Решение по дело №166/2021 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 38
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20212180200166
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Царево , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200166 по описа за 2021 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Еко Лукс
Колекшън“ ООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 74 от
05.10.2020 г. на Директор на ОДБХ, с което на „Еко Лукс Колекшън“ ООД,
ЕИК *********, на основание чл. 128, ал. 2 от ЗХ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева,
за нарушение по чл. 23, ал. 1 от КТ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на
административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени атакуваното НП,
респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител. Пледира за отмяна на НП. Ангажира гласни доказателства.
За ответника по жалбата представител не се явява.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитата се
1
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 21.07.2020 г. актосъставителя- служител на ОДБХ, съвместно със
свои колеги, извършили проверка на място и в последствие и по документи на
търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, където извършили проверка
за регистрация на обекта по ЗХ. При нея установили, че в обекта се извършва
търговия с храни, без същия да е регистриран или ободрен по реда на ЗХ.
Това мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на
административно нарушение. Актът е съставен в присъствие на представител
на нарушителя и връчен му лично.
Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по същия
като в АУАН начин. Наказващият орган квалифицирал нарушението като
такова по чл. 23, ал. 1 от ЗХ и го санкционирал по чл. 128, ал. 2 от ЗХ.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал- писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и
устните доказателства- показанията на актосъставителя. Съдът кредитира
изцяло показанията на актосъставителя, като безпротиворечиви, логични и
последователни, напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в
показанията на свидетеля, така и в добросъвестността на същия при
изпълнението на служебните му задължения. Показанията са дадени под
страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
заинтересованост или предубеденост. Свидетеля заедно с колегите си е
възприел лично факта, че в проверявания обект се предлагат хранителни
продукти. Контролните органи са разполагали с достатъчно време да се
запознаят детайлно с обстановката на обекта, да възприемат обстановката в
търговската зала лица и въз основа на извършваните от тях действия да
преценят дали в проверявания обект се предлагат хранителни продукти или
не.
2
Съда не дава вяра на показанията на водения от страна на
жалбоподателя свидетел, като ги намира за неистинни, заинтересовани и
предубедени. Стана ясно, че същия е в търговски взаимоотношения с
жалбоподателя- т.е. пряко заинтересован от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
търговец– правно образование, което не може да има собствено, психическо
отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за установяване
на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в
тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗХ, производство, преработка и/или
дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда
3
на закона. От събраните по делото доказателствата се установява, че
жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 23, ал. 1 от КТ, да регистрира
търговският си обект по ЗХ. Това обстоятелство, не се спори и от самия
жалбоподател.
Неоснователно се поддържа възражението за ползване на проверения
обект не като търговско помещение, в което се предлагат за продажба храни,
а единствено за приготвяне на храни за лична консумация. От събраните по
делото доказателства- писмени и гласни, безспорно се установява, вида на
нарушението, начина на извършването му, степента на неговата обществена
опасност и морална укоримост- в тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя. От тях се установи по безспорен начин, че
проверяваното помещение е търговски обект, в който се предлагат за
продажба храни. Обектът е бил отворен за достъп на неограничен брой лица,
същия се намирал в курортен обект- работещ с настанени туристи. От
описания от актосъставителя начин на поставяне в самото помещение и
количеството на храните в него, не може да се направи извод, че същите са за
лична консумация. Отделно от това, съгласно свидетелските показания на
актосъставителя, в търговския обект е имало работещ бар- отново
обстоятелство, което изключва и опровергава защитната теза на
жалбоподателя. И не на последно място- установи се по делото, че
жалбоподателя е процедура по регистрация на обекта, която обаче не е
приключила, т.е. самия жалбоподател заявява, че обекта е търговски и в него
се търгува с хранителни продукти без обекта да е регистриран по реда на ЗХ.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 128, ал. 2 от ЗХ,
където е посочено, че на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1,
се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000,00 до 6000,00 лв.
Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е
определен в границите на нормативно- определения размер като при
индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е
съобразил с тежестта на нарушението, така както изисква чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН. Съдът счита, че административно-наказващия орган правилно е отчел
факторите формиращи тежестта на санкцията, поради което е наложил
наказанието в размер на минималния нормативно определен.
4
По тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални
правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на
тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. При индивидуализация на
санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН. Ето защо,
наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде
потвърдено.
В този смисъл, с предвидените в ЗХ отговорности по отношение
регистрационния режим на търговските обекти, е ангажирана спрямо
потребителите отговорност за производство и търговия на качествени и
безопасни храни с цел- контрол и опазване на общественото здраве. По тези
съображения не би могло да бъде споделено становището за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Още повече, че извършеното нарушение е формално.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 74 от 05.10.2020 г. на
Директор на ОДБХ, с което на „Еко Лукс Колекшън“ ООД, ЕИК *********,
на основание чл. 128, ал. 2 от ЗХ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 4000.00 лева, за нарушение по чл. 23, ал.
1 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

5
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6