РЕШЕНИЕ
№ 12415
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110107677 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД
срещу К. Б. П. , с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съдебно
установяване на вземането на ищеца срещу ответника К. Б. П. с ЕГН
********** ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ : сумата от 530,92 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *************** , с аб. номер ******, за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 16.10.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 95,58 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2021 г. до 05.10.2023 г.; сумата от 40,39 лв., представляваща главница за
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2023 г., до изплащане на вземането,
както и сумата от 9,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 56776/23г. на
СРС, възразена от длъжника.
Ищецът твърди, че между него и ответника К. Б. П. е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
1
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период до посочения имот на ответника топлинна енергия, но начислените за
него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са
останали незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет – страницата на
продавача, като публикуването се удостоверява с констативни протоколи,
съставени от нотариус. Сочи, че ответницата К. П. не е заплатила процесните
суми, поради което претендира същите заедно с лихва за забава. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Б. П. чрез адв. М. Л. от САК
, е подала отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца по делото , доколкото оспорва да се доказва качеството й
на собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което
счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността . Релевира възражение
за погасяване на вземанията по давност. Оспорва приложените от ищеца към
исковата молба писмени доказателства . Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ГПК ,вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за
ответницата е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в
която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената
2
услуга в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Основният спорен момент по делото се явява обстоятелството дали
ответникът К. Б. П. е придобила собствеността върху процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************ , респ. дали К. П. е
притежавала вещно право на собственост върху имота в рамките на исковия
период. За да бъде установено така очертаното спорно между страните
обстоятелство ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да
установи, че ответникът в рамките на исковия период е имал това качество по
отношение на процесния имот.
По делото от страна на ищеца не е представено заявление или молба-
декларация от ответницата за откриване на партида в оригинал / като ищецът
изрично е заявил, че такава молба – декларация не може да представи по
делото с оглед на изричното оспорване от страна на ответника / , а също така
не е представен и документ за собственост по отношение на процесния имот
или друг документ, който да сочи , че в рамките на процесния период имотът е
обитавана / ползван/ владян/ от ответника .
За установяване възникването на валидно облигационно правоотношение
между страните на ищеца са издадени съдебни удостоверения, като въз
основа на предоставените такива на страната, по делото не са постъпили
относими писмени доказателства.
3
При съвкупния анализ на всички горепосочени писмени доказателства
съдът намира за неустановено в условията на пълно и главно доказване
твърдението на ищеца, че ответникът К. Б. П. е била собственик или
ползвател на процесния имот за исковия период, още повече, че с отговора на
исковата молба е релевирано изрично възражение в този смисъл.
Ангажираните от ищеца писмени доказателства не доказват по безспорен
начин наличието на вещно право на собственост на ответника, върху
процесния топлоснабден имот с адрес гр.*************** с аб. № ******.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни поради липса на твърдяното облигационно правоотношение
между „***********“ ЕАД и ответника, чието наличие не беше доказано при
условията на пълно и главно доказване от ищеца в настоящото производство.
По акцесорните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
При този изход на спора по отношение на предявените главни искове,
акцесорните искове за обезщетение за забава – доколкото са обусловени от
главните, също подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено
ответникът има право на сторените от него разноски. При произнасяне по
разноските съдът следва да съобрази релевираното от ищеца в исковата молба
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК Ответникът К. П. е претендирала адвокатско
възнаграждение в заповедното производство за безплатно оказана
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно представен по
делото договор за правна помощ и съдействие от 16.11.2023 г. /представен по
заповедното производство/. В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по
ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е
уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения то е поставено
наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на
бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване
актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника, в този смисъл Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение
от длъжника чрез процесуален представител се дължи възнаграждение по
4
реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към момента на
сключване на договорите за правна помощ – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./, което е
в размер на 200 лв. - в този смисъл Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС,
постановено по гр. д. № 7006/2021 г.
Ето защо с оглед отхвърлянето на исковете ищецът дължи на
осъществилия процесуално представителство адв. К. И. Б. сумата от 200лева
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в
заповедното производство.
Ответницата К. Б. П. е претендирала адвокатско възнаграждение в
исковото производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно представен по делото договор за правна помощ и
съдействие от 25.06.2024 г. /лист 53/. Съдът определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция към момента на сключване на
договора за правна помощ – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./ адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., дължимо на осъществилия процесуално
представителство адвокат М. Л. Л. от САК .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ЕАД с ЕИК ***********
срещу К. Б. П. с ЕГН ********** по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че К. Б. П. с ЕГН ********** дължи на
„***********“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление гр.
************, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56776/2023 г. по описа на
СРС, 69 състав: сумата от 530,92 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ************** , с абонатен № ******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда –18.10.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 95,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 05.10.2023 г.;
сумата от 40,39 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.10.2023 г., до
изплащане на вземането, и за сумата от 9,56лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
5
на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.
ОСЪЖДА „***********“ЕАД с ЕИК *********** да заплати на адв.
К. И. Б. от САК , със служебен адрес гр. ************, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 200 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на длъжника по заповедното
производство по ч. гр.д. № 56776/23г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на
управление гр. ************, да заплати на адв. М. Л. Л. от САК , със
служебен адрес гр. ************* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400
лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „***** “ АД, ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6