ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2358
гр. Пловдив, 20.11. 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ - ХХVІІІ състав, в закрито заседание на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3546/2019 година по описа съда, като се запозна със събраните
материали, взе предвид следното:
Производство по
чл.60, ал.5 от АПК, във вр. чл. 188 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба от “В.2019” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Асеновград, обл.Пловдив,
жк Запад, ул.“Лозница“ № 1, вх.А, ет.5, ап.35, представлявано
от управителя си С.В.В., депозирана чрез адв.Д. против Разпореждане за предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-779-0030688/12.11.2019година, издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка по запечатване на обект и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане
да допуснато по реда на чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение на административния акт. Сочи се, че същото не
цели да обезпечи значими обществени интереси, а се ползва като предварително
наказание, като практически лишава от право на труд управителя и едноличен
собственик на дружеството, което стопанисва процесния
обект, подлежащ на запечатване и забрана за достъп. Сочи, че се касае за
неподкрепени с доказателства твърдения за нарушения на фискалната дисциплина.
Моли да бъде отменено издаденото разпореждане. Не претендира разноски в тази
връзка.
Ответникът
–Началник отдел „Оперативна дейност“ –Пловдив чрез процесуалния си представител
юрк. М.К.с писмено становище счита, че подадената до
съда жалба е неоснователна. Излага подробни съображения, че оспорения
административен акт и издаденото разпореждане за неговото предварително
изпълнение са законосъобразни и съответни на събраните по административната
преписка доказателства. Моли се жалбата да бъде отхвърлена, а Разпореждането за
предварително изпълнение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юристконсултска защита.
С
Разпореждане от 19.11.2019г. е изискано представянето на цялата административна
преписка, касаеща издаване на процесната
заповед. С писма вх.№21240/20.11.2019г. и вх.№21221/19.11.2019г на
Административен съд- Пловдив същата е постъпила.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 60, ал.5 от АПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
С посочената Заповед №ФК-779-0030688/12.11.2019година,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП, е
наложена принудителна административна мярка по запечатване на обект – „фризьорски салон“
намиращ се на адрес гр.Асеновград ул. „Солунска“ №23 и е постановена забрана за
достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на
15.11.2019г и е постановено предварителното и изпълнение съобразно издаденото
разпореждане по реда на чл.60 ал.1 от АПК, считано от 18.11.2019г.- 15.30 часа.
Съгласно представеният Протокол за запечатване на обект от 18.11.2019г. разпореждане
за предварително изпълнение на процесната заповед за
налагане на ПАМ е било осъществено, като със стоп лепенки е запечатан обект
„фризьорски салон“, намиращ се на адрес в гр.Асеноград
ул.Солунска №23, стопанисван от “В.2019” ЕООД. За
да бъде постановено така посоченото разпореждане за предварително изпълнение е посочено от административният орган, че са налице предпоставките на
чл. 188 от
ЗДДС, вр. чл.60 ал.1 от АПК.като фактически мотиви е
направено изложение, касаещо установените
обстоятелства по Протокол сер.АА №0030688/17.09.2019г
за извършена проверка относно постъпила жалба от М.Г.П., че при преодставена и фризьорска услуга на 04.05.2019г. и
заплатена цена в размер на 87 лева, на нея не и е бил предоставен фискален бон.
При проверката е направена констатация, че има налично фискално устройство в
обекта марка „Дейзи компакт с“ с
инд.№DY433185
и ИН на ФП36590958. От него била
направена разпечатка КЛЕН, при което не се установила отчетена покупка на
стойност 87 лева от 04.05.2019година, като отчетения оборот за деня е бил
0.00лева, което съставлява нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. За
да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за
налагане на ПАМ, административният орган е посочил, че са налице всички
обективни предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК.
Въз основа
на тези фактически установявания настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
разпореждане за предварително изпълнение на наложената ПАМ е незаконосъобразно.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и са изложени мотиви относно фактическите и правни основания за
неговото издаване. Същото е подписано от началник отдел „Оперативна
дейност“-Пловдив. За да издаде посоченото разпореждане, административният орган
се е позовал на получените данни от Протокол за извършена проверка от
17.09.2019г и обеснение от заявителя М.П.. Съобразно
разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК, в административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване
на оспореното разпореждане, ответния административен орган е посочил в мотивите
си три групи основания: защита на особено важни държавни интереси – спазването
на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което
се изразява интереса на държавния бюджет; опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта и трето, че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.
Наличието на първата предпоставка е обосновано с обстоятелството, че се
защитава „спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, в което се изразява и интересът на държавния бюджет за
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за
правилното определяне на реализираните от същия доход и размера на неговите
публични задължения...”. Предпоставка
за тази обосновка на административният орган се явява установяването на
извършеното административно нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ, което е станало в период по – дълъг от четири месеца
преди издаването на посочената заповед
за налагане на принудителна административна мярка. Механизма на констатиране на
това административно нарушение, свързано с неотчетена на 04.05.2019 година
продажба, е станало по сигнал от 12.10.2019година –Декларация от М.Г.П.,
подадена на 12.10.2019г., т.е. това е в период след извършената на 17.09.2019г.
проверка, за която се твърди, че е констатирала липса на отчетени на фискалното
устройство продажби на стойност 87.00 лева. Очевидно е, че с така изложените мотиви
административният орган не доказва конкретна необходимост от защита на особено
важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на основание за
допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат. В случая е
направен опит посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка за
допускане на предварителното й изпълнение, което е недопустим административен
подход. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за
реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В първия
случай - която и да е от хипотезите, регламентирани в нормата на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, а във втория - необходимост от защита на особено важни държавни или
обществени интереси. В тази връзка е необходимо да се добави, че общото
посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60
ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на
административния акт, не освобождава органа от
задължението да мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни
фактически основания, които да касаят търсената защита на важни държавни или
обществени интереси, конкретна опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Тези мотиви следва да бъдат изложени
по такъв несъмнен начин, че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка
и непосредствена причинно – следствена връзка между констатираното
административно нарушение и посочената заплаха за държавния интерес, дали е
налице опасност да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува
ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или
трудно поправима вреда за бюджета. В настоящият случай при издаване на
обжалваното разпореждане за предварително изпълнение са изложени бланкетни мотиви, като посочените фактически основания за
допуснатото предварително изпълнение не обосновават направения то него извод.
Налице е едно твърдение за период, който се е случил 4 месеца преди проверката
и е налице позоваване на него въз основа на декларация, подадена след
извършване на самата проверка. При така установеното се налага
извода, че органите по фискален контрол са процедирали изключително формално и
в нарушение на основни принципи и императивни норми от административния процес.
Всичко това води съда до извода,
че целите на издаденото разпореждане за предварително изпълнение на издадената
Заповед за налагане на ПАМ не съответстват на обстоятелствата по чл.60 ал.1 от АПК. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налагат да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в
частта си, касаеща издадено разпореждане, с което е
допуснато неговото предварително изпълнение по реда на чл.60 ал.1 от АПК, вр. чл.188 от ЗДДС, не е съобразен с целта на закона
съгласно изискванията на чл.6 ал.1 от АПК, поради което същият ще следва да
бъде отменен.
В
предвид на изложеното и на основание чл. 60 ал.6 от АПК, Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане, с което на осн. чл.60 ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение
на Заповед № ФК-779-0030688/12.11.2019година, издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
обект – фризьорски салон на адрес гр.Асеновград ул.Солунска №23 и забрана за достъп до него за срок от 14
дни“ спрямо „В.2019“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Асеновград, обл.Пловдив,
жк Запад, ул.“Лозница“ № 1, вх.А, ет.5, ап.35.
ПОСТАНОВЯВА
административният орган да възстанови положението, съществувало преди
предварителното изпълнение.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд на Република България по реда на
АПК.
СЪДИЯ: