Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Враца, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично
заседание на 11.04.2023 г. /единадесети април две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. исково дело № 753 по описа на АдмС – Враца за
2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284,
ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по
предявен от К.Д.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“, понастоящем в Затвора – Враца, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“) иск за присъждане на обезщетение в размер
на 13 333,00 (тринадесет хиляди триста тридесет и три) лева за претърпени
неимуществени вреди в периода 27.06.2019 г. – 16.09.2020 г., произтичащи от
неизпълнение на задължението на служители на ответника в Затвора Пазарджик, да
му осигурят редовни профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни
изследвания, имунизации и реимунизации. заедно със
законната лихва върху главницата, Претендира се присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 27.06.2019 г. до 19.10.2022 г.
В с. з. ищеца поддържа
предявеният иск. В представената по
делото писмена защита са изложени съображения, че от 2008 г. до 16.09.2020 г.
не са му правени никакви изследвания, което е нарушение на чл. 140 от ЗИНЗС.
Твърди се, че вследствие на това е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на ответника, изразяващи се в негативни чувства, като страх за
живота и неговото здраве, безсилие и безпомощност, отхвърленост от обществото.
Тези негови негативни чувства са в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл.3 от
ЕКПЧОС. Иска да се приложи практика на АССГ по адм. дело № 7628/2021 г., по
което ответника е осъден именно за нарушение на чл. 140 от ЗИНЗС.
Ответникът - ГДИН, в
депозиран писмен отговор от процесуалния си представител ст. юрисконсулт Г.Х.
оспорва иска изцяло, като неоснователен
и недоказан.
Участващият в делото прокурор дава
мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция, за което се излагат доводи, както и
че в случая отговорността не е на ГДИН.
Настоящия съдебен състав,
анализирайки събраните по делото писмени
доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От данните по
преписката е видно, че ищецът К.Д.И. е лишен от свобода, осъден с влезли в
сила съдебни актове. Постъпил е в Затвора Пазарджик на 26.06.2019 г. и след
това в Затвора – Враца на 17.05.2021 г. За претендирания период с исковата
молба от 27.06.2019 г. до 16.09.2020 г. се е намирал в Затвора-Пазарджик, за
което не е налице спор между страните.
От представена от
Затвора - Пазарджик медицинска справка, относно здравословното състояние на
л/св. К.И. се установява, че на дата 16.09.2020 г. в наличната медицинска
документация на затвора липсват писмени данни за събитие свързано с името на
л/св. И., като такава е налична за дата 14.09.2020 г. с амб. № 4523 и касае преглед по-скоро с профилактична цел,
а не диагностична цел. Било е издадено направление за медикодиагностична
дейност, включващо пълна кръвна картина. МЦ не разполага с молби и жалба във
връзка с необходимостта от извършване на изследвания и имунизации. Задължителни
имунизации на л/св. не са правени, поради факта, че не влиза във възрастовата
група за разглеждания период. Не е правено и изследване за спин, поради липса
на основание за това, като И. е постъпил в Затвора - Пазарджик след превод от
друг затвор. Към справката е приложено и направление за изследване и
амбулаторен лист с дата 14.09.2020 г. и изследвания. Приложена е и молба от К. И.
с вх.№ М-1685/25.08.2020 г. на Затвора-Пазарджик, с която същия е поискал да му
бъдат направени профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания
и изследване за спин/хив. По молбата е налице становище от доктора на затвора.
Посочва се още, че съгласно имунизационния календар на РБ /Наредба №15/12.05.2005
г. за Имунизациите в Р. България се провеждат задължителни профилактични
имунизации и реимунизации на определена навършена възраст, при навършване на 25
години, както и на всеки 10 години след това, реимунизация срещу тетанус и
дифтерия. По тази причина би следвало ищеца да бъде първоначално имунизиран,
когато е бил на 25 г., т.е през 2006 г. и реимунизиран на всеки десет години,
т.е. през 2016 г. и през 2026 г. За посочения период е бил на възраст, която не
подлежи на задължителна имунизация. Към писмото е приложена и справка за
задължителни имунизации и реимунизации, съгласно Имунизационния календар на РБ.
Приложена е и Заповед № РД-01-125/10.06.2015 г. на МЗ и МП, с която в т.I на
същата е наредено за периода от 01 януари – 31 декември 2015 г. МЗ и МП да
организират предоставянето на услуги по доброволно консултиране и изследване за
хив/спин в затворите, според съгласуван между двете ведомства график.
Представено е и писмо изх.№ 04-14-36/18.09.2019 г. на Зам.министър на
здравеопазването, относно подобряването на взаимодействието при организирането
и провеждането на изследвания за хив във всички затвори в страната, съгласно което
тези изследвания се извършват от специалисти в областните РЗИ по заявка на
ръководството на затвора и съгласуван график за посещение веднъж на тримесечие,
но могат да бъдат извършвани и от неправителствени организации, след разрешение
на ръководството на МЛС и създаване на необходимата организация.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Искът е предявен срещу надлежен ответник Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността
на местата за лишаване от свобода, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284,
ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес
срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, поради което е допустим.
Разгледан по същество
искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:
В конкретния случай с
предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 27.06.2019 г. – 16.09.2020 г., в резултат на непровеждане на
профилактични прегледи, флуорографски и лабораторни изследвания, непоставяне на
планови имунизации и реимунизации, както и непровеждане на изследвания за
хив/спин по отношение на ищеца, което задължение е нормативно закрепено в разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1
на тази норма е посочено, че лишените от
свобода и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на конкретни
хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на
чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Съгласно разпоредбата
на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на
основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал. 1
от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване
и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите
медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Съгласно чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се
създават медицински центрове, а съгласно чл. 134
от същия закон в тях се осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ;
2. първична медицинска помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ;
4. дентално обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода.
Изпращането на лишените от
свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се извършва
със заповед на началника на затвора по предложение на директора на медицинския
център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на затвора, когато в
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни
заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания /чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС/.
С оглед
горепосочените разпоредби се налага извода, че нормативно установеното
задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването
на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от
свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. чл. 2,
т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от една
страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на
евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на
своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания.
Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е
израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС на всеки лишен от свобода най-малко
веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни
изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации, а
съгласно ал. 2 за всички лишени от свобода се осигуряват условия за доброволно,
анонимно или конфиденциално консултиране и изследване за ХИВ/СПИН.
По отношение на твърдението на ищеца за профилактичен преглед и
лабораторни изследвания, от приобщените по делото доказателства, вкл.
медицинска справка от Затвора – Пазарджик се установява, че на
ищеца на 14.09./16.09.2020 г. е
извършен преглед и
лабораторни изследвания, видно от представените към справката амб.лист,
направление за изследвания и изследвания. В амб. лист е отразено, че се
извършва рутинна проверка на здравето на лица, пребиваващи в специални
заведения. Тоест касае се за преглед с профилактична цел, като анамнезата е –
без оплаквания, а обективно състояние – добро общо състояние, афебрилен, като
са описани направените изследвания, които ищецът е представил с писмената
защита.
За претендирания
период не се установява по отношение на ищеца да са извършвани планови имунизации и
реимунизации. Видно от представената медицинска справка от
Затвора-Пазарджик през този период лицето не е подлежало на планови имунизации
и реимунизации и затова такива не са му извършвани. В справката подробно са
посочени условията, съгласно имунизационния календар на Република България, относно
възраст на лицето и период от години за имунизация и реимунизация, като за
претендирания период не попада в обхвата на Имунизационния календар.
Не се установява за този период по отношение
на ищеца да са извършвани
флуорографски изследвания, както
и провеждане на изследвания за ХИВ/ СПИН.
В действителност по делото е налице депозирана
молба от ищеца на 25.08.2020 г. до началника на Затвора Пазарджик, в която
освен извършване на преглед и изследвания е поискал и изследване за спин/хив.
По същата е налице становище от лекаря на
затвора, в което е посочено, че по отношение на изследванията за хив/спин
програмата е възстановена по
направление РЗИ-Пазарджик, но е преустановена поради ковид
за неопределен период. В тази
насока ищецът посочва и Заповед № РД-01-125/10.06.2015 г. на МЗ и МП. В т.I на същата е наредено
за периода от 01 януари – 31 декември
2015 г. МЗ и МП да организират предоставянето на услуги по доброволно
консултиране и изследване за хив/спин в затворите, според съгласуван между
двете ведомства график, т.е от заповедта е видно че тези изследвания касаят периода през 2015 г., а не касаят претендирания от ищеца период. Не е установено по делото в исковия период
ищецът да е заявявал искане за консултиране и изследване и такова да му е било
отказано, поради невъзможност да се извърши, а точно обратното изследвания за
хив/спин през 2020 г., когато ищецът е подал молбата са били преустановени
поради ковид за неопределен период, видно от становището на доктора.
При това положение не
може да се приеме, че администрацията на затвора е бездействала. Освен това не
се установява, че неизвършването на флуорографски изследвания, както и провеждане
на изследвания за ХИВ/СПИН, се е отразило на здравословното състояние на ищеца
и не може да се приеме, че е бил подложен на нечовешко или унизително
отношение.
Следва да се
отбележи, че не всяко неизпълнение на законово вменено задължение на
затворническата администрация води до нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, съответно до
реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС. По делото няма
данни, липсват и каквито и да било твърдения от страна на ищеца, че за времето
на престоя в Затвора Пазарджик да е потърсил медицинска помощ и такава да не му
е осигурена или отказана.
Налице е и разлика между дължимата
административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска
техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и
медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като
качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска
практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от
разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС №159 от
17.07.2003 г., както и чл. 3 и чл. 4 от Наредба №2/2010 г. В исковата молба не
са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела
до соченото в нея въздействие върху психическото състояние на ищеца, а се
твърди единствено силно притеснение относно здравословното му състояние,
значителен дискомфорт и накърняване на човешкото достойнство при неосъществена
медицинска дейност, каквато са профилактичните прегледи, флуорографските и
лабораторните изследвания.
Предвид изложеното и
след анализ на представените по делото доказателства, не се установява жестоко,
нечовешко или унизително отношение към ищеца по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, нито е
налице някоя от хипотезите на ал. 2, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Липсата на нарушение по чл. 3
от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица на ГДИН, изключва презумпцията за
настъпили вреди по чл. 285, ал. 5 от същия закон, за които би отговаряла
държавата съобразно правилото на чл. 284 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото
не се установяват извършени незаконосъобразни действия и бездействия от страна
на ответника, които да са в причина връзка с преживените от ищеца отрицателни
емоции и които да водят до ангажиране на отговорността на ответника по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, с оглед на което искът за вреди се явява недоказан и
неоснователен.
По
отношение на приложеното към писмената защита на ищеца решение на АССГ следва
да бъде посочено, че то не
представлява задължителна съдебна практика, с която съдът да е длъжен
да се съобрази.
При този изход на
спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се заплати от
ищеца.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.И.,*** иск против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София за заплащане на сумата от 13 333,00
лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени в
периода от 27.06.2019 г. до 16.09.2020 г. неимуществени вреди.
ОСЪЖДА К.Д.И.,***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София разноски по делото
в размер 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване, чрез Административен съд – Враца, пред тричленен състав на
Административен съд – Враца, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: