РЕШЕНИЕ
№ 4812 16.12.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд петнадесети граждански
състав
На шестнадесети декември
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 10112 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.222,
ал.3 от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът заявява, че работил по трудово правоотношение при
ответника от 2002 г. с източник трудов договор № ******** г., на длъжност „********“
като ******** във ********. През 2019 г., поради навършване на **************
като ********, на длъжност „********“, му били връчени Заповед № ******** г. и
Заповед № ******** г. на ******** на филиала, по силата на които било
прекратено трудовото правоотношение поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Общият стаж при този работодател е 16 години и 9
месеца.
Заявява, че работодателят не му изплатил обезщетение по
чл.222, ал.3 от КТ, като мотивът за отказа му бил факта, че ищецът получил
еднократно парично обезщетение по ЗОВСРБ при прекратяване на кадровата му
военна служба. Заявява, че служебното му правоотношение било прекратено на
основание чл.128б, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ – поради извършване на организационно –
щатни промени в ********. Счита, че обезщетение му се дължи. С оглед изложеното
моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 17057,82лв. – шесткратно
брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове. Признава факта, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор.
Заявява, че ищецът е започнал работа при ответника на ****** г., след като е
придобил и упражнил на ****** г. правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст като ******* ********. При
освобождаването му от ********* на основание чл.237, ал.1 и чл.238, ал.1 от
ЗОВСРБ/отм./ е получил обезщетение в размер на 20 брутни месечни заплати. Право
на пенсия може да се придобие само веднъж и това е станало през 2002 г. Ето
защо на ищеца не се дължи понастоящем търсеното обезщетение поради липса на
една от предпоставките, а именно придобиване на право на пенсия. Не признава
иска и по размер. БТВ на ищеца за пълен работен месец преди прекратяването е
2388,63лв. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Представя
доказателства.
Признават се обстоятелствата, че между страните е
съществувало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор,
прекратяването му на посоченото правно основание, както и че трудовият стаж на
ищеца бил над 10 години при този работодател, поради което тези факти не се
нуждаят от доказване.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените доводи, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените доказателства, се установява, че ищецът е
работил по трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор № *******г.,
считано от ******* г., като заемал длъжността „*******”. С допълнително споразумение от ***** г. бил преназначен на длъжността *******,
*****. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10
вр. с 326, ал.2 от Кодекса на труда – поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от ***** г., по силата на Заповед № *******г.
на ******** на *******.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, при прекратяване
на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при
същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
В настоящия казус между страните липсва спор относно обстоятелството, че
трудовото правоотношение е било прекратено след придобиване от ищеца на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В настоящия казус обаче трудовото
правоотношение между страните по делото е възникнало след придобиване и
упражняване на правото на пенсия от ищеца, т.е. договорът представлява такъв с
работещ *******. Макар при придобиване и упражняване на правото на пенсия да не
е съществувало трудово правоотношение, като не е изплатено обезщетение с такова
правно основание, то такова обезщетение от следващ работодател не се дължи.
Това обезщетение има гратификационен характер и се дължи от последния
работодател, при когото работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Макар то да се дължи еднократно, това не води
до извода, че при неизплащане от предходен работодател, то същото може да бъде
търсено от последващ такъв. Смисълът на това обезщетение е да възнагради
работника при пенсионирането му за положения труд при този работодател. При
възникване на трудовото правоотношение с работодател след придобиване и упражняване на правото на
пенсия от работника, то липсва една от предпоставките, предвидени в закона, за
изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а именно правото на пенсия да е
придобито по време на съществуване на трудовото правоотношение с този работодател.
Законодателят е уредил единствено изключение в насока, че ирелевантно се явява
основанието за прекратяване на правоотношението, което не изключва правилото,
че правото на пенсия следва да е възникнало именно при този работодател. В
случая ищецът е придобил и упражнил правото на пенсия в предхождащ възникване
на процесното трудово правоотношение момент. В тази насока се явява и
определение № 386/ 18.03.2015г. по гр.д. № 313/ 2015г. на ВКС, ІV гр.отд.
В Решение №
49 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2016 г., III г. о., ГК, ***** ******* е дадено тълкуване
във връзка с отговор на поставения въпрос: Дължи ли се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на лице,
което е постъпило на работа като ******* /след като е бил ******* ********/ и
към момента на пенсионирането си, от предходния работодател е получил
обезщетение по реда на чл. 237, ал. 1 ЗОВС (отм.), т. е. вече е упражнил и
реализирал правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди момента на
възникване на трудово правоотношение с настоящия работодател, по който е
констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС, отразена в
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 235 от 3.07.2014 г. по гр. д. №
969/2014 г. на IV г. о. и № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на
III гр. о. и № 15 от 2.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г. на III гр.о.
Съгласно чл.237, ал.1 от ЗОВС /отм./, ******* ******** при освобождаване от *******
получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. В решението
е посочено, че имайки предвид съдържанието и смисъла на така цитираната норма
на чл.222, ал.3 от КТ, по поставения въпрос, настоящият съдебен състав
възприема установената от ВКС практика, отразена в решения № 235 от 3.07.2014
г. по гр. д. № 969/2014 г. на IV г. о. и № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. №
1296/2013 г. на III гр. о. и № 15 от 2.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г. на
III г. о., съгласно която обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи
еднократно - само при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Когато работникът вече е придобил и упражнил това свое право и след
това сключи трудов договор с друг работодател, при прекратяване на това
последващо трудово правоотношение, той няма право на обезщетение по чл. 222,
ал. 3 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че по това принципно разрешение
спор в установената практика няма. Цитираното от ответника решение № 417 от
19.12.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на IV г. о. е постановено във връзка с
различна хипотеза - лицето е получило обезщетение при освобождаване от *******
по реда на чл. 237, ал. 1 ЗОВС (отм.), но не е упражнило правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и след това е продължило да работи при същия
работодател. Съгласно т. 2 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на
ОСГТК на ВКС - противоречиво разрешаване на въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК е
налице, когато в поне две решения по чл. 290 ГПК, един и същ материалноправен
или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. Формирането на
правни изводи по обуславящи изхода на делото въпроси, не съставляват основание
за иницииране на производство по чл. 292 ГПК. В случая не са налице различни
тълкувания на нормата на чл. 222, ал. 3 ГПК в решения № 235 от 3.07.2014 г. по
гр. д. № 969/2014 г. на IV г. о. и № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013
г. на III гр. о. и № 15 от 2.02.2016 г. по гр. д. № 2520/2015 г. на III г. о.
/от една страна/ и № 417 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на IV г. о./от
друга/, тъй като първата група разрешения касае хипотеза, при която лицето е
придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и към
момента, към който се е позовало на нормата на чл. 222, ал. 3 КТ за него не е
налице втората от гореизброените предпоставки /придобиване към този момент на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, за разлика от хипотезата,
разгледана в решение № 417 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на IV г. о.,
където лицето при освобождаване от *******, не е упражнило правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и реализира правото си към момента, когато е
направил искането по чл. 222, ал. 3 КТ.
Имайки предвид посоченото
тълкуване, настоящият съдебен състав намира, че в настоящия казус на ищеца не
се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Несъмнено, към датата на изплащане
на обезщетение по чл.237, ал.1 и чл.238, ал.1 от ЗОВС / отм./ - 26.03.2002 г.
/л.31 от делото/ при освобождаване от *******, ищецът не е упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Същият обаче е придобил това право,
тъй като считано от ***** г. на същия е отпусната такава пенсия / т.е. от деня,
следващ датата на прекратяване на служебното правоотношение/, видно от писмо до
работодателя, изходящо от ТП на НОИ - Пловдив, находящо се на л.32 от делото.
От същото писмо се налага изводът, че ищецът е упражнил правото си на пенсия в
законоустановения срок. Макар служебното правоотношение да е било прекратено не
поради пенсиониране, то на ищеца е изплатено полагащото се обезщетение в
максимален размер. При възникване на процесното трудово правоотношение с новия
работодателя – настоящ ответник, ищецът е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и договорът е сключен с *******.
Последователна е съдебната практика, както по ЗОВС/отм./, така и по Кодекса на
труда, че това гратификационно обезщетение се дължи еднократно. В настоящия
случай не сме изправени пред хипотезата, разгледана в решение № 417 от
19.12.2013 г. по гр. д. № 61/2013 г. на IV г. о., тъй като ищецът е прекратил
служебното си правоотношение, получил е обезщетение по чл.237, ал.1 от
ЗОВС/отм./, упражнил е правото си на пенсия и едва тогава е възникнало
процесното трудово правоотношение. Ето защо, работодателят не дължи обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като такова гратификационно обезщетение вече е било
изплатено на ищеца, дължимо при прекратяване на служебното му правоотношение. В
настоящия случай не е налице една от предпоставките за дължимост на соченото
обезщетение, а именно придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на служителя при този работодател. Ето защо главният иск следва да се
отхвърли, а предвид отхвърлянето му – като неоснователен следва да се отхвърли
и акцесорният такъв за заплащане на обезщетение за забава.
Ищецът претендира заплащане на разноски, но предвид
изхода на делото такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 1080лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1040лв. и 40лв. – разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Т.С., ЕГН **********,***, против “Технически университет” – София,
филиал Пловдив, БУЛСТАТ 8319178340285, с административен адрес **********, искове за
заплащане на сумата от 14 331,78лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, след
прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № ********
г. на ******** на филиала, на
основание чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда, поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за
заплащане на обезщетение за забава от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Т.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на “Технически университет” – София,
филиал Пловдив, БУЛСТАТ 8319178340285, с административен адрес ********, сумата от
1080лв./хиляда и осемдесет лева/ -
разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