Р Е
Ш Е Н И Е
гр.****,
…………. 2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, V
въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
мл. с-я ВЛАДИСЛАВА А.
при участието на
секретаря П. Ц. и прокурора Т. НАКОВ, като разгледа докладваното от мл. съдия А.
в.н.о.х. дело № 383 по опИ. за 2015год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.10.2014г., постановена по НОХД № 11243/2013г., СРС, НО, 98-ми състав
е признал подсъдимия З.С.С. за виновен в това, че на 12.04.2013г. около 19,30ч.
в гр. ****, ж.к.”******”, на ъгъла на бл. 520, отнел чужди движими вещи - 2бр.
златни обици от 18 каратово злато с тегло по
Със същата
присъда районният съд е осъдил подсъдимия З.С. да заплати на гражданския ищец В.
Т. сумата от 232.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на
деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.04.2013 г. до
окончателното й
изплащане.
На
основание чл. 189 ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия З.С. да заплати
разноските по делото в размер на 35.00 лева, държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 9.36 лева, както и сумата от 5.00 лева -
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който я
обжалва чрез процесуалния си представител в законоустановения срок. Във
въззивната жалба и допълнението към нея се оспорва фактическата обстановка,
приета за установена от първостепенния съд. Изтъква се, че в хода на
производството не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че именно
подсъдимият е автор на вмененото му деяние. Сочи се, че по делото са ангажирани
доказателства, които доказват неговата невиновност. Оспорва се достоверността
на показанията на пострадалата свидетелка и дъщеря й. Към въззивния съд се
отправя искане за постановяване на оправдателен съдебен акт.
В закрито заседание
на 16.02.2015г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В заседанието пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата и допълнението към нея. Изтъква, че основното доказателство в подкрепа
на обвинителната теза са показанията на пострадалата свидетелка, която е
заинтересувана от изхода на делото. Сочи, че авторството на деянието не може да
се докаже по несъмнен и категоричен начин предвид и на заявеното от
пострадалата и дъщеря й, че са възприели извършителя в гръб. Изтъква, че предвид
на чистото си съдебно минало подсъдимият не притежава необходимите умения за
извършване на вмененото му деяние. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Представителят на СГП
пледира първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
Гражданската ищца
моли да бъде потвърдена осъдителната присъда.
В правото си на
последна дума пред въззивния съд подсъдимият З.С. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тезите,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и
е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери
основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият З.С.С. е роден на ***г. в гр. ****, българин,
български гражданин, неженен, начално образование, неосъждан, работи, жив. в гр. ****, ж.к. ”Л.”, бл. ***, вх. А, ет.*, ап.**, ЕГН **********.
На 12.04.2013г., около 19:30ч. подсъдимият С. бил заедно с още две лица
от мъжки пол, останали неустановени по делото, в гр. ****, ж.к.”Л.”, 5-ти
микрорайон, в близост до ъгъла на бл. 520. По същото време в същия район се
намирали свидетелките В. Т. и дъщеря й – Г.Т.. Двете жени се прибирали от пазар
от магазин СБА към дома си, който се намирал в бл. 520, като свидетелката Г.Т.
носела портфейла си в ръка. Свидетелките
вървели по посока към подсъдимия и останалите две лица и им направило
впечатление, че същите ги гледат настоятелно. Свидетелката В. Т. накарала
дъщеря си да прибере портфейла си. Въпреки че тримата мъже им се сторили
заплашителни, свидетелките продължили да се вървят срещу тях, тъй като това бил
единственият възможен път към дома им. Докато двете жени се движели срещу тях,
подсъдимият С. възприел, че на ушите си свидетелката В. Т. носи златни обици. След
като свидетелките се разминали с подсъдимия и останалите две лица и се насочили
към ъгъла на блока, подсъдимият нанесъл удар в гърба на свидетелката В. Т.. Тя
се олюляла и усетила силна болка, но се задържала в изправено положение. След
това С. хванал с две ръце свидетелката В. Т. за ушите и издърпал обиците й. В
момента, в който С. издърпал обеците от ушите на В. Т., свидетелката се
обърнала назад и възприела подсъдимия. След като отнел обеците, подсъдимият се
затичал в посока ж.к. „Л.”, 6-та част. На по-голямо разстояние пред него тичали
другите две момчета.
Свидетелката Г.Т. се затичала след подсъдимия и другите лица, но не
успяла да ги настигне. След като се отказала от опита да ги настигне, св. Г. Т.
се обадила на тел. 112 и съобщила за случилото се, като дала и опИ.ние на
извършителите. На място били изпратени свидетелите Л.М., С.С. и С.Б. –
служители на 09 РУП – СДВР.
Междувременно, след като избягал от местопроизшествието, в района на 27-мо
СОУ в ж.к. „Л.” подсъдимият се срещнал със свидетелите М.Б., А.И., Е.И. и С.В..
Не след дълго свидетелките И. и В. си тръгнали с уговорката впоследствие да се
върнат отново. След като свидетелките И. и В. си били тръгнали, в района на
училището свидетелите М., С. и Св. Б.
забелязали подсъдимия и свидетелите М. Б. и А. И. и констатирали, че същите
отговарят на опИ.нието на извършителите
на инкриминираното деяние, поради което ги задържали. Междувременно на мястото
на задържане с друга патрулна кола пристигнали свидетелките В. Т. и Г. Т., като
свидетелката В. Т. разпознала именно подсъдимия С. като лицето, нанесло й удар
в гърба и отнело й златните обеци.
Съгласно заключението на назначената в хода на производството съдебно
оценителна експертиза пазарната стойност на инкриминираните вещи към датата на
деянието е 232.00 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от ангажираните по делото доказателства и
доказателствени средства: гласни - обясненията на
подсъдимия З.С.С. (частично), показанията на свидетелите
В. Т. и Г.Т., Л.М., С.С., С.Б., С.В. и Е.И., М.Б. (частично), А.И.
(частично); писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи за разпознаване на лица, справка за
съдимост, протокол за доброволно предаване, разписка от 21.05.2013г., разписка
от 13.04.2013г.; както и от способите за доказване - заключението на
назначената в хода на производството съдебно-оценителна експертиза.
Въззивният
съдебен състав изцяло споделя доказателствените изводи на първостепенния съд,
като намери възраженията на защитата досежно достоверността на кредитираните от районния съд доказателствени
източници за неоснователни.
И
втората съдебна инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелките Т. като
последователни, еднопосочни и непротиворечиви. Двете съобщават за датата, мястото, механизма
и авторството на инкриминираното деяние. Както правилно е отбелязала и първата
инстанция, не може да бъде споделен довода на защитата, че показанията им
досежно авторството на деянието са основани на предположения. Пострадалата
свидетелка В. Т. съобщава обстоятелствата, при които е възприела подсъдимия –
първоначално, докато са се движили към момчетата, като посочва и причините,
поради които го е наблюдавала – настойчивия му поглед; впоследствие - след като
се обърнала в момента, в който подсъдимият издърпал обеците й; и след това –
когато С. се отдалечавал от мястото на деянието, бягайки. Свидетелката с
категоричност заявява, че е възприела подсъдимия, като показанията й
съответстват на правилата на житейската логика – житейски оправдано е, усещайки
удар в областта на гърба, а впоследствие – и болка в областта на ушите, да се
обърне, за да възприеме случващото се с нея. Заявеното от свидетелката, че е
възприела външността на нападателя, намира опора и в протокола за извършеното
от нея разпознаване, видно от който В. Т. е разпознала подсъдимия по конкретни
белези, като мургава кожа на лицето, закръглен нос и нисък ръст, които
предполагат да са възприети при непосредствено и продължително наблюдение, за
каквото съобщава свидетелката.
Показанията
на пострадалата свидетелка се подкрепят и от тези на дъщеря й – Г.Т..
Последната е присъствала при извършване на деянието и описва по идентичен с
пострадалата начин събитията – групата момчета, които ги наблюдавали и
последвалите указания на майка й да прибере портмонето си. Действително, в
съдебно заседание пред първостепенния съд добросъвестно свидетелката Г. Т.
сочи, че не успяла да види лицето, блъснало майка й, но съобщава, че доколкото
подсъдимият е тичал след другите две лица, които са имали преднина, е
заключила, че именно той е извършителят на деянието. В тази им част показанията
на свидетелката Г. Т. изцяло кореспондират с тези на майка й, която заявява, че
подсъдимият е тичал след другите две момчета, поради което въззивният състав
изцяло ги възприе. На следващо място и тази свидетелка съобщава, че е имала
възможност да наблюдава подсъдимия, докато са се движели към групата момчета.
Същевременно в разпита преди разпознаването (който въззивният състав цени
единствено с оглед спазването на процедурата по чл. 170 НПК), свидетелката е изброила
конкретни белези, по които може да разпознае лицето, дръпнало обеците от ушите
на майка й – тъмен цвят на кожата, къса, тъмна коса, нисък ръст, специфичен
нос, и впоследствие именно по тези белези е разпознала подсъдимия. Посочените
от свидетелката белези са такива (особено спецификите във формата на носа),
които могат да бъдат възприети единствено при непосредствено и пряко
наблюдение, което кореспондира със заявеното от Г. Т., че е имала възможност да
наблюдава продължително време преди това извършителя на деянието.
По
изложените съображения и като съобрази взаимната еднопосочност и
непротиворечивост на показанията на двете свидетелки въззивният състав намери,
че следва да им се довери и ги постави в основата на своите фактически и правни
изводи. Единствено обстоятелството, че свидетелката В. Т. се явява пострадало
от деянието лице и в хода на съдебното производство се е възползвала от
възможността да се конституира като „граждански ищец”, а свидетелката Г. Т. е
нейна близка родственица, не е достатъчно за да изключи дефинитивно
достоверността на заявеното от тях. Така за пострадалото лице (без значение
дали е придобило качеството на акцесорна страна в производството), не
съществува забрана да депозира свидетелски показания. Действително, същите
следва да бъдат ценени внимателно от решаващия състав, но при преценка за
корелацията им с останалите доказателствени източници, за съдебния орган не
съществува основание да ги изключи от
доказателствената основа, върху която изгражда своите изводи, и да
отрече достоверността им. Дефинитивното изключване достоверността на
свидетелските показания на пострадалото лице би довело до принципна
недоказауемост на редица деяния, които обичайно не се извършват пред широк кръг
от хора. По изложените съображения и като съобрази, че показанията на двете
свидетелки се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства
– показанията на полицейските служители и протоколите за разпознаване,
въззивният състав намери, че следва да ги кредитира.
Настоящата
инстанция възприе и показанията на свидетелите Л.М., С.С. и С.Б. – същите
изхождат от незаинтересувани от изхода на делото лица и са последователни и
непротиворечиви. Свидетелите М. и Б. по идентичен начин описват съобщеното им
опИ.ние на извършителя – тъмен цвят на кожата и нисък ръст (което впрочем
напълно кореспондира с опИ.нието, дадено от свидетелките Т. при извършеното
разпознаване), установяването на лица, отговарящи на даденото опИ.ние, и обстоятелствата,
около задържането им. И тримата свидетели изтъкват, че категорично и без
колебание свидетелката В. Т. е посочила именно подсъдимия като лицето, нанесло
й удар в гърба и отнело й бижутата.
Втората
съдебна инстанция, подобно на първостепенния съд, кредитира показанията на
свидетелките С.В. и Е.И.. Следва да бъде отбелязано обаче, че свидетелките
съобщават единствено за кратък времеви период, през който са се срещнали с
подсъдимия и със свидетелите М. Б. и А. И..
За дейността на подсъдимия и останалите двама свидетели във времето, преди
срещата, свидетелките не дават показания, поради което и заявеното от тях,
макар и възприето от двете съдебни инстанции, не е в състояние да обори извода
за съпричастността на подсъдимия към вмененото му деяние.
Правилно
първата инстанция не е кредитирала показанията на свидетелката С. Б.а,
доколкото същите влизат в остро противоречие с останалите доказателствени
източници. Така свидетелката съобщава, че синът й (свидетеля М.Б.), подсъдимият
и свидетелят А. И. са дошли в дома й, за да се освежат около 19.10 часа, а са
го напуснали в 19.50 часа. Дори и да се абстрахира от обстоятелството, че
подобни детайлни спомени за конкретен час около година след това, будят съмнение,
въззивният състав дължи да отбележи, че заявеното от Б.а относно времевия
период, през който подсъдимият, М. Б. и И. са пребивавали в дома й, не
кореспондира със заявеното с нито един от тях. Така свидетелят М. Б. съобщава,
че са разлепяли брошури до към 18.30 часа, а срещата им със свидетелките В. и И. е била в 19.00 часа; подсъдимият съобщава,
че в 18.20 часа, когато са приключили работата около разлепването на брошурите,
вече са били закъснели. Същевременно докато свидетелката Б.а съобщава, че на
инкриминираната дата синът й се е прибрал в дома им около 22.00 часа, всички
свидетелски показания, както и писмените материали по делото, сочат, че в този
период както подсъдимият, така и свидетелите М. Б. и И. са били задържани по
реда на ЗМРВ, а видно от приложената по делото разписка на 13.04.2013г., след
изтичане срока на задържане, М. Б. е бил предаден на майка си в сградата на 09
РУП – СДВР. Предвид на констатираните противоречия въззивният състав прие, че показанията
на тази свидетелка не кореспондират с обективната действителност, а същите са
израз на стремежа й (обясним предвид на роднинската й връзка със свидетеля М. Б.
– близък приятел на подсъдимия) да оневини С..
Въззивният
съдебен състав, подобно на районния съд, не кредитира заявеното от свидетелите М.Б.
и А.И., доколкото показанията им са непоследователни и противоречиви, поради
което и с оглед на приятелските им отношения с подсъдимия, ги възприе
единствено като израз на стремежа им да го оневинят. Противоречия се
констатират и между показанията на тези свидетели от една страна и обясненията
на подсъдимия, от друга. Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната
жалба, че се касае за несъществени противоречия, които не са в състояние да
дискредитират доказателствената стойност на показанията на посочените
свидетели. Двамата свидетели сочат, че през деня са разлепяли рекламни
листовки. Прави впечатление обаче, че докато подсъдимият твърди, че листовките
са му били дадени от собственика на автомивката, в която работел за реклама на
нов обект, то според свидетеля М.Б. брошурите за били за ВиК. Свидетелят М. Б. и подсъдимият не съобщават
през деня да са се срещали с други лица, докато свидетелят И. пространно
обяснява за срещата им с лица на име В. и Д.В., непосредствено след като са
приключили с лепенето на листовките. Свидетелят М.Б. не детайлизира отделните им действия на
инкриминираната дата, докато свидетелят И. и подсъдимия описват изключително
подробно действията, предприети от тях и линиите на масовия градски транспорт,
които са ползвали. Следва да бъде отбелязано и че макар подсъдимият да твърди,
че е работил „три-четири” години за собственика на автомивка, С. не помни името
на своя работодател, както и името на автомивката. На следващо място
подсъдимият сочи, че двамата със свидетеля М. Б. са отишли да вземат брошурите
от автомивката, докато свидетелят не споменава за помещение на автомивка и дори
съобщава, че брошурите са били на ВиК. Свидетелите А. И. и М. Б. не съобщават да са посещавали
дома на последния, за да вземат лепило, каквото твърдение се съдържа в
обясненията на подсъдимия. Същевременно свидетелят М.Б. не съобщава и да са
купували такива стоки в отлика от А.И. и подсъдимия, които съобщават, че са
посетили магазин специално за да закупят лепило. Посочените противоречия
напълно дискредитират доказателствената стойност на показанията на двамата
свидетели и обясненията на подсъдимия относно събитията от процесната дата и
хронологичната им последователност, поради което въззивният състав, подобно на
първата инстанция, не ги цени. Обясненията на подсъдимия в тази им част втората
инстанция възприе единствено като израз на защитната му позиция, но не и като
годно доказателствено средство.
В
частта относно срещата със свидетелките В. и И. въззивният съд кредитира
показанията на двамата свидетели и обясненията на подсъдимия, доколкото се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Настоящата
инстанция кредитира писмените доказателства и доказателствени средства,
доколкото същите са относими към предмета на доказване по делото.
Въззивният състав
цени резултатите от извършените в хода на досъдебното производство
разпознавания, доколкото същите са извършени при стриктно спазване
изискванията, предвидени в процесуалния закон, поради което и представляват
годно доказателствено средство.
Настоящата инстанция
кредитира заключението на назначената в хода на производството
съдебно-оценителна експертиза, доколкото същата е компетентно и обективно
изготвена, след запознаване с материалите по делото и дава отговор на
поставените й въпроси.
Изводите си относно
съдебното минало на подсъдимия въззивният съд изгради въз основа на приложената
по делото справка за съдимост.
При така установеното
от фактическа страна настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи, до
които е достигнал районният съд.
От обективна страна -
на 12.04.2013г. около 19,30ч. в гр. ****,
ж.к.”******”, на ъгъла на бл. 520 подсъдимият С. отнел чужди движими вещи -
2бр. златни обици от 18 каратово злато с тегло по
Отнемайки обеците на свидетелката В. Т. и отдалечавайки се с тях в
неизвестна посока, подсъдимият е прекъснал упражняваната от нея фактическа
власт без съгласието на досегашния владелец и е установил своя такава. Осъществен
е и вторият елемент от изпълнителното деяние на съставното престъпление
„грабеж” – подсъдимият е използвал сила, изразила се в действията по удряне на
свидетелката в гръб и издърпване на обеците от ушите й. Използваната сила е
била насочена към отнемане на вещите и установяване на своя фактическа власт,
функционално предназначена за сломяване евентуалната съпротива на пострадалото
лице.
Извода, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние не се
разколебава от обстоятелството, че при задържането му у него не са установени
инкриминираните вещи. При безспорно установения факт на отнемането им именно от
подсъдимия, ненамирането им у него сочи на несъмнения извод, че последният е
предприел с тях действия на юридическо и/или фактическо разпореждане, с което
окончателно е отнел възможността на пострадалия да упражнява фактическа власт
върху тях.
От субективна страна подсъдимият С. е действал при форма на вината пряк
умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК. Същият е съзнавал, че с действията си
прекъсва упражняваната от свидетелката В. Т. фактическа власт върху вещите и
установява своя такава, без нейното съгласие и използвайки сила, като пряко е
целял настъпването на този резултат. Налице е и изискуемото от закона
присвоително намерение, намерило израз в действията на подсъдимото лице –
отдалечаването му от мястото на инцидента и последващо разпореждане по
неустановен начин с отнетите обеци (изводимо от обстоятелството, че
инкриминираните вещи не са били намерени у него).
При формирания извод,
че именно подсъдимият С. е автор на инкриминираното с обвинителния акт деяние, следва
да бъдат споделени и изводите на първостепенния съд досежно индивидуализация на
наказателната му отговорност.
Правилно като
смекчаващи отговорността обстоятелства първата инстанция е преценила чистото
съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст. Макар да не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният състав намери, че по делото
се съдържат индикации за лоши характеристични данни на подсъдимия (доколкото са
налични данни за друго, различно от настоящото, водено срещу него досъдебно
производство).
При преценка на
посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният състав
не намери основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, доколкото не се
констатираха нито многобройни (надхвърлящи броя на отегчаващите такива), нито
макар и само едно, но изключително по своя характер обстоятелство, което да
обуслови преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко.
С оглед на
гореизложеното правилно първата инстанция е определила наказанието на подсъдимия
в предвидените в закона предели, в минималния, предвиден в санкционната част на
нормата, размер. Наложеното наказание три години „лишаване от свобода” ще
въздейства в достатъчна степен възпиращо и превъзпитателно по отношение на
подсъдимия, като ще способства в най-пълна степен за постигане на предвидените
в чл. 36 НК цели.
Същевременно правилно
първата инстанция е преценила, че са налице основанията за приложение на
института на условното осъждане. Подсъдимият не е осъждан на наказание
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, като наложеното му
наказание е в размер на три години „лишаване от свобода”. Същевременно и
въззивният съд намира, че за поправянето на дееца не е необходимо да изтърпи
ефективно наложеното му наказание. Правилно районният съд е отложил
изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание с максималния изпитателен
срок от 5 години, доколкото извършеното деяние е с висока степен на обществена
опасност, употребената принуда се
характеризира с висок интензитет и при извършване на деянието подсъдимият е
проявил упоритост (нанесъл удари в гърба, след което издърпал обеците от ушите
на пострадалата). С оглед на
гореизложеното въззивният състав намира, че 5-годишният срок, през който по
отношение на подсъдимия ще действа угрозата от привеждане в изпълнение на
наложеното наказание, ще въздейства в достатъчна степен възпиращо от
извършването на последващи престъпни прояви.
Доколкото подсъдимият
е бил задържан по реда на ЗМВР правилно и на основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1
т. 1 НК районният съд е постановил периода на фактическото му задържане да бъде
приспаднат при евентуално привеждане в ефективно изпълнение на наложеното му
наказание.
Въпреки че се
констатира, че подсъдимият виновно е извършил противоправно деяние в пряка
причинна връзка с което за пострадалата Т. са настъпили вреди, настоящата
инстанция намира, че произнасянето на районния съд досежно предявения
граждански иск е недопустимо, поради което присъдата в тази й част следва да
бъде отменена. В съдебно заседание,
проведено на 16.12.2013г., пострадалата В. Т. е направила искане да бъде
конституирана като граждански ищец, като е предявила за съвместно разглеждане
граждански иск за обезщетение на претърпените в резултат на деянието имуществени
вреди в размер на 400.00 лева, след което служебно районния съд е приел
гражданския иск до размера, инкриминиран с обвинителния акт, като е отхвърлил
искането за приемане за съвместно разглеждане на претенцията за разликата от
232.00 лева до 400.00 лева. По мнение на настоящия съдебен състав в
наказателното производство (където гражданският иск има акцесорен характер),
гражданският иск следва да бъде приет така, както е предявен, като не намира
приложение уредбата на ГПК относно даване на указания за отстраняване на
нередовности и на срок за отстраняването им и оставяне „без движение”. По
изложените съображения районният съд неправилно е редуцирал волята на
пострадалия и е намалил размера на гражданския иск до инкриминирания в обвинителния
акт, вместо да откаже приемането за съвместно разглеждане на гражданската
претенция. Редуцирайки сам и по служебен почин волята на гражданския ищец и
приемайки за съвместно разглеждане претенцията му за обезвреда, районният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело както до
ограничения правото на защита на подсъдимия (участие на акцесорна страна в
производството), така и на пострадалото лице (ограничавайки правото му
предявената от него претенция да бъде приета и разгледана във вида, в който я е
предявил). По изложените съображения присъдата в гражданско-осъдителната й част
следва да бъде отменена, а производството в частта досежно приетия за съвместно
разглеждане граждански иск – прекратено.
Правилно и на
основание чл. 189 ал. 3 НПК районният съд е осъдил подсъдимия З.С. да заплати в
полза на Държавата и по сметка на СРС сумата от 35.00 лева, представляваща
сторените в хода на производството разноски. С оглед разпоредбата на чл. 190
ал.2 НПК вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс в тежест на подсъдимия
законосъобразно е възложена и сумата от 5 (пет) лева - такса за служебното
издаване на изпълнителен лист. Незаконосъобразно е произнасянето на районния съд в частта, с
която е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 9.36 лева. Съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приложима в настоящия случай) за
граждански иск по наказателно дело се събира такса 4% върху уважения иск, но не
по-малко от 50 лв. В настоящия случай доколкото сумата, представляваща 4 %
върху уважения размер на гражданския иск, е по-малко от 50.00 лева, районният
съд е следвало да осъди подсъдимият да заплати минималния предвиден в Тарифата
размер, а именно – 50 лева. Доколкото обаче присъдата в гражданската й част
следва да бъде отменена, то следва да бъде отменено и произнасянето на районния
съд в коментираната част.
Водим от всичко изложено
и на основание чл.334‚ т. 3 от НПК Софийски
градски съд, НО, V-ти въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда на СРС, НО, 98-ми състав от 14.10.2014г.,
постановена по НОХД № 11243/2013г. в
частта, с която подсъдимият З.С. е осъден да заплати на гражданския ищец В. Т. сумата
от 232.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието,
както и в полза на Държавата и по сметка на СРС – сумата от 9.36 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански
иск, и ПРЕКРАТЯВА производството в
частта относно гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъда на СРС, НО, 98-ми състав от 14.10.2014г.,
постановена по НОХД № 11243/2013г. в
останалата й част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.