РЕШЕНИЕ
№……/…… 2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На деветнадесети януари Година две
хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4519
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Х.Д.Х. ЕГН **********, с адрес
*** против Наказателно
постановление №20-0819-003540/13.10.2020 год. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция" към ОД на МВР -гр. Варна, с което му е наложено : административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и
противоречащо на закона. Сочи се, че за
едно и също деяние административнонаказващия орган е
издал две НП, а е съставен само един
АУАН серия GA № 282152/12.08.2020 г., който бил връчен и подписан от
жалбоподателя. Счита,че при издаването на НП въз основа на АУАН,който не е
връчен и подписан, са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
което водело до нарушаване на защитата на възз..В НП било
посочено ,че „ при допълнителна проверка се е установило,че не е изпълнено и
предписанието за медицинско изследване,като бил визиран № на талон 0069298 за
вземане на кръвна проба, за установяване концентрацията за алкохол в кръвта
ми" по реда на чл.174, ал.4отЗВдП. Твърди се обаче, че такъв талон не е
съставен от актосъставителя и екземпляр не бил връчен на възз.. Изтъква се, че полицейските служители изцяло не са
спазили законовата процедура за реда за установяване на алкохол в кръвта и /
или употребата на наркотични вещества или техните аналози. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
Претендират се
и съдебно-деловодните разноски, сторени за адвокатски хонорар, за което се
прилага договор за правна защита и съдействие.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.Т.. По съществото на делото адв.
Т. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като се позовава на аргументите
в жалбата, навежда и нови такива. Претендират се и съдебно-деловодните
разноски, сторени за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
Х.Х. е
правоспособен водач на МПС от месец юни 1987г.. С влязло в сила на 29.07.2020г.
НП №20-0819-001042/26.03.2020г., издадено от Сектор ПП-Варна, СУМПС на Х. било
отнето за срок от 1 месец, считано от 03.08.2020г. до 03.09.2020г.
Въпреки
горното, на 12.08.2020г., около 13.00ч., в с.Тополи, обл.Варна
възз.Х. управлявал лек марка „Фолксваген
Пасат“ с рег. В3269РР, собственост на св.Събка Т. Дякова. Възз.
се движел с горепосочения автомобил по улица „Овчага“ посока с.Казашко. В
същото това време св.И.К. предприел пресичане на пътното платно на ул.“Овчага“.
Той забелязал, че по платното за движение се движи лек автомобил, но възприел,
че превозното средство се движи бавно и не съзрял опасност за своето пресичане.
В един момент, когато стигнал до края на платното за движение, св.К. видял, че
превозното средство се насочва към него. Възприел водача му като негов съсед- възз.Х., който живеел в близост до дома му. Извикал му да
спре, но Х. не реагирал и притиснал с автомобила си св.К. в паркирания
крайпътно лек автомобил, собственост на К.. От натиска св.К. се прехвърлил през
автомобила и паднал на пътното платно. Възз.
продължил движение по пътното платно и се отдалечил от произшествието, без да
спре и да се позаинтересува какви са последиците от възникналия пътен инцидент.
За случая
очевидци на инцидента и съседи на св.К. сигнализирали на тел.112. На място, в
13.20ч., пристигнал екип на спешна помощ, който прегледал св.К. и установил, че
той има разкъсно -контузна
рана на десен лакът и охлузна рана на лявото бедро.
Мястото на произшествието било посетено и от служители на Сектор ПП-Варна -
свидетелите П.М. и Д.Д.. Органите на реда се
осведомили за настъпилото произшествие и за участвалия водач на МПС. По данни
на свидетели на деянието, в това число и св.К., те издирили възз.
Х., който по това време бил в дома си, в с.Тополи и се хранел. Служителите на реда
посетили дома на Х. и установили, че лекият автомобил марка „Фолксваген Пасат“
с рег. В3269РР е паркиран в двора на имота. По това време в имота била и
св.Събка Дякова- собственик на автомобила. Органите на реда уведомили
собственика, че с автомобил е станал инцидент. Възз.Х.
