№ 77
гр. К. , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211850200091 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Ф. Й. Б., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „З.Б. - 5” № 3, ет. 10, ап. 34 е
подал жалба чрез административнонаказващият орган до РС - гр. К. срещу
наказателно постановление № 20 – 0286 - 000805 / 19.02.2021 г. издадено от
Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К.,, в която се сочат съображения
на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА
АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят
моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован явява се лично, подробно излага доводите си и моли съдът
да отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по
така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
1
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № GA 322773 / 13.11.2020 г., че на 13.11.2020 г.
в 11.24 часа в гр. К., по ул. „Л.Ш.“, с посока на движение от гр. С. към гр. М.
е управлявал личния си лек автомобил „К.К. 5“, с рег. № СВ 30 83 НК, като в
района на пицария „D. s“, в района на номер 24 същият не пропуска стъпилия
и преминаващ пешеходец на пешеходна пътека обозначена с пътен знак Д17
и маркировка тип зебра и по този начин е нарушил чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно
постановление № 20 – 0286 – 000805 / 19.02.2021 г., с което на основание чл.
53 от ЗАНН, чл. 183 ал. 5 т. 2 от ЗДвП е наложил на
Ф. Й. Б., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „З.Б. - 5” № 3, ет. 10, ап. 34
административно наказание : „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетеля Б. Ив. Д. - актосъставител, както и
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и заличи от
списъка на призованите лица свидетелят Д. Ж. Г..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 12.03.2021 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К. с вх. № 884 / 12.03.2021 г. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в
чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно /
териториално и материално / лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
2
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая, жалбоподателят не е
спрял на пешеходната пътека за да пропусне преминаващия пешеходец,
поради което и правилно контролните органи са преценили, че формало той е
извършил нарушение по цитирания текст.
Въпреки това съдът намира, че деянието съставлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 / 2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо
счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл.
53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се
съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по - ниска степен на обществена
3
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
А според чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност,
моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и
целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните
критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във
вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на
посоченото в акта и в наказателното постановление административно
нарушение. В конкретния случай обаче съдът отчита, че още преди да
премине през пешеходната пътека жалбоподателят е възприел навлизащия
пешеходец, преценил е ситуацията и натоварения трафик на пътя, и е
предприел забавяне хода на движение на управляваното от него МПС, по
начин да премине безопасно през участъка от пътя. В действителност
пешеходецът е бил на пътното платно, в участъка на пешеходната пътека,
поради което съдът намира, че жалбоподателят реално / физически,
отчитайки и размерите на самата пешеходна пътека / не е отнел предимството
му. Извършеното нарушение следва да бъде прието за маловажно, тъй като в
незначителна степен е засегнало защитаваните обществени отношения, без да
предизвиква вредни последици или дори опасност за такива, за когото и да е
от участниците в движението.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по - ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и по
мнение на настоящия състав сочат маловажност на случая на
административно нарушение.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното
нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на
4
обществена опасност и е било налице основание за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил посочената
разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 53, ал.
1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав, наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Твърдението на жалбоподателя, че е изискал видеоматериалите,
свързани с неговото нарушение, но същите не му били предоставени, тъй като
се съхранявали само един месец, не се подкрепиха от писмени и гласни
доказателства. Но видно от приложената докладна записка / л. 12 – 13 / е
видно, че на кръговото кръстовище „Б.“ действително е поставено
видеонаблюдение от Община К., но за 13.11.2020 г. не може да бъде
предоставен видеоматериал, тъй като сървърът на община К. не е съхранил
видеоматериала за посочените дата и час.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 – 0286 - 000805 / 19.02.2021 г.
издадено от Началник група към ОДМВР– С., РУ - гр. К., с което на Ф. Й. Б.,
ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „З.Б. - 5” № 3, ет. 10, ап. 34 е наложено на
основание чл. 183 ал. 5 т. 2 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в
размер на 100.00 / сто / лева, за нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5