№ 680
гр. Варна, 25.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500635 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК
Въззивникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, представлява се
от главен юрисконсулт Св. Ц., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемата страна Д. Ц. Х., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Д. А., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Община Варна срещу
Решение № 166 от 17.01.2023г. по гр.д. № 12834/2021г. по описа на ВРС,
XXVI-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени
предявените от въззивника срещу Д. Ц. Х., ЕГН **********, с адрес
********** искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Община Варна е собственик на 306.33 кв.м. ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", представляващ
ПИ с ид. 10135.4508.71 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1838 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, при граници: имоти
10135.4508.257, 10135.4508.315 и 10135.4508.62, както и че Община Варна е
собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик", представляващ ПИ с ид. 10135.4508.301 по КККР,
целият с площ от 650 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, при граници: имоти 10135.4508.299, 10135.4508.313 и
10135.4508.257, което право е придобито на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР
на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗОС в ред., Обн. в ДВ, бр. 44 от 1996г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, както и постановяване в нарушение на
основни принципи на ГПК и несъобразно доказателствата по делото.
Съдържа още оплаквания за формално описание на твърденията и
възраженията на страните и на събраните доказателства, без задълбочен
анализ на същите, в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи, че безспорно процесиите
имоти не са били отразени като частна собственост, а към 1956г. на
основание чл. 6 от ЗС /1951г./ и съгласно отразеното в КП/1956г. имот №
6075 е бил държавна собственост; по КП/1985г. имотът попада в
територия, отразена като „акациева гора"; а по КП/1997г. имот № 164 е с
„неустановен собственик". Придобиването от държавата е по силата на
закона - чл. 6 от Конституцията от 1947г. и Конституцията от 1971г.
Отделянето на общинската от държавната собственост е извършено с
изменението на чл. 6 от ЗС /Обн., ДВ бр. 77/17.09.1991г. и с § 6 и § 7 от ПЗР
2
на ЗМСМА от 1991г. Липсата на съставени АДС или АОС е без значение за
пораждане на собствеността. Всички тези доводи не са обсъдени от
първоинстанционния съд. Процесните имоти са част от имот под №15 -
имот № 164 в реституционно решение № 515/04.06.1998г. от ОСЗ - Варна и
съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Това решение от друга страна има
конститутивно действие и по отношение на държавната собственост в
хипотезата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, когато вземането на тези
решения става служебно. Посочва, че постановеното решение от
28.11.2017г. по гр.д. № 5053/2016г. на ВКС, от което черпи права
ответницата не обвързва страните по настоящето дело и СПН на същото
не следва да се зачита по отношение на Община Варна. ВРС формално е
съобразил, че съобразно предвижданията на действащия ПУП процесните
имоти попадат в УПИ V „за парк" в кв. 4 и съответстват на стар имот
164, а съгласно ОГП на гр. Варна от 1982г., същите попадат в паркова зона
за обществено обслужване /ОПЗ/. А към момента на постановяване на
цитираното решение на ВКС са били извършени фактически действия от
Община Варна по реализиране на обект: „Пробив на бул. „Сливница" от о.т.
49 до о.т. 64 от бул. „Ян Хуняди" до бул. „Атанас Москов". Ето защо по
отношение на процесните имоти не е могла да тече придобивна давност
поради забраната с императивната норма на чл. 86 от ЗС и § 1 от ЗД на ЗС.
Предвид отреждането за имота, съгласно предвижданията на плановете
от 1985г., процесният имот е продължавал да бъде държавна собственост,
като на основание § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА общината е придобила
имота от държавата по право. Поради изложените съображения е
отправено искане обжалваното решение да се отмени като порочно и
вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с
извод за основателност.
В отговор на жалбата Д. Ц. Хр. оспорва доводите в нея. Поддържа
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението.
Твърди, че правилно ВРС е приел, че към 1956г. процесният имот не е бил
държавна собственост, доколкото не е бил отчуждаван, нито е
представлявал акациева гора. Оспорени в тази връзка са записванията в
разписните листи към действалите от 1956г. КП, а в КП/1985г. е наведено
възражение за наличие на грешка, в който имот № 6075 не е отразен
въпреки, че е съществувал в границите си от 1956г. Имотът е
съществуваща собственост на семейството й от 30-те години на миналия
век и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Предвижданията
на ПУП от друга страна след изработването на КВС нямат пряко
отчуждително действие, а имотът никога не е бил отчуждаван за парк,
предвижданията на плана не са реализирани и имотът не представлява
парк, не е бил отнет от владението на въззиваемата, нито от това на
нейните баба и дядо. Последното е установено от събраните по делото
гласни доказателства. В този смисъл е отправено искане решението да се
3
потвърди.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам
отговора на същата. Нямам възражения по доклада.
АДВ. А.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям
списък с разноски.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Нямам възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
АДВ. А.: Нямам възражения за прекомерност.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
4
ЮРИСКОНСУЛТ Ц.: Моля да постановите решение, с което да
уважите предявената от Община Варна, представлявана от кмета на Община
Варна въззивна жалба. Всичко, което съм навела във въззивната жалба, а
преди това в хода на първоинстанционното съдебно производство досежно
постановеното от ОС „Земеделие“- гр. Варна моля да бъде зачетено като
пледоария по същество.
Придобивното основание, на което община Варна основно е навела още
с предявяване на исковата молба е §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, в сила от 1991г.
Също така, наред с обстоятелството, че още към 1956г. съгласно
предвижданията на КП, действащ към него момент, е вписано „държавно, с
предназначение на имота акациева гора“, съм навела придобивното основание
и чл.6 ЗС. Ние не сме навеждали придобивно основание завършен фактически
състав на отчуждително производство. Отчуждаването, което е проведено,
съм го развила в обстоятелствената част на исковата молба, беше доказано и
от СТЕ и не е съобразено от първоинстанционния съд, че докато са
провеждали тези отчуждителни мероприятия, а преди това вече имотът е
влязъл в патримониума на Община Варна, нямало е как да тече давност в
полза на противната страна. Това е в отговор на наведеното, че
предвижданията на ПУП нямат пряко отчуждително действие. След като
придобивното основание е §7, ал.1, т.4 ЗМСМА тази правна норма въвежда
изрично основание за придобиване на право на собственост предназначението
на имота. В този смисъл съм развила доводи и съображения в исковата молба
и в хода на цялото производство. Предвиждане на плановете – 1956г., 1957г.,
1985г., какво е било предназначението за озеленяване, зелени площи за
обществено ползване и общия градоустройствен план от 1982г., паркова зона
за обществено обслужване. Дали е реализирано мероприятието съгласно ПУП
не е от значение, важно е какво визира плана. Не поставям на изискване
правната норма за предназначението с какъв вид план ще бъде определено.
Няма да представям писмени бележки. Цитирам Определение №
713/03.09.2012г., постановено по гр. дело № 1195/2011г. по описа на ВКС, І
ГО.
Моля да се произнесете с решение, с което да уважите въззивната жалба
на Община Варна и да ни присъдите разноските съгласно представения
5
списък.
АДВ. А.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба. Считам, че
решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
мотивирано.
Моля да присъдите сторените от доверителката ми съдебно деловодни
разноски за тази инстанция.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на адв. А. 5-
дневен срок от изготвяне на протокола, в който да изложи подробни
съображения по същество на спора в писмени бележки, които да представи по
делото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6