СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 12.10.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 9652/13г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Д. П. и И. П. против И. Н. с правно основание чл. 34
от ЗЗД за сумата 30 000 лева.
Претендира
се и законната лихва върху посочената сума за периода – след завеждане на
делото.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
11.07.08г. страните по делото са сключили договор за замяна, по силата на който
– ответникът е прехвърлил на ищците 1/2 ид. ч. от свой собствен недвижим имот
/подробно индивидуализиран в договора/, а ищците са прехвърлили на ответника
собствеността върху МПС-во /подробно индивидуализирано в договора/ на стойност
6 800 лева, съответно са му „доплатили“ и 23 200 лева /за „уравняване“
на дяловете/. Сделката е обективирана в нотариален акт № 22 от 11.07.08г. /поправен
с нотариален акт № 73 от 23.07.08г./ на нотариус С. Т.. Посоченият договор е
бил обявен за унищожаем /в хипотезата на чл. 31 от ЗЗД/ с влязъл в сила съдебен
акт.
Искът
е неоснователен:
Ищците
претендират /при условията на чл. 34 от ЗЗД/ прехвърлената на ответника
престация по описания договор /сумата от 30 000 лева, представляваща сбор
от цената на МПС-во в размер на 6 800 лева и „доплатената“ сума в размер
на 23 200 лева/. По делото обаче не е установен еднозначно /категорично/
релевантният по делото факт, а именно че – ответникът действително е получил /реално,
фактически/ посочените две стойности. В тази връзка:
Досежно
сумата от 23 200 лева:
Нотариалният
акт не съдържа изявление на ответника за реално получаване на процесната сума
/на процесното “уравнение на дяловете“/ в размер на 23 200 лева. Този факт
не е удостоверен в процеса с друго категорично доказателство /банков документ,
официален документ, изходящ от ответника документ/. Същият факт не може да се
приеме за установен и с показанията на разпитаната по делото свидетелка –
предвид забраните по чл. 164 от ГПК. Освен това – свидетелските показания не са
конкретни относно това: каква сума е получил /“преброил“/ ответника при
изповядване на сделката, съответно дали е запазил фактическата власт върху тази
сума към този момент и непосредствено след него.
Доказателствената
тежест в горната връзка е за ищците – с оглед правилото на чл. 154 от ГПК.
Досежно
сумата от 6 800 лева:
От
една страна – по делото липсват доказателства /надлежни, експертни/, които да
удостоверят действителната стойност на процесното МПС-во към момента на
сделката /които да установят, че автомобилът действително е имал такава
стойност към посоченият релевантен момент/. Не са събрани и еднозначни
/надлежни, категорични/ доказателства, които да удостоверят, че ответникът
действително /реално/ е получил фактическата власт върху процесното МПС-во
/събрани са само доказателства, установяващи, че автомобилът е бил регистриран на
името на ответника/. Тезата, че ответникът е получил фактическата власт върху
автомобила се разколебава косвено от съдържанието на представеното по делото
пълномощно /подписано непосредствено след процесната сделка/, което съдържа
клауза, даваща право на П. А. /разпитаната по делото свидетелка/ да прехвърля
от името на И. Н. собствеността върху автомобила. Същите
изводи се налагат пряко и от показанията на тази свидетелка, касаещи фактическата
/обективната, физическата/ възможност на ответника да управлява /и дали изобщо е
управлявал/ МПС-ва. Последният факт на практика поставя под съмнение и самият
предмет на тази част от сделката, с която в полза на И. Н. е
прехвърлена собственост върху МПС-во.
Доказателствената
тежест в горната връзка е за ищците – с оглед правилото на чл. 154 от ГПК.
Всички
изложени обстоятелства се преценяват от председателя на състава в контекста на
особено същественото по делото обстоятелство /което е удостоверено категорично
в рамките на процеса по чл. 34 от ЗЗД/, а именно, че – ответникът към момента
на изповядване на процесната сделка /далеч още преди това, а и към настоящият
момент/ е бил в състояние, което не му е позволявало да изразява валидна правна
воля /именно заради това И. Н. е бил поставен под пълно
запрещение/. Този извод /който е надлежно доказан по делото с писмени
доказателства, като същият извод е направен и с влязъл в сила съдебен акт/ сам
по себе си опровергава /от една страна/ показанията на разпитаната по делото
свидетелка /досежно двата релевантни по делото факта: получаването на
процесната сума по договора и получаването на фактическата власт върху
автомобила/, а от друга страна – поставя принципно под съмнение фактическата
/обективната/ възможност на ответника не само да изразява валидна правна воля,
но и да извършва адекватни физически
действия в горните две насоки.
По
изложените съображения – искът следва да бъде отхвърлен.
Съдебни
разноски от ответника – не се претендират.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 34 от ЗЗД на Д.Л.П. ЕГН ********** и на И.П.П. ЕГН **********
против И. В. Н. ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: