Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1253 13.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11932 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от В. М. С., ЕГН: **********- ****************и Д. Н. Н., ЕГН: **********- *************, чрез пълномощника си ******** С. Д., е предявила против Р.В.Т., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1334/ 2019 г. на ПРС, III бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1662/ 22.02.2019 г., суми, както следва: сумата от 180 лева- главница, дължима по договор за кредит овърдрафт от 22.07.2016 г., сключен с М. Н. Т., ЕГН: **********- **** на ответника, сумата от 41, 19 лева- неплатена редовна лихва за периода от 14.07.2018 г. до 23.01.2019 г., сумата от 5, 43 лева- наказателна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство.
При условията на евентуалност, исковете се
предявяват и като осъдителни за същите суми.
Ищецът твърди, че на 22.07.2016 г. банката
предоставила кредит
овърдрафт в размер на 180 лева на лицето М.
Н. Т., ЕГН: **********,
като сумата била преведена по разплащателна сметка на кредитополучателя. Срокът
на издължаване бил 12 месеца, като погашенията се правили съобразно погасителен
план, приложение към договора. Към договора имало и ОУ, приети от лицето. На
23.07.2017 г. кредитопоучателят починал и ответникът
се явявал единственият законен наследник. В производство по чл. 51 от ЗН по
частно гр. дело №
17179/ 2017
г. на ПРС, XIII гр. с-в, наследникът изрично
приел наследството, което обстоятелство било вписано в особената книга на съда.
Банката предприела действия по уведомяване на лицето за задълженията по
кредита, но нотариалната покана била връчена на адреса му по реда на чл. 47 от ГПК. Кредитът се считал за изискуем според ОУ поради настъпилата смърт на
лицето, липса на плащане на една лихва и изтичане на едногодишния срок за
автоматично подновяване. Предвид неплащане на задълженията по кредита, банката
предприела действия по принудително събиране. Издала се и заповед за изпълнение по частно гр.
дело № 1334/ 2019 г. на
ПРС, III бр. с-в, връчена по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК. В тази връзка се предявявал настоящият установителен
лист. Претендират се и разноски. При условията на евентуалност, искът се
предявява и като осъдителен. В съдебно заседание чрез пълномощника поддържа
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения
му в производството особен представител твърди, че договорът за кредит бил
недействителен, защото в него липсвала клауза, предвиждаща изпълнението при
смърт на длъжника. Това заблудило и измамило кредитополучателя, като по този
начин сега за дълга на наследодателя се ангажирала отговорността на ответника
като наследник. Прави се възражение за унищожаемост
на договора на основание чл. 29 от ЗЗД, като се твърди, че страната била
умишлено въведена в заблуждение да го сключи. Моли за отхвърляне на иска и
прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание
страната чрез представителя си поддържа отговора. Представя се и писмена
защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1662/ 22.02.2019 г., постановена по частно гр. дело № 1334/ 2019 г. на ПРС, III бр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 180 лева- главница, дължима по договор за кредит овърдрафт от 22.07.2016 г., сключен с М. Н. Т., ЕГН: **********- ***** на ответника, сумата от 41, 19 лева- неплатена редовна лихва за периода от 14.07.2018 г. до 23.01.2019 г., сумата от 5, 43 лева- наказателна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство, както и разноските по заповедното производство: 25 лева- държавна такса и 50 лева- ********ско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в тази връзка в законния едномесечен срок е предявен
и настоящият установителен лист.
С договор за кредит овърдрафт от
22.07.2016 г., сключен между банката и М. Н. Т., ЕГН: **********, на последната
е предоставен кредит в размер на 180 лева, със срок за издължаване от 12
месеца, при лихва от 15, 20 % и ГПР от 39, 88 %.
Към договора са представени
погасителен план, общи условия и Тарифата на банката за такси по кредити.
Приложено е и извлечение по
сметката на кредитополучателя за извършени плащания и погашения по кредита,
обезпечен с отделен договор за залог върху вземания.
Видно от удостоверение за
наследници, кредитополучателката е починала на *********
г. и за свой законен наследник е оставила ***** **- ответникът.
С решение № 1190/ 10.04.2018 г., постановено
по частно гр. дело №
17179/ 2017
г. на ПРС, XIII гр. с-в, е вписано приемането от
страна на ответника на наследството на починалия кредитополучател.
Банката е обявила по реда на чл. 47 от ГПК на
наследника предсрочната изискуемост на дълга по кредита.
По делото е прието заключение на
съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на
счетоводната документация на банката е установила, че кредитът овърдрафт е
напълно усвоен на 25.07.2016 г. при изтегляне на сумата от 190 лева от банкомат,
като са били извършени плащания само на лихви, без главница и размерът на
дължимите суми по кредита за главница и лихви съвпада изцяло с претенциите по
исковата молба.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че между
банката и наследодателя на ответника е възникнало правоотношение по сключен
между тях договор за кредит, отпуснат под формата на овърдрафт, по силата на
който ответникът е получил от банката съответна парична сума, която е следвало
да върне в определен срок, ведно с лихви и такси по кредита. Със сключването на
договора кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв
и така се явява обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и санкционните
последици от своето неизпълнение.
Основното задължение на
кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове по договора. В
случая срокът на договора е една година от сключването- или до 22.07.2017 г.
включително, като в тежест на длъжника е да докаже изпълнение на задълженията
си. От ангажираните от ищеца доказателства (приети ССчЕ
и извлечение по сметка на клиент), несъмнено се установява, че има минимално
частично погашение на суми за лихви по кредита. Няма спор, че цялата сума е
била усвоена посредством едно теглене, но плащания по погасителния план на
главници липсват. При това положение, с изтичането на срока на договора, настъпва
и изискуемостта на цялото задължение. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение- 24.01.2019 г. кредитът вече дори е бил
изискуем на краен падеж, а ответникът като наследник на починалия
кредитополучател е бил и писмено уведомен за това, че дългът е изискуем поради
неспазване на погасителния план и изтеклия срок.
Конкретният размер на исковете се установява от
заключението на вещото лице, прието без оспорването му от страните, което като
краен резултат установява дължимите от ответника суми в същите размери, в които
са претендирани с исковата молба и в които са били
търсени в заповедното производство. Експертът при проверката си в банката е
проследил движението по сметката по кредита и е установил дължимите суми.
Направена е разбивка на сумите за главница и лихви, които се явяват санкционна
последица от забавата при погасяване на месечните вноски.
По отношение на претенцията за
главница- както вече се посочи, претендират се вноски с настъпил падеж и
доколкото с договора за кредит на ответника е отпусната сумата от 180 лева,
която се установява от експертизата, че е изцяло изтеглена и усвоена, но е
останала незаплатена, тя се дължи в пълния размер на заетата сума.
Предвид забавата в плащанията, кредитополучателят
следва да дължи съответни обезщетения, като на него са били начислени договорна
лихва и такава за забава. От една страна, при всеки договор за банков кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява
цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е определена в чл. 3 от договора, кредитополучателят го е подписал,
запознат е с него, както и със задължението да заплати цената по кредита, като
няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните
вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото
представляват част от дълга, който е изначално определен. За търсения период от
време 01.09.2017 г.- 24.01.2019 г. тази редовна лихва според заключението на
вещото лице възлиза на претендираната с исковата
молба сума от 41, 19 лева, поради което това акцесорно
задължение е дължимо в пълния му предявен размер. По отношение на втората
лихва, посочена като наказателна, същата намира своето основание в чл. 86 от ЗЗД.
Тази лихва има санкционен (наказателен) характер, защото тя се начислява само в
случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане,
като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се
дължи лихва. С неизпълнението си длъжникът сам се е поставил в положение, в
което допълнително да търпи неблагоприятни последици за себе си, чрез
начисляването му на подобни наказателни добавки към принципно дължимата законна
лихва при забава, поради което в случая няма никаква нищожност на тази законово
регламентирана лихва и нейния нормативен размер. За процесния
период 24.07.2018 г.- 23.01.2019 г. вещото лице е изчислило същата в претендирания й от ищеца размер, поради което искът следва
да се уважи за размера на търсената сума от 5, 43 лева.
Така претенциите се явяват изцяло
доказани по основание и размер и доколкото сумите напълно съвпадат с търсените
по исковата молба, те следва да се присъдят изцяло, при положение, че до
момента тези суми не са погасени от ответника- наследник на дълга, а са били
дължими по силата на сключения договор за банков кредит.
Доколкото с исковата молба са предявени евентуални
осъдителни искове, за които обаче не се е сбъднало процесуалното условие да
бъдат разгледани, а именно- да се отхвърлят главните такива, то съдът не дължи
произнасяне по тях.
За пълнота на изложението, следва
да се разгледа и наведеното в отговора възражение за унищожаемост
на договора за кредит поради измама, изразяваща се в това, че
кредитополучателят бил въведен в заблуждение да сключи договора, без обаче в
същия (или в общите условия към него) да бъде предвидена клауза относно
отговорността на наследника при смърт на длъжника. По смисъла на чл. 29 от ЗЗД,
за да е налице хипотезата на сделка, сключена при условията на измама, е
необходимо да се установят следните три обстоятелства: формиране на
невярна представа за действителността у лицето, което е автор на опороченото
волеизявление, то да е умишлено да е въведено в заблуждение от автора на
измамата и сделката да е извършена именно в резултат на това умишлено въвеждане
в заблуждение. Първият елемент от фактическият състав на измамата изисква
внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката,
премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у
единия участник в сделката. Пренесено към настоящия случай, това означава, че
ответникът следва да установи, че неговият наследодател не е бил информиран от
банката, че в случай на смърт на кредитополучателя, за дълга ще следва да
отговарят наследниците на лицето. Действително подобна клауза липсва както в
договора, така и в ОУ към него, но същата не е и необходима, защото
наследяването е хипотеза, която не се урежда с договорни отношения между
страните по една сделка, а настъпва директно по силата на закона, като след
смъртта на едно физическо лице неговото наследство като съвкупност от права и
задължения преминава в наследниците му. Вече право на тези наследници е да
заявяват дали приемат или се отказват от наследството, като в случая изрично
ответникът в нарочно съдебно производство (частно гр. дело № 17179/ 2017 г. на ПРС, XIII гр. с-в) с нотариално заверена декларация е
посочил, че приема наследството на починалата си майка. С оглед на това си
изявление лицето, което е и единствен наследник по закон, получава цялото
наследство, ведно със задълженията му, сред които това по процесния
договор за кредит, за който следва да отговаря. При това положение е напълно
несъстоятелна тезата в отговора за въвеждане в заблуждение на
кредитополучателя, който независимо дали е бил писмено информиран или не за
последиците в хипотезата на смърт на страната по договора, не може да се позове
на унищожаемост на сделката на това основание,
доколкото юридическият факт на смъртта на едно лице е законово уреден и
последиците от това са отново законово регламентирани, без да са поставени в
зависимост от волята на някоя от страните по сделката.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които следва да се възложат в тежест на ответника. Такива надлежно се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 75 лева (лист 35 от делото), заплатените депозити за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева (л. 64) и за особен представител на ответника в размер на 300 лева (л. 50), както и ********ско възнаграждение на пълномощника на страната, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На назначения особен представител на ответника, независимо от изхода на делото, се дължи възнаграждение от внесения от ищеца депозит, за което вече му е бил издаден РКО, получен от адвоката.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1662/ 22.02.2019 г., издадена по частно гр. дело № 1334/ 2019 г. на ПРС, III бр. с-в, Р.В.Т., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от В. М. С., ЕГН: **********- ****************и Д. Н. Н., ЕГН: **********- *************, следните суми: сумата от 180 (сто и осемдесет) лева- главница, дължима по договор за кредит овърдрафт от 22.07.2016 г., сключен с М. Н. Т., ЕГН: **********- ****** на ответника, сумата от 41, 19 (четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки) лева- неплатена редовна лихва за периода от 14.07.2018 г. до 23.01.2019 г. и сумата от 5, 43 (пет лева и четиридесет и три стотинки) лева- наказателна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 24.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.В.Т., ЕГН: **********,***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска” № 19, представлявана от В. М. С., ЕГН: **********- ****************и Д. Н. Н., ЕГН: **********- *************, направените разноски по заповедното производство, както следва: 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и 50 (петдесет) лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: държавна такса в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, депозит за вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева, депозит за особен представител в размер на 300 (триста) и определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала!
КГ