Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.04.2021
г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.02. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ДИАНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1002
по описа за 2021г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260320/17.11.2020г., постановено по гр.д. №
2195/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е осъден „Е.” ЕАД да заплати на „В.“ ЕООД
сумата 92, 07 лв., представляваща платена без основание цена за достъп до
разпределителната мрежа за обект Помпена станция „К.“ - с. К., ИТН 2939033 за периода 23.05.2015г.
- 22.06.2015г. по фактура №
**********/30.06.2015г. и са присъдени разноските по
делото.
Въззивникът „Е.” ЕАД излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции,
като е представен списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай,
че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер,
същото да се намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Няма направени доказателствени
искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия „В.“ ЕООД, с който се взема становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания. Претендират
се разноските по делото, като е представен списък с разноските и договор за
процесуално представителство. Посочена е банкова сметка, ***.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.”
ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД да му заплати сумата от 92,07лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033,
за периода 23.05.2015г. - 22.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал подробен писмен отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно е
установено, че процесният обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „К." е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.” ЕАД на ниво ниско
напрежение, като на 14.01.2016 г. е променено меренето на ниво средно
напрежение, видно от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване от 14.01.2016 г.
Видно от Заповед №
135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т. , акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.",
характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В. "
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява,
че ищецът е собственик на Електропровод „В. " 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О."
с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на
процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която
„Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че
съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране
на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите,
които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за
пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила.
В писмото е посочено, че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. №
1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В. ”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх. № 2013/05.12.2008г.,
ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ №
2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В. ”, собственост
на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх. №1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх. №01/09.01.2009г. “Е.” АД
отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В. ” и сочи,
че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от
ниско напрежение на средно напрежение. С писмо от 24.11.2014 г. ищецът поискал
от „Е.“ АД да отпадне такса пренос за посочените в писмото обекти, сред които и
процесния с ИТН 2939033, В. с. К., като посочва, че прилага посочените в това писмо документи
за собствеността на електропровода. След това е започнала процедура по промяна
на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на средно
напрежение, която промяна за процесния обект е извършена на 14.01.2016 г.,
видно от представения от ответника протокол.
По делото е
представена фактура № **********/30.06.2015 г., издадена от ответника за
дължима от ищеца сума за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за
множество места на потребление, вкл. ИТ № 2939033 – ЕИ В И К С. К. - за периода
23.05.2015 г. - 22.06.2015 г. Сумата по
фактурата е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 08.07.2015 г.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939033 -
Помпена станция „К.“ - с. К. през процесния период е доставена електроенергия
на ниво средно напрежение по собствения на ищеца електропровод „В. ”.
Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско
напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени в Помпената станция,
собственост на ищеца. Следователно средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй
като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция Т. , откъдето
се захранва електропровод „В. ”.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза по делото се установява, че начислената в
процесната фактура такса достъп е в размер на 92,07 лв. Според вещото лице
цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база на
предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи
от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на
напрежение, на което е присъединен обектът.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.); НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи
на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от
него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение",
каквото според него е недължима при положение, че собственият му трафопост
извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения
съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество
ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба № 6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение № 75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС,
също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „В. “ в ЗРУ на подстанция „Т. “ на
ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В. "
в подстанция „Т. " чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ,
отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба № 6/09.06.2004 г./отм./ и
поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от
ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение.
С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на
практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за
консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което
не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество не е
налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което
платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи
на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното
от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в
размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1 000 лв. възнаграждението
е 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско
дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски
във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото
адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер
на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът
“Е. ” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260320/17.11.2020г., постановено по гр.д. № 2195/2020г. по описа на Районен
съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. П. , ул. *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ул. *** направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по банкова
сметка *** “Ц. ” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.