№ 226
гр. гр. Добрич, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500360 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Л. СТ. А.. от гр.В. срещу решение №260092/23.09.2020 г.
по гр.д.№4110/2015 г. на Добричкия районен съд в неговата цялост,както и
насрещна въззивна жалба от Е.. СТ. М. и Д. М. М.,двамата от гр.Д.,срещу
цитираното решение на ДРС в частта на произнасянето по иска по чл.30 ал.1
от ЗН и в частта на определените квоти на съделителите в допуснатите до
делба апартамент и гараж в гр.Д..
Според въззивницата Л.А. първоинстанционното решение е недопустимо
и следва да се обезсили,респ. върне на районния съд за ново произнасяне,тъй
като делбата на недвижим имот-лозе в гр.Д.,местността „Г.Б.“ била допусната
при неучастието на съсобственик,който не бил конституиран като съделител
от първоинстанционния съд.По правило иск за делба на идеална част бил
допустим,но извършването на делбата следвало да се осъществи с участието
на всички съсобственици като съделители в процеса.Решението било и изцяло
неправилно.Неправилно била определена наследствената маса и по тази
причина неправилно бил уважен искът по чл.30 ал.1 от ЗН.В наследствената
маса следвало да се включи и имотът в гр.Д.,ул.“В.№*,което щяло да доведе
1
до промяна на разполагаемата и запазената част от наследството.Последният
имот следвало да се включи в наследствената маса поради нищожността на
договора за делба от 29.02.1988 г.,а нищожността на делбата от 1988 г.
следвала от неучастието на един от съсобствениците в нея И.В.С. и от
неспазването на законовите изисквания-нарушение на чл.62 от ЗТСУ,чл.39 от
ЗС и Наредба №5 за строителни правила и норми на ЗТСУ.Районният съд
незаконосъобразно не уважил горните възражения на
въззивницата.Необосновано приел,че обособяването на самостоятелни
жилища в процесната къща станало преди 17.05.1963 г.,като не обсъдил и
показанията на свидетелите,заявили,че пристрояването било извършено след
раждането на въззивницата,т.е. след май 1963 г.Предвид горното неправилно
бил отхвърлен искът за делба на дворното място и къщата в гр.Д.,ул.“В.
№*.Решението на ДРС било неправилно и в частта на произнасянето по чл.30
от ЗН.Съдът не съобразил,че в наследствената маса следвало да се включи и
друг имот;че завещаните имоти не изчерпвали цялото наследство.Вследствие
горното неправилно били допуснати до делба апартаментът и гаражът в
гр.Д.,ул.“С.№* при посочените в решението съделители и квоти.Съдът не се
бил произнесъл по възражението на въззивницата в случай на уважаване на
претенцията по чл.30 от ЗН да се извърши прихващане с направените в полза
на Е.. СТ. М. дарения и на основание чл.36 ал.2 от ЗН процесният апартамент
да бъде изключен от делбата.Настоява се за отмяна на решението като
неправилно.
В насрещната въззивна жалба въззивниците Е.. СТ. М. и Д. М. М.
изразяват недоволство от първоинстанционното решение поради
невключване в наследствената маса на имот в гр.Д.,ул.“В.П.№**.Последното
довело до неправилно определяне размера на намалението на завещателното
разпореждане,респ. до неправилно определяне и размера на квотите на
съделителите в апартамента и гаража в гр.Д.,ул.“С.№*.Подробно са
проследени заключенията на вещите лица по оценъчните експертизи и са
изчислени от въззивниците съответното дължимо намаление,респ. квотите в
съсобствените апартамент и гараж.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в частта на произнасянето по иска по чл.30
ал.1 от ЗН и на определените квоти при делбата на горните апартамент и
гараж и за постановяване намаляване на завещателното разпореждане на
И.В.С. от 08.09.2011 г.,възстановяване запазената част на Е. Ст.М. от
2
наследството на горната наследодателка в размер на 29982/61866,67 ид.ч. и
допускане делба на апартамента и гаража при квоти от 29982/61866,67 ид.ч.
за Е.М. и 31884,67/61866,67 ид.ч. за Л.А..
Подадени са писмени отговори на двете жалби:от Е. и Д.М.и-на жалбата
на Л.А. и от Л.А.-на жалбата на М.и.Всяка от страните оспорва жалбата на
другата страна като неоснователна и подробно навежда доводи с цел
опровергаване доводите на въззивниците.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата Л. СТ. А.. е получила препис от първоинстанционното
решение на 06.10.2020 г.,а жалбата й е подадена по пощата на 20.10.2020 г.
при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.10.2020
г.;въззивниците Е.. СТ. М. и Д. М. М. са получили препис от жалбата на Л.А.
на 18.11.2020 г.,като насрещната им жалба е подадена на 19.11.2020 г. в
рамките на срока за отговор по чл.263 ал.1 от ГПК,изтекъл на 02.12.2020
г.,съобразно изискването на чл.263 ал.2 от ГПК/.Жалбите са процесуално
допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за тях първоинстанционно решение.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е недопустимо в частта на
произнасянето по иска за делба на лозе в гр.Д.,м.“Г.Б.“ с площ от 660 кв.м-
имот с идентификатор 72624.906.486 по кадастралната карта на
града,притежаван в съсобственост с трети на наследството лица,поради
постановяването му при неучастието на всички съсобственици на имота /за
последното ще се изложат по-подробни съображения по-нататък в
изложението/.В останалата част решението е допустимо като постановено по
допустими искове и при участието на нужните съделители.
Гр.д.№4110/2015 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№21425/30.11.2015 г.,с която са предявени от Е.. СТ. М. от гр.Д. срещу Л. СТ.
А.. от гр.В. искове на основание чл.69 и сл. от ЗН за делба на останали в
наследство от общите им наследодатели И.В.С. и С.Д.С.,б.ж. на
3
гр.Д.,недвижими имоти,както следва:
1./жилище-апартамент №8,находящ се в гр.Д.,ул.„С.***,състоящ се от три
стаи,столова,кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ от 104,41
кв.м-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.625.7812.1.68 по
кадастралната карта на гр.Д. в сграда с идентификатор
72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.625.7812
по кадастралната карта,ведно с изба №1 със застроена площ 17,18 кв.м,таванско
помещение №2 със застроена площ 14,14 кв.м и прилежащите му 10,70721 %
идеални части от общите части на сградата и 10,70721 % идеални части от
правото на строеж върху дворното място;
2./гараж №1 с административен адрес гр.Д.,ул.„С.№*,вх.“Г“ със застроена
площ 18,05 кв.м,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.625.7812.1.71 по кадастралната карта на гр.Д. в сграда с идентификатор
72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.625.7812
по кадастралната карта на града,ведно с 1,66966 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
Предявен е и иск на основание чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на извършено
от наследодателката на страните И.В.С. саморъчно завещание от 08.09.2011 г. на
4/6 ид.ч. от описаните по-горе апартамент и гараж в полза на съделителката Л. СТ.
А.. и за възстановяване запазената част на съделителката Е.. СТ. М. от
наследството на горната наследодателка.В хода на първоинстанционното
производство /отговор вх.№8948/20.05.2016 г. на лист 80 от делото на ДРС/
ищцата Е.. СТ. М. е навела и възражение,че горното завещание е нищожно,тъй
като не е автентично-не е написано и подписано от завещателката.
С писмения отговор на първоначалната искова молба вх.№2550/12.02.2016 г.
/на лист 28 от делото на ДРС/ и с молба вх.№2920/17.02.2016 г. /на лист 41 от
делото на ДРС/ ответницата Л. СТ. А.. е поискала включване в делбената маса на
още два недвижими имота:
1./дворно място в гр.Д.,ул.„В.№* с площ от 467 кв.м по документ за
собственост,а по скица 392 кв.м,представляващо поземлен имот с идентификатор
72624.625.681 по кадастралната карта на града,ведно с построената в имота къща
за живеене,състояща се от четири стаи,кухня и салон с площ от 123 кв.м-сграда с
идентификатор 72624.625.681.1 по кадастралната карта на града;
2./лозе в гр.Д.,местност „Г.Б.“ с площ от 660 кв.м по документ за
4
собственост,а по скица с площ от 643 кв.м-поземлен имот с идентификатор
72624.906.486 по кадастралната карта на града.
С т.нар.“възражение“ вх.№10027/08.06.2016 г. /на лист 90 от делото на ДРС/
Л. СТ. А.. е навела доводи,че въпреки извършени с имота в гр.Д.,ул.„В.№*
разпоредителни сделки от наследодателя С.Д.С. в полза на съделителката Е.. СТ.
М. /два акта за дарение на общо 2/4 ид.ч./ и извършена впоследствие през 1988 г.
доброволна делба на имота Е. Ст.М. не се легитимира понастоящем като
индивидуален собственик на имота.Двете дарствени сделки били нищожни поради
прехвърляне на цялата наследствена къща,без да е извършена делба между
наследниците.Договорът за доброволна делба също бил нищожен поради
участието на лице,което няма права в имота-приобретателката по нищожните
договори за дарение Е.М.,респ. неучастието на действителния съсобственик С.
Д.С.в.Делбата била нищожна и поради неспазване на изискванията на чл.62 от
ЗТСУ,чл.39 от ЗС и Наредба №5 за строителните правила и норми по ТСУ.При
сключване на договора липсвал архитектурен проект за подялбата на жилищната
сграда и обособяването на самостоятелни жилища.Обособените жилища не
разполагали с обслужващи и складови помещения.
С молба на Л. Ст.А. вх.№4988/23.03.2017 г. /на лист 204 от делото на ДРС/ е
добавено още едно основание за нищожност на договора за доброволна делба-
неучастие в делбата на съпругата на С. Д.С.в-И.В.С.,която имала права в
имота,тъй като по време на брака си същите построили още една стая към
къщата,която била в режим на СИО.
В съдебно заседание на 11.10.2017 г. пред ДРС Л.А. е уточнила,че намира
дарението от 1975 г. за нищожно поради невъзможен предмет на сделката.Били
прехвърлени повече права от притежаваните от дарителя С. С.в върху къщата в
имота-посочено било прехвърляне на 1/4 ид.ч. от къщата,а била описана цялата
къща.Второто дарение от 1981 г. било нищожно,тъй като дарителят С.в не
притежавал 1/4 идеална част от дворното място и къщата,която
прехвърлил.Договорът за доброволна делба от 1988 г. бил нищожен и поради
това,че част от съделителите не получили реален дял в натура,а само парично
уравнение.
В отговор вх.№8948/20.05.2016 г. /на лист 80 от делото на ДРС/ на молбата за
включване в делбената маса и на посочените имоти в гр.Д.,ул.„В.№* и
гр.Д.,м.“Г.Б.“ съделителката Е.. СТ. М. е възразила,че имотът в гр.Д.,ул.„В.№* не
5
е съсобствен между страните,а е изключителна нейна собственост по силата на
прехвърлителни сделки от 1975 г.,1981 г. и 2013 г.,договор за доброволна делба от
1988 г. и евентуално поради изтекла в нейна полза придобивна давност-
упражнявано владение повече от 20 години.
Поради горното твърдение за придобиване на имота в гр.Д.,ул.„В.№* по
давност по време на брака на Е.. СТ. М. с Д. М. М. последният също е
конституиран като съделител по иска за делба на посочения имот с определение на
ДРС от 18.05.2017 г. /на лист 227 от делото на ДРС/.В писмен отговор вх.
№10946/28.06.2017 г. /на лист 243 от делото на ДРС/ същият е заявил,че той и
съпругата му Е.М. са собственици на имота по силата на прехвърлителни
сделки,договор за доброволна делба и евентуално по давност.
Като съделители в процеса по иска за делба на дворното място и къщата в
гр.Д.,ул.„В.№* са конституирани и наследниците на другия съсобственик в имота
/трето на наследството на И. и С. С.ви лице/ Д.И. К.,а именно М. ИВ. КР.,Р. Д. КР.
и СТ. Д. КР. /определение от открито съдебно заседание на 10.04.2019 г. пред
ДРС/.В писмени отговори на исковата молба срещу тях последните са заявили
подкрепа на доводите за нищожност на договора за доброволна делба от 1988
г.,както и че наследодателят им Д.И. К. се е легитимирал като съсобственик в
имота по наследяване от майка си С. К.,която пък го придобила по наследяване от
своя баща Д. С.в К.,легитимиращ се като собственик с акт за продажба
№7888/24.07.1931 г. на Народен съд-К.,а евентуално и по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност.
Тъй като притежаваната от Д.И. К. част от имота в гр.Д., ул.„В.№* е
прехвърлена през 2004 г. на СТ. ДЖ. М. и В. Б. М.,като съделители в процеса по
иска за делба на този имот са конституирани приобретателката СТ. ДЖ. М. и
другият наследник по закон на починалия В. Б. М.-Ж. В. Б. /определение от
12.12.2019 г. на лист 632 от делото на ДРС/.
Първоначалните съделители Е.. СТ. М. и Л. СТ. А.. са наследници по закон-
низходящи на И.В.С.,починала на 19.06.2015 г.,и С.Д.С.,починал на 20.06.1998 г.
/удостоверения за наследници на листи 12-14 от делото на ДРС/.
Не е спорно по делото,че първоначално заявените за делба имоти-апартамент
в гр.Д.,ул.“С.№* и гараж на същия адрес са притежавани приживе от двамата
наследодатели И.В.С. и С.Д.С. в режим на СИО /така нотариален акт за
собственост върху жилище,строено на държавно място от ЖСК „А.“ І,
6
№180,т.ІVс,д.№1478/1979 г. на РС-Т. на лист 7 от делото на ДРС/.След смъртта на
С.Д.С. през 1998 г. негови наследници по закон са съпругата му И.В.С. и двете му
дъщери Е.. СТ. М. и Л. СТ. А...Правата им в процесните апартамент и гараж след
смъртта на С. С.в са-4/6 ид.ч. за съпругата И. С.ва и по 1/6 ид.ч. за всяка от двете
низходящи Е.М. и Л.А..На 08.09.2011 г. И.В.С. изготвя саморъчно завещание /на
лист 10 от делото на ДРС/,с което завещава притежаваните от нея идеални части
/4/6 ид.ч./ от процесните апартамент и гараж на дъщеря си Л. СТ. А...Завещанието
е валидно като написано и подписано от завещателката /в тази насока
неоспорените заключения по допуснатите от ДРС първоначална и допълнителна
съдебно-графологични експертизи на листи 264-266 и 276-278 от делото на ДРС/.
Валидното завещание подлежи на намаляване,ако с разпореждането е
накърнена запазената част на наследницата Е.. СТ. М. от наследството на
завещателката И.В.С..За да се отговори на въпроса дали завещанието е
универсално /общо/ или представлява завет /частно/,който е релевантен при
определяне методиката на намаляването му,трябва да се изследва притежавала ли
е завещателката И.В.С. към момента на смъртта си през 2015 г. и друго имущество
извън обема на завещаното.
Приживе същата е била собственик на две ниви от 19,999 дка /имот №015064/
и 7 дка /имот №015073/ в землището на с.С.,общ.Д.ка,с които се е разпоредила с
договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №121,т.Х,рег.
№16101,д.№1811/03.12.2010 г. на нотариуса Ю.Д. с район на действие ДРС,в
полза на дъщеря си Л. СТ. А.. по време на брака й с Д. Н. А.*.С решение
№778/08.07.2016 г. по гр.д.№4109/2015 г. на ДРС /лист 366 от делото на ДРС/
районният съд е прогласил по искове на Е.. СТ. М. срещу Л. СТ. А.. и Д. Н. А.* на
основание чл.26 ал.1 във вр.с чл.40 от ЗЗД горния договор за покупко-продажба за
нищожен и е признал за установено по отношение на Л.А. и Д. А.*,че Е. Ст.М. е
собственик на 1/2 ид.ч. от двете ниви,като ги е осъдил да й предадат владението
върху тази 1/2 ид.ч.С решение №301/17.11.2016 г. по в.гр.д.№464/2016 г. на ДОС
горното първоинстанционно решение е потвърдено.С решение №170/18.12.2017 г.
по гр.д.№950/2017 г. на ВКС на РБ е постановено обезсилване на въззивното
решение в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта на
прогласената недействителност на договора за продажба за над 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху двете ниви,както и потвърденото в посочената част
решение на ДРС,като производството по делото в тази част е прекратено.Така
горният договор за продажба е останал прогласен за нищожен в частта на
7
прехвърлянето на 1/2 ид.ч. от двете ниви.Последното означава,доколкото
нищожният договор е такъв изначално от момента на сключването му и не
поражда никакви правни последици,че към датата на смъртта на продавачката по
него И.В.С. същата е продължавала да се легитимира като собственик на по 1/2
ид.ч. от посочените две ниви в землището на с.С..Горното обосновава извод,че
към датата на процесното саморъчно завещание 08.09.2011 г. завещателката е
притежавала и други имоти освен тези-предмет на завещанието.Завещанието в
този смисъл не е универсално,а частно-завет.Заветът се намалява,след като
предварително се оцени цялото наследство и отделно завещаните имоти и
съобразно размера на разполагаемата и запазената част се установи дали
надвишава или не разполагаемата част на наследодателя,т.е. дали накърнява или
не запазената част на наследницата по закон Е.. СТ. М..
Според разпоредбата на чл.31 от ЗН се формира една маса от всички
имоти,които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му,и се
прибавят към нея даренията,с изключение на обичайните такива,според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриване на наследството за недвижимите имоти.В масата по чл.31 от ЗН в
настоящата хипотеза според изложеното до тук следва да се включат следните
имоти:
-4/6 ид.ч. от жилище-апартамент №8,находящ се в гр.Д.,ул.„С.***,състоящ
се от три стаи,столова,кухненска ниша и сервизни помещения със застроена площ
от 104,41 кв.м-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.625.7812.1.68
по кадастралната карта на гр.Д. в сграда с идентификатор
72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.625.7812
по кадастралната карта,ведно с изба №1 със застроена площ 17,18 кв.м,таванско
помещение №2 със застроена площ 14,14 кв.м и прилежащите му 10,70721 %
идеални части от общите части на сградата и 10,70721 % идеални части от
правото на строеж върху дворното място;
-4/6 ид.ч. от гараж №1 с административен адрес гр.Д.,ул.„С.№*,вх.“Г “ със
застроена площ 18,05 кв.м,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.625.7812.1.71 по кадастралната карта на гр.Д. в сграда с
идентификатор 72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.625.7812 по кадастралната карта на града,ведно с 1,66966 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място;
8
-1/2 ид.ч. от нива от 19,999 дка-имот №015064 по плана за земеразделяне на
с.С.,общ.Д.ка;
-1/2 ид.ч. от нива от 7 дка -имот №015073 по плана за земеразделяне на
с.С.,общ.Д.ка.
В масата по чл.31 от ЗН следва да се включи и подареното имущество по
силата на договор за дарение,обективиран в нотариален акт №180,т.ІV,д.
№1278/1993 г. на нотариус при ДРС /на лист 342 от делото на ДРС/,с който
наследодателката И.В.С. дарява на дъщеря си Л. СТ. А.. 1/3 ид.ч. от дворно
място-цялото от 400 кв.м,находящо се в гр.Д.,ул.“В.П.№**,съставляващо пл.
№3815 в кв.2 по регулационния план на града,ведно с построената в него
масивна жилищна сграда от 101 кв.м.
Наследодателката И.В.С. няма права в имота в гр.Д.,ул.“В.№*,за което ще се
изложат съображения по-долу в мотивите,поради което този имот не следва да се
включва в масата по чл.31 от ЗН.
И.В.С. няма дял към момента на смъртта си и в процесното лозе в
гр.Д.,местност „Г.Б.“ с площ от 660 кв.м по документ за собственост,а по скица с
площ от 643 кв.м-поземлен имот с идентификатор 72624.906.486 по кадастралната
карта на града.С нотариален акт №154,том I c,дело №422/1985 г. /на лист 249 от
делото на ДРС/ от 28.03.1985 г. Н.К.В.,Б.Г.Т. и Р.Г.Т. са признати за собственици
по наследство и давностно владение,както следва:Н.К.В. на 2/3 идеални
части,Б.Г.Т. на 1/6 идеална част и Р.Г.Т. на 1/6 идеална част от процесното лозе.С
извършено нотариално завещание от 16.04.1985 г. /на лист 248 от делото на ДРС/
Н.К.В. завещава на наследодателя на Е.М. и Л. Адр*а-С.Д.С. притежаваните от
него 2/3 идеални части от лозето.Видно от нотариален акт №89,т.ІV,д.№1486/1988
г. на нотариус при ДРС /на лист 46 от делото на ДРС/,С.Д.С. /съпруг на И.В.С./ е
закупил на 17.08.1988 г. от Р.Г.Т. 1/6 ид.ч. от горното лозе.По силата на
последната възмездна сделка права върху лозето придобива в режим на СИО и
наследодателката И.В.С.,която нейна част след смъртта на С. С.в е в размер на
1/12 ид.ч.Съпругът й С. С.в по силата на завещанието е собственик на 2/3 ид.ч. от
лозето,а по силата на договора за продажба на 1/12 ид.ч от лозето
/трансформирана ид.ч. след смъртта му от СИО/-общо към момента на смъртта си
притежава 9/12 ид.ч. от лозето.След смъртта му неговите 9/12 ид.ч. се наследяват
от съпругата му И. и двете им деца Е. и Л. при квоти от по 9/36 ид.ч.Така И. В.С.ва
след смъртта на С. С.в притежава 12/36 ид.ч.=1/3 ид.ч. от лозето.Същата на
9
12.05.1999 г. продава горната 1/3 ид.ч. на Е.. СТ. М. /нотариален акт №54,т.ІІ,рег.
№1715,д.№209/1999 г. на нотариуса А. М. с район на действие ДРС на лист 247 от
делото на ДРС/.Така в масата по чл.31 от ЗН не се включва дял на И. С.ва от
лозето,тъй като такъв тя няма към момента на откриване на наследството й.
Вещото лице П.М. в заключението по първоначалната съдебно-оценъчна
експертиза на листи 390 и сл. от делото на ДРС е определило следните пазарни
цени на имотите,които се включват в масата по чл.31 от ЗН,към датата на
откриване на наследството на И.В.С.:82 500 лв за целия апартамент в гр.Д.,т.е. за
4/6 ид.ч. от него-55 000 лв;10 300 лв за гаража в гр.Д.,т.е. за 4/6 ид.ч. от него-
6 866,67 лв ;27 800 лв за нивата от 19,999 дка,т.е. за 1/2 ид.ч. от нея-13 900
лв;9 200 лв за нивата от 7 дка,т.е. за 1/2 ид.ч. от нея-4 600 лв.При оценката на
дарения имот в гр.Д.,ул.“В.П.** е допусната грешка от горното вещо лице,което е
оценявало 1/3 ид.ч. от целия имот-дворно място и къща,като не е съобразило,че
дарението е за 1/3 ид.ч. само от дворното място,а къщата е подарена в целия си
обем.С определение №962/03.05.2018 г. /на лист 419 от делото на ДРС/ районният
съд след установяване на горния пропуск е допуснал повторна съдебно-оценъчна
експертиза конкретно за ново оценяване на имота в гр.Д.,ул.“В.П.**.Но и в
заключението по втората експертиза /листи 497 и сл. от делото на ДРС/ вещото
лице Й.Т. отново е допуснало същата грешка въпреки указанията на ДРС.На база
изчисленията на вещото лице по тази експертиза съдът определя пазарната цена на
горния имот /1/3 ид.ч. от дворно място и цяла жилищна сграда със застроена площ
от 101 кв.м/ към датата на смъртта на И. В.С.ва в размер на 48 666,40 лв /вещна
стойност на 1/3 ид.ч. от дворното място в размер на 9 333 лв според таблицата
горе на лист 498+вещна стойност на цялата сграда 10093 лв=обща сума 19
426,умножена по тегловен коефициент от 0,40 според таблицата горе на лист
499=7 770,40 лв;68 160 лв сравнителна стойност на сградата със застроена площ от
101 кв.м според таблицата долу на лист 498,получена чрез умножаване на 101 кв.м
по сравнителната стойност на 1 кв.м от 674,85 лв,като при умножаване на 68 160
лв по тегловен коефициент от 0,60 в таблицата горе на лист 499 се получава
сравнителна стойност от 40 896 лв;пазарната цена на имота е равна на сбора от
двете суми 7 770,40 лв+40 896 лв=48 666,40 лв/.
Масата по чл.31 от ЗН има обща стойност от 129 033,07 лв.Според
разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН запазената част на двете низходящи Е.М. и Л.А. е
2/3 от имуществото на наследодателката И. С.ва,т.е. по 1/3 за всяка от тях,респ.
разполагаемата част на наследодателката е също 1/3 от имуществото й.В
10
стойностно изражение 1/3 от стойността на масата по чл.31 от ЗН е 43 011,02
лв.Това е стойността на запазената част на Е.М..Последната вече е придобила
правото на собственост по наследяване от И. С.ва върху 1/2 ид.ч. от всяка от двете
ниви в землището на с.С. /правата й са установени с влязлото в сила решение по
гр.д.№4109/2015 г. на ДРС/,като стойността на горните дялове към момента на
откриване на наследството е 18 500 лв /според вече отразеното по заключението
по първата СОЕ/.За да се постигне възстановяване на запазената й част на
стойност от 43 011,02 лв,е необходимо процесното завещание да бъде намалено
със стойност от 24 511,02 лв.
С молба вх.№10796/30.05.2018 г. /на лист 441 от делото на ДРС/
съделителката Л.А.-заветник по саморъчното завещание от 08.09.2011 г. е
посочила на основание чл.34 от ЗН,че желае намалението на завещанието да
започне от гаража-предмет на завета.Така заветът на 4/6 ид.ч. от гаража следва да
се намали със сума от 6 866,67 лв /стойността на завещаните 4/6 ид.ч. от
процесния гараж/,т.е. това завещателно разпореждане се отменя изцяло.Тъй като
това намаление не е достатъчно за възстановяване запазената част на Е.М.,заветът
на апартамента следва да бъде намален със сума,представляваща разликата между
сумата от 24 511,02 лв и горното намаление от 6 866,67 лв,а именно със сума в
размер на 17 644,35 лв или 17 644,35/55 000 ид.ч. от завещания имот /знаменателят
е определен от стойността на завещаните 4/6 ид.ч. от
апартамента/.Възстановяването в случая не може да стане директно в натура чрез
отделен имот или отделяне на части от двата имота /гараж и апартамент/,тъй като
самите завещателни разпореждания са в идеални части от
имоти.Възстановяването става в посочените идеални части на намалението,като
същото се отразява на квотите в съсобствеността на двете наследници Е.М. и Л.А..
Исковете за делба на горните два имота /апартамент и гараж/ следва да бъдат
уважени,като се допусне делба на имотите между наследниците по закон на
И.В.С. и С.Д.С.-Е.. СТ. М. и Л. СТ. А...Гаражът е бивша СИО между двамата
наследодатели И.В.С. и С.Д.С..След смъртта на С. С.в през 1998 г. неговата 1/2
ид.ч. от имота е наследена от съпругата му И. и двете му дъщери Е. и Л. в равни
части от по 1/6 ид.ч. за всяка от тях.Така И. С.ва става собственик на 4/6 ид.ч.,а
Е.М. и Л.А. на по 1/6 ид.ч. от гаража.Намалението на завещателното разпореждане
с гаража изцяло и възстановяването на запазената част на Е.М. с получаване на
това завещано имущество обосновава квота на последната в съсобствеността на
11
гаража от 1/6 ид.ч.+4/6 ид.ч.-общо 5/6 ид.ч.Делът на Л.А. в гаража е 1/6 ид.ч.
Апартаментът е също бивша СИО между двамата наследодатели И.В.С. и
С.Д.С..След смъртта на С. С.в неговата съпруга И. С.ва става собственик на 4/6
ид.ч.,а всяка от съделителките М. и А. на по 1/6 ид.ч. от имота.Завещанието на 4/6
ид.ч. от имота,извършено от И. С.ва в полза на Л.А.,се намалява със
17 644,35/55000 ид.ч. /4/6-17 644,35/55 000/.Квотата на Е.М. в съсобствеността на
апартамента се формира от сбора на 1/6 ид.ч. /по наследяване от С. Д.С.в/ и
намалението,необходимо за възстановяване на запазената й част от наследството
на И. С.ва,в размер на 17 644,35/55000 ид.ч.,т.е. квотата й е общо в размер на
26 811/55 000 ид.ч.Квотата на Л.А. е сбора на 1/6 ид.ч. /по наследяване от С. Д.С.в/
и остатъка от завещаната й част от имота след намалението в размер на
19 022,33/55 000 ид.ч. /получено като разлика между завещаните 4/6 ид.ч. и
намалението на завещанието от 17 644,35/55 000 ид.ч./,т.е. общо в размер на
28 189/55 000 ид.ч.При тези квоти следва да се допусне делбата на апартамента.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на
произнасянето по иска по чл.30 ал.1 от ЗН и на допускане на делбата на
апартамента и гаража,като се постанови решение по същество на спора с
посоченото от въззивния съд съдържание.
Искът за делба на недвижимия имот-дворно място в гр.Д.,ул.„В.№* с площ от
467 кв.м по документ за собственост,а по скица 392 кв.м,представляващо
поземлен имот с идентификатор 72624.625.681 по кадастралната карта на
града,ведно с построената в имота къща за живеене,състояща се от четири
стаи,кухня и салон с площ от 123 кв.м-сграда с идентификатор 72624.625.681.1 по
кадастралната карта на града,е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Съгласно нотариален акт №788 от 24.07.1931,вписан в регистрите на
Народен съд-К. под №546/24.07.1931 г.,Д. С.в купува една къща,построена от
камъни и тухли,състояща се от две стаи,един салон и мазе под една от
стаите,заедно с двора на площ 467 км.м-имот в град Д. /тогава Б./,ул. „Н.Б.**
/листи 96 и 97 от делото на ДРС/.Идентичността на горния имот с процесния
в гр.Д.,ул.“В.№* не е спорна между страните.
Приобретателят по горната сделка Д. С.в Н.,починал на 06.06.1970 г.,е
наследодател /възходящ/ на бащата на Е.М. и Л.А.-С.Д.С..След смъртта си Д.
С.в е оставил наследници по закон С.Д.С. и Д.И. К.,последният син на
починалата преди наследодателя негова дъщеря С. Д.ова К.,поч. на 01.01.1970
12
г. /виж удостоверение №4319/05.12.1973 г.,удостоверение №693/04.05.1975 г.
на листи 503 и 504 от делото на ДРС и удостоверение за наследници на лист
555 от делото на ДРС/.Всеки от двамата наследници С. С.в и Д. К. получава
по наследство по 1/2 ид.ч. от имота.
Съгласно нотариален акт за дарение №154 от 24 април 1975 г.,том
ІХ,дело №3363/1975 г. /на лист 43 от делото на ДРС/ С.Д.С. дарява на дъщеря
си Е.С. следния свой недвижим имот-1/4 идеална част от една къща и 116
кв.м от дворно място,цялото от 464 кв.м /забел. 116 кв.м се равняват на 1/4
ид.ч. от 464 кв.м/,находящо се на улица „Г.С.** в град Т.,останало му като
наследство от починалия му баща Д. С.в Н.,съставляващо имот с пл.
№3802,парцел 467 по регулационния план на град Т..Не е спорно
прехвърлянето на ид.ч. от процесния имот по ул.“В.№*.Горното дарение не е
нищожно поради невъзможен предмет,както счита съделителката
Л.А..Невъзможен предмет е налице,когато предмет на сделката е
несъществуващ обект или вещ извън гражданския оборот поради нормативна
забрана за извършване на сделки с такава вещ.Не е налице нито едно от
горните обстоятелства.Прехвърлянето на чужди права,в каквато насока са
наведени също доводи,не обуславя нищожност на сделката,а само липса на
транслативен ефект на същата спрямо чуждите права.В случая обаче не е
налице и хипотезата на разпореждане с чужди права.
Съгласно нотариален акт за дарение №101 от 18.06.1981 г.,том ІІІ,дело
№880/1981 г. /на лист 44 от делото на ДРС/ С.Д.С. дарява на дъщеря си Е..
СТ. М. още 1/4 идеална част от къща за живеене в чертите на град Т.,ул.“Г.С.*
и още 1/4 идеална част от дворното място,цялото от 467 кв.м.-ид.част от пл.
№3802,кв.173 по плана на града.Второто дарение в полза на Е.М. също не е
нищожно на наведените от Л.А. основания по изложените по-горе
съображения относно първото дарение.С двете дарения,посочени по-
горе,С.Д.С. се е разпоредил в полза на дъщеря си Е.. СТ. М. с всичките си
права в имота по ул.“В.№*,които са в размер на 1/2 ид.ч./2/4/ от къщата и
дворното място.
На 22.11.1984 г. Е.. СТ. М. дарява на сестра си Л.С. А. 1/4 ид.ч. от
къщата и дворното място по ул.“В.№* /нотариален акт №23,т.VІ,д.
№1877/1984 г. на лист 45 от делото на ДРС/.Така след горните сделки Е.М. и
Л.А. се легитимират всяка от тях като собственици на по 1/4 ид.ч. от къщата и
13
дворното място,а праводателят им С. Д.С.в няма права върху имота.
На 29.02.1988 г. е сключен договор за доброволна делба между
съсобствениците на имота в гр.Д.,ул.“В.№* /лист 87 от делото на ДРС/.В
делбата са участвали С. Д.С.в,Е. Ст.М.,Л. Ст.А. и Д.И. К..Участието на
лице,което не е от кръга на съсобствениците /С. Д.С.в/,не опорочава делбата
до степен на нищожност.Като основание за нищожност е въздигнато от
закона /чл.75 ал.2 от ЗН/ единствено неучастието на съсобственик.Участието
на лице извън кръга на съсобствениците води единствено до унищожаемост
на делбата поради увреждане на съсобствениците с повече от 1/4 от
стойността на дела им /чл.74 ал.1 от ЗН/.Такова унищожение може да се иска
до изтичане на една година от извършване на делбата.Твърди се неучастие на
съсобственик в лицето на И.В.С.,като нейните права се мотивират с участието
й при изграждане на една стая към къщата заедно със съпруга й С. Д.С.в по
време на брака им.Дори и да е изградена такава стая,тя не е самостоятелен
обект на право на собственост и по силата на присъединяването към главната
вещ и функционалната й свързаност с нея /чл.97 и 98 от ЗС/ става собственост
на собственика на главната вещ.Между строителя и собственика на главната
вещ възникват само облигационни правоотношения по обезщетяване на
строителя.В този смисъл И. С.ва не е била съсобственик и не е следвало да
участва в делбата.Обстоятелството,че при делбата някои от съделителите не
са получили дял в натура,а само парично уравнение,не опорочава
делбата,защото горното съответства на същността на делбата и на правилото
по чл.69 ал.2 изр.1 и 2 от ЗН.
Делбата не е нищожна и на другото наведено основание-сключване в
нарушение на разпоредбите на чл.62 от ЗТСУ,чл.39 от ЗС и Наредба №5 за
строителните правила и норми по ТСУ,поради това,че при сключване на договора
липсвал архитектурен проект за подялбата на жилищната сграда и обособяването
на самостоятелни жилища.Обособените жилища не разполагали с обслужващи и
складови помещения.Според разпоредбата на чл.62 ал.1 от ЗТСУ /отм./,действал
към 1988 г.,доброволна делба на съсобствена сграда или жилище може да се
извърши само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това
архитектурен проект.Последното се удостоверява от специализираните органи на
общинската администрация.В приложението към процесния договор за
доброволна делба е записано,че при извършване на делбата са представени редица
документи,сред които и удостоверение за реалната делимост на съсобственото
14
жилище.Това удостоверение е издадено именно от орган на местната
администрация и издаването му по смисъла на чл.62 ал.1 от ЗТСУ е индиция,че
това е станало при наличен одобрен архитектурен проект за преустройството на
жилищната сграда в две самостоятелни жилища.Това,че към датата на сключване
на договора двете жилища не са отговаряли на строителните правила и норми за
изискуеми минимален брой и вид жилищни помещения,не опорочава договора.От
показанията на посочения от съделителката Л.А. свидетел Д. Н. А.*-неин съпруг
/на лист 352 от делото на ДРС/ става ясно,че в жилищната сграда в имота по ул.“В.
№* е имало обособени две самостоятелни жилища още преди да се родят Е. и Л..В
къщата са живеели родителите на последните И. и С..Първоначално жилището им
било от две стаи,като преди да се родят дъщерите им /съответно Е. през 1955 г. и
Л. през 1963 г./ пристроили още една стая,която била кухня,коридор и санитарно
помещение.В къщата са живели в обособено жилище и родителите на Д.И. К.,а
впоследствие и неговото семейство,като къщата била с два входа-в едната част
живеело семейството на С.в,а в другата-семейството на К. /така показания на М.
ИВ. КР.-съпруга на Д.И. К./.Обособяването на жилищата в съсобствената сграда
очевидно е станало преди 1963 г. и преди въвеждането на нова ал.4 на чл.38 от
Строителните правила и норми-ДВ,бр.39/17.05.1963 г.,според която при разделяне
на заварени жилища се допуска по изключение с разрешение на гл.архитект на
окръжния/градския НС новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник и
банята да не отговаря на действащите норми.До това изменение на СПН от 1963 г.
не е имало разпоредба,която да предписва техническите изисквания,на които
трябва да отговарят жилищата,които се обособяват в резултат на делба или
разпоредителни сделки.При тълкуването на чл.38 ал.4 от СПН съдебната практика
приема,че жилища,които не отговарят на СПН,но са обособени като такива преди
17.05.1963 г.,могат да бъдат предмет на възлагане при делба-в този смисъл ТР
№96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС.В този смисъл процесните фактически
обособени жилищни обекти в съсобствената сграда преди 1963 г. са могли да
бъдат годен обект на разпределяне в дял при доброволната делба от 1988 г. /така
решение №5/03.02.2022 г. по гр.д.№1984/2021 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.
С оглед горното доброволната делба от 29.02.1988 г. е валидна.По силата на
същата дялове от къщата в имота са получени само от съсобствениците Е.. СТ. М.
и Д.И. К..Дворното място е останало в съсобственост между тях,като е
разпределено ползването помежду им.Делът на Л. СТ. А.. е уравнен с
пари.Последната очевидно към настоящия момент няма участие в съсобствеността
15
в този имот,поради което искът за делбата му,предявен от Л.А.,като
неоснователен подлежи на отхвърляне.В частта,с която този иск е отхвърлен от
районния съд,решението му като правилно следва да бъде потвърдено.
Искът за делба на лозе в гр.Д.,местност „Г.Б.“ с площ от 660 кв.м по документ
за собственост,а по скица с площ от 643 кв.м-поземлен имот с идентификатор
72624.906.486 по кадастралната карта на града,е разгледан от районния съд при
неучастието на съсобственик на имота,като е допусната делба не на целия имот,а
на идеална част от него.
Представен е нотариален акт №154,том I c,дело №422/1985 г. /на лист
249 от делото на ДРС/ от 28.03.1985 г.,видно от който Н.К.В.,Б.Г.Т. и Р.Г.Т.
са признати за собственици по наследство и давностно владение,както
следва:Н.К.В. на 2/3 идеални части,Б.Г.Т. на 1/6 идеална част и Р.Г.Т. на 1/6
идеална част от процесното лозе.С извършено нотариално завещание от
16.04.1985 г. /на лист 248 от делото на ДРС/ Н.К.В. завещава на
наследодателя на Е.М. и Л. Адр*а-С.Д.С. притежаваните от него 2/3 идеални
части от лозето.Съгласно нотариален акт №89,том IV,дело №1486/1988 г. от
17.08.1988 г. /на лист 251 от делото на ДРС/ Р.Г.Т. продава на С.Д.С.
собствената си 1/6 идеална част от лозето,която се придобива от С. С.в и
съпругата му И. С.ва в режим на СИО.Така към момента на смъртта си през
1998 г. С. Д.С.в притежава 2/3 ид.ч.+1/12 ид.ч.=9/12 ид.ч. от лозето,като към
този момент и съпругата му И. С.ва има 1/12 ид.ч. от имота.След смъртта на
С. С.в по наследяване неговите права преминават към наследниците му И.
С.ва 9/36 ид.ч.,Е.М. 9/36 ид.ч. и Л.А. 9/36 ид.ч.И. С.ва става собственик на
общо 1/12 ид.ч.+9/36 ид.ч=12/36 ид.ч.=1/3 ид.ч.,които същата продава на Е.М.
през 1999 г. по време на брака й с Д.М..Понастоящем Е.М. притежава по
наследяване 9/36 ид.ч.;двамата съпрузи Е.М. и Д.М. в режим на СИО 12/36
ид.ч.,Л.А. има по наследяване 9/36 ид.ч. от лозето,а останалите 6/36 ид.ч. са
собственост на третото лице Б.Г.Т.,респ. на наследниците му,ако е починал.
Единият от съсобствениците на лозето Б.Г.Т. или наследниците му не са
конституирани като съделители по иска за делба на този имот,а участието им
е задължително.Според практиката на ВКС на РБ делбата на имот,който е бил
съсобствен между наследодател на страните и трето лице,може да бъде
извършена в същото производство по делбата на наследството,като в тази
хипотеза се касае за обективно съединяване на искове за делба на наследство
16
и делба на имот при смесена съсобственост.По правило делбата се допуска на
цели вещи,а не на идеални части от вещи,както е процедирал
първоинстанционният съд в случая.Има произнасяния на ВКС на РБ /решение
№259/21.10.2011 г. по гр.д.№96/2011 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС,решение
№228/15.05.2012 г. по гр.д.№1026/2011 г. на І г.о.,ГК на ВКС/,че решение по
иск за делба на идеална част от недвижим имот е процесуално
недопустимо.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо в частта,с която е допусната делба на идеална
част от процесното лозе,като в тази част делото следва да се върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд,при което да се конституират и
останалите съсобственици на лозето,респ. да се допусне делба на цялото
лозе,а не на ид.ч. от него.
Съделителите-въззивници Е.М. и Л.А. са претендирали присъждане на
разноски,сторени в настоящата инстанция.Тъй като искът по чл.30 ал.1 от ЗН
е неоценяем,не може да се разпредели по него отговорност за разноски
съразмерно на уважена и отхвърлена част от иска.Доколкото въззивницата
Л.А. е претендирала цялостно отхвърляне на иска,но жалбата й в тази част е
неоснователна,а въззивницата Е.М. е претендирала промяна в размера на
намалението на завещанието,която е постигната,т.е. жалбата й в тази част е
основателна,с оглед резултата по този иск разноски за въззивната инстанция
следва да се присъдят само на Е.М..Основателна е жалбата на Е.М. и в частта
по исковете за делба на гаража и апартамента,а тази на Л.А. е
неоснователна,поради което и по тези искове разноски се следват само на
Е.М..Произнасянето по иска за делба на имота в гр.Д.,ул.“В.№* обосновава
неоснователност на жалбата на Л.А. и в тази част,поради което за защитата
срещу нея право на разноски има Е.М..С оглед горното в полза на
въззивницата Е.М. следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв
държавна такса за обжалването+1 лв банкова такса;доп.държавна такса в
размер на 15 лв+1 лв банкова такса;80 лв държавна такса по иска по чл.30 от
ЗН по сметка на ДРС+4 лв банкова такса;800 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора на лист 50 от делото на ДОС-
общо 926 лв /доказателствата за сторени разноски са приложени към в.гр.д.
№191/2021 г.,№333/2021 г. и №360/2021 г. на ДОС/.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260092/23.09.2020 г. по гр.д.№4110/2015 г. на
Добричкия районен съд в частта на произнасянето по иска по чл.30 ал.1 от ЗН
и в частта за допускане делба на апартамент и гараж в гр.Д.,ул.“С.№*,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА саморъчно завещание,извършено на 08.09.2011 г. от
И.В.С.,б.ж. на гр.Д.,починала на 19.06.2015 г.,в полза на Л. СТ. А.. с ЕГН
********** от гр.В.,ул.“Р.**, изцяло в частта на разпореждането с 4/6 ид.ч.
от гараж №1 с административен адрес гр.Д.,ул.„С.№*,вх.“Г“ със застроена
площ 18,05 кв.м,представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.625.7812.1.71 по кадастралната карта на гр.Д. в сграда с
идентификатор 72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.625.7812 по кадастралната карта на града,ведно с
1,66966 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място,като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Е.. СТ. М. с
ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“В.№* от наследството на И.В.С.,б.ж. на
гр.Д.,починала на 19.06.2015 г.,с горния имот,представляващ 4/6 ид.ч. от
гореописания гараж.
НАМАЛЯВА саморъчно завещание,извършено на 08.09.2011 г. от И.В.С.,б.ж.
на гр.Д.,починала на 19.06.2015 г.,в полза на Л. СТ. А.. с ЕГН ********** от
гр.В.,ул.“Р.**,в частта на разпореждането с 4/6 ид.ч. от жилище-апартамент
№8,находящ се в гр.Д.,ул.„С.***,състоящ се от три стаи,столова,кухненска ниша и
сервизни помещения със застроена площ от 104,41 кв.м-самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.625.7812.1.68 по кадастралната карта на гр.Д. в
сграда с идентификатор 72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.625.7812 по кадастралната карта,ведно с изба №1 със
застроена площ 17,18 кв.м,таванско помещение №2 със застроена площ 14,14 кв.м
и прилежащите му 10,70721 % идеални части от общите части на сградата и
10,70721 % идеални части от правото на строеж върху дворното място,със
17 644,35/55 000 ид.ч. от завещаното,като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на
Е.. СТ. М. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“В.№* от наследството на И.В.С.,б.ж. на
гр.Д.,починала на 19.06.2015 г.,със 17 644,35/55 000 ид.ч. от гореописания
завещан имот.
18
ДОПУСКА ДЕЛБА на жилище-апартамент №8,находящ се в гр.Д.,ул.
„С.***,състоящ се от три стаи,столова,кухненска ниша и сервизни помещения със
застроена площ от 104,41 кв.м-самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.625.7812.1.68 по кадастралната карта на гр.Д. в сграда с идентификатор
72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.625.7812
по кадастралната карта,ведно с изба №1 със застроена площ 17,18 кв.м,таванско
помещение №2 със застроена площ 14,14 кв.м и прилежащите му 10,70721 %
идеални части от общите части на сградата и 10,70721 % идеални части от
правото на строеж върху дворното място между съделители с квоти,както следва:
Е.. СТ. М. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“В.№*-26 811/55 000 ид.ч . и Л. СТ. А.. с
ЕГН ********** от гр.В.,ул.“Р.**-28 189/55 000 ид.ч.
ДОПУСКА ДЕЛБА на гараж №1 с административен адрес гр.Д.,ул.„С.
№*,вх.“Г“ със застроена площ 18,05 кв.м,представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.625.7812.1.71 по кадастралната карта на гр.Д. в
сграда с идентификатор 72624.625.7812.1,разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.625.7812 по кадастралната карта на града,ведно с 1,66966 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място,между съделители с квоти,както следва: Е.. СТ. М. с ЕГН
********** от гр.Д.,ул.“В.№*-5/6 ид.ч. и Л. СТ. А.. с ЕГН ********** от
гр.В.,ул.“Р.**-1/6 ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260092/23.09.2020 г. по гр.д.№4110/2015 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от Л.
СТ. А.. с ЕГН ********** срещу Е.. СТ. М. с ЕГН **********,Д. М. М. с ЕГН
**********,М. ИВ. КР. с ЕГН **********,Р. Д. КР. с ЕГН **********,СТ. Д.
КР. с ЕГН **********,СТ. ДЖ. М. с ЕГН ********** и Ж. В. Б. с ЕГН
********** искове за делба на недвижим имот-дворно място с площ от 467
кв.м. с идентификатор 72624.625.681,ведно с находящата се в него
къща,състояща се от четири стаи,кухня и салон с площ 123 кв.м. с
идентификатор 72624.625.681.1 по кадастралната карта на гр.Д.-имот в
гр.Д.,ул.„В.№*.
ОБЕЗСИЛВА решение №260092/23.09.2020 г. по гр.д.№4110/2015 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която е допусната делба между
съделителите Е.. СТ. М. с ЕГН **********,Д. М. М. с ЕГН ********** и Л.
СТ. А.. с ЕГН ********** на недвижим имот:лозе в град Д.,местност „Г.Б.“,с
19
площ 660 кв.м по документ за собственост,а по скица с площ от 643 кв.м-
имот с идентификатор 72624.906.486 по кадастралната карта на град
Д.,притежаван в съсобственост от наследодателите С.Д.С. и И.В.С. с трети
лица,при квоти за съделителите,както следва:9/36 идеални части за Е.. СТ.
М.;12/36 идеални части за Е.. СТ. М. и Д. М. М. в режим на СИО и 9/36
идеални части за Л. СТ. А..,и
ВРЪЩА делото в частта по иска за делба на гореописаното лозе за ново
разглеждане от друг състав на Добричкия районен съд,при което да се
конституират и останалите съсобственици на лозето.
ОСЪЖДА Л. СТ. А.. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.“Р.** да заплати на
Е.. СТ. М. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“В.№* сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 926 лв /деветстотин
двадесет и шест лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20