Решение по дело №98/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Н.А. ***, против заповед № РД-02-11-2147/11.05.2021 г. на кмета на община Видин, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Метален павилион”, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.1, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № ***по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът зам. кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че процесната заповед е правилна и законосъобразна. Иска се присъждане на съдебни разноски.

Административен съд Видин, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: административното производство е инициирано с решение № 25, взето с протокол № 3/27.02.2018 г. на ОбС-Видин, за отчуждаване и последващо премахване на сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КК на гр. Видин, находяща се в ПИ с идентификатор 10971.501.149, който е частна общинска собственост, съгласно АОС № 3873/09.02.2018 г.

В изпълнение на взетото решение на общинския съвет била образувана процедура, която завършила със заповед № РД-02-11-176/19.02.2019 г. на кмета на община Видин, с която било разпоредено на тогавашния собственик Виолета Ангелова Каменова да премахне строеж „Метален павилион”, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.1, изградена в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Видин, частна общинска собственост. Тази заповед била атакувана по съдебен ред и отменена с решение № 173/16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 208/2019 г. по описа на Административен съд Видин. Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.01.2020 г.

Впоследствие след връщане на преписката в община Видин зам. кметът на общината издал заповед № РД-02-11-672/07.07.2020 г., с която разпоредил на работна група, състояща се от трима членове, да извърши проверка на процесния строеж и да състави констативен акт по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за законност на строежа, както и за наличие или липса на строителни книжа на сградата.

В съставения констативен акт № 21/04.08.2020 г. назначената от ответника комисия приела, че проверяваният обект представлява метален павилион със застроена площ от 80 кв.м., с размери 10,00/8,00 м. и височина 2,80 м. при кота стреха, изграден изцяло с метална конструкция – външни метални колони, върху които са заварени метални рамки, на които са монтирани ограждащи плоскости. Покривната конструкция е изпълнена от 6 броя метални ферми, лягащи върху тях метални столици, към които е прикрепена вълнообразна поцинкована ламарина. Описва се подробно лошото и занемарено състояние на сградата. Същата е определена като строеж пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ, за изграждането на който се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Извършено е обследване за търпимост, като е прието, че обектът не е търпим. Като момент на изграждане се приема 1974 г. Посочва се, че павилионът е нанесен в плана на гр. Видин от 1976 г., като попада в два вида територия: предвидена за озеленяване и за средноетажно жилищно строителство, като дворищнорегулационната линия разделя павилиона на две части. В същия план не се намира ПЗ, с който обектът да е придобил статут на сграда, поради което е прието, че не е бил допустим по този ПУП ПР на гр. Видин.

По ПУП ПЗ на града, приет през 1981 г. павилионът не е нанесен. Същият попада в два вида територия: за озеленяване и за прилежаща площ към бъдещо застрояване. Отново се приема, че не е бил допустим по този план.

Пред 1991 г. е приет действащия ЗРП на гр. Видин, в който процесната сграда не е нанесена. Попада в северната част на УПИ XI „за паметник на културата”, както и в южната част на терен, предвиден за озеленяване, като северната регулационна линия на УПИ XI „за паметник на културата” пресича павилиона по диагонал. Прието е, че след изменението на ЗРП със заповед № 152/31.07.1997 г. павилионът попада частично в терен, предвиден за улица и частично в терен, предвиден за озеленяване, поради което не е допустим и по сега действащия ПУП ЗРП.

В КА се сочи още, че през 2000 г. със заповед № РД-02-14-1817/11.10.2000 е одобрен КП на квартал „Кале” в гр. Видин, като в ПИ № 222 са нанесени обект, представляващ павилион със застроена площ от 79 кв.м., паянтов обект със ЗП 35 кв.м. и навес с площ от 93 кв.м.

По КК на града, одобрена със заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на изп. директор на АГКК, павилион с идентификатор 10971.501.149.1 е отразен със ЗП от 82 кв.м.

Съгласно акт за държавна собственост № 1257/02.12.1993 г. посочен павилион с площ от 50 км.м. и посочена година на изграждане 1974 г. В приложеното към преписката допълнение към АДС е посочен павилион с площ от 70 кв.м.

Констатира се, че при проверката не са намерени документи относно построяването на обекта, измененията в неговата площ, както и проекти, от които да се установи по безспорен начин идентичността на обекта на процесната заповед и актувания павилион с АДС № 1257/02.12.1993 г.

В резултат на приетата от комисията фактическа обстановка се прави извод, че не са спазени изискванията на чл.224 от ППЗТСУ в редакцията му от 07.08.1973 г., съгласно който строежи на държавата, кооперации, обществени организации и граждани се извършват въз основа на разрешение, издадено от органите на народните съвети, респективно липсата на надлежно издадено разрешение за строеж прави изграждането му недопустимо по действалите към момента на изграждането му разпоредби, а строежът е изграден без да е предвиден и в противоречие с предвижданията на ПУП, действали от 1974 г. до настоящия момент.

Към момента на проверката строежът е бил собственост на Виолета Ангелова Каменова, съгласно приложения нотариален акт № 132, том VIII, рег.№ 8794, дело № 996/15.11.2004 г. на нотариус № 028 с район на действие РС-Видин и на нейния съпруг Красимир Христов Каменов, в режим на СИО.

В хода на производството павилионът е закупен от жалбоподателя Н.Н.А., с нотариален акт № 120, том I, рег.№ 1227, дело № 108/15.09.2020 г. на нотариус № 488 с район на действие РС-Видин.

Същият е бил запознат с изготвените в хода на производството констативни актове с номера 21/04.08.2020 г., 22/04.08.2020 г. и 23/04.08.2020 г., със съобщение от 22.10.2020 г., което е получено от адресата на 26.10.2020 г. След запознаване с констатациите собственикът депозирал в община Видин възражение вх.№ ТР-02-04-129/4/29.10.2020 г., с което заявил, че тъй като въпросния павилион е работил като питейно заведение „Крали Марко”, следва да е притежавал надлежно издадени строителни книжа и разрешение за строеж, които са съхранявани от инвеститора СО „Булгарплод” София и СО „Булгарплод” Видин. В резултат на изложеното от собственика били изискани описаните във възражението документи, с писмо изх.№ ТР-02-04-129/6/12.01.2021 г. В отговор Н.Н.А. депозирал молба вх.№ ТР-02-04-129/7/21.01.2021 г., с която уведомил административния орган, че тези документи следва да се съхраняват в архивите на община Видин, поради което не може да ги приложи.

Към преписката е приложен констативен акт № 21/04.08.2020 г., съгласно който след извършена проверка в архива на община Видин не е установено наличие на разрешение на строеж за строителство на метален павилион в комплекс „Калето” на гр. Видин, с инвеститор „Вида плод” ЕООД, гр. Видин или „Вида плод” АД.

Във връзка с дадените указания от Административен съд Видин, административният орган възложил изработването на конструктивно становище от инж. Ваня Петрова Петрова, с предмет „Представлява ли строеж „Метален павилион” – сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КК на гр. Видин, находящ се в ПИ с идентификатор 10971.501.149, урегулиран в УПИ XI „За паметник на културата” и в УПИ без номер „За озеленяване”, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54, преместваем обект по смисъла на §.5, т.80 от ДР на ЗУТ”. По поставения въпрос е дадено заключение, че обектът не представлява преместваем обект по смисъла на цитираната разпоредба. Изследвано е състоянието на конструкцията на сградата и е прието, че същата не отговаря на основните изисквания към строежите, регламентирани с чл.169, ал.1, т.104 от ЗУТ.

Конструктивното становище е предявено на собственика, на 23.03.2021 г., който не е направил възражения по констатациите в него.

По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че павилиона е строеж, който отговаря на описанието дадено в параграф 5, т.38 от ДР на ЗУТ, построен по реда на чл. 120, ал.4 от ЗТСУ, т.е. това е временна постройка. Това е сграда с метална конструкция изградена по сглобяем начин на строителство. Това означава, че павилиона може да бъде преместваем обект, който е прикрепен към терена със стоманобетонни основи. Статута на един обект зависи от начина на разрешаване на строителството. Това става с разрешение за строеж или с разрешение за поставяне. Павилиона е построен през 1974 година, съгласно АДС 1257/1993 година, като терена първоначално е бил общински, впоследствие държавен. Нанесен е в плана от 1981 година като „мас пав.“, няма постоянен градоустройствен статут. За отразяването в кадастралната карта и кадастралните регистри на временни постройки, изградени на основание разрешение за строеж, издадено по чл. 120, ал. 4 на отменения Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ), следва да се има предвид, че тези постройки могат да представляват както движими, така и недвижими вещи. Преценката за характера на временния обект се извършва по правилото на чл. 110 Закона за собствеността - ако разрешението за строеж и строителната документация са за вещ, трайно прикрепена към земята, която не може да бъде отделена без разрушаването й, то се касае за недвижим имот, а ако вещта може да бъде разглобена без съществено увреждане – за движима вещ. На отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри подлежат тези временни обекти по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ, които представляват недвижими вещи. В.л. приема, че не е налице идентичност на процесния строеж и павилиона, отразен в акт за държавна собственост № 1257/1993 г., като е налице разлика в квадратурите (50, 70 и 82 кв.м.). Вещото лице установява още, че сграда с идентификатор 10971.501.149.1 по КК на гр. Видин не е била допустима както по изискванията към момента на построяването й, така и по сега действащия строителни правила и норми.

По отношение на АДС 1257/1993 година е открито производство по оспорване на истинността на същия, относно годината на построяване на павилиона, а именно 1974 година.

Процесната заповед е издадена на 11.05.2021 г. и на 20.05.2021 г. е била връчена на жалбоподателя, поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 02.06.2021 г., е в срок.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. В случая, заповедта е издадена от заместник кмет на община Видин, нарочно упълномощен да издава актове от категорията на процесния със заповед № РД-02-11-1275/26.-11.2019 г. на кмета на общината, която е приложена към преписката.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия да разпореди премахването на незаконен строеж.

Във връзка с откритото производство са събрани доказателства назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза.

Във връзка с откритото производство съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ – АДС№ 1257/1993 г. При събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорения официален документ не е неистински, поради което не следва да бъде изключен от доказателствата по делото. АДС по своята същност представляват официални свидетелстващи удостоверителни документи, определени в чл.5 от ЗДС. Актът има доказателствена сила – доказва, че имота е държавна собственост. Актът за държавна собственост, съставен по установения ред, има доказателствена сила до доказване на противното. В настоящият процес оспорването на жалбоподателя, е в частта, в която в АДС е посочена годината на извършване на строежа, а именно:1974 година. Документът е с невярно съдържание, когато се опровергава съответствието на заявеното от външна страна с действителната воля, намерения и уговорки. От заключението на вещото лице по делото, се установи, че годината на построяване на обекта е именно 1974 година. В този смисъл оспорването е недоказано.

Постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДРЗУТ, такова е и заключението на вещото лице. За изграждане на строежа по общо правило е необходимо издаване на строително разрешение - чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

За павилиона няма издадено Разрешение за строеж и това не е спорно по делото. Според вещото лице, павилиона е предвиден като временен. Допуснат е по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (в релевантната редакция), позволяващ по изключение, във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански организации, главният архитект (инженер) при окръжния (градския) народен съвет да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки, като при заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползвала, без да се заплащат. Цитираната разпоредба е отменена - ДВ, бр. 6 от 1998 г., а с приемането на § 50 а, ал. 1 (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) ПЗРЗИДЗТСУ разрешенията за строеж на постройките, изградени по този ред, са загубили действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.). Следователно, и да има разрешени за изграждане на обекта, то е изчерпало действието си след изтичането на пределния срок по § 50 а, ал. 1 ЗТСУ (отм.);. След този момент строежът е подлежал на премахване - § 50 а, ал. 2 вр. чл. 160 ЗТСУ (отм.);. При липсата на валидни строителни книжа според действащия закон и наличие на несъответствие с предвижданията на ПУП към датата на издаване на заповедта, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 ЗУТ.

При характеристиките на павилиона, който се използва като търговски обект, по аргумент от критериите за категоризация по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ той би следвало да се квалифицира като принадлежащ към строежите от пета категория и съответно попада в обхвата на компетентността на издателя на административния акт.

Съобразно §.5, т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Основата на павилиона е стоманобетонна, което категорично изключва квалифицирането на павилиона като преместваем обект съобразно легалната дефиниция по §.1,т.80 от ДР на ЗУТ. За да е налице преместваем обект следва прикрепването към земната повърхност да се осъществява чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект. Не такъв е стоманобетоновата основа на павилиона.

Противно на оплакването, че заповедта е трябвало да бъде издадена по реда на чл. 195-196 ЗУТ, този ред е относим към хипотезата по § 17, ал. 1 ПРЗУТ. Тъй като не е налице акт на компетентния административен орган за запазване на строежа до реализиране на предвидена с подробен устройствен план инициатива, предпоставката по разпоредбата, обвързваща премахването с реда на чл. 195 и чл. 196 от закона, не е осъществена. Затова правомерно заповедта за премахване на строежа е издадена в производството по чл. 225 а ЗУТ.

Търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, е неприложима процедурата по установяване търпимост на незаконен строеж, тъй като става въпрос за временна постройка.

         Общите разпоредби за търпимост на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ са неприложими към обекта с оглед на временния му характер. Този вид строежи са предмет на специална уредба и спрямо тях са възможни две разрешения – да бъдат запазени временно до реализиране на строежите, предвидени с ПУП, или да получат траен устройствен статут - § 17, ал. 1 или ал. 2 ПРЗУТ. Систематичното място на § 17 и установените с него правила за съдбата на обектите обосновават извод за различен, особен статут на разрешените за временни нужди строежи, вкл. и относно отрицателните предпоставки за тяхното премахване. Ако се приеме тезата на жалбоподателя и правилата за търпимостта се отнесат към временния строеж, това би означавало строежът фактически да бъде приравнен на обектите с траен статут в противоречие с дължимото по § 17, ал. 2 ПРЗУТ и да се отрече въобще възможността за премахването му. Подобно тълкуване, освен че не намира опора в разпоредбите на § 17, които са специални по отношение на § 16, е несъвместимо със самата цел на строежа и условията, при които е допуснато изграждането му.

След като не е проведено производство по § 17 с очертаните по-горе правни последици, премахването на строежа е разпоредено законосъобразно на възприетите от административния орган основание и ред.

Неоснователно е и направеното възражение за приложение на §.21 от ЗР на ЗУТ, тъй като същото касае само законно изградени постройки във връзка с предвижданията на плановете, каквато хипотеза в случая не е налице - нито се установява законност на строежа, нито се касае за производство по приемане или изменение на ПУП, в което законно изградените постройки следва да бъдат съобразени с предвижданията.

При издаване на процесната заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган, поради което обжалваният акт е законосъобразен. Неколкократно е давана възможност на жалбоподателя да посочи доказателства във връзка с направените от него възражения, същите са обсъдени, като доводите в обратната насока са изцяло неоснователни. В съответствие с приложимите правни норми в случая е определен и адресатът на задължението за премахване на незаконния строеж съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5, т. 5, вр. чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ЗУТ- собственикът на същия, чиито права са установени с приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, който собственик е конституиран като такъв в хода на административното производство предвид извършената промяна на собствеността, на същия е връчен КА съобразно чл.225а,ал.2 от ЗУТ и същият се е възползвал от предоставената му възможност да депозира възражение неколкократно. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Обжалваната заповед е законосъобразна като липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

Предвид изхода на правния спор и като съобрази разпоредбите на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и да бъдат присъдени и направените разноски за изготвените и приети по делото технически експертизи, като общия размер на разноските възлиза на 740,00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд Видин

 

                                          Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А. ***, против заповед № РД-02-11-2147/11.05.2021 г. на кмета на община Видин, с която е наредено да премахне незаконен строеж „Метален павилион”, представляващ сграда с идентификатор 10971.501.149.1, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № ***по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, ул.”Княз Борис I” № 54, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Н.А. ***, да заплати в полза на община Видин направените разноски по делото в размер общо на 740.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 СЪДИЯ: