Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3

гр. Севлиево, 10.01.2020 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО Х.

 

при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Х. НАХД № 421 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Б.М.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление  № 19-0892-000899, издадено на 04.10.2019 г. от Началник сектор Пътна полиция Габрово към ОДМВР - Габрово, с което за административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева.    

В жалбата се сочи, че жалбоподателя е ползвал обезопасителен колан, като го е свалил едва когато бил спрян за проверка. Заявява, че вероятно полицейските служители не са обърнали внимание и са се заблудили. Иска отмяна на оспореното наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.08.2019 г., свидетеля П.Х.Г.,*** и свидетеля А.М.А.,*** осъществявали контрол на автомобилния транспорт на територията на Община Севлиево. Около 11,55 ч. на същата дата двамата свидетели изпълнявали служебните си задължения и се намирали на ул."Стефан Пешев" срещу № 74 в гр. Севлиево. Тогава свидетелите спрели за проверка лек автомобил, марка ***, модел А 3, с рег. № ***, който се движел в посока към центъра на гр. Севлиево. При извършената проверка от свидетелите Г. и А., същите установили, че жалбоподателя Б.М.Ф. управлява МПС, с рег. № ***, негова собственост, като при управление на МПС, по време на движение жалбоподателя не е поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС.

За нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, свидетеля Г. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в присъствието на свидетеля А., който присъствал при установяване на нарушението, за което той се подписал на акта. АУАН бил съставен в присъствието и на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и подписал акта, като получил екземпляр от него.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление. В наказателното постановление административно наказващият орган е възпроизвел обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на акта и нормите посочени като нарушени в същия, като допълнително отбелязъл, че налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер 50 лева, по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП. С наказателното постановление е постановено след влизането му в сила на водача да се отнемат шест контролни точки.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото доказателства: показания на свидетелите П.Х.Г. и А.М.А., АУАН № 902/2019  г., заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи,  справка картон на водача за Б.М.Ф., квитанция от 21.10.2019 г.. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели – П.Х.Г. и А.М.А., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. Достоверни са и останалите доказателствени източници, като същите от една страна кореспондират с показанията на свидетелите, а от друга в самите тях не се установява наличие на противоречия.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно административното нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1  вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа реквизитите, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на ЗДвП против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган съгласно приложената заповед № 8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.  Не се констатира разлика между цифрово и текстово изписване на нарушението в АУАН, а не е налице такава разлика и в НП. Административно - наказващият орган правилно и законосъобразно е издал НП, предвид че извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му са безспорно установени и за него е било налице задължение да издаде НП, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, дори да е имало нередовност в акта, каквата  в случая не е налице.

По същество съдът намира, че от обективна страна жалбоподателя е извършил административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1  вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като на 30.08.2019 г., около 11,55 ч. в гр. Севлиево, по ул."Стефан Пешев", като водач на МПС, е управлявал МПС – лек автомобил, марка ***, модел А 3, с рег. № ***, с посока към центъра на гр. Севлиево, като не е изпълнил задължението си за използване, при движение на обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Липсват каквито и да било доказателства, а и няма твърдения, които да сочат наличие на обстоятелство измежду изброените в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, изключващи възникването на задължение за използване, при движение на МПС на обезопасителен колан.

Извършването на нарушението е доказано от показанията на свидетелите и от редовно съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не бе оборена по никакъв начин в настоящото производство, като недоказани и затова неоснователни са доводите за неизвършване на нарушението, изложени в жалбата, предвид че същите не намират подкрепа в нито един от доказателствените източници по делото.

Безспорно по делото е установено и обстоятелството, че жалбоподателя е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал го е и е искал настъпването му. Тези факти следват от действията на жалбоподателя, предвид възприетото от обективна страна.

Деянието на жалбоподателя е квалифицирано правилно от административно - наказващия орган като административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1  вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и законосъобразно е санкционирано с налагане на предвиденото в санкционната разпоредба наказание „глоба” в размер определен, съобразно абсолютно определената санкция на приложимата норма.

Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК вр. чл. 11  ЗАНН, поради което не са налице материално - правните предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Административното нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1  вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е формално, тъй - като самото деяние на водача на МПС е обявено за административно - наказуемо, без да е необходимо от това да произтичат други вредни последици, поради което тяхната липса не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. Ниската степен на обществената опасност на административното нарушение е взета предвид от законодателя при определяне на санкцията за същото, поради което не следва повторно за конкретния случай да се обсъжда като смекчаващо обстоятелство. Освен това нарушението е типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се установяват смекчаващи обстоятелства, обуславящи неговата по - ниска степен на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни нарушения. Следва да се вземе предвид, че използването на обезопасителен колан при управление на МПС, с какъвто то е оборудвано, е установено като задължение на водача с цел защита на неговия живот, здраве и безопасност, разбирани като висша обществена ценност, а не като индивидуални негови блага, с които той да може да се разпорежда свободно, поради което младата възраст на жалбоподателя не може да се преценява като обстоятелство, което сериозно смекчава отговорността му за това нарушение. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.

По всички изложени съображения НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, в същата част.

Воден от горното, съдът

 

                                                    Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 19-0892-000899, издадено на 04.10.2019 г. от Началник сектор Пътна полиция Габрово към ОДМВР - Габрово, с което на Б.М.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, за административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и  на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева.    

 

  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Габрово в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му по реда на глава ХІІ - та от АПК.

                                                         

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: