РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 26.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 07 септември Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Витньова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 1556 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от Н.И.В. *** против „АСО СИРИУС” ЕООД, гр.София за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 623.00 лева., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.12.2016г. до 28.02.2017г., както и
неизплатено тр.възнаграждение за периода 01.10.2017.-31.03.2018г. в размер на
2320.00 лева. Предявен е и иск за обезщетение за неползуван платен годишен
отпуск от 9 раб.дни за 2016г., 20 раб.дни за 2017г. и 5 раб.дни за 2018г. в
размер на общо 680 лева. Претендира се и заплащане на законната лихва върху
главниците от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане и
направените деловодни разноски. Ищецът поддържа, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, макар работодателят да не е издал заповед в този
смисъл. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да му заплати
исковите суми на посочените основания.
Исковете са с правно основание
чл.245 вр. чл.128,т.2 и чл.224 КТ вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на исковете.
Развива съображения, че дължимото трудово възнаграждение за периода
01.12.2016г. до 28.02.2017г. се изплаща съгласно сключено Споразумение за
разсрочено плащане и по уговорен между страните план. Трудовото възнаграждение
за следващия период е изплатено на ищеца съгласно т.6 от трудовия му договор.
Оспорва и дължимостта на претендираното обезщетение по чл.224 от КТ като
твърди, че е разрешавал на ищеца ползването на полагащия му се платен годишен
отпуск по подавани от него молби.
По делото са събрани писмени
доказателства. Назначена е и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са били в трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „охранител”, съгласно
тр.договор № 480/15.07.2016г., в който е уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 420.00 лева и 20 дни платен годишен отпуск. Не се
оспорва и обстоятелството, че същият е прекратен през м.04.2018г., макар и да
липсва представена по делото заповед на работодателя. Видно от сключено между
страните писмено споразумение от 25.05.2017г. същите се съгласили
работодателят-ответник да изплати на ищеца тр.възнаграждение за отработен
период от 01.12.2016г. до 28.02.2017г. в общ размер на 1123.00 лева за срок до
12 месеца. Съгласно чл.2, ал.1 от същото, последното плащане е следвало да се
осъществи до 20.03.2018г.
От заключението на
назначената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно се установява, че по сключеното споразумение от 25.05.2017г. за
разсрочено изплащане на просрочени трудови възнаграждания са останали
неизплатени такива на ищеца в размер на 623.00 лева, в която връзка вещото лице
е използвало предоставени от ответника РКО-ри. По претендираните трудови
възнаграждения за периода 01.10.2017г.-31.03.2018г. са предоставени на експерта
месечни ведомости за заплати, в които има положени подписи от ищеца за получено
начислено за съответния месец възнаграждение. Относно претендираното обезщетението
по чл.224 КТ вещото лице е констатирало, че от представеното извлечение от
ведомост за тр.възнаграждение за м.03.2017г. е отразено плащане за платен
годишен отпуск 20 дни за 2017г. В същото е конкретизирано, че за годините 2016,
2017 няма неизползван платен годишен отпуск, а за 2018г. не е представена
справка за полагащ се и използван платен годишен отпуск. В разясненията си, дадени
в с.з. вещото лице посочва, че ако се приеме право на платен годишен отпуск от
5 дни за 2018г. и се вземе за основа представената ведомост за м.03.2018г., в
която е отразено, че за пълен работен месец чистата сума за получаване е
403.89, обезщетението за 5 дни платен отпуск за 2018г. е на стойност 96.16 лева
при общо 21 работни дни за м.03.
Пълномощникът на ищеца в
проведеното открито с.з. признава, че доверителят й е получил след завеждането
на делото през м.05. и м.06.2018г. претендираното трудово възнаграждение за периода
01.10.2017.-31.03.2018г. изцяло, като оставало неполучено трудово
възнаграждение по споразумението от 25.05.2017г. за минал период от 623.00
лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковата претенция за частично основателна и
доказана.
Задължението на работодателя по
трудово правоотношение да заплаща уговореното с работника трудово
възнаграждение произтича от разпоредбите на чл.128 вр. чл.245 КТ. От събраните
по делото доказателства се установи, че между страните е съществувал трудов
договор, по който ищецът е престирал работна сила. Работодателят не е изпълнил
следващото от цитираните норми свое задължение да изплати възнаграждение за
положения от работника-ищец труд, възлизащо на стойност от 623.00
лв. за периода
01.12.2016г. до 28.02.2017г., в която насока е
заключението на експертизата. Претендираното тр.възнаграждение за периода
01.10.2017.-31.03.2018г. в размер на 2320.00 лева е изплатено изцяло, макар и след
образуването на настоящото дело според признанията на ищеца, поради което не се
дължи от ответника. С оглед на това иска за заплащане на трудово възнаграждение
е частично основателен и следва да бъде уважен в посочения нетен размер от 623.00
лв., като в останалата част до пълния претендиран размер, касаещ периода 01.10.2017.-31.03.2018г.
се отхвърли.
По отношение иска по чл.224
ал.1 КТ правото на обезщетение по този нормативен текст възниква при
прекратяване на трудовото правоотношение, в който случай работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Вещото
лице е установило, че ищеца за годините 2016 и 2017 няма неизползван платен
годишен отпуск, а за 2018г. не е представена справка за полагащ се и използван
платен годишен отпуск. Тежестта да установи, че такъв е ползван от ищеца и не
се дължи обезщетение е на ответното дружество, както е посочено и в доклада на
съда по чл.140 от ГПК. Липсват доказателства в тази насока, поради което следва
се приеме за вярно твърдението на ищеца, че в негова полза съществува право на
платен годишен отпуск от 5 дни за 2018г., обезщетението за който е на стойност
96.16 лева. В останалата част за 2016г. и 2017г. няма остатък за ползване на
платен годишен отпуск, според заключението на експертизата, поради което искът
по чл.224, ал.1 от КТ за тези две години е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Предвид обстоятелството, че
се касае за парични вземания е основателен и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати законната лихва върху главниците за
неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползуван платен годишен
отпуск, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане.
Доколкото настоящото производство
е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите, то същите не заплащат такси и
разноски по производството.
В полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съобразно уважения размер на исковете, като се вземе предвид, че трудовото
възнаграждение за периода
01.10.2017.-31.03.2018г. е изплатено след завеждането на делото, което означава, че с поведението
си ответникът е станал причина за воденето на такова, както и частичното
отхвърляне на иска по чл.224 от КТ.
Ответникът следва да бъде осъден
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на съда държавна такса върху
уважените искове, която се определя в размер на 4% върху цената, съобразно
Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, но не по-малко от 50 лв.,
възлизаща на сумата от общо 150.00 лв., както и направените разноски за ССчЕ,
заплатени от бюджета на съда в размер на 150.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АСО СИРИУС” ЕООД,
гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.Изток,
ул.”Козяк” №1А ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.В., ЕГН ********** *** сумата 623.00 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.12.2016г. до
28.02.2017г., сумата 96.16 лева, представляваща обезщетение за неползуван
платен годишен отпуск за 5 дни за 2018г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от предявяването на исковете-12.04.2018г. до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 405.17 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.245 вр.
чл.128, т.2 от КТ за неизплатено тр.възнаграждение за периода
01.10.2017.-31.03.2018г. в размер на 2320.00 лева, както и иска по чл.224 от КТ
за претендирано обезщетение за неползуван платен годишен отпуск от 9 дни за 2016г.
и от 20 дни за 2017г.
ОСЪЖДА „АСО СИРИУС” ЕООД,
гр.София, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 150.00 лева и направените разноски за експертиза
в размер на 150.00 лева.
На осн. чл.242,ал.1 ГПК
допуска предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………