Мотиви към Присъда № 83 от 18.06.2020 година

                по н.о.х.дело № 3309/2019 г.

   по описа на Старозагорския районен съд:

 

Обвинението срещу подсъдимия В.Г.Р. - роден на *** ***, в момента изтърпяващ присъда в Затвора – град Стара Загора, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 06.09.2018 г. в град Стара Загора, намерил чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Арple Iphone 7 Рlus ", с ИМЕЙ № … л, с калъф и протектор, общо на стойност 1408,20 лева и в продължение на една седмица, не е съобщил за нея на собственика й - Х.М.М., на властта или на този който я е загубил - Х.М.М. – престъпление по чл.207 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявен против подсъдимия граждански иск за сумата от 1408.20 (хиляда четиристотин и осем лева и двадесет стотинки) лева, представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието - 06.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сума в размер на 300.00 /триста/ лева, направени разноски за повереник.

   Х.М.М. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В съдебно заседание изпраща повереник, който моли гражданския иск да бъде уважен изцяло.

   В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи наказание на подсъдимия в средния законоустановен размер, а именно 200 лева глоба.

   Служебният защитник - адв. П.П. *** пледира, че в случай на осъдителен съдебен акт следва да се наложи минимален размер наказание глоба. Алтернативно, развива и съображения за оправдателен съдебен акт, предвид липсата на умисъл у подсъдимия да извърши престъплението, тъй като  не е знаел законния ред и на кого точно следва да върне намерената вещ.

   Подсъдимият прави признания на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

   Съдът, след като взе предвид доводите и становищата на страните, самопризнанията по чл.371 т.2 от НПК и приложените доказателства, приема следното:

    Подсъдимият В.Г.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления като в момента изтърпява наказание в затвора град Стара Загора, ЕГН **********.

    Свидетелят Х.М.М. притежавал мобилен телефон марка „Apple Iphone 7 plus". Използвал абонатен № 0899 983922 на мобилен оператор „Теленор". Телефонът бил с поставен с черен калъф/протектор на гърба и стъклен протектор на дисплея.

    На 06.09.2018 г. Х.М. бил в нощен клуб „Планета" в град Стара Загора. Гореописаният телефон първоначално свидетелят поставил на масата си, а след това го прибрал в джоба на панталона си. Около 03:30 часа М. отишъл до магазин „Хит", който се намирал наблизо на ул. „Х.Д.А."***, като след това се върнал отново в заведението. Още на влизане в заведението установил липсата на телефона си.

 

Опитал се да се свърже чрез другия си телефон, но не успял. Засякъл местонахождението на телефона си, както и включване и изключване. По времето когато М. отишъл до магазин „Хит" гореописания телефон  изпаднал от джоба му. Точно тогава бил намерен от подсъдимия на стълбите до магазин „Била", който магазин се намира в непосредствена близост до клуб „Планета" в град Стара Загора.

През месец октомври 2018 г. в гр. Стара Загора, подсъдимият продал намерения от него телефон на свидетеля И.А.С. за сума от около 250-300 лв. Това се случило в присъствието на свидетеля А.А..  Установено е от изисканите справки по ЗЕС за процесния телефон, че същият телефон е използван със сим-карта на името на свидетеля Й.С.С., който е шурей на свидетеля А.А..

    Тъй като телефонът не можел да се активира - имал защити, се наложило свидетелят С. да го продаде на свидетеля Г.В. за 70 лева. Свидетелят се занимавал с ремонт и поправка на мобилни апарати и използвал телефона за части при извършване на дейността си.

От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно - икономическа експертиза е видно и съдът приема, че: - стойността на мобилен телефон марка "Aple Iphone 7 Plus", с ИМЕЙ № 355 346 085 535 365, към момента на деянието е 1383,20 лева; - черен протектор на гърба на този телефон възлиза на стойност 9.00 лева; - стойността на стъкления протектор на дисплея е 16.00 лева или всичко на обща стойност 1408,20 лева.

Заключението не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно дадено.

     Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от:

- самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, които кореспондират със събраните на досъдебното производство доказателства приобщени чрез прочита им в хода на съкратеното съдебно следствие: Постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за образуване на досъдебно производство от 17.10.2018 г.; Заявление от Х.М.М. от 06.09.2018 г.; Сведение от Х.М.М. от 06.09.2018 г.; Фактура № **********/12.09.2017 г., ведно с фискален бон; Протокол за разпит на свидетел Х.М.М. от 16.11.2018 г.; Протокол за разпит на свидетел Й.С.С. от 19.02.2019 г.; Протокол за разпит на свидетел Асен А.С. от 19.02.2019 г.; Искане от Районна прокуратура – Стара Загора за достъп на данни от мобилни оператори от 07.01.2019 г.; Разпореждане № 76/08.01.2019 г. по чнд № 43/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; Разпечатка от „Теленор” ЕАД от 01.02.2019 г.; Писмо от „А1” ЕАД; Писмо от „БТК” ЕАД; Протокол за разпит на свидетел И.А.С. от 07.08.2019 г.; Протокол за разпит на свидетел Г.В.В. от 01.10.2019 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 01.11.2019 г.; Протокол за разпит на обвиняем В.Г.Р. от 01.11.2019 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 01.11.2019 г.; Справка за съдимост рег. № 4101/04.10.2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; Постановление за назначаване на съдебно-икономическа експертиза от 23.10.2019 г.; Заключение на съдебно-икономическа експертиза от 29.10.2019 г.;  - приетите в съдебно заседание като писмени доказателства справка за съдимост  рег. № 414/30.01.2020 г., ведно със 17 бюлетина към нея и Справка за съдимост, рег. № 2295/16.06.2020 г. – и двете по описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Справка от Затвора Стара Загора от 18.05.2020 г.

  С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.207 ал.1 от НК, тъй като на 06.09.2018 г. в град Стара Загора, намерел чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Aple Iphone 7 Plus ", с ИМЕЙ № 355 346 085 535 365, с черен калъф/протектор на гърба и стъклен протектор на дисплея, общо на стойност 1408,20 лева и в продължение на една седмица, не е съобщил за нея на собственика й - Х.М.М., на властта или на този който я е загубил- Х.М.М..

     Подсъдимият, на 06.09.2018 г. в град Стара Загора е намерил чужда движима вещ, като не само не е върнал вещта, не е съобщил на органите на властта, в продължение на една седмица, но и се е облагодетелствал неправомерно със сумата от около 250-300 лева от продажбата й.

     По гореописания начин е прекъснал владението на собственика М. върху движимата вещ и е установил  свое владение и фактическа власт върху нея, като впоследствие се е разпоредил с вещта за собствена облага.

   Отчитайки, че подсъдимият е намерил телефона и не го е предал на собственика, нито го е предал на властите, той действително е бездействал, като в продължение на една седмица и повече не е съобщил за намерената от нея вещ на собственика й, на властта или на този който я е загубил. С изтичането на този едноседмичен срок престъплението по  чл.207 ал.1 от НК е довършено и доколкото същото е формално, на просто извършване, то за довършването му не е нужно още настъпването и на определен престъпен резултат, т.е. настъпването на общественоопасни последици. В допълнение на това фактът на разпореждане с намерената вещ безусловно сочи за липса на намерение вещта да бъде върната на собственика, на този, който я е загубил или на властта.

   От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, тъй като е съзнавал, че вещта е чужда и не му принадлежи, че той я е намерил, като същевременно не е съобщил комуто трябва за нейното местонахождение.

От обективна страна, трябва да се отбележат няколко особености на разглежданото престъпление. Негов предмет са само движими вещи, защото само те могат да бъдат намерени. Легалната дефиниция на понятието "движима вещ" се съдържа в чл. 110 ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗС. Освен това се касае до вещ, намерена от дееца, което предполага преди това тя да е била загубена от някого - по някакъв начин е излязла от фактическата власт на нейния собственик или на лицето, което я е владеело, и то не знае къде се намира вещта му.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.207 ал.1 НК се осъществява чрез бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица на собственика, на този, който я е загубил, или на властта за това, че вещта е у него.

Присвояването на намерена вещ е формално двуактно престъпление, което се осъществява единствено чрез бездействието на субекта. То е довършено с изтичане на седемдневния срок от намирането на вещта.

От субективна страна, деянието било извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Умисълът е обективиран в поведението  на подсъдимия, който е съзнавал, че предметът на престъплението е чужда вещ и не му принадлежи и че след като го е намерил, не е съобщил за това на собственика, на властта или на този, който я е загубил.

Причините, способствали за извършването на инкриминираното деяние от подсъдимия се свеждат до ниско правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.

Съгласно първия принцип, в специалния текст на НК за това престъпление е предвидено наказание глоба от 100 до 300 лева.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Съдът отчете като:

- смекчаващи отговорността обстоятелства – изразено съжаление за деянието, направени пълни признания; сравнително младежка възраст; тежко имотно и материално положение;

- отегчаващо отговорността обстоятелство – обременено съдебно минало.

 Ето защо и на основание чл.207 ал.1 вр. чл.54 от НК съдът определи наказание глоба в размер на 120.00 лева, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Досежно размера на глобата съдът прецени и тежкото имотно и материално положение на дееца съобразно приложената на досъдебното производство декларация за имотно положение.

Съдът счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане на конституирания граждански ищец, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност - противоправно поведение, вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. 

По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени.

В случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени имуществени вреди.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че на ищеца са причинени от подсъдимия имуществени вреди, които следва да бъдат възмездени.

 

С оглед заключението на съдебно икономическата експертиза, съдът приема гражданския иск за основателен и доказан в предявения размер.

Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 от НПК, в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски. Подсъдимият следва да заплати:

- на гражданския ищец сума в размер на 300.00 лева, разноски за един повереник;

- на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора сумата от 56,33 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

- по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора сума в размер на 67,20 лева, представляваща разноски на досъдебното производство за изготвена експертиза.

     Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                      СЪДИЯ: