№ 4706
гр. ......, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110167396 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявени от „...............“ ЕООД срещу „............“ ООД искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 327, aл.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 7620,25 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатено задължение за
доставени хранителни стоки-замразени храни, ведно със законната лихва от 26.11.2021г., до
окончателното плащане, както и сумата от 1189,37 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
по 4 броя фактури, както следва:
- по фактура № **********/30.06.2017 г. с остатък от главница от 1774,06 лв., лихва за
забава до 05.11.2021г. в размер на 342,24 лв.;
- по фактура № **********/15.07.2017 г. на стойност от 2273,50 лв., лихва за забава до
01.11.2021г. в размер на 339,13 лв.;
- по фактура № **********/31.07.2017 г. на стойност от 2521,13 лв., лихва за забава до
01.11.2021г. в размер на 364,87 лв.;
- по фактура № 29106/31.08.2017 г. на стойност от 1051,56 лв., лихва за забава до 01.11.2021г.
в размер на 143,13 лв.;
В исковата молба се твърди, че между ищеца като продавач и ответника като купувач са
изградени трайни търговски отношения, изразяващи се в доставка на замразени хранителни стоки
през летния сезон на 2017г. до обект хотелски комплекс „...........“, с. Радва. Поддържа, че са били
осъществявани от ищеца ежедневни доставки на стоки на база стокови разписки след направена
поръчка по телефона от страна на ответника, като на всеки 15 дни продавачът фактурирал
доставените стоки, описани в стоковите разписки. Твърди, че били издадени общо 8 бр. фактури,
като цялостно плащане имало по четири от тях, а по останалите или нямало плащане или то било
1
частично. Поддържа, че до ответното дружество била изпратена нотариална покана за заплащане
на горепосоченото задължение, получена на 12.08.2019г., но плащане не последвало. Моли съда да
уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Поддържа, че по делото не е приложен приемо-предавателен протокол,
с който да се докаже доставянето на стоките в обем и на цена, твърдени от ищеца, както и че
издаването на фактури не може да се докаже предаването им и същите не са основание за плащане.
Твърди, че не се установява качеството на лицето, което се е подписало като получател на
фактурите, респ. не се установява дали то има представителна власт, което прави сделката
недействителна. Липсва изрично съгласие и приемане на доставката на процесните стоки. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните, както и претенцията за мораторна
лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съдържанието на приетите като писмени доказателства по делото фактури е достатъчно да
бъдат определени всички съществени елементи на твърдените от ищеца облигационни
правоотношения по договор за продажба – страни, предмет и цена.
Сами по себе си цитираните фактури не доказват възникването на облигационни
правоотношения между страните, тъй като няма преки доказателства по делото, че лицето, което
ги е подписало от името на ответника, има представителна власт да приеме изпълнението по тези
правоотношения /в този смисъл е и възражението на ответника/.
От заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза по делото, което съда
възприема изцяло като компетентно изготвено обаче, се установява, че сумите по фактурите са
записани в счетоводството на ответника като задължения към ищеца, а самите фактури са отразени
в дневника за покупките на ответника и справките-декларации по ЗДДС. Отразяването на сумите
по фактурите като задължение в счетоводството на ответника означава, че след получаване на
фактурите той не се е противопоставил на сделките, за чиито изпълнение са издадени, което пък
предпоставя възникнало правоотношение между страните по договор за продажба по реда на чл.
301 от ТЗ, както и потвърждаване от ответника на действията по приемане на изпълнението на
задълженията на ищеца за доставяне на стоките и услугите, за които са издадени процесните
фактури.
Отразяването на фактурите в счетоводните книги на ответника представлява и
извънсъдебно признание на ответника за наличието на облигационни правоотношения между
страните по договор за продажба със съдържанието, обективирано в цитираните фактури,
включително цена на стоките и услугите и дата на доставянето им.
При горните съображения и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема за доказано, че общото задължение на ответника за продажна цена по
процесните фактури възлиза на сумата от 7620,25 лв., с вкл. ДДС.
На последно място не се установява от доказателствата по делото, а и не се твърди от
ответника да са извършени плащания в погашение на задълженията по фактурите, поради което и
при последици на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че такива плащания
2
не са извършени. Искът по чл. 327, ал. 1 от ТЗ е доказан по основание и размер и следва да се
уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.11.2021г. до
окончателното плащане.
Основателен се явява и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за периода 30.06.2017 г. -
05.11.2021г. по фактура № **********; 15.07.2017 г. -01.11.2021г. по фактура № **********;
31.07.2017 г. - 01.11.2021г. по фактура № ********** и 31.08.2017 г. - 01.11.2021г. по фактура №
29106 /не се установи съгласие на страните за определяне на срок за изпълнение на това
задължение, различен от предвидения в чл. 327, ал. 1 от ТЗ, а и не се твърди наличие на такава
договорка/. Искът следва да бъде уважен в установения от съда по реда на чл. 162 ГПК общ размер
от 1189,37 лв. /342,24лв.+339,13лв.+364,87лв.+143,13лв./
Относно разноските за производството:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК
на разноските, които е направил за производството. В представения списък по чл. 80 е посочена и
сума в размер на 200 лв. – заплатени транспортни разходи на адвоката на ищеца. Посочените
разноски действително са доказани по делото с писмени доказателства, но настоящият съдебен
състав намира, че те не са от кръга по чл. 78, ал. 1 ГПК и затова не се присъждат, поради следното:
Отговорността за разноски е акцесорна на изхода на делото. Тя има материалноправен
характер. Независимо дали ще бъде характеризирана като особена обективна отговорност или като
специална деликтна отговорност, размерът й е законово определен. Ищецът при неблагоприятен
изход на делото за него, както в случая, дължи да репарира не всички разноски на ответника, а
само разноските, посочени в нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Понятието „разноски по
производството“ обхваща само разноските, визирани в разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 ГПК - за
възнаграждение на свидетели, вещи лица, съдебни поръчки и пр., т.е. разноски, привременно
дължими по сметка на съда. Тук не се включват разноски, заплатени от ищеца на куриерски
фирми, пощенски разходи и транспортни разходи на ищеца и неговия процесуален представител,
дори и тези разходи несъмнено да са свързани с неоснователно предизвикания от ищеца правен
спор. Транспортните разходи, квартирни пари и пр. за ищеца и процесуалния представител се
дължат от ответника само в хипотезата на чл. 65, ал. 1 ГПК (отм.), която не е възпроизведена в
действащия и приложимия по делото ГПК, в сила от 01.03.2008 г. и е неотносима към спора.
Предвид изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски за производството в общ
размер от 1752,40 лв. /заплатени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждание/.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „............“ ООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр......., ул. „.........“
№ 20, ет. 6 да заплати на „...............“ ЕООД, ЕИК ......., със съдебен адрес гр. ........., ул. „..........” №
7, партер, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от
7620,25 лв., с вкл. ДДС, представляваща неизплатено задължение за доставени хранителни стоки-
замразени храни, ведно със законната лихва от 26.11.2021г., до окончателното плащане, както и
сумата от 1189,37 лв., представляваща мораторна лихва за забава, по 4 броя фактури, както следва:
по фактура № **********/30.06.2017 г. с остатък от главница от 1774,06 лв., лихва за забава до 05.11.2021г. в
3
размер на 342,24 лв.; по фактура № **********/15.07.2017 г. на стойност от 2273,50 лв., лихва за забава до
01.11.2021г. в размер на 339,13 лв.; по фактура № **********/31.07.2017 г. на стойност от 2521,13 лв., лихва за
забава до 01.11.2021г. в размер на 364,87 лв. и по фактура № 29106/31.08.2017 г. на стойност от 1051,56 лв.,
лихва за забава до 01.11.2021г. в размер на 143,13 лв., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1752,40 лв.
– разноски за съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищеца за разноски в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4