Р Е Ш Е Н И Е
№ / 04.03.2020г.
гр.Плевен 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на пети февруари
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Ж. С. и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №1018 по описа за 2019г.на ПОС и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1985 от 14.10. 2019г.,постановено
по гр.д.№5182/2019г. по описа на същия съд е отхърлен като неоснователен предявения иск от И.С.Е.,ЕГН
********** чрез адвокат М.М. от ПАК ,със съдебен адрес *** срещу ОД на МВР Плевен,ул.“*****“№** с правно
основание чл.178 ал.1,т.3 ЗМВР и цена на иска 1 101лв. Със същото
решение на ПРС на основание чл.78, ал.3 ГПК И.С.Е.,ЕГН
********** чрез адвокат М.М. от ПАК ,със съдебен адрес *** е осъден да заплати
на ОД
на МВР Плевен,ул.**** № ** направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.На основание чл.78, ал.6 ГПК И.Е. е
осъден да заплати по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на
50лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 100лв.
Недоволен от така
постановеното решение на ПРС е останал ищецът И.С.Е. който чрез своя
пълномощник адвокат М.М. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло като неправилно, и
необосновано. Изложени са доводи,че в решението липсват мотиви,свързани с прилагането
на наредбите и коефициентите за изчисление на
нощен труд,че вече е налице съдебна практика на ОС Плевен по идентични дела,с чиито
решения ПРС не се е съобразил.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго,с което предявеният иск да бъде
уважен,съобразно допуснатото изменение.В съдебното заседание на
05.02.2020г.въззивникът и неговият пълномощник не се явиха.
Въззиваемата страна ОД на МВР
Плевен,представлявана от директора К.Н. чрез главен юрисконсулт П.Ф. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че
въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като
правилно,законосъобразно и добре мотивирано следва да бъде потвърдено. Посочено
е,че въззивната жалба е неясна,тъй като в нея освен бланкетното посочване ,че
решението е необосновано,не са посочени конкретни пороци на обжалваното
решение.Твърди се,с оглед събраните по делото доказателства и приетата счетоводна експертиза незаплатеният извънреден труд се получава само
и единствено от трансформация на положените нощни часове труд в дневни с
коефициент 1,143 ,че правилно ПРС е приел,че в МВР е разрешено полагането на 8
часа нощен труд и нощната смяна обхваща периода от 22.00ч.до 6.00ч.Изложени са
доводи,че първоинстанционният съд
правилно е възприел изводите,направени от МТСП в представеното по делото
писмо №94-НН-198/29.08.2011г.,съгласно които коефициентът1,143 не може да се използва за генерирането на
извънреден труд, а този коефициент е въведен само за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд -0,25лв.на час.Посочено е,че ищецът е
държавен служител-полицейски орган,съгласно чл.142 ал.1т.1 ЗМВР и неговите
служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР,като се позовава на
разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР ,в която изчерпателно са изброени допълнителните
възнаграждения,които се изплащат на държавните служители,в т.ч.и за полагане на
труд през нощта от 22.00ч.до 6.00ч.,а съгласно ал.2 на същия член условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с Наредба
на министъра на вътрешните работи,че в чл.179 ал.4 ЗМВР е предвидено,че извън
допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178 ал.1,на държавните служители
се изплащат и др.възнаграждения в случаи,определени със закон или с акт на МС
за държавните служители от МВР.С оглед цитираните разпоредби ОД на МВР Плевен счита,че НСОРЗ ,респ.чл.9 от същата е
неприложима по отношение на държавни служители –полицейски органи,чийто статут
е уреден със специален закон ЗМВР.В отговора също е посочена съдебна практика
на различни районни и окръжни съдилища. В заключение ОД на МВР Плевен моли съда
да потвърди изцяло решението на ПРС като правилно и обосновано. Претендират се
и направените разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.В съд.заседание на
05.02.2020г. не се яви представител на ОД на МВР.От ст.юрисконсулт П.Ф. е
депозирана молба делото да се гледа в нейно отсъствие,като е депозирано писмено
становище,в което са изложени подробни
съображения по съществото на спора.Претендират се и разноските за въззивната
инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания,становищата на
страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е,че за
процесния период 29.07.2016г.-29.07. 2019г.ищецът И.С.Е. е заемал
длъжността „Мл.автоконтрольор І СТ“ до
м.май 2018г.,а от 01.06.2018г. заема длъжността „Младши оперативен дежурен“ при
ОД на МВР Плевен по служебно
правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи
при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време ,
съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощен труд общо в размер на 1 376 часа,които са му изплатени,че тези часове
нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, които възлизат на 1 572 часа , съгласно чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване
на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от часове ,представляващи
извънреден труд. Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи
допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 2 000лв.за
периода 29.07.2016г.-29.07.2019г., ведно със законна лихва върху сумата , считано
от датата на завеждане на ИМ до окончателното й изплащане.
В
хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е
и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице П. В.,което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд на 12 часови смени, а отработеното време се е изчислявало
сумарно.За процесния период от 29.07.2016 г. до 29.07.2019г.съгласно
представените графици и приложените платежни бележки за всеки от месеците, ВЛ е
установило, че ищецът е положил нощен труд за 2016г.от 224 часа, за 2017г.-488
часа нощен труд,за 2018г.-456 часа нощен труд и за 2019г.-368 часа нощен труд
или общо за периода нощен труд от 1 536часа.Посочено е,че за процесния период
ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен ,съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. В
заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143,който е равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното време,установено за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място.Съгласно експертизата за периода
от 29.07.2016 г. до 29.07.2019г.в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ положените от ищеца 1 536 часа нощен труд
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 755,648 часа дневен труд
,като разликата от действителния и преобразуван труд от нощен към дневен е в размер на 220 часа,който се явява като
извънреден труд.ВЛ е установило,че при средна часова ставка на ищеца 6,75лв.,за
преобразуваните от нощен в дневен труд за 220 часа извънреден труд се дължи сумата 1 485лв.Посочено е,че тази сума не
е заплатена от ответника,тъй като няма преобразуване на нощния труд към дневен
с коефициент 1,143 .Установено е от ВЛ,че този нощен труд от 1 536 часа е
заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час.,като за периода е изплатена
сумата 384лв.От общо дължимата сума в размер на 1485лв. ВЛ е приспаднало
изплатената на ищеца сума за нощен труд в размер на 384лв.,като е получена
сумата 1 101лв.По реда на чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на предявения
иск до размер на 1 101лв., допуснато от ПРС в съд. заседание на 10.10.2019г.
За да отхвърли така
предявения иск ,ПРС е приел,че НСОРЗ не намира приложение спрямо служителите на
МВР,тъй като по отношение на тях е действала др.наредба-Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.,в която липсва изрична разпоредба,допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент
,че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР е налице
специална нормативна уредба и не са приложими разпоредбите на НСОРЗ. ПРС е
приел,че не е налице положен от ищеца извънреден труд и не е установено същият
да е работил извън установеното за него работно време по график.Съдът е счел,че
в МВР е разрешено полагането на 8 часа нощен труд,за разлика от др.държавни служители
на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд,поради което в случая не
следва да се прилага посочения коефициент.Изложени са доводи,че ответникът е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца
нощен труд.Тези правни доводи и съображения не се възприемат от въззивната
инстанция.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение за извънреден труд и неговото заплащане изрично е
предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи.Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
За процесния период са
действали няколко наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата
от 11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се
предвижда, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през
нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва
изрично правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г.,съгласно
което при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен
нощен труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззиваемата
страна -ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение
по отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този смисъл
НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,след
като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им.
По изложените
съображения,Окръжният съд приема,че в конкретната хипотеза следва да бъде
приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по
аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради
празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че липсва изрична
регламентация в специалната уредба, положеният от ищеца в рамките на дежурство
нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния
коефициент от 1,143.Съгласно експертизата дължимото на ищеца възнаграждение за 220
часа извънреден труд за процесния период е в размер на 1 485 лв.От тази сума не следва да се
приспада заплатеното от ответника възнаграждение за нощен труд по 0,25лв.на час
в размер на 384лв.за целия период,каквато приспадане е направено от ВЛ.Нормите
на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,като при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Основателно е направеното
от въззиваемата страна ОД на МВР Плевен възражение ,че за част от процесния период
следва да намери приложение разпоредбата на чл.9г от Наредбата за работното
време,почивките и отпуските,в редакцията ДВ бр.41/2017г.За периода от 01.01.2018 г. до 17.07. 2018г.е
действала разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./, която
разпоредба е влязла в сила на 01. 01.2018г.и
съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са
повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без превръщане на нощните часове в
дневни. Впоследствие разпоредбата на чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр.
58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане
на нощните часове в дневни" се заличават.Налага се извода,че и в двете
хипотези отчетените в повече часове са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г
НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените
за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09. 2018г.и по отношение на
тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
С оглед
гореизложените съображения следва да бъде намалена дължимата сума в размер на 1 485лв.,като за
периода 01.01.2018г.-30. 06. 2018г. не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143
.Съгласно експертизата за този период са положени общо 120 часа нощен
труд,които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 137,16 часа или разлика
от 17,16 часа.Тази разлика от 17,16 часа умножена по 6,75лв.е в размер на
115,83лв.,представляваща възнаграждението за извънреден труд за двете
тримесечия на 2018г.Сумата 115,83лв.следва да се извади от сумата 1485лв.,като
дължимото на ищеца допълнително възнаграждение е в размер на 1369,17лв.До този
размер искът по чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР е основателен и доказан ,но следва да бъде уважен до размера до който е
предявен за сумата 1 101лв,съобразно допуснатото изменение на иска по реда
на чл.214 ГПК.Върху сумата се дължи и законна лихва от датата на завеждане на
ИМ-31.07.2019г.до окончателното й изплащане.
След като е стигнал до
други правни изводи,ПРС е постановил едно неправилно решение,което на
осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени изцяло,а въззивната инстанция се
произнесе по същество в горния смисъл като уважи предявения иск изцяло.
При този изход на
процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ОД на МВР Плевен следва да заплати на И.Е. направените
деловодни разноски за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати ДТ върху уважения иск в
размер на 50лв. по сметка ПОС,както и сумата 100лв.възнаграждение за ВЛ по
сметка ПРС.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1985 от 14.10.2019г.,постановено
по гр.д. №5182/2019г.по описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1
вр.чл.187 ЗМВР ОД на МВР Плевен,гр.Плевен,ул.“***“№**,представлявана
от директора К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Е. ,ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат М.М. *** сумата 1 101лв.,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд,получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на положен
нощен труд към дневен труд за периода 29.07.2016
г. до 29.07.2019г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
завеждане на ИМ -31.07.2019г.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ОД на МВР Плевен гр.Плевен,
ул.***“№**,представлявана от директора К.Н. ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Е. ,ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес за призоваване:адвокат М.М. *** деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 300лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК ОД на МВР гр.Плевен, представлявана
от директора К. Н.,гр.Плевен,ул.“***“ №** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС ДТ върху
уважения иск в размер на 50лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 ГПК ОД на МВР гр.Плевен, представлявана
от директора К. Н.,гр.Плевен,ул.“***“ №** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПРС разноски в
размер на 100лв., възнаграждение за
ВЛ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: