РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Ардино, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20245110100010 по описа за 2024 година
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на неурегулиран
поземлен имот в землището на с. *******, махала „Халач“, общ.Ардино, обл.
Кърджали, с площ 1633,00 кв.м., с изградени върху него полумасивна
жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ 82,00 кв.м. и
едноетажна масивна сграда /склад/ със застроена площ 21,00 кв.м., при
граници на имота: изток - ПИ с кад. № 77116.11.9901 - урбанизирана
територия и ПИ с кад. № 77116.11.903 - земеделска земя, собственост на
община Ардино; запад - ПИ с кад. № 77116.11.689 - земеделска земя,
собственост на наследниците на Х. А. И. и ПИ с кад. № 77116.11.903 -
земеделска земя, собственост на община Ардино; север - ПИ с кад. №
77116.11.9901- урбанизирана територия и юг — ПИ с кад. № 77116.11.903 —
земеделска земя на община Ардино. Сочат, че от този техен имот 834,60 кв.м.,
ведно с половината от жилищната сграда - 44,28 кв.м. застроена площ,
попадали в поземлен имот с кад. № 77116.11.903 - земеделска земя на община
Ардино, а останалите 798,40 кв.м., ведно с другата половина от жилищната
сграда със застроена площ 37,72 кв.м. и складът със застроена площ 21,00
кв.м., попадали в урбанизираната територия на с.Брезен,общ.Ардино - в ПИ с
кад. № 77116.11.9901. Твърдят, че собствеността си върху имота придобили
на основание чл. 79, ал.1 от ЗС с непрекъснато владение повече от десет
години, като са завладели имота през 1976 г., когато започнали
строителството на жилищната сграда, построена до 1980 г., като през същия
период от време построили и склада. Твърдят, че от 1978 г. до настоящия
момент никой друг освен тях не е живял или ползвал имота. Дворното място
ползвали, като засаждали различни зеленчуци, а също имало засадени от тях и
различни овощни дръвчета. Никой до момента не оспорвал собствеността и
владението им върху процесния имот. Посочват, че през 2023 г. решили да се
снабдят с констативен нотариален акт за собственост върху имота, но
1
ответникът - община Ардино, отказал да им издаде скица, тъй като част от
имота, ведно с жилищната постройка и склада, попадали в земеделска земя,
собственост на община Ардино. Не могли да поискат промяна на
кадастралния план в частта му относно ПИ 77116.11.903 по административен
ред, тъй като не притежавали никакви документи за собственост върху имота
и от техническата служба в ответната община им било обяснено, че не могат
да предприемат никакви действия относно изменението на кадастралния план
на земеделските земи и изключване от него на частта от жилищния имот на
ищците, тъй като този имот бил общинска собственост по силата на закона.
От приложеното геодезическо заснемане на имота било видно, че частта от
834,60 кв.м., ведно с половината от жилищната сграда - 44,28 кв.м. застроена
площ, попадал и в поземлен имот с кад. № 77116.11.903 - земеделска земя на
община Ардино, а останалите 798,40 кв.м., ведно с другата половина от
жилищната сграда със застроена площ 37,72 кв.м. и складът със застроена
площ 21,00 кв.м., попадали в урбанизираната територия на с.Брезен,общ.
Ардино - ПИ с кад. № 77116.11.9901. Твърдят, че процесният имот никога не
е бил земеделска земя и при изготвянето на Кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на с.Брезен, общ. Ардино била
допусната явна фактическа грешка, като частта от имота на ищците от 834,60
кв.м., ведно с половината от жилищната сграда - 44,28 кв.м. застроена площ,
били погрешно заснети и включени в ПИ 77116.11.903, собственост на
Община Ардино. Молят съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците са придобили правото на собственост по давностно
владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС върху недвижим имот,
представляващ 834,60 кв.м., ведно с построената върху тях част от
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 44,28 кв. метра,
представляващи реална част ПИ с кадастрален № 77116.11.903 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.Брезен, мах.
„Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали,с ЕКАТТЕ 77116.11.9901, одобрена със
заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на Изп.директор на АГКК съгласно
приложеното към исковата молба геодезическо заснемане, като при
изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета
като част от ПИ 77116.11.903, вместо да бъде включена в урбанизираната
територия на с.******, махала „Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали. В
съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържат иска и молят
съда да го уважи,за което излага подробни съображения. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът община Ардино в отговора на
исковата молба намира иска за подсъден на Районен съд – Ардино, но оспорва
иска, тъй като изложените в ИМ твърденията не отговаряли на истината,
поради това, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор
77116.11.903 по КККР на с. ******, община Ардино, област Кърджали,
одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-749/19.03.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, м. Бахчалък, вид територия Земеделска,
категория 9, НТП Нива, целият с площ 13607 кв. м., със стар номер 000886 и
придобил собствеността по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ като общински
поземлен фонд. Оспорва при одобряването на кадастрална карта и
кадастрални регистри на с. ****** със Заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК да е допусната непълнота и грешка, като
общинската нива с номер 000886 била нанесена във вида, в който била
одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,
2
което се установявало при проследяване статута и собствеността назад във
времето на поземлен имот с идентификатор 77116.11.903 по КККР на с.
*******. Счита за неоснователни твърденията на ищците, че са придобили по
давност 834,60 кв. м. от процесния недвижим имот, предвид забраната за
придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост, тъй като
едва с приемането на Решение №3/24.02.2022г. КС на Република България
обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗД на Закона
за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.)
и на § 2 от ЗР на ЗИ на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) и
изрично пояснил, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засягал нейния досегашен ефект, тъй като
съгласно чл. 151, ал, 2, изр. 3 от Конституцията последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на
настоящото решение в сила. Допълва, че изграждането на незаконна
постройка върху земеделска земя не променяло характера на земеделската
земя, както и незаконното заграждане на общинската земя не водело до други
изводи. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - писмени и
гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
От приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява,
че ищците са сключили граждански брак на 08.09.1975г. с акт за граждански
брак № 18/08.09.1975г., съставен в с.Боровица, общ.Ардино, обл.Кърджали,
както и че имената К. С. А., К. С. Ю. и К. С. А. са имена на ищеца К. А..
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от свидетелските
показания на св. Н. Б. Е. – съселянин на ищците, се установява, че същият
познава страните от детството си, ищците имат къща в с. ***** с дворно
място. На свидетеля от дете било известно, че на същото място имало стари
къщи, изгорели през Балканската война и бащата на К. все събирал камъни на
това място и когато К. се оженил, баща му решил в дворното място да
изгради две, три стаи. През 1975, 1976 година започнали да строят къщата.
Мястото било каменисто, нищо не се отглеждало.Впоследствие К.
допълнително докарал пръст. Преди години имало три, четири къщи и плевни
стари къщи, а сега - само останки от основи, стени и камъни. От старец в
селото, който разказвал, знаел, че от там минали войници и изгорили
плевните и къщите. Дворното място на К. било около 1500 - 1600 дка, къщата
се състояла от една стая на първия етаж, а горният етаж бил по – голям и на
него имало две стаи. Имотът бил ограден, баща му го поддържал. По времето
на ТКЗС този имот не е бил засаждан и обработван, не е ползвано никога за
селскостопански нужди от ТКЗС, тъй като мястото не ставало за сеене.
Бащата на ищеца го чистел от тръни и камъни. Ответникът община Ардино
никога не е владяла този имот. Посадените овощни дръвчета били на К. и той
не е имал никакъв спор с никой за този имот и го поддържал. Строителството
на къщата приключила за около две години - 1976 – 1977г. В селото било
известно, че тази къща е на К.. В близост до селото нямало земеделски земи,
които са били обработвали от ТКЗС, тъй като къщите били на стръмно място.
В другите махали на селото имало земи, обработвани от ТКЗС.
Според показанията на св. Е. А. А. – съселянин на ищците ищците имат
едноетажна къща, на стръмно място, построена от баща му за К., след
3
връщането му от казармата през 1975 - 1976 година с дворно място около
декар и половина, оградено с мрежа и колчета от построяването на къщата.
Мястото било каменисто място и представлявало храсталак преди да построят
къщата. Над къщата на ищците имало и други къщи,в които вече не живеели
хора. Къща имало и на отсрещната страна. В тази махала имало стари къщи,
изгорени от войници. Мястото, върху което била разположена къщата на
ищеца, не била земеделска земя, не било подходящо за засаждане на
земеделски култури и тези земи не били обработвани от ТКЗС. В съседно
отдалечено село, където имало пет къщи, имало земеделска земя, която била
обработвана от ТКЗС. Впоследствие хората се изселили в Турция. Дворът на
К. не бил ползван от ТКЗС, тъй като мястото било каменисто и празно, имало
останки от стари къщи, било махала. Община Ардино или други хора не са
ползвали имота на К.. Ищецът живеел в тази къща, откакто се оженил през
1976 г. до момента.
От изслушаното неоспорено и приетото в настоящото производство
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и устния
доклад на в.л. в съдебно заседание, се установява, че съгласно Заповед № 556
от 16.09.1983г. на Председателя на ИК на ОНС - Кърджали е одобрен
кадастрално-регулационен план на с. *******, общ. Ардино, обл. Кърджали,
изработен като обхват само за централната част на селото, като
урбанизираната територия на с. ******* не е концентрирана на едно място,
съществуват отделни махали, за които няма влязъл в сила квартално -
регулационен план, какъвто бил и случаят с имота на ищците, разположен по
местонахождение в мах. „Халач“. Собствеността не може да бъде проследена,
поради липсата на картен материал за тази територия. Процесните реални
части се владеят по имотни граници, поради липса на регулационни такива
съгласно геодезическо заснемане „Приложение №3“ от експертизата,с оглед
на което вещото лице прави извод, че имотът никога не е бил регулиран. На
следващо място, имотът, посочен в приложеното към исковата молба
геодезическо заснемане е идентичен като граници и площ с изготвеното от
в.л. геодезическо заснемане. Претендираната реална част от 834,60 кв.м. от
оградения им имот е разположен в ПИ с идентификатор № 77116.11.903,
както и 44,28 кв.м. от съществуващата жилищна сграда, като за поземлен
имот с идентификатор №77116.11.903 по КККР на с. ******, общ. Ардино,
обл. Кърджали няма съставен до момента акт за частна или публична
общинска собственост. Според в.л. е налице несъответствие в данните за
поземления имот, находящ се в с. Брезен, общ. Ардино, обл. Кърджали
спрямо действителното му положение, тъй като 834,60 кв.м. от имота
неправилно са включени в площта на ПИ с идентификатор №77116.11.903 по
КККР на с. *****, общ. Ардино, обл. Кърджали, както и 44,28 кв.м. от
съществуващата жилищна сграда на етаж и половина. Границите на
процесния имот според извършеното от в.л. геодезическо заснемане са,както
следва: изток - ПИ №77116.11.9901 и ПИ №77116.11.903, запад - ПИ
№77116.11.689 и ПИ №77116.11.903, север - ПИ №77116.11.9901 - юг-ПИ
№77116.11.903. Имотът на ищците е ограден от всички страни, като оградата
по вид представлява частично полумасивна, материализирана с бетонови
колове и телена прозирна мрежа и частично паянтова, материализирана
посредством дървени колове и телена прозирна мрежа. Поземлен имот с
идентификатор 77116.11.903 по КККР на с. ***** не е включван в блок на
ТКЗС, АПК, ДПФ или друга подобна организация и според в.л. частта от
834.60 кв.м., попадаща в имота на ищците следвало да бъде изключена от
4
общата площ на поземлен имот с идентификатор №77116.11.903. Също така
процесните 834,60 кв.м. следвало да се считат за част от урбанизираната
територия на с. ******, общ. Ардино, обл. Кърджали, мах. „Халач“. В
допълнение, експертът освен процесния имот, на място констатирал и че в
поземлен имот с идентификатор №77116.11.903 попадала изцяло и друга
жилищна сграда със съответното неурегулирано дворно място, за която също
счита, че е налице явна фактическа грешка. При справка в КВС, предхождаща
на действащата КККР, било установено, че поземлен имот с идентификатор
№77116.11.903 по КККР е отговарял на поземлен имот № 000886 по КВС, за
който данните били следните: вид територия - селско стопанство; трайно
предназначение на територията — земеделска; начин на трайно ползване -
нива; площ на имота – 13606,89 кв.м.; собственици - община Ардино, без
документ за собственост /извадка от КВС за поземлен имот №000806 -
„Приложение № 4“ СТЕ/. На последно място, вещото лице преви извод, че
поземлен имот № 000806 по КВС е напълно идентичен по граници, площ и
местоположение с поземлен имот с идентификатор № 77116.11.903 по КККР
на с.******* общ. Ардино, обл. Кърджали, което се обяснявало с факта, че
КККР за неурбанизираните територии били получени в резултат на
трансформация на действащите КВС с цялата графична и семантична
информация по тях. В съдебно заседание в.л. Цв.Г. допълва, че за
урбанизираните територии, за които няма влязъл в сила какъвто и да е картен
материал - регулационни планове или кадастрални планове, какъвто е случая
с процесния имот в мах. Халач, с одобряването на КВС урбанизираните
територии, вкл. в приложенията на СТЕ, са оградени чрез граници в червен
цвят и представляват строителните граници на населеното място. Или, всичко
в тези граници,включително частично разположени в съседни имота, се
считат за урбанизирана територия. Процесните 834,60 кв. м. според вещото
лице по грешка – по смисъла на явна фактическа грешка, попадат в
земеделската територия и същите би трябвало да се считат за част от
урбанизираната територия, тъй като са гранични на границите от строителния
полигон. При изключване на процесните 834,60 кв. м. от нива със сегашен
номер 903, т.е., остатъкът би следвало да се възстанови като нива. Т.е., при
възстановяването не били съобразени границите на урбанизираната
територия, представляващи граници на строителния полигон или на
териториите, които по смисъл и характер представляват урбанизирана
територия. Процесният имот и построената в него полумасивна жилищна
сграда били разположени в края на махалата. В близост до къщата на ищците
се намирала и друга къща, граничеща югозападно на процесната, по
отношение на която били налице същите обстоятелства.
С оглед изложеното дотук, съдът намира следното:
Ищците, като съпрузи от 1975г., черпят правата си въз основа на
давностно владение върху неурегулиран поземлен имот и построената преди
около 44 години в същия имот полумасивна жилищна сграда на етаж и
половина и едноетажна масивна сграда /склад/, в която живеят, владеят
непрекъснато, явно и спокойно, своят и демонстрират намерението си за
своене от около 1980г. - построяването на сградите - до одобряване на
Кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.*******,
мах. „Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали, с ЕКАТТЕ 77116.11.9901 със
Заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на Изп.директор на АГКК. Ищците
извеждат правния си интерес от наличието на неточно отразяване на
границите на правото им на собственост в кадастралната карта, като твърдят,
5
че процесната част от процесния имот, ведно с жилищната постройка и
склада, попадат съгласно вписванията на одобрената Кадастрална карта в
земеделска земя, собственост на ответника Община Ардино. Предвид така
изложените фактически твърдения, искът намира своето правно основание в
чл.54, ал.2 ЗКИР, съгласно която разпоредба когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи
на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица
с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а,
т. 1. (в който смисъл е Решение №70/20.06.2016 по дело №6305/2015 на ВКС,
ГК)В настоящото производство бе установено, че със Заповед № 556 от
16.09.1983г. на Председателя на ИК на ОНС - Кърджали е одобрен
кадастрално-регулационен план на с. Брезен, общ. Ардино, обл. Кърджали,
изработен като обхват само за централната част на селото, но доколкото
урбанизираната територия на с. ****** не е концентрирана на едно място,а
съществуват и отдалечени махали, за които няма влязъл в сила кадастрално -
регулационен план, вкл. за махала „Халач“, в която е разположен процесният
имот, съдът приема, че имотът има характеристиките на неурегулиран
поземлен имот и като такъв се владее от ищците по имотни граници с площ
834,60 кв.м. чрез ограждането му от всички страни с частично полумасивна,
материализирана с бетонови колове и телена мрежа и частично паянтова,
материализирана посредством дървени колове и телена мрежа ограда, за
която няма данни да е била премахвана или променяна през годините.
Установено бе от необорените свидетелски показания, подкрепени от
неоспореното от страните заключение от назначената по делото СТЕ, на
което съдът дава вяра като обективно, пълно и компетентно изготвено, че
имотът в тези му граници не е внасян в ТКЗС, АПК или ДПФ, т.е., не е било
установено право на кооперативно ползване, както и не е бил одържавяван,
нито е бил отнет от владението на ищците, за същия не е съставян акт за
публична общинска собственост, въпреки заснемането на 834,60 кв.м. от него
като част от ПИ № 77116.11.903 с трайно предназначение: нива - публична
общинска собственост, в която попадат 44 кв.м. от съществуващата жилищна
сграда на ищците. Установено бе и че останалата част от поземления имот на
ищците с площ 798,40 кв.м. заедно с другата половина от жилищната сграда -
37,72 кв.м. и склад със застроена площ 21,00кв.м. кв.м. попадат в
урбанизираната територия на с.Брезен, общ.Ардино и са част от ПИ №
77116.11.9901. От необорените по делото гласни и писмени доказателства бе
установено, че в непосредствена близост до имота на ищците има разположен
друг застроен поземлен имот, както и че в миналото също в близост са били
разположени други няколко къщи, които са били опожарени от
преминаващите войници по време на Балканската война. При тези данни,
следва да се приеме, че владяното в посочената площ дворно място – 834,60
кв.м. - е запазило селищния си характер, застроено е с жилищна сграда и в
действителност се намира в урбанизираната територия на с.******, махала
„Халач“. Или, заснемането на процесните реални части – 834,60 кв.м. като
част от отделен имот, чийто начин на трайно ползване е отразен като
земеделски, въпреки че върху тях е разположена половината от жилищната
сграда, владяна от ищците , чиято друга половина ведно с дворното място от
798,40 кв.м. е отразена като урбанизирана територия на с.Брезен съгласно
6
изготвената в настоящото производство скица-проект /стр.89 от делото/,
възприета изцяло от в.л.Цв.Г. при изготвянето на геодезическото заснемане,
при липса на правно и фактическо основание за нанасянето им в Картата на
възстановената собственост с оглед необобществяването им - невключването
им в ТКЗС или ДПФ и съответно неподлежащото им възстановяване по
ЗСПЗЗ, както и липсата въобще на заснемане на останалата владяна от
поземления имот на ищците част ведно с жилищната сграда и склад,
обосновава категоричен извод за допуснати непълноти и/или грешка при
нанасянето на целия имот в Кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на с.********, общ.Ардино, мах. „Халач“, общ.Ардино,
обл.Кърджали, с ЕКАТТЕ 77116.11.9901, одобрена със заповед № РД-18-
749/19.03.2018г. на Изп.директор на АГКК. В тази връзка, направените от
ответника оспорвания останаха доказателствено неподкрепени. С оглед на
това, следва да се приеме, че процесният имот не представлява земеделска
земя, а е с селищен характер, застроен е с жилищна сграда и е могъл да бъде
придобит по давност по чл.86 от ЗС / до изменението му с ДВ, бр.31/1990г./.
Т.е., поради това,че никога не е внасян в ТКСЗ или причисляван към ДПФ,
т.е., върху него не е установено право на кооперативно земеползване, както и
одържавяване, не би могло да се приложи разпоредбата на чл.5,ал.2 от
ЗВСОНИ, респ. не подлежи на включване в остатъчния поземлен фонд по
чл.19 ЗСПЗЗ. В тази връзка , съдът съобрази последователната и
задължителна съдебна практика в множество решения на ВКС, вкл. Решение
№ 218 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., ГК, съгласно
което земя, която се намира извън регулационния план, не винаги има
земеделски характер. Когато имоти или части от тях, застроени със жилищни
или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са останали
извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на
ПМС 216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер. Това е така,
когато не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени към
държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги владеят.
Ако ползващите ги лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят
собствеността върху тях в реални граници до размера и при условията
определени с ПУ на ТКЗС. Ако собствениците на такива земи или ползващите
ги лица, не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети
фактически, те са запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната
по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност; Решение № 488 от 19.12.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което не всички земи,
които се намират извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като
дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от
него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да запазят
селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако
тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници
собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №
104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не
са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях
изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук
7
следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито
пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, които владеят такива
земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на
придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не е
съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност,
включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г.,
доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и
не са одържавени. Само този, който в съдебния процес оспорва възможността
за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи
правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил
част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг
начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ако такива
доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън
регулационния план на населеното място да се прави извод, че той е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и
мн.др.
В настоящия казус, както бе посочено, ответникът в производството не
ангажира доказателства, че процесните реални части са били част от
кооперативно земеползване или са били одържавени, за да придобият статут
на държавна или общинска собственост. От друга страна, с оглед горното,
ищците съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест
несъмнено и по категоричен начин установиха твърденията си относно
собствеността на процесния имот от гледна точка на характера на
претендираната реална площ, изтеклата в тяхна полза придобивна давност
към датата на изготвяне на Кадастралната карта и кадастралните регистри на
землището на с.*****, мах. „Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали,с ЕКАТТЕ
77116.11.9901, одобрена със заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на
Изп.директор на АГКК и обстоятелството, че процесните реални площи
неправилно са нанесени в Картата за възстановена собственост и в
Кадастралната карта и кадастрални регистри , поради статута му на селищен
имот.
С оглед горното, съдът намира предявения положителен установителен
иск за признаване спрямо ответника, че ищците са собственици на
процесните реални части от поземлен имот, ведно с построените в него
жилищна сграда и склад към одобряването на КККР на
землището на с.*******, мах. „Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали,с ЕКАТТЕ
77116.11.9901, със заповед № РД-18-749/19.03.2018г. на Изп.директор на
АГКК за основателен, поради което същият следва изцяло да бъде уважен.
При този изход на делото на осн. чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се присъдят направените от ищците разноски,
включващи заплатена д.т. – 148,18 лв., д.т. за вписване на ИМ - 10,00лв.,
възнаграждение за в.л. по назначената СТЕ - 300,00лв., д.т. за издаване на
удостоверение - 6,30лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
800,00 лв., общо, 1264,48лв.
С оглед крайния изход на делото, следва ответникът да бъде осъден да
8
заплати по сметка на РС-Ардино направените по делото разноски за явяване
на в.с. в о.с.з. в размер на 20,00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Ардино, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ардино, ул.
„Бели брези“ № 31, общ.Ардино, обл.Кърджали, че К. С. А. /Ю./, с ЕГН
********** и Н. Р. Ю., с ЕГН ********** и двамата от с. *******,
общ.Ардино, обл.Кърджали, ул. „Първа“ № 111, са собственици на основание
давностно владение на следния недвижим имот: реална част от 834,60 кв.м.
от ПИ с кадастрален № 77116.11.903 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на землището на с.Брезен, мах. „Халач“, общ.Ардино,
обл.Кърджали, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № № РД -18-749
от 19.03.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с построената
върху него част от едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ 44,28 кв.м., при граници на поземления имот: изток: ПИ с
идентификатор № 77116.11.9901 и ПИ № 77116.11.903; запад – ПИ №
77116.11.689 и ПИ № 77116.11.903; север – ПИ № 77116.11.9901 и юг – ПИ
№ 77116.11.903, отразена със сива щриховка на скица-проект на инж.Георги
Димитров Сидеров /л.89 по гр. д. № 10/2024 г. по описа на Районен съд -
Ардино/, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, като при изработването на кадастралната карта тази
реална част погрешно е заснета като част от ПИ 77116.11.903, целият с площ
1633,00 кв.м., вместо да бъде включена в урбанизираната територия на
с.Брезен, махала „Халач“, общ.Ардино, обл.Кърджали като част от ПИ с
идентификатор № 77116.11.9901.
ОСЪЖДА Община Ардино, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ардино, ул. „Бели брези“ № 31, общ.Ардино,
обл.Кърджали да заплати на К. С. А. /Ю./, с ЕГН ********** и Н. Р. Ю., с
ЕГН ********** и двамата от с. *******************, общ.Ардино,
обл.Кърджали, ул. „Първа“ № 111 направените по делото разноски в размер
на 1264,48лв.
ОСЪЖДА Община Ардино, с БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр.Ардино, ул. „Бели брези“ № 31, общ.Ардино, обл.Кърджали да заплати по
сметка на Районен съд – Ардино направените по делото бюджетни разноски в
размер на 20,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
9