РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Габрово, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20234200500046 по описа за 2023 година
С решение № 560 от 15.11.2022 г., постановено по гр. д. № 1337/22 г.,
Габровският районен съд е отхвърлен предявения от С. Д. Ц., от Габрово, ул.
„***, срещу С. Х. С., Габрово, ул. ***, осъдителен иск за предаване
владението на ограниченото вещно право на ползване върху масивна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, както и гараж от 24 кв.м., построени в
дворище пл. №1294 от кв.16, с площ 320 кв.м., идентичен с общински парцел
VII, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцела; представляващ
съгласно скица от 4-7-2022 имот с идентификатор № **, с площ 313 кв.м. при
съседи: идентификатор № ***; идентификатор № ***; идентификатор № ***;
застроен със сгради: идентификатор № **.1- със ЗП 79 кв.м. - жилищна сграда
на 2 етажа; идентификатор № **.2- със ЗП 27 кв.м. - гараж; идентификатор №
**.3- със ЗП 10 кв.м.- жилищна сграда, с пр. осн. чл.108 от ЗС, като
неоснователен и недоказан. В тежест на ищцата са възложени разноските по
делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.
Ц., чрез адв. Г., в която се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че не е спорно по делото, че доверителката му
се е запазила правото на ползване върху дарения имот пожизнено. Правилно
съдът е приел, че правото на ползване на доверителката му не е погасено по
давност. Неправилно обаче е прието, че решение № 215 постановено по
1
брачно гр. д. № *** г. е противопоставимо на ищцата и същото е правното
„основание“ на ответницата, което може да се противопостави на правото на
ползване на ищцата. Правото на ползване на ответницата на „ползване“ или
обитаване е облигационно и е от 2021 г., като ищцата не е участвала в
брачното дело, по което е постановен развода. Бившият съпруг се е съгласил
тя да ползва жилището, но той самият не притежава вещно право но ползване
и не може да го отстъпва. Докато правото на ползване на жалбоподателката е
вещно по чл. 56 от ЗС, то това на ответницата е такова като на „наемател“
видно и от текстовете на чл. 56, ал. 3 и чл. 57 от СК. Решението по брачно
дело има конститутивно действие и по отношение на всички лица само по
отношение факта на развода, по всички останали въпроси, по начинът по
който са решени между страните, то има значение само за страните по делото.
Жалбоподателката през цялото време е ползвала имота, включително и до м.
август 2021 г., когато е постановен развода, а и след това, което се
потвърдило от свидетелите и на двете страни. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на твърдяното. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна С. Х. С., чрез адв. И.
Х., в който се оспорва жалбата по подробно изложени аргументи и се моли да
се потвърди решението на ГРС.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателката
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като се претендират
разноските по делото за заплатена държавна такса за въззивната жалба.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
поддържа отговора, като се моли да се потвърди решението.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Д. Ц., от Габрово, ул.
„***, срещу С. Х. С., Габрово, ул. „**, с осъдителен иск за предаване
владението на ограниченото вещно право на ползване върху масивна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, както и гараж от 24 кв.м., построени в
дворище пл. №1294 от кв.16, с площ 320 кв.м., идентичен с общински парцел
VII, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцела; представляващ
съгласно скица от 4-7-2022 имот с идентификатор № **, с площ 313 кв.м. при
съседи: идентификатор № ***; идентификатор № ***; идентификатор № ***;
застроен със сгради: идентификатор № **.1- със ЗП 79 кв.м. - жилищна сграда
на 2 етажа; идентификатор № **.2- със ЗП 27 кв.м. - гараж; идентификатор №
**.3- със ЗП 10 кв.м.- жилищна сграда, с пр. осн. чл.108 от ЗС. В исковата
молба е изложено, че с нотар. акт № 159, том 12, н.д. № 3263/1997 г. на ГРС
ищцата и съпругът й са дарили процесния имот на сина ум И. С. Ц., като са си
запазили пожизнено правото на ползване заедно и поотделно върху имота. На
осн. решение № 215 по брачно дело № 1202/21 г. ответницата ползва имота.
Тя обаче й пречи да ползва тя самата имота, за което я е поканила да й го
предаде.
2
Ответницата в подадения отговор твърди, че искът е неоснователен.
Навежда възражение, че безвъзмездното право на ползване е погасено по
давност на осн. чл. 59, ал. 3, предл. второ от ЗС. На второ място възразява, че
с решение № 215/18.08.2021 г. по бр.дело № 1202/21 г. на ГРС е прекратен
бракът й със С.И. на осн. чл. 50 от СК и в одобреното тяхно споразумение,
семейното жилище находящо се в гр. Габрово, ул. *** й е предоставено да се
ползва пожизнено и безвъзмездно от нея. Моли да се отхвърли предявения
иск.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд и да
отхвърли предявения иск е приел, че ищцата има непогасено (поради
неупражняване, тъй като тя винаги и към настоящия момент е имала достъп
до имота) вещно право на ползване, на годно правно основание – влязло в
сила решение по бр. дело № *** г. на ГРС, с което е утвърдено споразумение
между ответницата и бившия й съпруг С., с което процесния имот като
семейно жилище на бившите съпрузи се предоставя за ползване пожизнено и
безвъзмездно на ответницата С. С. и това е достатъчно основание да се
противопостави на ищцата.
Въззвиният съд, като прецени събраните доказателства по делото, по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
С нотариален акт № 159 том 12 н.д.** г. на ГРС жалбоподателката и
покойният й съпруг дарили своя недвижим имот в Габрово, представляващ-
масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, както и ГАРАЖ от 24 кв.м.,
построени в ДВОРИЩЕ пл. №1294 от кв.16, с обща площ на парцела 320
кв.м., като при това дарение си запазили правото на ползване върху дарените
имоти, заедно и поотделно и доживотно. След смъртта на съпругът й И. С. Ц.,
правото на ползване останало изцяло за ищцата, тъй като в нотариалния акт е
записано, че си запазваме правото на ползване.
Видно от съдебно удостоверение със съдебно решение № 215 по брачно
гр. д. №1202/2021г. на ГРС, е прекратен брака между С. С. , ЕГН **********
с адрес гр. Габрово, ул. "**" №** и С. Х. С. , ЕГН **********, с адрес гр.
Габрово, ул. "**" №**, сключен на 16.05.1991 г. в гр. Габрово, за което е
съставен Акт за граждански брак № 0131/16.05.1991 г. на Община Габрово
чрез развод по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК и се одобрява
споразумението между страните по чл. 51 от СК, съгласно което семейното
жилище в гр. Габрово, ул. "**" № , е напуснато от С. И. С. и след
прекратяване на брака ще се ползва пожизнено и безвъзмездно от С. Х. С..
От показанията на св. С. С., се установява, че в момента майка му живее
на бул. М. № 44 в гарсониера, а бившата му съпруга живее на ул. „**“ № , в
къщата. Къщата е от 1960 година, строена е от майка му и баща му. След като
те придобили гарсониерата, им направили жест, като младо семейство да бъде
самостоятелни и им преотстъпили къщата на ул. „**“. Къщата е 85 квадрата,
313 квадрата площ, гараж, покрито помещение. Има и градина. Разстоянието
между двете жилища е видимо 30 метра. Почти са съседи. През 1997 година,
3
когато им подарили имота за къщата, условията били да запазят правото си
заедно или по отделно да пребивават до края на дните си, както би трябвало
да бъде. Последните 10 години майка му има ключ за къщата и не е лишавана
от достъп. В градината садили с майка му зеленчуци и тя се грижела за тях,
метяла, чистела, подреждала. Когато пътува, майка му, преспивала в къщата.
Има си собствени вещи и може да си сложи чаршафи, за да преспи. Когато
била болна, я вземал в къщата, за да може да я обгрижва. Може да се каже, че
гарсониерата е по-скоро място, където преспива, но живота и сърцето й е в
нейната собствена къща. Не се е отчуждавала от къщата. Всички данъци
плащал той, дори и нейния дял. Всички сметки плащал той, включително и
данъците. Разводът бил миналата година и никой не е създавал проблеми и
пречки за влизане в къщата. В къщата има веранда, на която тя си сядала и си
водела социален живот. В гарсониерата не е удобно. Къщата е правена от
родителите му и всички мебели били техни. Майка му имала лични неща -
шевна машина, инструменти за дребни ремонтни дейности. Намирали се в
пристройката в къщата. Имала дрехи в гардероб и обикновени неща и
инструменти за градината. С. живее в гарсониерата от както е придобита 1990
и някоя година. Живеела с баща му. Те се преместили в апартамента, но
никога не са прекъсвали връзката си с къщата. Ремонти правил постоянно.
Имало нова ограда, система за отводняване, изолация на покрив. Ремонтите
ги правил той, като е заплатил всичко. Помагал му и сина му с труд. С.
поискала да се впише в споразумението, че ще ползва къщата пожизнено и
безвъзмездно и той се съгласил. Това не го е обсъждал с майка му.
От показанията на св. Н. се установява, че познава цялото семейство.
През пътя живеела, на еднакво разстояние от къщата и апартамента. В къщата
ходила много пъти. Има градинка и пристройка. Гараж също има. С. има
ключ и за вътре и отвън. Сядали двете отвън. Ходела до тоалетна и вътре. С.
дори и да е там С. си влиза. Знае, че С. има лични неща в малката стаичка -
одеяла родопски, дрехи. С. прекарва повече време сега в гарсониерата, тъй
като вече не може да слиза. Апартаментът се намира на третия етаж. Преди да
се разведат С. и С., слизала всеки ден до къщата и сядали или у тях, или у
дома. Никой не е забранявал на С. да влиза в къщата.
От показанията на св. Й. С. се установява, че в къщата на ул. „**“
живеели той и майка му. Баща му живеел на село ** от развода, който бил
преди 1-2 години. Баба му живеела на бул. М.. Там живеела с дядо ми. В тази
къща само е живял. Баба му и дядо му са живели в къщата, докато са купили
апартамента. Това е станало преди повече от 20 години. Много рядко се е
случвало баба му да преспи в къщата, по изключение. На няколко години
веднъж. Веднъж имала проблем за пенсията и трябвало да преспи. Баба му си
имала ключ и можела да идва, когато си поиска. В двора също може да влезе.
Дворът бил негова собственост от година и половина, т.е. след развода.
Дворът е бил собственост на Общината и е закупен от родителите му по време
на брака им. Родителите му се разбрали, че майка му ще остане в къщата да
живее след развода. Не е ставало дума, че за да остане майка му да живее в
къщата, не се иска съгласие на баба му. Къщата е едноетажна и има
пристройка, маза и гараж. В малката стаичка в момента нямало нищо. Преди
4
това имало шевна машина. Майка му не мисли, че я е ползвала. Тя си стояла в
бараката и събирала прах. Не е бил свидетел баща му и майка му да създават
пречки на баба му за къщата. Тя си има ключ за къщата, за всички врати.
От показанията на св. Б. се установява, че в момента живее на ул. „**“
№ в Габрово. Познава страните. Знае къщата на ул. ** № . Тя се намира
перпендикулярно на нейната. Там живяла до 7 годишна възраст, както и от
2009 година живеела с дъщеря си. От 2009 година в къщата живеят семейства
С.и - С., Й. и С.. От година и половина С. не живее с тях. С. живее в блока на
бул. М., на третия етаж в апартамент. Понеже живее на първия етаж и входа
им е от към улицата, а няма масивни огради, затова вижда двора им. Виждала
е да влизат С. и Й., но други хора не е виждала. С. я виждала през лятото на
тази година няколко пъти. В двора на къщата я е виждала. С. е трудно
подвижна и не я виждала често в двора на къщата. Само лятото - 2-3 пъти.
Това лято, тази годна. Има три баби, които се събират в двора, като ги
виждала и от външната страна. В къщата С. не е виждала. Семейството
правило голям ремонт преди около 5 години- покрив, огради, гаража и
дворното пространство. Ремонтът бил, когато били семейство.
Въззивният съд, след преценка на доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Не е спорно по делото, че с нотар. акт № 159, том 12, н.д. № ** г. на
ГРС, с прехвърлянето на правото на собственост върху процесния недвижим
имот, чрез дарение на С. И.ов С., в полза на жалбоподателката е учредено и
пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот по см. на чл. 56 от
ЗС. Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56- чл.
62 от ЗС и като такова може да бъде обект на самостоятелно придобИ.е и
притежание, както и на защита. По съдържание то включва правото да се
използва лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин, че да не
се променя съществено и да се получават гражданските и естествени плодове
от нея (в този смисъл решение № 31/2014 г. по гр. д. № 4745/2013 г. н ВКС).
Правилно първоинстанционният съд е приел от събраните
доказателства по делото, че вещното право на ползване на жалбоподателката,
не е погасено поради неупражняването му повече от 5 години. По
съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на жилището (недвижимия имот),
а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като:
постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за
извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.
От събраните свидетелски доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателката има достъп до имота и го ползва лично. С оглед
учреденото право на ползване в полза на жалбоподатеката и непогасяването
му по давност (каквито възражения се навеждат от ответницата), за същата
съществува правото да иска да ревадикира имота, върху който притежава
вещното право на ползване.
Видно от представеното съдебно удостоверение, със съдебно решение
№ 215 по брачно гр. д. №**г. на ГРС, е прекратен брака между С. И.ов С. ,
5
ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул. "**" № и С. Х. С. , ЕГН **********,
с адрес гр. Габрово, ул. "**" №, сключен на 16.05.1991 г. в гр. Габрово, за
което е съставен Акт за граждански брак № 0131/16.05.1991 г. на Община
Габрово, чрез развод по взаимно съгласие, на основание чл 50 от СК и със
същото се одобрява споразумението между страните по чл. 51 от СК,
съгласно което семейното жилище в гр. Габрово, ул. "**" № след
прекратяване на брака ще се ползва пожизнено и безвъзмездно от С. Х. С..
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че решение № 215/18.08.2021
г. по бр.дело № 1202/21 г. на ГРС е противопоставимо на жалбоподателката и
предоставеното с него право на ползване на ответната страна е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск.
Жалбоподателката е носител на ограниченото вещното право на
ползване и това нейно право, като абсолютно субективно материално право е
противопоставимо на всеки, в това число и на собственика на имота (в този
смисъл решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о.,
ГК). Решението по брачното дело има конститутивно действие по отношение
на прекратяването на брака и съгласно чл. 298, ал. 3 от ГПК има действие по
отношение на всички. Не така стои въпроса за СПН на решението, в частта, в
която съдът на осн. чл. 51 от СК одобрява споразумение между страните
относно ползването на семейното жилище. Одобреното от съда споразумение
по чл. 51 от СК, на което се позовава ответната страна, не е съдебна спогодба
и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ответницата има право на
фактическо ползване на имота, което не съставлява вещно право и съответно
не е противопоставимо на трети лица, а единствено на ищеца, като страна по
посоченото споразумение, което има договорен характер за страните по него.
С оглед изложеното одобреното споразумение в брачния процес по чл. 51 от
СК, с което собственика на недвижимия имот (за който жалбоподателката има
учредено вещно право на ползване) С. С. се е съгласил да се предостави
ползването на семейното жилище на бившата си съпруга на осн. чл. 56 от СК
е непротивопаставимо на ищцата по делото. От събраните доказателства по
делото е видно, че жалбоподателката е поканила ответницата да й предаде
владението върху процесиня имот, като с отговор на покана от 18.07.2022 г.,
ответницата С. Х. С. е отказала да уважи претенцията й.
Предвид гореизложеното предявеният иск по чл. 108 от ЗС, от
жалбоподателката е изцяло основателен и доказан, като следва да се уважи,
така както е предявен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се
отмени и спорът да се реши по същество с уважаване на иска.
При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се
присъдят разноските по делото, от които 105, 10 лв. заплатена държавна такса
за въззивната инстанция и 606, 10 лв. за първата инстанция, от който 400 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 206, 10 лв. заплатена държавна такса.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 560 от 15.11.2022 г. постановено по гр. д.
6
№ 1337/22 г. от Габровския районен съд, като неправилно и
незаконосъобразно, вместо което постановява:
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. ***, ДА
ПРЕДАДЕ на С. Д. Ц., ЕГН **********, от Габрово, ул. „***, на осн. чл. 108
от ЗС, владението и ползването върху учреденото й право на ползване, с
нотар. акт № 159, том 12, н.д. № ** г. на ГРС, върху следния недвижим имот:
масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 80 кв.м., състояща
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, както и гараж от 24 кв.м.,
построени в дворище пл. №1294 от кв.16, с площ 320 кв.м., идентичен с
общински парцел VII, заедно с отстъпеното право на строеж върху парцела;
представляващ съгласно скица от 4-7-2022 имот с идентификатор № **, с
площ 313 кв.м. при съседи: идентификатор № ***; идентификатор № ***;
идентификатор № ***; застроен със сгради: идентификатор № **.1- със ЗП 79
кв.м. - жилищна сграда на 2 етажа; идентификатор № **.2- със ЗП 27 кв.м. -
гараж; идентификатор № **.3- със ЗП 10 кв.м.- жилищна сграда.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Д. Ц., ЕГН **********, от Габрово, ул. „***, разноски по
делото за двете инстанции в размер на 711, 20 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7