Решение по дело №47/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 285
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20233100500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500047 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 81432/24.11.2022г. на Е. Г. Т.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ц.Г.“ ***, чрез процесуалния й
представител адв. Н. С. от АК – Варна, срещу решение № 3270 от
31.10.2022г., постановено по гр. дело № 1711/2022г. на ВРС, XVII-ти състав, с
което е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Икономически
университет – Варна, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“ № 77, представляван от ректора проф. д-р Е.С.,
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 980 евро за участие в проект за мобилност по европейска
програма „Еразъм+“ за академичен обмен на преподаватели през периода от
21.10.2019г. до 25.10.2019г. в Университета в гр. Ниш, както и сумата от 180
евро, представляваща определените по проекта транспортни разходи за
периода на осъществяване на мобилността в гр. Ниш.
В жалбата е изразено становище за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивницата не споделя
правния извод на първонстанционния съд за липса на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото, като излага подробни
съображения относно фактологията относно участието на въззиваемия по
проект за мобилност по европейската програма „Еразъм+“ и знанието му за
класиране на въззивницата за участие в академичения обмен. Намира, че
неизпълнението на задължението на административния ръководител на
въззивника да подпише договора не може да се приеме за липса на
облигационно правоотношение между страните и не може да се ползва като
основание за неплащане на дължимата финансова подкрепа. Моли за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск.
Претендират се сторените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от Е. Г. Т. срещу Икономически университет –
Варна.
Ищцата твърди в исковата си молба, че работи по основно трудово
правоотношение в Икономически университет - Варна на академична
длъжност „доцент" в катедра „Маркетинг" в Стопански факултет, с място на
работа гр. Варна. Сочи, че Икономически университет - Варна е страна по
договор № 2018-1-ВС01-КА103- 047074, № КА-103/НЕ13/17.07.2018г.,
сключен с Националната агенция на Република България за Европейската
комисия по проект за мобилност по европейска програма „Еразъм+“ за
академичен обмен на преподаватели в различни европейски университети.
Твърди, че участието на всеки университет в европейска програма „Еразъм+“
за академичен обмен на преподаватели се съгласува на университетско ниво,
като предварително се води кореспонденция с приемащата институция и се
уточняват датите за периода на мобилността, което се отразява като
информация по време на кандидатстването и се взема предвид при
2
класирането на участниците. Сочи се, че в началото на учебната 2018/2019г.,
ищцата е кандидатствала за участие в програмата и след проведена
процедура, според изискванията за подбор на преподаватели, е класирана от
Комисията за академичен обмен в ИУ - Варна за обмен в Университета в гр.
Ниш по европейска програма „Еразъм+“ през периода от 21.10.-25.10.2019г.,
за което е изготвен договор № 64/15.10.2019г., за мобилност на персонала с
цел обучение по програма „Еразъм+“. В изпълнение на задълженията си по
този договор, през посочения период от 21.10.2019г. до 25.10.20219г, ищцата
изнесла планирания лекционен курс в Университета в гр. Ниш. Твърди се, че
след завръщането си в България ищцата е представила необходимите отчетни
документи в Икономически университет - Варна, за да бъде изплатено
договореното възнаграждение за участие в проекта за мобилност по програма
„Еразъм" (Мобилити агриймънт, Сертификат за мобилност на персонала,
копия от страниците на международния паспорт, които удостоверяват
престоя и отчет за извършената мобилност). Въпреки горното и независимо
от многобройните проведени разговори с ръководството на университета, до
момента на предявяване на иска на ищцата не било изплатено договореното в
програма „Еразъм+" възнаграждение в размер на 980 евро (индивидуална
подкрепа) и транспортни разходи в размер на 180 евро за периода на
осъществяване на мобилността в гр. Ниш от 21.10.2019г. до 25.10.2019г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Икономически университет - Варна
е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост на иска, както и за неоснователност на същия по основание и
размер. Сочи, че ищцата работи по трудово правоотношение в Икономически
университет-Варна (ИУ-Варна) и заема длъжността „доцент“ в катедра
„Маркетинг " в ИУ-Варна. През 2019г. е осъществила мобилност с цел
преподаване в Република Сърбия, гр. Ниш, Нишки университет без подписан
договор за грант, без от работодателя да е издадена заповед за
командироването й в Нишки университет и без медицинска застраховка. Във
връзка с устно отправени искания от страна на доц. Т. да й бъдат изплатени
средствата за индивидуална подкрепа, ответникът е отправил запитвания до
Център за развитие на човешките ресурси, който изпълнява функциите на
Национална агенция по Програма „Еразъм+“ в областта на образованието,
обучението, младежта и спорта. С писмо изх. № КА103-НЕ31-6/14.06.2021г.
от изпълнителния директор на ЦРЧР, ректорът на ИУ-Варна е уведомен, че
3
договорът с участника е основния документ, на база на който следва да се
извърши изплащането на финансовата подкрепа на участник в мобилност. В
същия смисъл е отговорът на повторно отправеното от страна на ИУ-Варна
запитване. С писмо изх. № КА103-НЕ-31-9/31.08.2021г. изпълнителният
директор на ЦРЧР отново посочва, че договорът с участника е основния
документ, на база на който следва да се извършва плащането на финансовата
подкрепа на участник в мобилност. Ответникът твърди, че сключването на
индивидуален договор между институцията-бенефициент (университета) и
съответното физическо лице (преподавател) е необходимо условие за
получаването на индивидуален грант по програмата. Индивидуалният
договор трябва да е подписан от двете страни, подпечатан от институцията-
бенефициент и да съдържа определени данни на мобилността. Предвид това
счита, че не са налице предпоставките за изплащане на грант за извършена
мобилност в Нишки университет от ищцата. Ответникът сочи, че на
15.10.2019г. от доц. д-р Е. Т. е подписана програма за преподаване. На същата
дата от факултетния координатор на факултет „Управление" доц. д-р
Николета Михалева в изпълнение на чл. 2, ал. 8, т. 8 от Правилата програмата
е одобрена и подписана. Програмата е част от документ с наименование
Mobility Agreement Staff Mobility For Teaching, в който е посочен планиран
период за преподаване 21.10.2019-25.10.2019 г. и деловоден номер Нишки
университет 6/00-58-159/19-005, 23.10.2019г. Твърди, че на 15.10.2019г. от
служител, заемащ длъжността „организатор дейности" по програма
„Еразъм+" в ИУ-Варна е изготвен проект на договор за мобилност на
персонала, който поради автоматично зададени настройки на системата е
разпечатан с генерирани номер 64 и дата 15.10.2019г. Договорът е подписан
от доц. д-р Е. Т., от институционалния координатор доц. д-р В.Ж. и от
лицето, осъществяващо контрола за двоен подпис-заместник главния
счетоводител Гергана Нанева. Ответникът сочи, че договорът не е подписан
от ректора на ИУ-Варна. Със заповед №РД17- 3323/15.10.2019г. на ректора
изпълнението на правомощията на ректор са възложени на доц. д-р Б.Ч. -
заместник-ректор по финанси и проектна дейност. Причината, поради която
договорът не е подписан и не е издадена и заповед за командироване на доц.
Т. е липсата на съгласувана от ръководителя на катедрата и утвърдена от
декана на факултета справка за отклонение от учебния процес. Сочи се, че в
Икономически университет-Варна е въведена и се прилага система за
4
управление на качеството 180 9001. Процедура № 07.02 WР „Обучение в ОКС
„бакалавър" в т.4.8.2. предвижда при необходимост от промяна на ден, час,
зала или преподавател по отношение на провеждане на дадено занятие, в
сектор „Учебна дейност" да се подава съгласувана с ръководител катедра
07.02.01 FМ справка за отклонение. Справката подлежи на утвърждаване от
декана на факултета. В процедурата не е предвидена възможност
преподавателят да уведомява едностранно ръководителя на катедрата и
декана на факултета за своето отсъствие, а се изисква съгласуване на
отклонението. Ответникът твърди, че справката за отклонение на ищцата не е
съгласувана от ръководител катедра „Маркетинг", тъй като проф. д-р Е.С. е
командирован за изпълнение на служебни задачи на 16.10.-17.10.2019г.,
18.10.2019г., 20.10.-21.10.2019г. и към датата на предоставяне на справката за
отклонение от учебния процес е извън Икономически университет-Варна.
Ответникът въвежда възражения, че осъществяването на мобилност с цел
преподаване се извършва за обмяна на опит и на преподавателя не се дължи
възнаграждение. Когато са налице всички необходими документи преди
началото на мобилността, на преподавателя се изплаща авансово грант,
представляващ индивидуална подкрепа и транспортни разходи. Сочи, че
периодът 15.10.2019г.-18.10.2019 г. включва четири работни дни за доц. Т.,
през които същата не е потърсила информация дали договорът за грант е
подписан от ректора или заместващия заместник-ректор, както и дали
работодателят е издал заповед за командироването й в Нишкия университет,
тъй като такива документи не са й връчени. Към 23.10.2019г. е провела
дължимите при мобилността 8 часа лекции, като счита, че не е известно при
остатъка от посочените дни на периода на мобилност какви дейности са
извършвани от доц. Т.. Сочи още, че от ищеца е планиран период на
преподаване от пет дни, дейността е извършена през първите дни до
23.10.2019г., а претенцията е за изплащане на средства в размер на 980 евро,
които са за седем дни. Отделно от това ответникът сочи, че със средствата,
които биха били изплатени, ако мобилността е извършена по правилата и при
наличие на индивидуален договор, ответникът не се е обогатил. Твърди, че
неусвоените средства по програма „Еразъм+" се отчитат и връщат на
финансиращия орган, а не остават за Икономически университет-Варна. По
изложените съображения ответникът моли иска да бъде отхвърлен, като
претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
5
Третото лице помагач Център за развитие на човешките ресурси подава
писмено становище, с което твърди, че между него и ответника е подписан
договор за отпускане на безвъзмездна финансова подкрепа за проект по
програма „Еразъм+“ със срок за реализация 01.06.2018г. - 31.05.2020г.
Посочва, че е изразил становище по претенцията на ищцата, че
индивидуалния договор между участника и изпращащата организация е
основния документ, на база на който следва да се извърши изплащането на
финансовата подкрепа на участник в мобилност. При липсата на такъв
подписан договор и оформена документация /заповед за командировка/
следва да се приеме, че мобилността на ищцата не е проведена и отчетена по
установения ред.
С обжалваното решение предявеният осъдителен иск е отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по
програма „ЕРАЗЪМ+" № 2018-1-В001-КА103—047074/№КА103/НЕ-
13/17.07.2018г. и приложения към него /л. 5-14 и л. 58-81/ сключен между
Център за развитие на човешки ресурси и Икономически университет-Варна,
по силата на който са предоставени безвъзмездни средства по проекта с
ключова дейност „Образователна мобилност за граждани“, сектор „Висше
образование“ със срок 01.06.2018г. - 31.05.2020г. и максимален размер на
отпуснатите безвъзмездни средства 783 045 евро, които се отпускат под
формата на единични суми за възстановяване на допустими разходи.
Представен е договор за мобилност на персонала с цел обучение по
програма „Еразъм+" № 64 от 15.10.2019г., сключен между Икономически
университет- Варна и Е. Г. Т. /л. 15-19 и л. 136-140/ и декларация /л. 20 и л.
141/. В договора липсва положен подпис от проф. д-р Е.С..
Представени са Правила за управление на програма „Еразъм+" и
програма СЕЕРUS в Икономически университет - Варна /л. 28-33 и л. 96-101./
6
Представени са писма от Икономически университет-Варна до Център
за развитие на човешките ресурси с искане за изразяване на становище
относно допустимостта за изплащане на средства за индивидуална подкрепа
за вече осъществена мобилност на Е. Г. Т. /л. 50 и л. 52/ и съответните
отговори от Център за развитие на човешките ресурси по изпратените писма
/л. 51 и л. 53/.
Представени са разяснение на НАП относно данъчно третиране на
средствата, които се предоставят за студентска, преподавателска и
административна мобилност по програма „Еразъм" и разяснение на НАП
относно данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ на изплатени доходи по
извънтрудови правоотношения за работа по проекти на програма „Еразъм /л.
54-57/
Представено е с превод от английски на български език
Междуинстанционно споразумение за 2018-2021г. между държави по
програмата „Еразъм+“ /л. 82-95/
Представено е извлечение от електронния портал във връзка с програма
„Еразъм+“ /л. 102-106/
Представен е протокол № 3/10.10.2019 г. от заседание на комисията по
академичен обмен към ИУ-Варна /л. 107-111/, от който са видни класираните
преподаватели и служители по програма „Еразъм+“ КА 103 за провеждане на
мобилност през летен семестър на уч. 2019/2020г., към които се включва и
ищцата Е. Т. (61) за преподаване в Нишки университет.
Представено е с превод от английски на български език Споразумение
за мобилност. Мобилност на персонал с цел преподаване за периода
21.10.2019г. - 25.10.2019г. с Нишки университет/л. 112-119/
Представени са справка за отклонение от учебния процес за 2019-2020г.
и справка за индивидуален план и отчет за ищцата Е. Т. /л. 120-121/.
Представени са правила за Обучение в ОКС „БАКАЛАВЪР" /л. 122-
135/.
Представена е заповед № РД17-3323/15.10.2019г. на ректора на ИУ-
Варна - проф. д- р Е.С. /л. 143/, с която е възложено на доц. д-р Б.Ч. за
периода 16.10.2019г. - 21.10.2019г. да изпълнява правомощията на ректор,
свързани с управлението и представляването на ИУ-Варна, без правата на
7
работодател по КТ.
Представен е отчет от ищцата от 29.10.2019г. за осъществена
международна командировка, паспорт и удостоверение за мобилност на
персонал /л. 144-149/.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Х.П. се установява,
че същият е съпруг на ищцата и е в служебни отношения с ответника.
Свидетелят посочва, че е участвал и в други процедури по обмен, като при
всички тях, както и в настоящия случай, заедно с ищцата са изпълнили всички
необходими изисквания, като са участвали в конкурс, класирани са от
университета, одобрени са, получено е съгласие от приемащата страна,
изготвено е споразумение за мобилност, представили необходимите
документи в университета и след завръщането си са представили отчет, който
е приет без забележки. Свидетелят посочва, че не се изисква командировъчна
заповед за осъществяване на мобилността по програма „Еразъм+“. Заедно с
ищцата са подписали договори за мобилност, които са депозирали за подпис
от ректора. Не знае дали е имал подписана командировъчна заповед или
договор за мобилност преди да замине, защото не е проверил. Не знае на коя
дата са проведени лекциите на ищцата. За част от предходните мобилности по
програма „ЕРАЗЪМ", в които е участвал, е имало издадени командировъчни
заповеди. Не си спомня да е виждал да му е издадена заповед за
командироване.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът разполага с
правото да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. В тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните и изправността си по него.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от представените
писмени доказателства се установява, че: ищцата е в трудово
правоотношение с ответника; между ответника и Центъра за развитие на
човешки ресурси е сключен договор за отпускане на финансова подкрепа във
връзка с проекта по програма „ЕРАЗЪМ+“; ищцата е кандидатствала и е
класирана за мобилност с цел преподаване в Нишкия университет;
мобилността е осъществена през м. октомври 2019г., като ищцата е провела 8
часа лекции и след завръщането си ищцата е представила отчет за
осъществена международна командировка, паспорт и удостоверение за
мобилност на персонал.
8
Спорният въпрос е наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, по който първоинстанционният съд е
изложил подробни правни изводи за липсата на такова, обуславяваща
неоснователността на предявения иск. Същите се споделят от настоящия
съдебен състав, като законосъобразни и правилни и изведени при правилно
установена по делото фактическа обстановка, поради което и на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите и възраженията, заявени с въззивната жалба, настоящият състав
приема следното: Като неоснователен се преценява довода на въззивницата,
че при сключване на индивидуалния договор ректорът не изразява своя воля,
а е само административен ръководител, който администрира процеса на
академичен обмен по силата на други договори, сключени по програмата
„Еразъм+“ и за него е възникнало задължението да подпише договора.
Действително, сключването на индивидуален договор между изпращащата
институция и участника е предшествано от сложна процедура, при която
страните следва да изпълнят определени изисквания. По делото е установено
кои условия са изпълнени от въззивницата и кои не. Независимо от това,
възникването на облигационно правоотношение е свързано със свободната
воля на страните, която дефинитивно изключва от съдържанието си
задължение за сключване. Без значение са причините, поради които
процесният договор между страните е останал неподписан от едната страна.
За целите на предявения иск е важно обстоятелството, че наличието на
валидно облигационно отношение между страните, е условие участникът в
програмата да получи уговорено в него индивидуални финансово
подпомагане /грант/.
По изложените съображения въззивният състав намира предявения иск
за реално изпълнение на договорно задължение за неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски
пред въззивната инстанция в размер на 360 лв., представляща
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3270 от 31.10.2022г., постановено
9
по гр. дело № 1711/2022г. на ВРС, XVII-ти състав
ОСЪЖДА Е. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ц.Г.“ *** да
заплати на Икономически университет – Варна, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 77 сумата от 360 лв.
/триста и шестдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10