянето на обезпечението не
било задължително условие за сключване на договор за кредит и за
кредитополучателят няма санкция, ако избере необезпечен кредит. Ответното
дружество твърди, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със
задължително сключване на договор за поръчителство, като сключвания на
последния било възможност, а не задължително условие. Оспорва
възнаграждението да съставлява разход. Твърди, че титулярите на вземанията
били различни, а кредитодателят не би могъл да знае за уговорките,
постигнати между ищцата и другия ответник, тъй като Договорът за кредит
бил сключен преди длъжникът да е сключил договор за поръчителство с
различно от кредитора лице, а ищцата имала право на отказ от същия, което
не упражнила. Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19
ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на
поръчителство не само не е било необходимо, но е било и обективно
невъзможно към момента на сключване на договора за кредит. Счита, че не е
подавало на ищцата заблуждаваща информация, напротив – тя била
фактически точна, като ищцата сама вземала самостоятелно и информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. Оспорва
твърденията на ищцата за неспазване на писмената форма за действителност
на процесния договор и за липса на валидно съгласие за сключването му.
Твърди, че противно на тези твърдения, в самата искова молба се съдържало
признание за сключването на договора и усвояване на кредита от страна на
ищцата, което сочело валидно дадено съгласие за сключването на договора от
нейна страна. Заявява, че за сключването на договора за кредит не е поставяло
условие за сключването на договор за предоставяне на поръчителство на
ищцата, а тя сама е сключила договора с „А“ ЕООД. Неоснователно било и
твърдението, че съществува непълнота в договорните условия по отношение
на правото на отказ на кредитополучателя. В Общите условия, раздел VIII
„Права и задължения на страните", чл. 4.2., ясно и подробно били описани
условията за упражняване на правото на отказ съобразно разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, с което същата се считала спазена. Съответно порок на
договора за кредит не съществувал и в този смисъл и разпоредбата на чл. 22
ЗПК не била приложима в настоящия случай. Не споделя и твърдението на
5
ищцата, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство имало
за цел да обезпечи вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
като същото било в противоречие с разпоредбата на чл. 16 ЗПК - изискването
на доставчика на финансовата услуга да предложи добросъвестно ползване на
заетите средства. „К“ ЕАД извършило проверка на кредитоспособността на
кредитополучателя въз основа на информацията, получена от
кредитополучателя за липси на задължения и съдебни производства, както и
данните, получени от направените проверки чрез справка в Централния
кредитен регистър на БНБ, Националния осигурителен институт, Регистъра
на БНБ за банковите сметки и сейфове (считано от 12.05.2019 г.), Регистъра
на Министерство на вътрешните работи за валидност на лична карта и в друга
база данни, до която има правомерно получен достъп, съответно нарушения
на тази разпоредба не са налични. Позовава се, че фактическият състав по
сключването на договор за потребителски кредит бил завършен преди
сключването на договор за предоставяне на поръчителство. Ето защо и „К“
ЕАД е оценило платежоспособността на кредитополучателя преди той да
сключи договор с дружеството - гарант. По тези причини не било налице
прехвърляне на тежест за оценка, тъй като процесът по оценяване на
платежоспособността на кредитополучателя бил независим от фактическия
състав по сключването на договор за предоставяне на поръчителство. Моли да
бъде постановено решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски , включително юрисконсултско възнаграждение. В
хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба преди
съдебното заседание взема становище да бъде отхвърлен предявения срещу
дружеството иск.
Ответникът „А“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Не
твърди в Договор за потребителски кредит № 2060920/18.07.2019 година да е
налице основание за плащане на суми на дружеството „А“ ЕООД. Заявява, че
действително между ищцата и ответникът „А“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.07.2019 г., по силата на който „А“
ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищцата дълга и към първия
ответник -„К“ ЕАД такъв, какъвто е уговорен от нея по процесния договор за
потребителски кредит. За предоставянето на услугите по договора за
поръчителство А и ищцата се били уговорили дължимата от нея престация –
месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на
166,39 лв. за периода на на действие на Договор за потребителски кредит. При
отказ от договора за потребителски кредит в 14 – дневен срок от сключването
му, респективно при предсрочно погасяване на задължението по кредитното
правоотношение с ответника „К“ ЕАД, ищцата нямало да дължи
възнаграждение на А за периода, в който не се предоставят уговорените
услуги. Заявява, че ищцата е имала възможност да се запознае предварително
и е сключила Договора за поръчителство посредством размяна на електронни
волеизявления, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Подписването на
договора за предоставяне на поръчителство от ищцата било извършено чрез
използването на индивидуално генериран шестцифрен код за достъп, който е
6
получен посредством текстово съобщение на посочения от нея мобилен
номер. Навежда твърдения, че ищцата е имала възможност да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За нея не било
задължително да избере сключването на договор с дружеството – гарант,
което изрично било посочено в ОУ към договора за потребителски кредит .
Оспорва твърденията на ищцата, че няма подписан договор за предоставяне
на поръчителство. Заявява, че процесният договор бил сключен във формата
на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления съгласно
чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като същата е потвърдила условията по договора за
поръчителство чрез въвеждане на предоставения й SMS код при спазване
изискванията на ЗЕДЕУУ. Договорът за предоставяне на поръчителство бил
подписан с обикновен електронен подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, като
това обстоятелство се потвърждавало от ищцата в исковата молба ( стр.1,
втори абзац от ИМ). Нямало саморъчен подпис, защото в закона нямало
императивно изискване за наличието на такъв. Счита за неоснователно
релевираното в исковата молба твърдение, че възнаграждението, дължимо на
дружеството, следвало да се включва като компонента и да участва при
определяне размера на ГПР по договора за кредит при изложените в отговора
подробни съображения. Намира за неоснователно и твърдението на ищцата,
че невключването на възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство било заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди, че предоставянето на обезпечение не било
задължително условие за сключване на договор за кредит и за
кредитополучателя нямало санкция (неустойка или по-голям приложим
размер на лихва), ако избере необезпечен кредит. Клаузата за сключване на
договор за предоставяне на поръчителство била индивидуално уговорена, не
била пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за
погасяване. По тези съображения заявява, че отпускането на договор за
кредит не било обвързано със задължително сключване на договор за
поръчителство. Сключването на последния било възможност, а не
задължително условие. Ето защо, предоставяната услуга на А не
представлявало разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1.
от Допълнителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че Сключеният между ищцата
и А договор не бил договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, е бил
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното
възнаграждение не попада в обхвата на общия разход по кредита. Вземането
за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство възниквало
в полза на „А“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „К“ ЕАД. Поради това
счита доводите на ищцата, че уговореното възнаграждение по договор,
различен от договора за кредит с юридическо лице, различно от дружеството
– заемател прикривало действителния размер на ГПР на Договора за
потребителски кредит с първия ответник – „К“ ЕАД и следвало да бъде
включено в ГПР , за неоснователни. Като допълнителен довод в тази насока
излага, че договорът за кредит бил сключен преди ищецът да сключи
договора за поръчителство с различно от кредитора лице. Затова за
надлежното спазване на изкисванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на
7
разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не било
необходимо, но било и обективно невъзможно към момента на сключване на
договора за кредит. Поради изложеното, не следвало да бъдат споделени
твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора за поръчителство.
Наведените доводи за липса на насрещна престация по сключения договор
между ищцата и „А“ ЕООД били несъстоятелни, предвид наличието на
задължаване от страна на „А“ ЕООД в качеството си на поръчител спрямо „К“
ЕАД като кредитор на ищцата за изпълнение на нейното задължение по
процесния договор за кредит. С това, „А“ ЕООД е изпълнило своето
договорно задължение.Твърди, че ищцата е имало възможност в 14 – дневен
срок от сключването на Договора за потребителски кредит да се откаже от
него без да дължи обезщетение или неустойка, нето да посочва причина за
отказа. При отказ от договора за потребителски кредит същата не дължала
възнаграждение на А за периода, в който не се предоставят уговорените
услуги. Същата не се било възползвала от това право, а напротив – усвоила
заемната сума от „К“ ЕООД, започнала е частични плащания, а възраженията
били направени на етап просрочие, което демонстрирало единствено желание
на ищцата да черпи права от противоправното си поведение. Моли да бъде
постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В
хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема
становище за неоснователност на предявените срещу дружеството искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 18.07.2019г. между „К“ ЕАД и Н. ИБР. Ч.,
е сключен договор за потребителски кредит № 2060920, по силата на който
„К“ АД се задължил да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер
на 3000,00 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на
подаденото от кредитополучателя заявление. В чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 2060920 е предвидено приоритетно разглеждане на
заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е
това да стане в срок от 24,00 часа от предоставяне на обезпечението. В чл. 4,
ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва
да представи, в ал.2 на чл.4 санкция за потребителя ако не представи
обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „К“ АД и
непораждане на действие на договора между „К“ и кредитополучателя. В ал.3
на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е
посочено начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1-
Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора. В
условията на кредита по Приложение № 1 е посочено, че се отпуска
потребителски кредит с условие - фиксиран лихвен процент по кредита от
8
21.24%; годишен процент на разходите/ГПР/ от 50% и общ размер на
плащанията от 3648,04 лв.
Съгласно приложения Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, данните от
Приложение №1 съвпадат с тези описани в СЕФ. Това се отнася до общия
размер на кредита, срока на договора, размер на месечната погасителна
вноска, общата сума която следва да се заплати, право на кредитополучателя
да предостави обезпечение банкова гаранция или поръчителство,
ГЛП/годишен лихвен процент/ и ГПР. В чл. 4.2. от Общите условия за
предоставяне на кредита е уговорено правото на кредитополучателя да се
откаже от договора, срока в който може да стане това, както и последиците
при упражняване на това право.
На същата дата – 18.07.2019 г., е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство между „А“ ЕООД, видно от който, „К“ АД се задължава да
предостави сумата по договор за потребителски кредит, след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство.
Съгласно договора, поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с „К“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с
потребителя за изпълнение на всички негови задължения (чл.1 ал.1) по
договор за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението му . Предвидено е, че за поемане на тези задължения
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер и при условия,
съгласно Приложение 1, а именно на 166,39 лв. до падежа на главното
задължение.Съгласно чл. 8 ал. 5 от раздел IV „Възнаграждение“ е предвидено
„К“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички
вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по
този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към „К“АД и на задължението на потребителя към поръчителя
по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритетно задълженията
към поръчителя.За Договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че
е сключен чрез размяна на електронни волеизявления, подписани от всяка от
страните с електронен подпис съгласно ЗЕДЕУУ, като потребителят е
използвал индивидуално генерирания петцифрен код за достъп, получен чрез
кратко съобщение по телефона и е използвал този код за попълване и
сключване на договора. В приложена по делото декларация за обработване и
съхраняване на лични данни за целите на сключване и изпълнение на договор
за предоставяне на поръчителство, се съдържа уведомяване относно
обработването, включително съхраняванането в база данни на личните
данни, за целите посочени в декларацията. Съгласно писмо от ел.поща от
18.07.2019г. на ищцата е изпратен от А ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, както и декларация с информация относно обработването и
съхраняването на личните данни за целите на изпълнение на сключения
договор за предоставяне на поръчителство.
Приложена по делото е кореспонденция между ищцата и първия
9
ответник по електронната поща на страните, както и писмо по електронната
поща между ищцата и втория ответник. С приложената извънсъдебна покана
за плащане от 30.07.2021г. К ЕАД уведомил ищцата, че започва действия по
събиране на дълга, който е в просрочие. Посочена в писмото е просрочена
сума в размер на 3 312,88 лева.
Получаването от ищцата на сумата по кредита чрез превод в Easy pay
не се оспорва от страните.
Ищцата твърди, че е върнала обратно на ответника „К“ АД сума в общ
размер на 4046,52 лв.
Съгласно справка Данни за осигурените лица – Актуално състояние,
ищцата към месец август 2021г. е с осигурителен доход 1154,37 лева.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна
експертиза, на ищцата е предоставен кредит от К ЕАД в размер на 3000 лева,
като сумата , платена за покриване на задълженията за периода 05.09.2019г. –
05.11.2020г. вкл. в полза на „К“ЕАД по процесния договор е в размер на
4172,13 лева. Вещото лице е заключило, че съгласно процесния договор за
поръчителство, „К“ЕАД е превело в полза на „А“ЕООД сумата 2153,38 лева
за покриване на задълженията по договора за поръчителство. Вещото лице е
посочило, че покритите задължения по договора за кредит са главница
1492,43 лева, лихва договорна 497,41 лева и лихва наказателна 28,91 лева.
Вещото лице е заключило, че при определяне на ГПР в размер на 50% по
договора за кредит е включена като разход само договорната лихва. Според
вещото лице, размерът на ГПР, вземайки в предвид размера на отпуснатия
кредит и разходите на поръчителя „А“ ЕООД, изчислена съгласно законовите
разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и Приложение № 1 към същия член е 78,64
%. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че по договора за
поръчителство е преведена от К ЕАД на А ЕООД сумата 2 153,38 лева , което
било потвърдено при направена справка в счетоводството на А. Вещото лице
заяви, че в уговорения лихвен процент, е включена лихвата , но не е включена
вноската дължима по договора за поръчителство с А. Поради тази причина
ГПР представлявало оскъпяване, тъй като към лихвата, която е по договора се
прибавят и разходите по договор за поръчителство и в случая ГПР е 78,34 % ,
като надхвърля разходите, определени в договора.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищцата има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага
със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП,
за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при
основателността на иска. По отношение на действителността на договорите за
потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22
ЗПК.
Съдът не споделя доводите на ищцата, че не е спазена писмената форма
10
за действителност, поради следните съображения. Процесният договор за
заем съдържа изискуемите от закона реквизити. Кредиторът е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и
условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В последствие договорът е сключен отдалечено при условията на
ЗПФУР, т. е. спазена е предвидената в закона писмена форма. Посочен е
общия размер на кредита /т. 3 от Приложение № 1 към договора/ и условията
за погасяването му / VI от Общите условия/, фиксиран лихвен процент / т. 7
от Приложение № 1/, условията за прилагането му, годишният процент на
разходите по кредита /т. 8 от Приложение № 1/. В представеното Приложение
№ 1 е посочено също размера, броя и падежа на задължението. Ищцата е
информирана за правото й да получи от заемодателя информация за
извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми
при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от
договора и срока, в който може да бъде упражнено /чл. 4 от Общите условия
по Договора за кредит/.
Неоснователен е доводът, че договорът е сключен в нарушение на чл.
11, ал.1, т. 9 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
лихвени проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е
свързано с наличието на възможност за едностранна промяна на
първоначално уговорения лихвен процент от страна на кредитора. В
настоящия случай това е сторено в Раздел VIII, т.2.3 от Общите условия за
предоставяне на кредити.
Неоснователно е възражението, че непосочването на лихвения процент
на ден влече нищожност на договор, защото за кредитополучателят е
поставен в невъзможност да разбере размера на възнаграждението, което ще
заплати при ползване на заетата сума, ако упражни правото си на предсрочно
прекратяване на договора. Доколкото в случая е посочен общо лихвения
процент и срокът на договор, размерът му на ден може да бъде лесно
изчислен с елементарни математически пресмятания. Ето защо, съдът счита,
че договорът не страда от сочените от ищцата пороци и искането й за
прогласяване на неговата нищожност, на тези основания е неоснователно.
Относно наведеното от ищцата твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният
процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по
сключения от ищцата с ответника „А“ ЕООД Договор за предоставяне на
поръчителство от 18.07.2019г.
След като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит
усвояването на сумата по кредита, е обусловено от предоставяне на
11
поръчителство от одобрено от „К” ЕАД юридическо лице, вследствие на
което между ищцата и „А” ЕООД е сключен договор за предоставяне на
поръчителство срещу уговорено възнаграждение, то договореното
възнаграждение в размер на 166,39 лв. е компонент на ГПР по кредита, тъй
като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, т.е. всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита.
Според вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на ГПР, вземайки в предвид размера на отпуснатия кредит и
разходите на поръчителя „А“ ЕООД, изчислена съгласно законовите
разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и Приложение № 1 към същия член е 78,64
%.
В случая посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния. От
страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена
обща сума, дължима от потребителя по кредита от 3648, 04 лв., без в нея да е
включено възнаграждението, което ищцата се задължава да плати на
поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения
ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона
за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал
в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил
коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По
този начин потребителката била лишена от възможността разбере
икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение
дали да сключи договора при тези условия.
Неоснователно е възражението на ответниците, че за „К“ ЕАД е било
обективно невъзможно да узнае за размера на договореното възнаграждение и
да го включи в ГПР. Кредиторът не отрича, че е предоставил на ищцата
процесната сума от 3000,00 лв. Доколкото според съдържащите се в чл. 1 и
чл. 3 от Раздел V от Общите условия за предоставяне на кредити,
сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и
предоставянето на заемната сума от кредитора на кредитополучателя е
обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за
одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, което в случая се
счита учредено със сключване на договора за поръчителство между кредитора
и поръчителя „А“ ЕООД, не може да се приема, че кредиторът не е знаел за
12
сключения Договор за предоставяне на
поръчителство. Посоченият от „К“ ЕАД поръчител „А“ ЕООД е финансова
институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от
ЗКИ при БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна
дейност. Установява се от данните от ТР, че едноличен собственик на
поръчителя „А“ ЕООД е кредиторът по договора за потребителски кредит „К“
ЕАД. В договора за потребителски кредит в раздел Погасяване на кредита,
предсрочна изискуемост, чл. 6 и в чл. 8, ал. 4, т. 2 от сключения
от Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „А“
ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на кредита и за
заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от Договора за
предоставяне на поръчителство „К“ АД е овластен да получава плащане на
възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне
на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се
заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на
разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищцата да заплаща услугата по
предоставеното поръчителство, тъй като както се посочи това е определено
като условие за отпускане и усвояване на кредита.
По предявения иск по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на Договорът за потребителски кредит № 2060920 от 18.07.2019г.
от ищцата против К ЕАД, в тежест на ищеца е да докаже, че договора за
кредит е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на
закона, а в тежест на ответника по иска е да докаже, че оспорените клаузи на
договора са действителни, включително са договорени индивидуално. С
оглед доказателствата по делото, включително и заключението на вещото
лице, съдът намира, че предявеният иск е основателен. Доколкото в
процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички действителни
разходи то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и Договорът за потребителски кредит №
2060920 от 18.07.2019г. следва да бъде прогласен за нищожен по предявения
иск по чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като противоречащ на чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1
т. 10 от ЗПК.
По отношение за иска по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност
на сключения с ответника „А“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство съдът намира следното:
Основание за сключването му е поставеното от „К“ АД условие за
приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за
потребителски кредит.
При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е
ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в
правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да
13
бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице /по
списък/. Едностранно от кредитора като възможни поръчители са
елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и
възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран
от самия него. Предварително наложената идентификация от кредитора кой
може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя Н.Ч., а само този на кредитодателя, което
води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая
правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и
неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може
успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него
безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне
на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на
поръчителя „А“ ЕООД възнаграждение в размер на 166,39 лева месечно.
Посоченият от „К“ ЕАД поръчител „А“ ЕООД е финансова институция,
вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при
БНБ- с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност и като се
посочи по-горе е свързано с кредитора лице. От анализът на доказателствата и
клаузите на сключените между страните договори се налага изводът, че
потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен
собственик на капитала на дружеството-заявител е кредиторът на длъжника
по договора за кредит, поради което юридическото лице-поръчител /което е
предварително одобрено от кредитора/ се явява и свързано с него лице. От
тук като последица и значително неравновесие на правата на потребителя и
търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, като лишава
длъжника от право на избор и от възможност за индивидуално договаряне.
Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение,
при положение, че потребителят иска такова, води като последица
непораждане на действие на договора за потребителски кредит /чл.4 ал.2/.
Въпреки „свободният избор“ на потребителя да поиска или не поиска
обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението
на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението- в
рамките на 24 часа от предоставяне на обезпечението, пред значително по-
дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По
такъв начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство
да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит,
потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък
срок, което прави клаузата неравноправна.
В допълнение, в чл. 5 от Общите условия, Раздел IV. “Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, е
предвидено право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението,
което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото
му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на
обезпечение.
14
Следователно сключения Договор за предоставяне на поръчителство
между ищцата и втория ответник „А“ ЕООД е сключен в противоречие с
добрите нрави и е нищожен, поради което и платеното от ищцата на
ответника „А“ ЕООД възнаграждение е дадено без основание и подлежи на
връщане обратно. Видно от заключението на вещото лице, при направена
справка в счетоводството на ответника А ЕООД било потвърдено за
извършени преводи от К ЕАД към А ЕООД в общ размер на 2153,38 лева.
Както се посочи, по силата на договора за поръчителство потребителят има
право да заплаща възнаграждението и по банкова сметка на К, посочена в
договора, а К е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Платената от ищцата по договора за поръчителство сума според
заключението на вещото лице е в размер на 2153,38 лева, като с исковата
молба се претендира връщане на платена от същата сума в размер на 1996,68
лева, платено без правно основание възнаграждение по договора за
поръчителство, поради което и искът следва да бъде уважен в претендирания
размер.
По тези съображения, съдът счита, предявените против „А“ ЕООД
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожен като противоречащ на добрите нрави на Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.07.2019 г. и осъждане на ответника „А“
ЕООД за връщане на платената от ищцата по него сума в размер на 1996,68
лв. възнаграждение за предоставяне на поръчителство за основателни, поради
което следва да бъдат уважени, като на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗД се
прогласи за нищожен като противоречащ на добрите нрави сключения между
ищцата и „А“ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от
18.07.2019г.. и на основание л. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД „А“ЕООД да бъде осъден
да върне на ищцата заплатената от нея сума в размер на 1996,68 лева ,
представляваща заплатено възнаграждение по сключения Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.07.2019г.., ведно със законната лихва
върху сумата от завеждане на делото до окончателното плащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се
дължат разноски за процесуално представителство, както следва: ответникът
К ЕАД дължи съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на
предявения и уважен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит № 2060920/18.07.2019 г. възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 488,36 лева. Размерът на така
определеното от съда възнаграждение е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, с вида на извършените процесуални действия и с броя на
съдебните заседания, отчитайки, че не се е явявал в съдебно заседание
процесуален представител на ищцата.
15
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. Д.Ф. - АК София.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се
дължат разноски за процесуално представителство, както следва: ответникът
„А“ЕООД дължи съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на
предявените и уважени искове за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.07.20019 г. и иска по чл. 55 от ЗЗД за
сумата 1996,68 лв. възнаграждение за процесуално представителство в
размер съответно на 486,24 лева и 370 лева.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия и с броя на съдебните заседания, отчитайки, че не се е
явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищцата.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. Д.Ф. - АК София.
При този изход на делото ответникът „К“АД следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 232,36 лева, от които
147,36 лева ДТ и 85,00 лева – възнаграждение на вещо лице. При този изход
на делото ответникът „А“ЕООД следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 311,29 лева, от които 226,29 лева ДТ и 85,00 лева
– възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сключения между Н. ИБР. Ч. с ЕГН ********** от гр. * и „К“ ЕАД, ЕИК ** ,
седалище и адрес на управление гр. ***“ Договор за потребителски кредит №
2060920 от 18.07.2019 г.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
като противоречащ на добрите нрави, сключения между Н. ИБР. Ч. ЕГН
********** от гр. * и „А“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. ***“ Договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2019
г.
16
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „А“ ЕООД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр. *****“ да върне на Н. ИБР. Ч., ЕГН
********** от гр. * сумата 1996,68 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и
шест лева и 68 ст./, представляваща изплатено без правно основание
възнаграждение по сключения Договор за предоставяне на поръчителство от
18.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , „К“ ЕАД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. ******“ да заплати на Н. ИБР. Ч. ЕГН
********** от гр. * направените по делото разноски в размер на 232,36 лева,
от които 147,36 лева ДТ и 85,00 лева – възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. ***“ да заплати на Н. ИБР. Ч. ЕГН
********** от гр. * направените по делото разноски в размер на 311,29 лева,
от които 226,29 лева ДТ и 85,00 лева – възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „К“
ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. ******“ да заплати на
адв. Д.Ф. от САК сумата 488,36 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. 607/2021 г. по
описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „А“
ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр. ******“ да заплати
на адв. Д.Ф. САК сумата 856,24 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д. 607/2021 г. по
описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
17