Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260001 Година 14.08.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти юни Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5802 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът К. твърди в поправената
си искова молба, че имал парично вземане срещу ответника в размер на 229.90
лева. На 29.11.2016 г. М.Д.К. издала в полза на поемателя на дълга М. (предишно
наименование К.) запис на заповед за 298.50 лева, който бил подписан в
качеството на авалист от ответника, с което същият се задължил да отговаря
солидарно за изпълнението на задължението по ценната книга. Менителничният
ефект бил прехвърлен с джиро на 12.11.2018 г. на ищеца, за неизплатената част
от вземането в размер на 229.90 лева. Тъй като дължимата сума не му била
платена, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до
Р. и въз основа на посочения запис на заповед било образувано ч.гр.д. № 883 по
описа на съда за 2019 г., по което му били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за 229.90 лева и законна лихва с разноски по
делото. Срещу ответника и М.Д.К., в качеството им на солидарно отговорни длъжници,
било образувано изпълнително дело № 20197650402009 на ЧСИ Г.И.. На 22.10.2019
г. получил съобщение от РС, че ответникът подал редовно възражение срещу
заповедта. Със свое разпореждане съдът му указал да подаде настоящия иск.
Процесният запис на заповед бил редовен от външна страна и отговарял на
законовите изисквания за валидност. Бил подписан в качеството на авалист именно
от ответника, като същият собственоръчно изписал трите си имена и поставил своя
подпис върху менителничния ефект и към момента по посочения запис на заповед
ищецът имал вземане в размер 229.90 лева. Изпълнителното дело било образувано
срещу длъжника на базата на изпълнителен титул, годен да стартира изпълнителен
процес. Не били налице пороци в реда на водене на изпълнителното дело. Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
229.90 лева по записа на заповед и законна лихва от 11.01.2019 г. до
изплащането на тази сума, за изпълнение на които парични задължения е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 883 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът П.Г.К.
оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно
от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На 29.11.2016 г., М.Д.К.
е издала процесния запис на заповед, с който безусловно се задължила да плати на
предявяване на К., сумата от 298.50 лева (л. 8 от приложеното
ч.гр.д. № 26/2019 г. на ХРС). Върху лицевата страна
на този запис на заповед, под текста „…поръчителствам за изпълнението на цялото
задължение по настоящия запис на заповед, включително и за всички произтичащи
от неизпълнението последици..“, са изписани саморъчно имената на ответника и
положен за него подпис – параф (л. 8 от приложеното ч.гр.д. № 26/2019 г. на
ХРС). От заключението на назначената по делото съдебно – почеркова експертиза,
което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че
ръкописното изписване на имената на и положен подпис за ответника под процесния
запис на заповед, не са изпълнени от него (л. 80). Същият
запис е предявен за плащане на издателя му на 17.10.2018 г., а на гърба му има
джиро от 12.11.2018 г., с което лицето К., на което според този запис на
заповед следва да се плати, е прехвърлило всички права по него на ищеца (л. 8
от приложеното ч.гр.д. № 26/2019 г. на ХРС).
Последният е подал въз
основа на него на 11.01.2019 г., срещу издателя му и ответника, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за сумата от 229.90 лева със законна лихва и разноски. За разглеждането му е
образувано приложеното ч.гр.д. № 26/2019 г. на ХРС, което е изпратено по местна
подсъдност и образувано приложеното ч.гр.д. № 883/2019 г. на СтРС, по което на 12.02.2019
г. е издадена исканата от ищеца заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, срещу която заповед ответникът е подал на
31.07.2019 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта, поради което на 04.11.2019 г., в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, ищецът е предявил против него процесния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, който
поради това се счита предявен на 11.01.2019 г., когато е подал заявлението си
за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства съдът намери, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е неоснователен.
При него ищецът носи тежестта да установи факта, от който произтича вземането му,
а ответникът – да изчерпи и установи възраженията си срещу същото (чл. 154, ал.
1 ГПК). Анализът на нормите на чл. 483-485 ТЗ (които са съответно приложими по
отношение на записа на заповед, по силата на препращата норма на чл. 537 ТЗ)
налагат извода, че менителничното поръчителство е абстрактна, формална, реална,
едностранна и самостоятелна сделка. По силата й едно лице (авалист) поема
задължението да изпълни менителничния дълг на друго лице (хонорат), солидарно с
него (чл. 483 и чл. 513, ал. 1, във вр. с чл. 537 ТЗ). Авалът възниква
единствено по силата на едностранно формално волеизявление на авалиста, дадено
върху записа на заповед или върху алонжа, изразено с думите „като поръчител”
или с друг равнозначен израз и подписано от поръчителя, което задължение е
независимо (самостоятелно) от задължението, което обезпечава (чл. 484, ал. 1 и
чл. 485, ал. 2 ТЗ). Това изискване за формата на авала е с оглед неговата
действителност (чл. 484, ал. 1, във вр. с чл. 461 ТЗ). Следователно.
За валидното възникване на менителнично поръчителство следва да бъде спазена
предписаната от закона горепосочена форма (Р 1569-2004–II
т.о., Р
120-2010– II т.о., Р 5-2010– II т.о., Р 17-2011– II
т.о.).
В случая по делото се
установи от ЗСПЕ, че са неистински подписът и саморъчното изписване на имената
на ответника като поръчител под процесния запис на заповед, което има за
последица недействителност на авала, поради неспазване на предвидената в закона
форма, и съответно невъзникване и несъществуване поради това на парично
задължение от 229.90 лева на ответника по същия запис на заповед. Ето защо
предявеният от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на
ответника на неговото съществуване, въз основа на авала в същия запис на
заповед, се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, заедно с
акцесорните искания на ищеца за признаване на негово вземане и за законна лихва
и присъждане на разноските в заповедното и настоящото дело.
При този изход на
последното, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените в
настоящото дело разноски, изчерпващи се със заплатеното за защитата му по
делото адвокатско възнаграждение от 300 лева, които поради това следва да се
възложат в тежест на ищеца (чл. 78, ал. 3 ГПК и т.
12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от К., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---,
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на П.Г.К., с
ЕГН **********, с адрес ***, че като менителничен поръчител му дължи солидарно
сумата от 229.90 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на
29.11.2016 г. в гр. Г. и предявен за плащане на 17.10.2018 г., и законна лихва
върху тази сума от 11.01.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които
парични задължения е издадена заповед № 544/12.02.2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 883 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, както и искането му за
присъждане на разноските по последното и настоящото дело.
ОСЪЖДА К. с п.а., да
заплати на П.Г.К. с п.с., сумата от 300 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: