Р Е Ш Е Н И Е
№ 2407 08.10.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Моника
Яханаджиян
Секретар:Кина Киркова,
като разгледа докладваното гр.д.№226 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод исковата молба на Д.С.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, представлявана от Кмета Д. Н.,
за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сума в размер 1052,40 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по автомобил, марка „.............“ с рег.№.............. от ПТП, настъпило на
11.12.2018 г. поради попадане на превозното средство в дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е собственик на лек автомобил, марка „..........“ с рег.№.............., както и че на 11.12.2018
г., около 16,30 часа, при управление на автомобила в гр.Б., к-с „И.“, по улицата край парк „В.“, в района между бл..... и бл......, посока ул.“Д. А.“, при разминаване с друг
автомобил, движещ се в насрещното платно, пропаднал в дупка, в резултат на
което била увредена предна броня. Ищецът твърди, че мястото на инцидента не е
било обозначено, а непосредствено след това е било посетено от служители на ОД
МВР Бургас, които съставили Протокол за ПТП с №1650309.
Според изложените в исковата
молба твърдения ищецът заплатил сумата от 1052,40 лева за подмяна и труд на
предна броня, за което има издадена фактура №**********/12.12.2018 г..
Ищецът счита, че ответната
Община като собственик на улицата, на която е настъпило ПТП носи отговорност за
получените увреждания.
В подкрепа на изложените в
исковата молба твърдения са ангажирани доказателства.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален
представител, който поддържа иска и търси разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОБЩИНА БУРГАС, с който по
същество се оспорва предявената претенция на подробно изложените в отговора
аргументи. Счита, че не е установен механизма на увреждащото произшествие и
причинната връзка между същото и настъпилите по автомобила увреждания, като
твърди, че ищецът с поведението си е допринесъл за причиняването им – избраната
от него скорост при управление на автомобила не е била съобразена с пътните
условия.
Предвид на изложеното се
иска отхвърляне на иска. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.
По
делото е приет за разглеждане при условията на евентуалност на обратен иск на ОБЩИНА
БУРГАС, срещу “ПСТ Груп“ ЕАД, което е конституирано като трето лице-помагач на
ответната страна с определение от 06.03.2019 г., като се иска осъждането на
ответника по обратния иск да заплати на Община Бургас сумата, за която е уважен
предявения главен иск, ведно с присъдените в полза на ищеца по главния иск
разноски, както и заплатените от Община Бургас държавни такси, направените
разноски за производството и юрисконсултско възнаграждение. Ангажира
доказателства.
В съдебно
заседание ответната Община Бургас се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска на подробно изложените в отговора аргументи. В случай, че
съдът уважи иска на ищеца, ответната Община пледира за уважаване на обратния й
иск срещу „ПСТ Груп“ ЕАД и за присъждане на разноски.
Ответникът по обратния иск е
депозирал отговор на исковата молба, като счита обратния иск за неоснователен,
тъй като процесния участък не попада в предметния обхват на сключения с Община
Бургас договор, рег.№93-ОП-156(60)/19.06.2015 г., по който е изправна страна.
Наред с това изразяват становище, че не е доказан механизма на ПТП,
действителната стойност на материалите и труда, състоянието на превозното
средство преди ПТП. Претендира за отхвърляне на главния иск, а при условията на
евентуалност и на обратния иск. Не ангажира доказателства, търси разноски.
В съдебно
заседание третото-лице помагач на ответника и ответник по обратния иск не се
представлява.
Предявеният иск е с правно
основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, а обратния осъдителен
иск на
Община Бургас е
с правно основание чл.79 от ЗЗД, като същите са допустими.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е приет като доказателство Протокол за ПТП №1650309/11.12.2018 г., от
съдържанието на който се установява, че на 11.12.2018 г., в 16,30 часа, в гр.Б.,
к-с „И.“, пред бл....., ищецът като водач и собственик на лек автомобил, марка
„.....“ с рег.№........., допуска самостоятелно ПТП, като при движение по
пътното платно пропада в участък с изрязано асфалтово покритие дълго около 3
метра, широко около 60 см. и дълбоко 20 см., в резултат на което удря предна
броня.
Отразените в акта констатации напълно кореспондират на
показанията на разпитания по делото свидетел П.А., от които се установява и
това, че същият е присъствал на ПТП, тъй като е пътувал в автомобила на ищеца,
пътната неравност не е можела да бъде заобиколена поради наличие на автомобили
в насрещното платно, както и че не е била обозначена със знак или маркировка,
за да бъде възприета своевременно. Свидетелят е категоричен в показанията си,
че в резултат на удара от преминаването на автомобила през пътната неравност,
се е счупила предната броня на автомобила, поради което и за случая е подаден
сигнал на спешен телефонен номер 112.
Приети като доказателства по делото са фактура
№**********/12.12.2018 г., издадена от „И.В.“ ЕООД и касов бон от същата дата,
и двете на стойност 1052,40 лева, от съдържанието на които става ясно, че
сумата включва броня и труд.
По делото е извършена от в.л.инж.Т. съдебна авто-техническа
експертиза, от заключението на която става ясно, че основната причина за ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е разположението на пропадналата
настилка върху платното за движение и преминаването през нея на десните колела
на автомобила, управляван от водача. Вещото лице дава заключение, че от
разстояние 21,5 м., колкото е опасната зона на спиране, обективно не е било
възможно за водача да възприеме пропадналата настилка като опасност за движението,
поради това, че е разположена под нивото на равнината на пътното покритие.
Вещото лице посочва още, че увреждането по автомобила е вследствие на ПТП и се
категоризира като невъзстановяемо, т.е. увредената част подлежи на подмяна и
като стойност съответства на стойността на приложената по делото фактура.
При така събраните доказателства съдът намира, че
предявеният иск е доказан по основание и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Анализът на
цитираната разпоредба сочи, че отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД, изисква установяване на
вреда, противоправност на деянието на деликвента или лицето, на което е
възложено изпълнението на работа, причинно-следствена връзка между деянието и
противоправния резултат.
Установи се по безспорен начин мястото и механизма на
настъпване на процесното ПТП, а именно в к-с „И.“ на гр.Б., в района между бл.
и бл..... чрез преминаване на управлявания от ищеца лек автомобил, негова собственост,
през неравност на пътното платно, представляваща изрязано асфалтово покритие с
дължина около 3 метра, ширина 60 см. и дълбочина 20 см., в резултат на което е
настъпило съприкосновение на предната броня на автомобила с асфалтовата
настилка, като това е довело до увреждането й, което от своя страна налага
подмяната й. От представената по делото фактура е видно, че за поправяне на
увреждането ищецът е заплатил сумата от 1052,40 лева, включваща труд и части, т.е.
причинените в резултат на горепосоченото ПТП имуществени вреди са в размер на 1052,40
лева.
Предвид на изложеното наведените в тази насока възражения
на ответника, а именно, че не
е установен механизмът
на увреждащото произшествие и причинната връзка между същото и настъпилите по
автомобила увреждания, са неоснователни. Неоснователно е и възражението му, че с поведението си ищецът е допринесъл за
причиняването на вредоносния резултат, тъй като по делото не се установи избраната от него скорост
при управление на автомобила да е
била несъобразена
с пътните условия.
Безспорно е между страните по делото,
че улицата, на която е настъпило произшествието, е общинска собственост, което
произтича от нормата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.§7, ал.1, т.4 от ПЗР на
ЗМСМА, поради което и на основание чл.11, ал.1 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗП, именно върху ответната
Община пада задължението да управлява
този имот в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, като в чл.19,
ал.2 от ЗП изрично е предвидено, че управлението на пътищата включва
поддържането и ремонта им. Същото задължение е вменено на общините и с чл.31 от
ЗП, съгласно който изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините.
Предвид
на изложеното, съдът намира, че са налице всички изисквани от чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността
на ответната община.
С
оглед на така констатираното по делото наличие на препятствие на пътното платно
в к-с „И.“ на гр.Б. довело до възникване на ПТП от 11.12.2018 г. и причиняване
на процесните вреди, съдът намира, че на основание чл.49 от ЗЗД отговорност за
обезщетяване на тези вреди носи Община Бургас, поради което и същата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1052,40 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди при произшествието от 11.12.2018
г.
На
основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна
лихва върху присъдената главници, дължима от предявяването на исковата молба на
11.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
При
положение, че съдът намери ищцовата претенция за основателна, то следва да бъде
разгледана и претенцията, насочена от ответната страна – Община Бургас против
конституираното в производството по делото трето лице помагач – „ПСТ Груп“ ЕАД,
тъй като претенцията е предявена при условията на евентуалност и с уважаване на
главните искове се установява нейната висящност, поради което и съдът й дължи
произнасяне.
По
делото е представен Договор от 19.06.2015 г., сключен между Община Бургас, като
възложител и ДЗЗД „ПСТ Бетон“, като изпълнител, чийто съдружник с дял от 99,90
% е „ПСТ Груп“ ЕАД и от съдържанието на който е видно, че има за предмет
извършването на дейности по строителство, ремонти поддържане на улиците, в т.ч.
участъците от РПМ, попадащи в регулацията на Община Бургас, пътни платна за
глано движение, разделителни ивици между платната за глано движение, платна за
местно движение /локални платна/, разделителни ивици между платната за главното
и местното движение, велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните
съоръжения на територията на Община Бургас, по обособена позиция 3: Център за
административни услуги „И.“, включващ ж.к.“И.“ и други. Следователно, пътния
участък, на който е настъпило ПТП е включен в териториалния обхват на договора,
а страните са договорили поддържането му, поради което и ответника
по обратния иск, като съдружник в ДЗЗД „ПСТ Бетон“ следва да понесе отговорност
за настъпилите вреди, а именно да възстанови на Община Бургас дължимата от нея
сума в общ размер на 1052,40 лева, ведно със законната лихва от подаване на
обратната искова молба на 05.03.2019 г., при
условие, че Община Бургас изпълни своето задължение спрямо първоначалния ищец
по делото.
Що се отнася до възраженията на ответника по обратния
иск, подробно изложени в отговора на исковата му молба, с оглед на установената
по делото фактическа обстановка и правни изводи, то същите не се споделят от
съда като основателни.
Основателна се явява претенцията за осъждане на третото
лице – помагач да заплати на ищеца по обратния иск направените по делото
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 150,00 лева, от които 50,00 лева платена държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Разноски за съдебно-техническа експертиза са за
сметка на ответната община, тъй като не са пряка последица от неизпълнението на
договора от 19.06.2015 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Община Бургас следва да заплати на ищеца направените от него
разноски в производството в общ размер от 350,00 лева, от които 50,00 лева за
платена държавна такса и 300,00 лева адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС,
представлявана от Кмета Д. Н.,
с адрес ***, да заплати на Д.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер 1052,40
лева (хиляда петдесет и два лева и
четиридесет стотинки), представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди по автомобил, марка „............“ с рег.№............. от ПТП, настъпило на
11.12.2018 г. поради попадане на превозното средство в дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
“ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ....................,
седалище и адрес
на управление в ................., представлявано от К.К., да заплати на ОБЩИНА
БУРГАС, представлявана от Кмета Д. Н.,
с адрес ***, сума
в размер на 1052,40
лева (хиляда петдесет и два лева и
четиридесет стотинки), представляваща
изплатено на Д.С.Г. обезщетение
за настъпили
имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на обратния иск на 05.03.2019 г., при условие, че Община Бургас изпълни
задължението си спрямо Д.С.Г..***,
представлявана от Кмета Д. Н.,
с адрес ***, да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 350,00 лева
(триста и петдесет лева), представляваща
направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА
“ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК .................,
седалище и адрес
на управление в ................, представлявано от К.К., да заплати на ОБЩИНА
БУРГАС, представлявана от Кмета Д. Н.,
с адрес ***, сума
в размер на 150,00 лева (сто и
петдесет лева), представляваща направените по делото съдебни разноски.
Решението е постановено при
участието на трето
лице-помагач на страната на
ответника ОБЩИНА БУРГАС – “ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ..............
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.