РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.С., 01.08.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на десети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 458 по описа за 2013 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът "Р.(Б.)"
ЕАД твърди, че в
законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1 от ГПК предявява установителни искове срещу солидарните длъжници В.Т.К. ООД и Ж.П.Г. относно
вземания в общ размер на 62004,00 евро - просрочена главница по договор за
банков кредит от 06.06.2005 г., ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от 12.04.2012г. до изплащане
на вземането; 6364,01 евро - просрочена редовна лихва, начислена за периода от
27.12.2010 г. до 25.03.2012 г. вкл.; 3215,09 евро - просрочена наказателна лихва, начислена
за периода от 27.12.2010 г.
до 11.04.2012 г. вкл.; 331.57 лева - задължение за вноска по застрахователна
премия.
Заявява становище, че са налице общите и специалните положителни предпоставки за допустимост на исковете, тъй като
след успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 18608/2012
г., СРС, ГО, 55 - ти състав срещу ответниците била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата
на които длъжниците В.Т.К. ООД и Ж.П.Г. са осъдени да заплатят солидарно на "Р.(Б.)" ЕАД, дължимите по Договора за кредит суми. В срока по
чл.414 ГПК били подадени възражения
от длъжниците, като били дадени указания на заявителя за предявяване на иск в срока по
чл.415 ГПК. Поддържа, че исковата молба е била подадена в
указания срок.
Обосновава претенциите си с излагане на следните
правни и фактически доводи:
На 06.06.2005 г. бил сключен между "Р.(Б.)"
ЕАД и „В.Т.К." ООД договор за револвиращ банков кредит, с който страните
уговорили банката да предостави на кредитополучателя кредит в размер до 100000
евро с краен срок за погасяване 24.05.2008 г. Условията за усвояване на кредита
били подробно регламентирани в чл.2 от договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят
усвоил пълния размер на предоставения кредит, като в периода от 07.06.2005 г.
до 04.02.2008 г. многократно са усвоявани и суми по кредита до размера на общия
кредитен лимит от 100 000 евро. Сумите били превеждани от банката по
разплащателната сметка на кредитополучателя с IBAN ***.
С чл.3.1 от договора било поето задължение от кредитополучателя
за ползвания кредит да заплаща на банката годишна лихва в размер на СБР за
евро, увеличена с 5 (пет) пункта надбавка. От своя страна, предвидили, че при
забава в плащането на дължими суми, кредитополучателят дължи на банката
неустойка - наказателна лихва за забава в размер на СБР за евро плюс 13 пункта
надбавка годишно върху цялата усвоена и непогасена главница по кредита за
времето на забавата до окончателното издължаване на забавените вноски /чл.3.6
от Договора/. В чл. 3.2 от договора предвидили, че лихвата и наказателната
лихва се изчисляват на база 360 дни годишно за реалния брой дни на използване
на всяка сума по кредита (включително първия и без последния ден от този
период), като плащанията по лихвата са с месечни падежи - на 25-то число от
всеки месец. В чл.4 от договора страните предвидили начин за погасяване на
кредита, който погасителен план впоследствие бил изменян и допълван
последователно в чл. 2 на Анекс №2, чл. 5. на Анекс №4, чл.5 на Анекс №5. С
Анексите №6 и Анекс №7 страните договорили отсрочването - съответно до
25.07.2010 г. и до 05.08.2010 г. на изискуемите към датата на сключването на
тези два анекса суми. С подписването на Анекс №7 (чл.1 от Анекс №7) ответникът Ж.П.Г.
встъпил в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит
и анексите към него и се задължил да отговаря солидарно с дружеството-
кредитополучател за изпълнение на задълженията му за плащане на всички суми,
произтичащи от същия договор.
Твърди, че след сключване на последния Анекс №7
от 26.07.2010 г. ответниците погасили, макар и със закъснение, задълженията си
за плащане на лихви по договора само за първите три месеца (август, септември и
октомври 2010 г.). На 25.11.2010 г., когато падежирало задължението за главница
в размер на 4428 евро /чл.5.1, буква "Б" от анекс №5/ ответниците
направили само частично плащане по главницата, т.е. налице било просрочие за
главница, а считано от 27.12.2010 г. ответниците са в постоянно просрочие за
дължими суми, по твърдение, както по лихвата, така и по главницата.
Последното плащане за обслужване на дълга по договора
за кредит било направено на 25.01.2011 г., когато със сума в общ размер на
1388.16 евро били погасени частично суми, изискуеми от и неплатени на
27.12.2010 г., а именно: остатък изискуема главница, дължима на 27.12.2010 - 813.60
евро, начислената върху нея лихва в размер на 12.39 евро и начислената лихва
върху редовната главница в размер на 562.17 евро.
Излага следните обстоятелства, които
по твърдение са довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита:
Поради липсата на каквито и да било плащания след
25.01.2011 г. преди подаване на заявление до съда по чл.417 ГПК – 12.04.2012 г.
банката подготвила писма до двамата солидарни длъжници, с които на основание
чл. 9.3. от договора за кредит, упражнила правото си да обяви всички усвоени и
непогасени суми по кредита за предсрочно изискуеми поради наличие на случай на
неизпълнение по чл.8.1, буква "а" от договора за кредит, а именно
неплащане на дължими суми на падеж.
В изпълнение, поддържа че до кредитополучателя и солидарния длъжник били изготвени и изпратени писма с изх.№ 140-135/01.03.2012 г.
изпратено на адреса на управление на дружеството ответник и получено срещу
подпис и с изх.№ 140-134/01.03.2012 г. изпратено на постоянния
адрес на физическото лице, получено лично срещу подпис.
Отправя искане за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
длъжниците съществуването на вземането на Банката по издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Претендира
разноски.
В срока за писмен отговор ответниците В.Т.К. ООД и Ж.П.Г. са изразили следното становище: Оспорват
исковете по основание и размер. Оспорват правото на банката да се снабди със
заповед за изпълнение за вземанията по реда на чл.417 ГПК, тъй като са налице
различия в анекс № 5 сключен към договора за кредит на 28.12.2009 г., който от
своя страна служи за основание за издаване на заповедта. Последното от своя
страна водело и до заплащане на суми, които ответниците оспорват да дължат по
договора. Оспорва като нищожен сключения договор за кредит с банката, поради
липса на валидно взето решение от ОС на търговското дружество за това. При
условията на евентуалност оспорва представителната власт на лицето, сключило
договора за кредит от името на банката. Излага правни доводи за нарушение
изискванията на чл.58 от ЗКИ към датата на сключване на договор за кредит, тъй
като банката не е представила на кредитополучателя всички условия по кредита
съобразно изискванията на цитираната норма. Заявява основания за нищожност на
договора поради противоречие със закона. Оспорва настъпване на предсрочна
изискуемост за непадежиралите вноски по кредита. Оспорва фактическите и правни
доводи на ищеца, че са в забава при изпълнение на задълженията си по договора.
Прави възражение, че клаузата на чл.3.1 от условията по договора е
неравноправна клауза, доколкото с нея е предвидено право на едностранно
изменение /повишение/ на определените такси, комисионни и лихвен процент без
възможност за кредитополучателя да се откаже от договора. Прави възражение, че
при сключване на договора не е имал възможност да договори поотделно условията
и клаузите в договора, доколкото последния е бил предложен от банката типизиран
без възможност за промяна. Прави възражение, че договора е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона.
След срока за писмен отговор с молба от 29.11.2013 г. ответникът Ж.П.Г. прави възражение за прихващане на вземанията
на банката по договора за кредит с вземанията, които ответникът твърди че
притежава, както следва: със сумата 13600 лв. преведена на банката на
09.04.2008 г. по друга банкова сметка: ***00 лв. преведана на банката на същата
дата /09.04.2008 г./ по друга банкова сметка ***. За обосноваване на
възражението сочи, че представляваните от него дружества В.Т.К. ООД и М. ООД са
продали на купувача Т.Ц.М.активи заложени в полза на банката, като сумата е
била заплатена от купувача М. по сметка посочена от банката без да бъде
отразено, че е погасено част от задължението на Г. по договора за кредит и без
надлежно осчетоводяване на получените средства. Последното, според ответника е
следвало да бъде извършено, доколкото посочената сделка била извършена със
знанието и одобрението на банката. Посочените суми, по твърдение на ответника
били преведени от Т.Ц.М.- купувач на активите по посочените банкови сметки. От
своя страна, ответникът Ж.П.Г. твърди, че е помолил банката, след като сумите
бъдат преведени да бъдат трансформирани като безкасово плащане в полза на В.Т.К.
ООД по сключения договор за револвиращ кредит от 06.06.2005 г.
При така установеното, съдът
приема следното от
фактическа и правна страна:
В производството не е спорно и се установява, че със заповед за незабавно
изпълнение по чл.417, т.2 ГПК от 13.06.2012 год., издадена по ч.гр.дело № 18608/2012
год. по описа на Софийски районен съд, 55 с-в, ответниците В.Т.К. ООД и Ж.П.Г. /длъжници в цитираното
производство/ са осъдени солидарно да заплатят на "Р.(Б.)" ЕАД следните суми:
62004,00 евро - просрочена главница по договор за банков кредит от 06.06.2005
г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 12.04.2012 г. до
изплащане на вземането; 6364,01 евро - просрочена редовна лихва, начислена за
периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012
г. вкл.; 3215,09 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от
27.12.2010 г. до 11.04.2012 г. вкл.
и 331.57 лева - задължение за вноска по застрахователна премия.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжниците са подали
възражение срещу заповедта за изпълнение на 26.10.2012 г. /поканите за
доброволно изпълнение са били връчени на 23.10.2012 г. видно от направеното
отбелязване в издаденото удостоверение от ЧСИ С.Я.с рег.№ 844 на КЧСИ /л.-76 от
заповедното производство/.
В представеното в проведеното заповедно производство извлечение от
счетоводните книги на банката към 11.04.2012 г. по договор за револвиращ банков
кредит от 06.06.2005 г., изменен с Анекс № 1 от 28.08.2006 г., Анекс № 2 от
23.02.2007 г., Анекс № 3 от 27.03.2008 г., Анекс № 4 от 25.08.2008 г., Анекс №
5 от 28.1 2.2009 г., Анекс № 6 от 30.06.2010 г. и Анекс № 7 от 26.07.2010 г. е посочено, че датата на настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията, посочени по-горе, предмет на издадената заповед по чл.417 ГПК е 27.03.2012
г. с 456 дни в просрочие с последно плащане извършено на 25.11.2010 г. Като
незаплатени са посочени вноските за главница, лихва и застрахователни вноски с
падеж от 27.12.2010 г. до 05.01.2012 г.
В подаденото на 12.04.2012 г. заявление по чл.417 ГПК заявителят е посочил,
че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем с
лично получаване на писма за предсрочна изискуемост.
По делото не се спори, а и видно от представения договор, че на 06.06.2005 г.
в гр. С. между „Р.(Б.)" ЕАД и В.Т.К.
ООД (кредитополучател) е бил сключен договор за револвиращ банков
кредит, по силата на който ищецът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер
на 100000.00 евро с краен срок на погасяване на
кредита- 25.06.2008 г., съгласно т. 2.1. от договора. Страните
предвидили, че кредитополучателят може да усвоява многократно суми по кредита
до максималния размер в срок до 24 май 2008 г. при изпълнение на посочените в
т.2.2 условия.
Съгласно т. 1.2. от договора, кредитът бил отпуснат за
следното: за оборотни средства – за
заплащане на всички видове разходи свързани с основната дейност на
кредитополучателя, с изключение на разходите за заплати, осигуровки, митнически
и данъчни задължения.
Не е спорно и се установява, че с т. 3.1 от договора
страните са договорили възнаградителна договорна (редовна) лихва като
възнаграждение за ползването на предоставения кредит, в размер на СБР /стойност
на банковия ресурс/ за евро, увеличен с 5 пункта надбавка годишно. Предвидили,
че същата /лихвата/ се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на
база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита.
В т. 3.6. от договора била уговорена неустойка-
наказателна надбавка върху лихвата в размер на 13 пункта годишно върху усвоената
и непогасена главница за времето на забавата до окончателно погасяване на
забавените вноски. В т. 3.4. от договора предвидили комисионна за управление в
размер на 0,5% от разрешения за ползване размер на кредита.
Страните не спорят, че за обезпечаване на всички
вземания на банката по договора за кредит, кредитополучателят учредил договорна
ипотека в полза на кредитора върху свой недвижим имот.
Според предвиденото в т. 4.3. от договора, в случаите,
в които банката не е прекратила предсрочно едностранно договорът /т.4.1.2 и
т.4.4.2/ при преразглеждане на финансовото и икономическото състояние на
кредитополучателя, кредитът следвало да бъде погасен по следния начин: на
25.05.2008 г. – всички усвоени суми над 50000 евро и на 25.06.2008 г.- всички
дължими по кредита суми /вкл. главница, лихва, комисионни, разноски в т.ч. и
наказателна лихва/. С т.4.4 кредитополучателят дал своето безусловни и
незаменимо съгласие банката да събере служебно своите вземания произтичащи от
този договор от всички негови сметки в банката и/или да прихване вземанията си
срещу всякакви авоари на кредитополучателя при нея.
Не е спорно и се установява от приложените по делото
анекси към договора за револвиращ банков кредит, че начина за погасяване на
кредита договорен в т.4 /погасителен план/ бил изменян и допълван
последователно в т. 2 на Анекс №2, т. 5. на Анекс №4, т.5 на Анекс №5. Така със
сключените анекси №6 и №7 страните договорили отсрочване на задълженията на
кредитополучателя - съответно до 25.07.2010 г. и до 05.08.2010 г. на изискуемите към датата на
сключването на тези два анекса суми по договора.
Възражението на ответника, че по делото са представени
различаващи се по съдържание преписи на анекс № 5, съдът намира за недоказано и
съответно – неоснователно. В производството е извършена констатация по реда на
чл.183 ГПК в с.з. на 26.04.2014 г., чрез представените оригинали на документи и
съответно е представен официално заверен препис от документа /л. 307/, чрез
които се установява съдържанието на документа, по което страните не спорят в
производството.
В производството се установява, че с подписването на
Анекс №7 (т.1 от Анекс №7) ответникът Ж.П.Г. е встъпил в задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от договора за кредит и анексите към него и се е задължил да отговаря
солидарно с дружеството- кредитополучател за изпълнение на задълженията му за
плащане на всички фуми, произтичащи от същия договор.
Установява се, чрез представените към молба на ищеца
от 19.12.2013 г. документи, че банката е
сключила и договори за кредит, както следва: с „В.Т.К.” ООД договор за банков
кредит от 14.04.2006 г. за сумата 90000 евро и договор за банков кредит от
16.04.2003 г. за сумата 300000 евро; с М. ООД договор за револвиращ банков
кредит от 28.04.2005 г. за сумата 70000 евро и с Фунги ООД, Ж.Г. и З.Б.договор
за овърдрафт от 23.06.2010 г. за сумата 100000 евро.
Чрез приетата в производството ССчЕ от 22.10.2013 г.
/л.149/ се установява, че „В.Т.К.” ООД, като кредитополучател по договора за револвиращ
банков кредит от 06.06.2005 г. е усвоявало
многократно суми по договора и анексите към него от „Р.(Б.)” ЕАД в рамките на
одобрения по договора лимит от 100000 евро към всяка една от посочените в ССчЕ
дати на усвояване, като общата сума на усвоените средства е 363 000 евро. Към 12.04.2012 година (датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен
лист и заповед за незабавно изпълнение), общият размер на усвоената и
непогасена главница, според ССчЕ, възлиза на 62004 евро. Към 01.03.2012 г., (датата на изготвяне на писмата за
предсрочна изискуемост), общият размер на просрочените вноски по главница,
възлиза на 22140.00 евро за 15 месеца: от месец 12.2010 г. до месец 02.2012 г.
включително. Според експерта, общият размер на усвоената и непогасена главница
към 01.03.2012 год., възлиза на 62 004
евро.
Към 12.04.2012 г. (датата на подаване на заявлението
за изпълнителен лист и заповед за изпълнение), размерът на изискуемият дълг по
договора за кредит възлиза на 71 583,10 евро и 4 991,29 лева, в т.ч.:
-
просрочена главница - 62004,00 евро;
-
просрочена редовна лихва, начислена върху редовна главница за период от
27.12.2010 год. до 25.03.2012 год. - 6 364,01 евро ;
-
просрочена наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от
27.12.2010 год. до 11.04.2012 год. включително- 3
215,09 евро;
- вноски
по застрахователни премии, дължими и неплатени
на 05.01.2012 год.- 331,57 лева;
-
разноски - 4 659,72 лева.
Според констатациите на ССчЕ, последното плащане за
обслужване задълженията по договора за кредит, кредитополучателят е извършил на
25.01.2011 г. в размер на 1388,16 евро, от които: главница-813,60 евро; лихва
върху просрочена главница - 12,39 евро, които суми са били недостатъчни за
непогасените задължения за заплащане на дължими вноски по кредита.
В допълнителна ССчЕ от 17.03.2014 г. /л.251/ вещо лице
Г. е посочила, че на 09.04.2008 год. са постъпили суми по сметка IBAN *** „Р.(Б.)”
ЕАД в размер на 66400 лева и по сметка IBAN *** „Р.Л.Б.” ООД - 13600 лева
с вносител Т.Ц.М.. Според експерта, от получените 66400 лева „Р.(Б.)”
ЕАД е усвоила по договора за револвиращ банков кредит от 06.06.2005 год. общо 1
676,95 евро. ССчЕ е потвърдила констатацията си по основната ССчЕ, че към
12.04.2012 година (датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист и
заповед за изпълнение), общият размер на усвоената и непогасена главница
възлиза на 62 004 евро. Общият
размер на усвоената и непогасена главница към 01.03.2012 год., възлиза на 62
004 евро.
В допълнителна ССчЕ от 15.09.2014 г. /л.323/ вещо лице
Г. е посочила, че на 09.04.2008 г. след превод на «Х.»ЕООД по следните банкови
сметки в банката са постъпили сумите: 13600
лв. преведена от «Х.»ЕООД по
друга банкова сметка: ***. по друга банкова сметка ***.
В подаденото становище от банката на 19.12.2013
г. /л.193/ получаване на така описаните суми 13600 лв. и 66400 лв. по
цитираните банкови сметки не се оспорва и се признава от ищеца.
В допълнителна ССчЕ от 15.09.2014 г. /л.323/ е
отразено, че на 18.09.2008 г. „В.Т.К.” ООД е извършила превод на сумата 27640.86
лв. по следната сметка в банката - BG**********с посочено основание „плащане по договор за кредит.
В допълнителна ССчЕ от 14.04.2015 г. /л.399/ експертът
е посочил, че с постъпилата сума 27640.86 лв. превалутирана в 14124.10 евро са
били погасени задължения на „В.Т.К.” ООД по сключените с банката договор за
банков кредит от 16.04.2003 г., договор за револвиращ банков кредит от
06.06.2005 г. и договор за банков кредит от 14.04.2006 г., както е посочено в
изготвените констатации.
Чрез приета на 10.05.2017 г. ССчЕ от 27.04.2017 г. на
вещо лице Б. се установява, че съгласно
счетоводните записи на „Р." на 10.08.2010 г. след постъпване на сумата
62496 евро по разплащателната сметка на „В.Т.К.” ООД в банката BG******** е била
погасена главница по договора за кредит от 06.06.2005 г. в размер на 8 856.00
евро и лихви общо в размер на 2 758.55 евро (= 18.92 евро + 1 986.13 евро +
65.24 евро + 583.49 евро + /Анекс № 7/ + 104,79 евро). Според експерта, след
отразяване на погасителните операции от 10.08.2010 г., към тази дата няма
непогасени падежирали задължения. Неизплатената редовна главница по договора за
кредит от 06.06.2005 г. е в размер на 66 432.00 евро.
Според експерта, последната дата, на която кредитът е
бил редовно обслужен е задължението с падеж 25.10.2010 г., когато е заплатена
на падежа дължимата се лихва, и е бил "редовен" до настъпване на
падежа на следващата вноска - 25.11.2010 г. Последното плащане по кредита е било
извършено на 25.01.2011 г., с което са били погасени задължения по процесния
договор с падеж 25.11.2010 г. Трайно просрочени били вноските, започващи с падеж
от 25.12.2010 г. (27.12.2010 г. - първия работен ден след падежа). Според експерта, последната
дата, на която кредитът е бил редовно обслужен било задължението с падеж
25.10.2010 г., когато била заплатена на падежа дължимата се лихва, и кредита е
бил "редовен" до настъпване на падежа на следващата вноска -
25.11.2010 г. Последното плащане по кредита е извършено на 25.01.2011 г., с
което са погасена задължения по процесния договор с падеж 25.11.2010 г. Трайно
просрочени са вноските, започващи с падеж от 25.12.2010 г. (27.12.201С г. -
първия работен ден след падежа)
В ССчЕ на вещо лице Б. са отразени осчетоводяванията,
които е извършил търговеца – кредитополучател „В.Т.К.” ООД във връзка със
задълженията към банката. Посочено е, че осчетоводяването по банкова сметка ***.08.2010
г. от "В.Т.К." ООД е посочено подробно в констативната част на ССчЕ.
От постъпилата сума по получен превод в размер на 62 496,00 евро ответникът е
погасил лихви по кредити в размер на 13 453,90 евро (в това число по процесния
кредит - 2 868,86 евро, а с остатъка от получената сума в размер на 39 181,48
евро (след извършване на други операции) е отнесена като погашение на главница
по кредит по договор от 06.06.2005 г. като е дебитирана сметка
151-02-"Предоставени заеми във валута - по договор от 06.06.2005 г. и е
кредитирана сметка 504-1 - "Разплащателна сметка във валута".
Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните
искания и възражения, настоящият състав намира следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
ищецът следваше да докаже при пълно и главно доказване, че вземанията
съществуват и че същите са изискуеми към момента на подаване на заявлението,
както и юридическият факт, от който произтича вземането и неговия размер – в
случая наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за револвиращ
банков кредит, по което ответникът е усвоил посочената сума, както и че дължи
цената по договора за кредит в размер на исковата сума. Поради установяване на
сочените факти, съдът намира, че следва да уважи исковете. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.430,
ал.1 ТЗ, с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Цитираната разпоредба очертава рамката на сключения от банката, като
кредитор и солидарните длъжници „В.Т.К." ООД, като
кредитополучател и Ж.П.Г., като
съдлъжник договор за револвиращ банков кредит от 06.06.2005 г.,
като банков, доколкото кредитор по него е банка, но не предвижда различие с
договора за заем /чл.240 ЗЗД/, който е реален договор и се сключва с предаване
на паричната сума. Срещу задължението на заемодателя да предаде в собственост
на заемателя пари, последният се задължава да върне заетата сума, като
заемателят дължи лихва, ако това е уговорено писмено /чл.430, ал.2 ТЗ/. При
уговорен срок за връщане на заетата сума и при уговорена лихва, на падежа на
задължението заемателят следва да върне на заемодателя заетата сума и
възнаградителната лихва. Последната се установи, че е била договорена като СБР
за евро с надбавка 5 пункта годишно /т.3.1 от договора/.
Възраженията на ответниците, че
сключения договор за револвиращ банков кредит е нищожен поради противоречието
му със закона и добрите нрави /чл.26, ал.1, пр. първо и пр. трето ЗЗД/, съдът
намира за недоказани и съответно – неоснователни с оглед правилата за доказване
указани в чл.154, ал.1 ГПК. Доводите на ответниците за приложение на чл.58 ЗКрИ,
съдът намира за неоснователни, доколкото ЗКрИ /обн. ДВ, бр. ДВ. бр.59 от 21 Юли
2006г./ не е действал към момента на сключване на договора за револвиращ банков
кредит - 06.06.2005 г.
Възражението на ответниците, че
сключения договор за револвиращ банков кредит е нищожен поради това клаузите в
т.ч. и на т.3.1, с която е договорена дължимата възнаградителна лихва по
кредита са неравноправни на основание чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, съдът намира за неоснователни.
Съображения:
Според §13
т.1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки и
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Кредитополучателят
„В.Т.К." ООД е търговец и няма качеството потребител по смисъла на
§13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което посочените правила не са приложими за него.
От своя
страна, съдът намира че физическото лице - съдлъжник Ж.П.Г. няма качеството потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП
доколкото при встъпването в дълга по договора за кредит по реда на чл.101 ЗЗД е
действало за цели с оглед тесните му професионални връзки с дружеството-кредитополучател.
Поради това, не може да се приеме, че задължаването му като физическото лице е
извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия.
В този смисъл е и изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 84/20.07.2017 г. по т.д. № 1934 по описа за 2015 г. на ВКС, което съдът
изцяло възприема. За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че ответникът Ж.П.Г. е управител на дружеството –
кредитополучател, което от своя страна е получило отпуснатият заем именно във
връзка с упражняваната търговска дейност – за оборотни средства – заплащане на
всички видове разходи свързани с основната дейност на кредитополучателя с
изключение на посочените в т.1.2 от договора. Поради това, съдът съобрази и формирана практика на Съда на
Европейския съюз / СЕС/ във връзка с преюдициални запитвания по приложението
чл.2, б."б" от Директива 93/13, в която е възприето, че „потребител"
е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет
на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност.
С оглед така
формираните изводи, съдът намира че се установи по безспорен начин от събраните в
производството писмени доказателства, обсъдени по-горе, че страните са
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за банков
кредит от 06.06.2005 г. с краен срок -24.05.2008 г. /крайна дата на падеж на
задълженията/, по което банката е изпълнила задължението си да предостави в
заем договорената сума 100000 евро на кредитополучателя-ответник, за чието
задължение е встъпил в дълг и съдлъжника – втори ответник по реда на чл.101 ЗЗД.
Установи се, чрез констатациите
на ССчЕ, че усвоените от ответниците суми по договора за кредит възлизат на
сумата 363000 евро, както и че чрез сключените анекси страните са
договорили отсрочване на задълженията на кредитополучателя – съответно до
25.07.2010 г. и до 05.08.2010 г.
В случая, чрез събраните в производството писмени доказателства и
констатациите на ССчЕ се установи, че в периода 07.06.2005 г.-04.02.2008 г. от
страна на кредитополучателя са били усвоявани многократно суми по кредита до
размера на общия кредитен лимит 100000 евро, като сумите са били превеждани по
посочената разплащателна банкова сметка - ***.
В производството се установи, че при изпълнение на своите задължения да
върнат заетата сума в уговорените срокове по одобрения между страните
погасителен план /изменен с анекси № 2, № 4, № 5, № 6 и № 7/ ответниците
/солидарно задължени/ са изпаднали в забава. Както бе посочено, чрез приетата в
производството ССчЕ се установи в производството, че към момента на подаване на
заявлението – 12.04.2012 г. е налице забава в плащанията съобразно одобрения
погасителен план, считано от 25.11.2010 год. а задълженията по договора за
кредит на кредитополучателя – ответник и солидарния съдлъжник възлизат на
сумите: 62004,00 евро - просрочена главница по договор за банков кредит от
06.06.2005 г.; - 6364,01 евро -
просрочена редовна лихва, начислена за периода от 27.12.2010 г. до 25.03.2012
г. вкл.; 3 215,09 евро - просрочена наказателна лихва, начислена за периода от
27.12.2010 г. до 11.04.2012 г. вкл. и 331.57 лева - задължение за вноска по застрахователна
премия дължима по чл.10.4 от анекс № 6 към договора.
Посочената констатация не е опровергана от ответниците и релевираните в
обратен смисъл възражения, съдът намира за неоснователни. Съобразно правилата
на чл.154, ал.1 ГПК от страна на ответниците не бяха ангажирани доказателства
за погасяване на сочените задължения по кредита, чрез някой от предвидените
способи – чл.63 и сл. ЗЗД.
Възможността на ответника Ж.Г. да релевира правопогасяващо възражение за
прихващане с неликвидни вземания срещу вземанията на ищеца, съдът намира че е
преклудирана с изтичане на срока за писмен отговор по чл.131 ГПК - 04.03.2013
г. /съобщение на л.67/, поради което релевираното с молба от 29.11.2013 г.
/л.135/ съдът намира че не следва да обсъжда при разрешаване на спора по същество.
Според установената задължителна практика на ВКС и дадените разяснения с ТР №
1/2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК, когато насрещното вземане, с което се
прихваща, е спорно /неликвидно/, т. е. негов предмет е едно спорно право, за
което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при
което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение, на общо основание /чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК/ същото може да
бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му
по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.
И при различен формиран извод обаче, съдът намира че в производството се
установи, че релевираното възражение за прихващане е неоснователно с оглед
констатациите на приетите в производството ССчЕ – основна и допълнителни. Чрез
дадените от последните констатации се установи съществуване на вземанията на
банката към кредитополучателя и съдлъжника по издадената заповед за изпълнение
на основание сключения договор за револвиращ банков кредит от 06.06.2005 г. За
формиране на тези изводи експертите са съобразили извършените от солидарните
длъжници погашения, както на задълженията по сключения договор на 06.06.2005
г., така и по другите сключени договори от страна на длъжниците „В.Т.К."
ООД и Ж.П.Г..
Твърдението на банката, че непогасеният остатък от сумите по договора за банков
кредит е станал предсрочно изискуем на основание чл.432, ал.1 ТЗ вр. чл.9.3 от
договора се установи в производството. Чрез изразената от ищеца воля в изпратените
до ответниците писма /получени на 05.03.2012 г./ се установява, че банката е
упражнила правото си едностранно да предизвести кредитополучателя и съдлъжника,
че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжниците предсрочната му изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 12.04.2012 г. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от
получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков
кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В конкретната хипотеза се
установи, че с връчване на изпратените от банката писма на ответниците, кредиторът е уведомил длъжника по
договора за кредит, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Както се установи, чрез констатациите на ССчЕ, към момента на подаване на заявлението
- 12.04.2012 г. е налице забава в плащанията съобразно одобрения погасителен
план, считано от 25.11.2010 год., а задълженията по договора за кредит на
кредитополучателя – ответник и солидарния съдлъжник възлизат на сумите, които
се претендират от банката. Установи се от приетата ССчЕ, че на 27.03.2012 г. е
била осчетоводена от банката предсрочна изискуемост на всички вземания по
договора за револвиращ банков кредит поради просрочие при заплащане на вноските за главница и лихва за времето от 27.12.2010 г. до 27.03.2012 г. и
за застрахователна полица с падеж 05.01.2012 г., което просрочие към момента на
изготвяне на извлечението – 11.04.2012 г. е с 456 дни. Незаплатените
вноски с настъпил падеж са посочени в издаденото от банката /л.6 от заповедното
производство/ на 11.04.2012 г. извлечение от банковата сметка.
Ищецът се позовава на клаузата на „случай на неизпълнение“
задълженията по договора от страна на кредитополучателя, предвиден в чл.8.1,
б“а“ от договора, в който случай на неизпълнение на основание чл.9.3 от
договора за кредит, страните са договорили, че при неплащане от страна на
кредитополучателя на което и да е парично задължение на падежа, вземанията,
ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна надбавка стават
автоматично и незабавно предсрочно изискуеми.
В чл.10.1 от договора страните са предвидили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до адресите
на страните посочени в цитирания текст.
Установи се, че с чл.3.6 от договора за банков кредит, страните са предвидили
при просрочие на плащанията на която и да е вноска или част от вноска, върху
цялата непогасена главница, банката да начислява неустойка - наказателна надбавка
в посочения размер.
В случая се установи забава в плащанията на задълженията по договора от
страна на ответниците – солидарни длъжници, които са допуснали забава в
плащанията на 25.11.2010 г.
По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за уговорен в полза на
длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството
задължението, като при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати
преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока - чл.70, ал. 3 ЗЗД. Липсата на изрична уговорка между страните за това в чия полза е уговорен
срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно погасяване на
задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на приложение на
общото правило на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен срок в полза на заемателя.
Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска
изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока, според
общата разпоредбата на чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението
и право на кредитора да предприеме действия по изпълнение. С уговорката за
предсрочна изискуемост длъжникът изгубва преимуществото на срока, като
последиците са аналогични на изгубването на това преимущество по силата на
настъпване на законовите предпоставки по чл.71 ЗЗД. Изискуемостта на задължението
в резултат на изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на
кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би
имало, ако срокът бе изтекъл. Предсрочната изискуемост е санкция за
неизправността на длъжника, поради което последиците следва да включат пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото то съществува и се дължи и при
настъпване на срока. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 99 от 01.02.2013 г. по Т. Д. № 610/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в
което е прието, че „при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително
в частта им за възнаградителни лихви и такси“.
С оглед изложеното, тъй като писмата, с които ищецът обявява предсрочната
изискуемост по договора за кредит са били получени от ответниците, то, съдът
намира, че същите са достигнали до адресатите. Следователно ответниците са били
уведомени, че процесният договор е обявен от ищеца за предсрочно изискуем, тъй
като това действие се смята за извършено
от момента, в който съобщението е достигнало до адресата според дадените
разяснения с цитираното тълкувателно решение.
В този смисъл и оглед разясненията на ОСГТК в горепосоченото ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. т.18, задължителни за съдилищата,
съдът приема, че вземането на „Р./Б./“ ЕАД по договора за револвиращ банков
кредит, за което е издадена заповед за изпълнение по цитираното производство е
било изискуемо в заявения размер и е възникнало на предявеното основание.
Исковете с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 430, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК по предявените искове по реда на чл.422 ГПК в полза
на ищеца се следват разноски в размер на 4661.72 лв. съобразно представения на
10.05.2017 г. списък по чл.80 ГПК.
Съобразно разясненията, дадени в
т.12 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В този смисъл, съдът намира, че
сторените по ч.гр.д.№ 18608/2012 г. по описа на СРС, 55 с-в разноски от
заявителя "Р.(Б.)" ЕАД съобразно изхода на спора по настоящето производство
в размер на 4659.72 лв. следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете на "Р.(Б.)" ЕАД, ЕИК ******** с адрес гр.С.,
ул.********, против „В.Т.К." ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** и съдлъжника Ж.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** ********,
действащи чрез адв. С.Т. с адрес ***, с
правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.422 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1,
предл. първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.60, ал.2 ЗКрИ- съществуването на
парично вземане за солидарно заплащане от „В.Т.К." ООД /кредитополучател/ и
съдлъжника Ж.П.Г. /съдлъжник/ на следните суми: 62 004,00 евро - просрочена
главница по договор за револвиращ банков кредит от 06.06.2005 г., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от 12.04.2012г. до изплащане на
вземането; 6 364,01 евро - просрочена редовна лихва, начислена за периода от 27.12.2010
г. до 25.03.2012 г. вкл.; 3 215,09 евро - просрочена наказателна лихва,
начислена за периода от 27.12.2010 г. до 11.04.2012 г. вкл. и 331.57 лева - задължение за вноска по застрахователна
премия по т.10.4 от анекс № 6 към договора за кредит, за които суми е издадена
на 13.06.2012 г. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.г.д. № 18608/2012 г. по описа на СРС, 55 с-в.
ОСЪЖДА „В.Т.К."
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и Ж.П.Г., ЕГН **********
с адрес *** ********, действащи чрез адв. С.Т. с адрес ***, да заплатят на "Р.(Б.)"
ЕАД, ЕИК ******** с адрес гр.С., ул.********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4661.72 лв.-
разноски по делото за тази инстанция.
ОСЪЖДА „В.Т.К."
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и Ж.П.Г., ЕГН **********
с адрес *** ********, действащи чрез адв. С.Т. с адрес ***, да заплатят на "Р.(Б.)"
ЕАД, ЕИК ******** с адрес гр.С., ул.********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4659.72 лв.-
разноски по ч.гр.д.№ 18608/2012 г. по описа на СРС, 55 с-в /проведено заповедно
производство/.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: