Решение по дело №62415/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6649
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20211110162415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6649
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110162415 по описа за 2021 година
Производството се води /след присъединяване с Определение № 2392/27.01.2022 г. към
настоящото дело на гр. д. № 62560/2021 г. по описа на СРС, 46 състав, гр. д. № 62561/2021 г.
по описа на СРС, 150 състав, гр. д. № 62562/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, и гр. д. №
63121/2021 г. по описа на СРС, 26 състав/ по искови молби на ИВ. ЕВТ. Г., И.Е. П., В. В.
СП., СП. В. П. и С. ЦВ. П. срещу фирма, с всяка от които е предявен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника
сумата от 383.91 лв., представляваща 1/5 от задължение в общ размер от 1 919.56 лв.,
претендирано за незаплатена електрическа енергия за имот, находящ се в адрес, с кл. №
****, за периода от м. 10.2012 г. до м. 01.2013 г. Претендират се разноските по делото.
Ищците твърдят, че са наследници на Й.С. П., която е титуляр на партидата. Сочат, че
ответникът претендира от тях заплащане на сумата от 1 919.56 лв., като са правили опити да
оспорят претенцията му извънсъдебно, но служители на дружеството са заявявали, че при
неплащане ще бъде образувано съдебно производство и сумата ще бъде събрана със съдебен
изпълнител. Считат, че всичко това обуславя правния им интерес от предявените искове.
Излагат, че нито тяхната наследодателка, нито те дължат на ответника процесната сума.
Оспорват наличието на облигационно правоотношение между тяхната наследодателка, респ.
между тях, и ответното дружество. Оспорват извършването на реална доставка на
електрическа енергия в обекта през исковия период и нейната стойност. Оспорват в обекта
да е имало изправно средство за търговско измерване на електрическа енергия, с което да е
отчитано количеството доставяна електрическа енергия, като считат, че поддържането на
изправно такова е задължение на ответника. Релевират възражение за погасяване на
процесното вземане с изтичането на 3-годишна давност.
В отговорите на исковите молби ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че е била налице облигационна връзка за имота между него и Й.С.
П. по силата на договор при общи условия. Сочи, че тя като титуляр на партидата години
наред е заплащала задълженията си към ответника за процесния имот, от което следва, че не
е оспорила качеството си на клиент на дружеството, а е признала наличието на
облигационна връзка. Излага, че тя е починала през 2005 г. и ищците не са го уведомили за
1
настъпилата смърт на титуляра на партидата и за промяната в собствеността до м. 01.2021 г.,
поради което не са изпълнили задължението си по чл. 13, ал. 5 от Общите условия и не
могат да извличат благоприятни последици от това свое неизпълнение. Твърди, че нито Й.С.
П., нито ищците са отправяли искане за прекратяване на договора. Счита, че именно ищците
като законни наследници на титуляра на партидата, който е починал преди исковия период,
са консумирали доставяната в имота електрическа енергия, поради което именно те имат
задължения за потребена и неплатена електрическа енергия на обща стойност 1 919.56 лв.,
за които са издадени Фактура № *********/24.11.2012 г., Фактура № *********/21.12.2012
г. и Фактура № *********/25.01.2013 г. Твърди, че задълженията за консумирана и отчетена
електрическа енергия за исковия период са формирани по установения ред в неоспорените
от потребителя Общи условия, за което са издадени данъчни фактури, които се явяват годно
доказателство за фактите и обстоятелствата, посочени в тях. Сочи, че процесното средство
за търговски измерване е бракувано съобразно нормативните изисквания, ответникът не
съхранява данни за преминали проверки на същото и не може да се възложи в негова
доказателствена тежест доказване на неговата изправност, защото е невъзможно. Признава,
че давността за процесното вземане е изтекла, като изтъква, че своевременното събиране на
вземането е възпрепятствано от бездействието на ищците да го уведомят, че титулярът на
партидата е починал. Счита, че с поведението си не е станал повод за завеждане на делото,
поради което моли разноските да се възложат на ищците. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника всеки
от тях по 1/5 от задължение в общ размер от 1 919.56 лв., претендирано за незаплатена
електрическа енергия за имот, находящ се в адрес, с кл. № ****, за периода от м. 10.2012 г.
до м. 01.2013 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на
ВКС, IV ГО, според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с
изявленията си и процесуалното си поведение.
В случая с Определение № 10052/19.04.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът претендира от ищците сумата от общо 1
919.56 лв. за доставена електрическа енергия в имот с клиентски № **** за периода от м.
10.2012 г. до м. 01.2013 г. С оглед на това за ищците е налице правен интерес от отричане на
начисленото от ответника вземане.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
2
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува. По делото с Определение № 10052/19.04.2022 г. е указано на ответника кои
обстоятелства са в негова доказателствена тежест, както и че не сочи доказателства за тях.
В случая ищците отричат материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия между страните /включително между ответника и тяхната
наследодателка/, както и доставката на топлинна енергия на начислената стойност, а също
така релевират възражение за изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответникът е направил признание на факта на изтичане
на погасителната давност за вземането. Възражението за изтичане на погасителна давност
обаче като правопогасяващо възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е
налице валидно възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само
съществуващите задължения. По заявените от ищците възражения за несъществуване на
предпоставките за възникване на вземането не е налице признание от страна на ответника.
По възражението за липса на договорно правоотношение между страните съдът намира
следното:
С Определение № 10052/19.04.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че партидата през исковия период е била открита на името на
Й.С. П., чийто законни наследници са ищците.
Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението
за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор при
държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия. Според
действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. По силата на законовата уредба
продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 92 вр. чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Битов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
нужди. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а ДР ЗЕ се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на
длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на
ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени
битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода,
предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената
електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва
електроснабдения имот със съгласието на собственика или на титуляра на вещното право на
ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот.
В случая по делото не е доказано ищците да са собственици или вещни ползватели на
3
процесния имот през исковия период. Не е установено и тяхната наследодателка да е била
такава. Не е доказано и наличието на нарочен договор за продажба на електрическа енергия
за този имот между ищците или тяхната наследодателка – от една страна, и ответното
дружество – от друга страна.
Успешното провеждане на пълно и главно доказване при липсата на преки
доказателства изисква съвкупността от косвени доказателства да образува верига от изводи,
крайният от които да е единствено възможният, какъвто настоящият случай не е.
Обстоятелството, че партидата се води на името на ищцовата наследодателка при наличие
на изрично оспорване на облигационната връзка с ответника, не е достатъчно да обоснове
извод, че до смъртта си тя е била клиент на електрическа енергия за собствени нужди, респ.
че след смъртта й такива са станали ищците – нейни законни наследници, след като по
делото не е доказано тя да е изразила съгласие за откриване на партида на нейно име,
сключвайки нарочен договор или поне подавайки до ответното дружество заявление за
откриване на партида за имота. Нещо повече дори – в случая се установява от
удостоверението за наследници, че тя е починала още през 2005 г., а в отговорите
ответникът твърди, че партидата е открита на нейно име около 2010 г., т.е. след нейната
смърт, в който смисъл е и приложената от него справка за начислени суми по партидата с
начало на начисляването именно от 2010 г. Недоказано е и твърдението на ответника, че Й.
П. е признала качеството си на потребител на електрическа енергия за процесния имот,
защото е заплащала издаваните от дружество фактури за имота години наред и не е
оспорвала качеството си на клиент. В тази връзка ответникът е поискал допускането на
съдебно-счетоводна експертиза, включително по въпроса дали има данни за предходни
плащания по издадени от него фактури по партидата на името на Й. П., но в откритото
заседание на 19.05.2022 г. процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не
поддържа искането за счетоводна експертиза, както и че няма да сочи други доказателства
въпреки указаната му доказателствена тежест. Ето защо не може да се приеме, че с
поведението си тя е демонстрирала зачитане на действието на договора. Не може да се
обоснове наличие на договорно правооотношение и въз основа на адресите на част от
ищците, защото сам по себе си фактът, че едно лице е адресно регистрирано на определен
адрес, не доказва правото му на собственост върху имота, след като чл. 92 ЗГР не обвързва
възможността за адресна регистрация единствено с притежаването на такова право върху
съответния имот.
След като не е доказано наследодателката на ищците или самите те да са били
обвързани от договорно правоотношение с фирма – въз основа на нарочен договор с него
или по силата на нормативната уредба в качеството си на собственици/вещни ползватели
върху имота, не може изобщо да се говори за приложимост на Общите условия на ответното
дружество по отношение на тях, като всички развити в отговорите съображения за липса на
достъп до системата на гражданската регистрация и за неизпълнение от ищците на
задължението по чл. 13, ал. 5 от Общите условия са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира възражението за недължимост на
процесната сума поради липса на облигационна връзка между страните за основателно,
поради което предявените отрицателни установителни искове следва да бъдат уважени, без
да се обсъждат възраженията за липса на реална доставка на електрическа енергия и за
погасяване на вземането по давност.
По разноските:
Доколкото ответникът е признал единствено погасяването на вземането по давност, а в
случая ищците са оспорили изобщо възникването му в полза на дружеството, съдът намира,
че липсва признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. При това положение право на
разноски в настоящото производство имат единствено ищците на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Всеки от тях е сторил разноски за държавна такса в размер на по 50 лв., които следва
4
да му бъдат присъдени.
Съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие и
пълномощни ищците са били представлявани по делото безплатно от различни адвокати,
поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на съответните адвокати следва
да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ИВ. ЕВТ. Г.,
ЕГН **********, СП. В. П., ЕГН **********, И.Е. П., ЕГН **********, В. В. СП., ЕГН
**********, и С. ЦВ. П., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: адрес, не дължат на
фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, всеки от тях сумата от 383.91
лв., представляваща 1/5 от задължение в общ размер от 1 919.56 лв., претендирано за
незаплатена електрическа енергия за имот, находящ се в адрес, с кл. № ****, за периода от м.
10.2012 г. до м. 01.2013 г.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
ИВ. ЕВТ. Г., ЕГН **********, СП. В. П., ЕГН **********, И.Е. П., ЕГН **********, В. В.
СП., ЕГН **********, и С. ЦВ. П., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
адв. К.И. Б. от РАК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от
300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата ИВ. ЕВТ. Г..
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
адв. М.Л. Л. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв.
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата СП. В. П..
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
адв. Н.И. И. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата
от 300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца И.Е. П..
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
адв. С.Й. Д. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата
от 300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата С. ЦВ. П..
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати на
адв. В.Ф. С. от САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата
от 300 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В. В. СП..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5