Р Е Ш Е Н И Е
№ 173 11.11.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателно отделение
На осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВНОХ дело № 865 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 122/03.07.2019 г.
по НОХД № 5593/2018 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия А.М.Ш., ЕГН ********** за невиновен в това,
че на неустановена дата, в периода 115.08. – 22.08.2018 г., в гр. Бургас, к-с
„М. Р.“, от шкаф на етажната площадка, находящ се в бл. ***, ет. **, при
условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - ключове
за входната врата на блока и за вратата на етажната площадка, отнел чужди
движими вещи - 5 чифта дамски ежедневни обувки на обща стойност 112,50 лева, 2
чифта дамски официални обувки на обща стойност 90,00 лева, 2 дамски ботуши на
обща стойност 81,00 лева, 1 чифт мъжки маратонки на стойност 45,00 лева, 2
чифта мъжки боти на обща стойност 90,00 лева, 2 чифта мъжки обувки на обща
стойност 72,00 лева, всички вещи на обща стойност 490,50 лева от владението на
собственика Р.П.П., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, поради
което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Със същата присъда, РС – Бургас е отхвърлил предявения
граждански иск от пострадалата Р.П.П., ЕГН ********** срещу подсъдимия А.М.Ш.,
с ЕГН ********** за сумата от 545,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произтичащи от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурорът,
който с подаден пред настоящата инстанция въззивен протест моли същата да бъде отменена
и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му
бъде определено съответно наказание. По делото е постъпило допълнително писмено
изложение по протеста, в което се излагат подробни съображения, касаещи
неправилност на протестирания съдебен акт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият
се явява лично и със служебно назначения му защитник. Защитата намира
постановената присъда за правилна, законосъобразна и мотивирана, като моли
същата да бъде потвърдена. В дадената му последна дума, подсъдимият моли присъдата
на БРС да бъде потвърдена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа подадения въззивен протест и
допълнението към него, като намира постановената присъда за необоснована и
неправилна. Намира, че по делото са събрани достатъчни и категорични доказателства,
сочещи авторството на деянието от страна на подсъдимия. Предлага на съда да отмени
първоинстанционната присъда, като вместо нея постанови друга, с която да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение в частта относно осемте
чифта дамски обувки и му наложи наказание към минимума на извършеното от него
престъпно посегателство.
Гражданската
ищца Р.П. се присъединява изцяло към становището на окръжния прокурор.
След като се
запозна с подадения протест, изслуша становищата на страните в съдебно
заседание, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като
извърши цялостна служебна проверка на постановената присъда, независимо от
посочените в жалбата основания, съдът намери следното:
След проведеното
съдебно следствие пред първоинстанционния съд е било установено, че подсъдимият
А.М.Ш. е
роден на *** ***. Същият е ***, ***
гражданин, *** образование, ***, ***
и с ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, Ш. е
осъждан многократно.
Свидетелят К.
е зет на подсъдимия. Същият е строителен работник на свободна практика. През
месец август 2018 г. той извършвал ремонт на апартамент в гр. Бургас, к-с „М. Р.“,
бл. ***, ет. **, собственост на П.
Д., който живеел и работел в Република Гърция. Собственикът
предоставил на свидетеля К. ключове за
апартамента, за входната врата на блока и за вратата, която отделяла етажната
площадка на първия етаж. За да му помага при ремонта, свидетелят К.
се обадил на подсъдимия Ш..
Двамата ходили заедно
в апартамента няколко пъти. В периода 15.08. – 22.08.2018 г. подсъдимият Ш.
посещавал сам апартамента, за да извърши довършителни работи - боядисване и да
изчисти след това. За целта свидетелят К. му предал намиращите се у него
ключове за апартамента, за входната врата на блока и за вратата на етажната
площадка. На етажната площадка имало шкаф, в който имало кутии с обувки,
собственост на свидетелката Р.П.. Обувките били нови, закупени през м. март
2018 г. На неустановена дата през м. август П. потърсила обувки от шкафа и
установила, че в него са налице само празните кутии, а обувките са изчезнали. В
подадена до органите на МВР жалба, тя подробно е описала липсващите обувки, а
именно 5 чифта дамски ежедневни обувки, 2 чифта дамски официални обувки, 2
чифта дамски ботуши, 1 чифт мъжки маратонки, 2 чифта мъжки боти, 2 чифта мъжки
обувки.
От назначената и
изготвена по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява стойността на
вещите, предмет на противозаконното отнемане, а именно: 5 чифта дамски ежедневни обувки на обща стойност
112,50 лева, 2 чифта дамски официални
обувки на обща стойност 90,00 лева, 2 чифта дамски ботуши на обща стойност
81,00 лева, 1 чифт мъжки маратонки на стойност 45,00 лева, 2 чифта мъжки боти
на обща стойност 90,00 лева, 2 чифта мъжки обувки на обща стойност 72,00 лева,
всички вещи на обща стойност 490,50 лева.
Изложената фактическа обстановка се споделя изцяло от
въззивната инстанция, тъй като е установена по категоричен и несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателствени източници – показанията на
свидетелите Р.П.П., М. С. К.,
Б. Д. Б., от обясненията на
подсъдимия А.М.Ш., от писмените
доказателства - справка за съдимост на подсъдимия, както и от изготвената по
делото съдебно – оценъчна експертиза, и другите събрани в досъдебното и
съдебното производство писмени доказателствени материали.
От тези доказателства се установява категорично, че през
месец август 2018 г. подсъдимият заедно със св. К. са правили ремонт на
апартамент в гр. Бургас, к-с „М. Р.“, бл. ***, ет. **, собственост
на П. Д.. Също така от
посочените доказателствени източници се установява по безспорен и категоричен
начин, че Ш. за периода 15.08.-22.08.2018 г. сам е ходил в посочения апартамент
за боядисване и почистване на същия, като е разполагал с ключове за
апартамента, за входната врата на блока и за вратата на етажната площадка. По
делото по безспорен начин е установено, че в посочения период от шкаф, находящ
се на етажната площадка, е извършена кражба на посочените по-горе движими вещи,
собственост на Р.П.П..
Бургаският окръжен съд намира възраженията на районния
прокурор при РП – гр. Бургас, депозирани във въззивния протест и допълнението
към него, за неоснователни. Настоящата инстанция изцяло споделя правните
изводи, до които е достигнал първостепенния съд, че от доказателствата по
делото не може да се обоснове безспорен и категоричен извод относно авторството
на деянието. За да достигне до този извод, решаващият съд е извършил задълбочен
анализ на доказателствената съвкупност, съпоставяйки събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. В
мотивите си първостепенният съд подробно е посочил кои свидетелски показания
кредитира и кои - не. От доказателствата по делото може да се направи
единствено категоричен извод относно извършване на престъплението кражба от
обективна страна. Това е така, тъй като собственикът на вещите – Р.П. не е
давала съгласие за тяхното отчуждаване, като същите са били отнети
противозаконно чрез използване на техническо средство – ключ. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че тримата свидетели – К., П. и Б. не са
преки свидетели относно обстоятелството, че подсъдимият е автор на
инкриминираното деяние. Обвинението твърди, че от доказателствата по делото
може да се направи обоснован извод, че Ш. е автор на инкриминираното деяние,
като се позовава на показанията на свидетеля Б., полицейски служител, извършващ оперативна дейност с
подсъдимия. В показанията си
полицейският служител е преразказал заявените пред него извънпроцесуални
„самопризнания“ на подсъдимия, които той е направил в полицейското управление.
Тези показания обаче могат да се ценят единствено като източник на косвени,
производни доказателствени факти. За да могат да обусловят несъмнен извод относно
възпроизведения факт – авторството на кражбата, те трябва да бъдат подкрепени
или с преки доказателства, или с достатъчно на брой други косвени
доказателства. Недопустимо е само върху тях да се правят осъдителни изводи. При
това положение, показанията на полицейския служител – свидетеля Б. остават
единствения източник на косвено доказателство, което обаче не може да послужи
като несъмнена доказателствена основа за осъждането на Ш. по повдигнатото му
обвинение. При това положение, единственото правилно решение на съда, до което
е достигнал и БРС, е било да приложи разпоредбата на чл.304 от НПК и да
оправдае подсъдимия по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. В този смисъл
правилно е приложен закона.
Относно механизма на извършеното престъпление кражба, се
съдържат данни единствено в направените от подсъдимия извънпроцесуални
самопризнания пред свидетеля Б. и в разпита му като обвиняем. Показанията на
свидетеля Б., както бе посочено и по-горе, не могат да доведат до единствен и
несъмнен извод за авторството на кражбата. В първоначално депозираното сведение
от 23.08.2018 г., Р.П. е съобщила пред
полицейските органи за кражба на 20 чифта обувки – мъжки № 45 и дамски №
40. В последствие, разпитана в качеството на пострадал свидетел, същата
посочва, че от шкафа на етажната площадка, находящ се до нейния апартамент, са
откраднати 14 чифта обувки – 9 чифта дамски и 5 чифта мъжки. Пред полицейските
органи е изразила предположение относно автора на деянието, като е посочила, че
се съмнява в майсторите, извършващи ремонт на съседен до нейния апартамент. От
собственика на апартамента е взела имената и телефонния номер на майстора, а
именно М. К..
Последният от своя страна е посочил в 04 РУ на МВР гр. Бургас, че съвместно с А.Ш.
е извършвал ремонтните дейности. След извършени ОИМ, последният е бил
установен. Първоначално при направеното самопризнание пред свидетеля Б., Ш. е
заявил, че през месец август е работил в кооперация № ***, вх. ***, ет. ***. Заявил е, че от шкаф, намиращ се в коридора е
откраднал 18 чифта дамски обувки, които впоследствие е продал на пазара на
Краснодар на различни хора за по 5 лева чифта. Вярно е, че при извършения на
досъдебното производство разпит на обвиняем в присъствието на защитник, Ш. е
посочил, че е откраднал осем чифта обувки. Заявил е, че всички обувки са били
дамски, зимни, черни на цвят. Някои от обувките е описал с дебел ток, а други с
равна подметка – ниска. Подсъдимият в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд дава обяснения, с които отрича да е извършил кражбата, в която е обвинен.
Заявява, че е бил притиснат в полицията и за това е направил самопризнанието.
Посочва, че е бил задържан в 04 РУ на МВР – Бургас по друг случай, когато са му
казали да си признае и за кражбата, предмет на обвинение в настоящото
производство. При разпита на свидетеля Б.
пред първоинстанционния съд, на въпрос на подсъдимия, свидетелят е отговорил,
че не помни за какво е бил Ш. в управлението. Заявява, че или го е извикал, но
е възможно и по друг случай да е бил в управлението. Внимателния прочит на
показанията на свидетелите с оглед и на посочените противоречия, съдържащи се в
тях, не може да обоснове извод за авторството на кражбата. Както и по-горе бе
посочено, по делото не са налични категорични и безспорни доказателства за
авторството на деянието, както и за механизма на неговото извършване. С оглед
на това, изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ и „б“ от НК са законосъобразни. За да бъде постановена осъдителна
присъда, от доказателствата по делото, трябва по категоричен, безспорен и
несъмнен начин да бъде доказано извършено престъпление от обективна и
субективна страна. В конкретния казус обвинението от субективна страна се гради
на предположение, което от своя страна води до оправдаване на подсъдимия, тъй
като присъдата не може да почива на предположение.
С оглед на
така постановената оправдателна присъда, правилно решаващият съд е отхвърлил
предявения от Р.П.П. граждански иск срещу подсъдимия А.М.Ш..
В заключение, може да се
направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната
присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведените в
нея изводи почиват изцяло на събраните по делото доказателства.
При цялостната
проверка на присъдата съдът не констатира други нарушения, водещи до извод за
нарушаване на процесуални правила, поради което като цяло присъдата следва да
бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във
връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 122 / 03.07.2019г. по НОХД № 5593/2018г. по описа на Бургаския районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.