Решение по дело №6403/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260195
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20205330206403
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№260195

гр. Пловдив, 08.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6403/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-007723/07.08.2020 г., издадено от **** към ОДМВР гр. П., с-р Пътна полиция с което на С.Т.Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от двадесет и четири месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление, намирайки същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения изразяващи се в непосочването на това какво действие не е извършил. Също така било посочено и погрешно място на извършване на нарушението, като било налице разминаване в описание на нарушението в АУАН и НП.

Въззиваемата страна редовно уведомена за делото, не изпрати представител, депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 27.07.2020 г. около 02:30 часа в гр. П. на ул. ,,П. н.‘‘ - № 118 като водач лишен от СУМПС - ,,Мерцедес Е220‘‘ с *****управлява това МПС, собственост на ,,Р.С.‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с Дрегер 7510 ARNA № 0181, като същият е във видимо нетрезво състояние, мирише на алкохол, издаден талон за изследване № 0062072. Не е дал кръвна проба. Управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред във връзка с НП № 18-1030-003074, влязло в сила на 14.01.2019 г., с което му е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС от 12 месеца и не е направил необходимото за да му бъде върнато СУМПС след изтърпяване срока на лишаване. Също така процесното МПС не е било преминало годишен технически преглед, видно от стикер № 18224355 от май 2020 г.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Х.П., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че е бил повикан за съдействие от полицейски служители от Първо РУ към ОДМВР гр. П. за тестване на жалбоподателя за алкохол, който е отказал да бъде тестван. Лицето видимо било употребило алкохол, като по същото време твърдяло, че другото лице е било управлявало МПС-то. Била извършена справка от където се разбрало, че нарушителят е бил лишен от право да управлява МПС.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани доказателства – гласни и писмени. Въз основа показанията на Х.П. се установи, че пред него лицето С.Т. е отказал за бъде тестван за употребата на алкохол, както и че същият е бил лишен от право да управлява МПС. Това изцяло си кореспондира с показанията на полицейските служители А.К. и А.Т., като това са лицата, които са установили жалбоподателят С.Т. да управлява МПС, като впоследствие са го спрели за извършването на проверка, включително и отказа за това пред свидетеля П.. И двамата свидетели описаха как изглежда жалбоподателя и че са имали пряка видимост към него и категорично заявиха, че той е управлявал процесното МПС. Затова беше изискана справка ,,БДС‘‘ с цветна снимка на нарушителя и след предявяването й на свидетеля А.К., същият го разпозна като лицето, което е управлявало МПС-то.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят С.Т.Т. е бил правоспособен водач, но СУМПС му е било отнето на 27.04.2019 г. и същото е било с валидност до 28.04.2019 г. като по отношение на същия има издадени 18 броя наказателни постановления, 4 броя фишове и 4 броя ПАМ-ове. Тоест се достигна до извод, че към 27.07.2020 г., същият е бил правоспособен водач, бил е лишен от това право по административен ред, но не е направил необходимото за му бъде върнато СУМПС след изтърпяване срока на лишаването.

От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са били издадени от компетентни органи.

От копие от талон за изследване с № 0062072 се установява, че е бил издаден и връчен такъв на жалбоподателя С.Т. в 04.00 часа на 27.07.2020 г., като същият е следвало да се яви до 40 минути от връчването му в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ да даде кръвна проба за алкохол.

От постъпило писмо от УМБАЛ ,,С.Г.‘‘ се установява, че на 27.07.2020 г. С.Т.Т. не се е явил да даде кръвна проба за наличието на алкохол.

От представеното копие от обяснение от лицето Е.А.Г.се установява, че същият се е возил в процесното МПС, като същото е било управлявано именно от жалбоподателя С.Т..

От представените копия от Докладни записки от полицейските служители А.Т., А.К. и Х.П. се установява споделеното от тях в хода на съдебното следствие.

От представеното копие от Докладна записка от актосъставителят Х.П. се установява, че същият е докладвал за това, че е била допусната техническа грешка при изписване името на ,,Дрегера‘‘, но впоследствие същата е била отстранена при издаването на АУАН.

От справка за собственост на МПС се установява, че такова с *****е регистрирано на дружество ,,Р.С.‘‘ ЕООД на което собственик и управител е С.Т.Т..

Въз основа на така приета фактическа обстановка, Съдът е на становище, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, а именно:

На 27.07.2020 г. в гр. П. е отказал да бъде тестван за алкохол. Отказът да бъде тестван за алкохол с техническо средство се установява от показанията на актосъставителя, като нарушителят до указания му час не се е явил да даде кръвна проба за алкохол.

При издаването на АУАН, НП и Талона за медицинско изследване не са били допуснати нарушения, които да доведат до отмяна на атакуваното постановление, като по категоричен начин се установява компетентността на издалите ги органи, място, време и описание на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи за избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174 ал.3 .

В случая С.Т. е отказал пробата с Дрегера, но в установения от нарочната Наредба и в посочения й в талона срок не се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба за алкохол.

 В чл. 174, ал. 3 е посочено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

 Ето защо и наложените административни наказания на жалбодапотеля, а именно глоба в размер от 2 000 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и отнемането на 12 точки са били правилно определени.

От друга страна същият е управлявал МПС след като е бил лишен от това право по административен ред във връзка с Наказателно постановление № 18-1030-003074, влязло в сила на 14.01.2019 г., с което му са били наложени административни наказания ,,глоба'' в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС'' за срок от 12 месеца и не е направил необходимото да му бъде върнато МПС след изтърпяване на срока за лишаване. Това нарушение съответства на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 и е коректно посочена от наказващия орган, доколкото жалбоподателят е правоспособен водач, но след като СУМПС му е било отнето не е направил необходимото да си го получи. В АУАН е допусната грешка в посочване за нарушена разпоредба, а именно тази на чл. 150 , която е относима въобще за неправоспособни водачи. В случая, обаче приложение намира разпоредбата на чл. 53 ЗАНН, която е в насока, че се издава наказателно постановление дори и когато е допусната грешка в АУАН, когато по категоричен начин се установява извършването на нарушението, както и самоличността на дееца. В случая нарушението се установява по безспорен и категоричен начин, като в наказателното постановление е отразена коректната правна квалификация, а именно тази на чл. 150А, ал. 1 . Правилно на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 е било наложено административно наказание ,,глоба'' в размер от 100 лева и същото е на основание, че лицето управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Жалбоподателят е извършил и нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 , която е в насока, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

В конкретния случай управляваното от него МПС не е било представено за технически преглед в срок до месец май 2020 г. Същият не е собственик на МПС с рег. № *****, но от друга страна той е собственик и управител на дружество ,,Р.С.'' ЕООД и като такъв за него съществува задължение за преминаване на годишен технически преглед. Тъй като формално той не е собственик на това МПС, правилно на основание чл. 185 му е било наложено административно наказание ,,глоба'' в размер от 20 лева, тъй като за това нарушение не е предвидено друго наказание.

Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи, че по отношение на жалбоподателя са налице множество влезли в сила наказателни постановления и фишове. Ето защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-007723/07.08.2020 г., издадено от ***** към ОДМВР гр. П., с-р Пътна полиция с което на С.Т.Т. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от двадесет и четири месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

М.Т.