бил отведен до мястото на възникналия инцидент, където бил разпознат от св.К.. Органите
на реда обяснили на възз., че следва да бъде
изпробван с техническо средство –алкотест дрегер 7510 с
фабричен номер ARBB-0096 за употреба на алкохол. Те му обяснили последиците от
отказа да бъде тестван. Възз.Х. не се съгласил да
бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол. Предвид отказа на
водача, св.Д. издал на възз.талон за медицинско
изследване №0069298, в което вписал, че той отказва да бъде тестван с дрегер, както и че трябва да се яви до 45 минути от
връчване на талона, без да сочи в кое лечебно заведение следва да се яви
водачът. В талона било вписано още, че същият е връчен на възз.
в 15.10ч.. Възз. отказал да подпише талона, като
отказът му бил удостоверен с подписа на св.П.С.- случаен минувач , който
възприел отказът на Х. да подпише талона.
При така установеното, още същия ден св.Д. съставил
срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен
и връчен на въззивника, който отказал да го подпише, като отказът му бил
удостоверен с подписа на св.С..
Впоследствие срещу въззивника било издадено и
атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване
с талон №0069298. НП било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2020г.
В хода на съдебното следствие бе приобщена служебна
бележка изх.№474/18.11.2020г. на Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна“-Варна,
от която е видно, че кръвна проба за възз. не е
постъпвала в лабораторията за изследване на етилов алкохол.
В хода на съдебното следствие бе приобщено и заверено
за вярност копие от медицинско удостоверение №760/14.08.2020г., в което било
вписано, че съгласно фиш за медицинска помощ от 12.08.2020г.
местопроизшествието било посетено от екип на спешна помощ в 13.20ч. на
12.08.2020г.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства,
а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, талон за медицинско изследване,
служебна бележка изх.№474/18.11.2020г. на Отделение по съдебна медицина при
МБАЛ „Св.Анна“-Варна, заверено за вярност копие от медицинско удостоверение
№760/14.08.2020г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира изцяло показанията депозирани
в с.з. от свидетелите М. и Тодоров–очевидци на отказа за тестване с
техническото средство. Техните показания по отношение на главния факт на
доказване в настоящото производство – че възз. е бил
участник в ПТП, който е напуснал произшествието и впоследствие е бил установен
в имота си, като автомобилът му е бил паркиран в двора на имот, в който живеел,
както и че е отказал тестване за алкохол
с техническо средство на датата посочена в АУАН и НП, са последователни,
логични и взаимно допълващи се. Известни незначителни противоречия в
показанията на свидетелите, предвид факта, че същите са полицейски органи, които
всеки ден се сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от
категорията да компрометират и дискредитират показанията на същите.
Съдът кредитира показанията и на св.П.С. и И.К.. Св.С.
сочи, че възз. е отказал да подписа АУАН и талона за
медицинско изследване. Св.К. пък сочи, че възз. е
управлявал МПС, ударил го с управлявания от него автомобил и напуснал
произшествието. Категоричен е че на място е пристигнал екип на спешна помощ, а
след това и полицейски органи, както и че при пристигането на последните възз. е бил напуснал произшествието.Впоследствие бил върнат
на мястото на инцидента от органите на реда, които му заявили, че не нямат
основание да тестват възз. за употреба на алкохол,
тъй като автомобилът му е бил в гаража.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Събка Дякова- собственик на процесния
автомобил, като отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност
като приятелка на възз. Въпреки горното кредитира
същите, в частите имащи отношение към процесния
случай, а именно досежно фактите, че в процесния ден полицията е установила възз.
в дома му, а автомобилът е бил паркиран в двора на имота, както и че му е била
извършвана проверка от органите на полицията, че е бил отведе до мястото на
инцидента.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.10.2020г. видно от входящият
номер поставен на нея/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ -
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП
ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство. От фактическите обстоятелства
в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от
извършване на проверка с техническо средство. Не се споделя възражението в
жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан възз.,
тъй като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с
тест за употреба на алкохол и че не е
изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол
в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на
изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек марка „Фолксваген Пасат“
с рег. В3269РР на 12.08.2020г, около 12.50 ч. с.Тополи, обл.Варна
и отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
ARBB-0096.
Същите фактически обстоятелства се съдържат в
обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е
изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.
В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За
по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп.
деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение
от Х. се състои в отказ да му бъде
извършена проверка с техн.средство за употреба на алкохол.
Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на
нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното
нарушение от Х. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна
информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението,
индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения
в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на
нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на
АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на
Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други. Съдът не споделя възраженията в жалбата, че на базата на
същият АУАН, предмет на настоящото дело е издадено и още едно НП. Безспорно,
видно от съдържанието на НП, същото е издадено само въз основа на АУАН
GA247638/12.08.2020 г. Обстоятелството, че в последния е вписано, че възз. е участник в ПТП не прави неясна волята на актосъставителя, тъй като е безспорно ясно от съдържанието
на АУАН, че той е издаден относно отказа на Х. да бъде изпробван с техническо
средство.
Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата, че
била нарушен редът на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, тъй на възз. не бил връчен талон за
медицинско изследване. Видно от доказателствата по делото - приложеният талон
за медицинско изследване №0069298, както и от показанията на свидетелите М., Д.
и С. на възз. е бил издаден талона за медицинско
изследвано, но същият е отказал да го подпише и получи, което е удостоверено с
подписа на свидетел. Въззивникът сам се е поставил в
невъзможност да получи талон за изследване, тъй като е отказал да го подпише и
е напуснал мястото на проверката, за което свидетелства св.С..
Вярно е посоченото от защитата, че в талона за
медицинско изследване не е вписано лечебното заведение където е следвало той да
се яви /изискване на чл.6, ал.6 от Наредбата/. Непосочването на лечебното
заведение е пропуск, който обаче не е съществен и не опорочава процедурата по
издаване на НП, нито нарушава правото на защита на въззивника. От страна на възз. не са ангажирани доказателства, че се е явил за даване
на кръвна проба. Непосочването на лечебното заведение би имало значение и би се
преценявало при даване на кръвна проба от страна на възз.
и при административно обвинение за неизпълнение на предписанието за лабораторно
изследване. Такова обвинение обаче не е повдигнато с НП.
Въпреки горните констатации, съдът изведе следните
правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната
преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод,
че въззивникът не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.
174, ал.3 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са
последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на възз. От техните показания, както и от показанията на св.К.
и св.Дякова е безспорно видно, че възз. е установен
от органите на полицията в един много по-късен момент след възникване на пътния
инцидент, в дома му, при което същият не е управлявал МПС, а то е било
паркирано в двора на имота. Поради което
и не отговаря на обективната действителност, че възз.като
водач е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Видно от показанията
на очевидеца К., пътният инцидент е възникнал около 13.00ч. Безспорно по това
време възз. е управлявал МПС, но той е напуснал
произшествието и се е прибрал в дома си, като е паркирал автомобила в двора на
имота си. Около 13.20ч. на мястото на инцидента е пристигнал и екип на спешна
помощ / според отразеното в МУ № 760/2020г./, а в последствие и органите на
пътна полиция, които са установили възз. по данни на
очевидците, отишли са до дома му и са го върнали на местопроизшествието, за да
бъде разпознат. Спор по тези факти по делото няма, като в тази връзка са
показанията и на органите на реда. Едва след връщането на възз.
на мястото на инцидента е пристъпено към проверка на
същия с техническо средство. Това следва и от показанията на св.С. ,
удостоверил отказът на възз. да подпише АУАН и талона
за медицински изследване. Нещо повече, в самият талон за медицинско изследване
е вписано, че възз. отказа тестване с дрегер, както и че той е връчен в 15.10ч. Горното е още
един аргумент в подкрепа на тезата, че отказът на възз.
да бъде изпробван с техническо средство –дрегер не е
реализиран в 12.50ч. на 12.08.2020г. при управление на МПС, както се сочи в
АУАН и НП, а в един много по-късен етап, повече от два часа след
преустановяване управлението на МПС.
Събраните доказателства са еднозначни и
липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно,
че към момента на проверката от органите
на полицията, жалбоподателят не е осъществил нарушението, тъй като не е имал
качеството на водач на МПС. По смисъла на легалната дефиниция на ЗДвП -§6,
т.25 от ДР на ЗДвП, "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. Безспорно в случая към момента на проверката възз.
не имал качеството на водач на МПС, същият не е бил възприет да управлява МПС
от полицейските органи, а е бил заварен в дома му, като по това време
автомобилът му е бил паркиран в двора на имота, а видно от отразеното в талона
за медицинско изследване отказът на възз. да бъде
изпробван с дрегер е депозиран повече от два часа
след като той е преустановил управление на МПС.
Поради това съдът намира, че не е осъществен
състава на нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По силата на тази норма съставомерен е само отказът на водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина и когато той в качеството си на водач откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, подлежи на наказание , а именно лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв. Както бе посочено по-горе визирана нормата сочи на две отделни
нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо
средство и/или с тест за употреба на наркотични вещества и/или техни аналозии 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Така както законодателят ги е
посочил при спиране на водач на МПС
за проверка за употреба на алкохол и/или наркотици, органите на полицията имат
задължението първо да извършат проверка с техническо средство и/или тест и едва
тогава или при наличие на данни за употреба на наркотични вещества и оспорване
от страна на проверяваното лице, или при отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство и/или тест да му издадат предписание за медицинско
изследване. В случая обаче проверката на възз. е
извършена от органите на реда не в момент, в който той е имал качеството на
водач по смисъла на ЗДвП / не докато е управлявал МПС/, а в един много по-късен
момент, поради което и отказът му да бъде тестван с техническо средство – дрегер за употреба на алкохол не е съставомерен
и не покрива обективните и субективни признаци на състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Именно поради тази причина за настоящия съдебен състав е приложен неправилно материалният закон и НП
подлежи на отмяна.
Относно
искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова
– ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР –
Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в
минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и
правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от
съда.
От процесуален представител на възз.в съдебно заседание е поискано присъждане на сторените
по делото разноски, като са ангажирани и
доказателства за заплатено на 29.10.2020г. адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв.Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има
право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложения на л. 7- гръб от СД договор за правна защита и съдействие от 29.10.2020
г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат Т. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП, по настоящото АНД. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лева и
е заплатено в брой на 29.10.2020г,, видно от отбелязването в договора т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В случая искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна.
Минималните размерите на адвокатските
възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция -
ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по
дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300 лв. В случая е договорено възнаграждение в размер на 350 лева,
което е малко над минималния размер, установен в Наредбата и принципно не може
да се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и правна
сложност на случая. При преценка на този въпрос, съдът съобрази
обстоятелството, че по делото са разпитани общо пет свидетели, като един от тях
е ангажиран от защитата, приобщени са и писмени доказателства, в това число и
депозирани от защитата. Ето защо съдът намира, че именно посоченият размер от 350 лева следва да бъде присъден в
полза на въззивника. Поради това и ОД на
МВР-Варна следва да заплати на възз. Х.Д.Х. разноски по делото в размер на
350 /триста и петдесет/ лева.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0819-003540/13.10.2020 год. на Началник група в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР -гр. Варна,
с което на Х.Д.Х. с ЕГН **********, с
адрес *** е наложено :
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Х.Д.Х. с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД №4519/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: