Решение по дело №5540/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1284
Дата: 29 януари 2018 г. (в сила от 23 март 2018 г.)
Съдия: Гергана Иванова Кратункова Димитрова
Дело: 20171720105540
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№33

гр.Перник, 29.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА

 

при секретаря Наталия Симеонова, разгледа гражданско дело № 5540 по описа за 2017г. и взе предвид следното:

                 Производството е образувано по предявен от Р. К.Н. срещу „СК-13 Пътстрой“ ЕООД, обективно съединени искове при правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца  следните  суми:

                -на основание чл.128,т.2 КТ сумата от 1476,81 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2016г.;

- на основание чл.162, ал.3 вр. чл.40,ал.5 КСО сумата от 110,64 лв. – незаплатено обезщетение за отпуск по болест дължим от работодателя за м. януари 2017г.

 - сумата 930,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен платен отпуск в размер на 15 дни за 2016 год., както  и за 2 дни за 2017г.;

както и законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от датата на депозиране на подаване на заявлението по чл.410 ГПК по повод на което е образувано ч.гр.д. 3900/2017г. на ПРС. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответникът „СК-13 Пътстрой“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който се оспорват ищцовите претенции.

                След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, а и видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност “машинист булдозер”, като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед №32/20.02.2017г.,  на Управителя на ответното дружество на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от  21.02.2017г..  

По делото е приет Болничен лист №Е20166037072 от 23.01.2017г. се  установява, че ищецът е бил в отпуск по болест за общо 35 дни.         

                           Установява се от приетата по делото съдено-икономическа експертиза, неоспорена от страните, че след направена справка в НАП е установено, че съгласно декларация обр. 1 на ищецът е начислено трудово възнаграждение за м. ноември 2016г. в размер на 475,94лв. и за м. декември 2016г. 1000,87лв.. или дължимото трудово възнаграждение  за двата посочени в исковата молба месеци възлиа  за 1476,81лв. Дължимото обезщетение за временна неработоспособност дължимо  от работодателя е 110,64лв., а стойността на претендираното оезщетение по чл.224 КТ е в размер на 930124лв. Вещото лице посочва, че не е извършвала проверка по ведомости за работна заплата за уточняване на размера на неизплатените на ищеца трудови възнаграждения от месец ноември 2016г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение -27.02.2017г., тъй като не му е бил осигурен достъп до счетоводството на ответното дружество.

                Видно от приложената по делото Заповед №32/20.02.2017г.,  на Управителя на ответното дружество в същата е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по реда на чл.224 ал.1 КТ за 15 работни дни за 2016 и 2 дни за 2017г. , които обстоятелство съдът приема за извънсъдебно признание относно основанието на дължимата се сума на ищеца. Налице е отрицателен факт/липса на плащане/, които не подлежи на доказване от ищеца, а на оборване от ответната страна с предвидените за това доказателствени средства, което не е сторено в настоящето производство. Предвид горното, така предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени до пълния предявен размер, доколкото установения от вещото лице размери на някой вземания надвишават исковите претенции.   

На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендиранитте суми, считано от датата на депозиране на заявление по чл.41 ГПК- 03.07.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

                По разноските за настоящето производство:

                Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
                 В полза на процесуалния представител на ищеца, следва да бъдат присъдени претендираните 450.00 лева адвокатско възнаграждение  в настоящето производство и 340.00 лева сторени разноски в заповедното производство по гр.дело № 4253/2017 по описа на ПРС.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Дължимата се от ответника държавна такса е в размер на 150.00лв. по трите обективно съдинени иска. Освен това ответникът следва да заплати по сметка на ПРС и сумата от 80.00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза. 

                С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на „СК-13 ПЪТСТРОЙ ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2307, ул. „Софийско шосе” №38, ет.5, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията под ЕИК *********, че дължи на  Р.К.Н., с ЕГН **********,*** на основание  чл.128,т.2 КТ сумата от 1476,81 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2016г.; на основание чл.162, ал.3 вр. чл.40,ал.5 КСО сумата от 110,64 лв. – незаплатено обезщетение за отпуск по болест дължим от работодателя за м. януари 2017г.; сумата 930,24 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен платен отпуск в размер на 15 дни за 2016 год., както  и за 2 дни за 2017г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 03.07.2017г. дата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ТПК до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  „СК-13 ПЪТСТРОЙ ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2307, ул. „Софийско шосе” №38, ет.5, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията под ЕИК *********, да заплати на  Р.К.Н., с ЕГН **********,***, заплатено адв.възнаграждение в размер на 340.00 лева за заповедното производство и сумата от 450лв. – за исковото производство.          

              ОСЪЖДА  „СК-13 ПЪТСТРОЙ ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2307, ул. „Софийско шосе” №38, ет.5, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията под ЕИК *********, да заплати  по сметка на Пернишки районен съд сумата от 150.00лв., представляваща дължимата се държавна такса и сумата от 80.00лв.,  представляваща направени по делото разноски за експертиза     
               
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

           След влизане на решението в сила, частно гражданско дело   № 4253/2017   по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                              

 

 

                                                                               

                                                                                               СЪДИЯ: