Решение по дело №906/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 април 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20197240700906
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 125

гр.Стара Загора, 02.04.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ТАБАКОВА

       

при секретар Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Табакова административно дело № 906 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:  

 

Производството е по реда на  чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на И.Д.И. ***, подадена чрез адвокат И.С., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/06/1/0/02175/3/01/04/02 от 04.11.2019г., издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени са оплаквания, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В писмено становище пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводи, че актът е издаден при липса на предходен административен акт , който да го обоснове от гледна точка възникване на публичното вземане, както и от некомпетентен орган поради липса на териториална компетентност на Директор на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“. Направено е искане за отмяна на оспорения  АУПДВ и присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът - Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Хасково,  чрез процесуалния си представител юрисконсулт Попов изразява становище за неоснователност на жалбата.. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

 Административен съд – Стара Загора, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

На 26.01.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и И.Д.И., като „Ползвател“ е сключен Договор № 24/06/1/0/02175 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 48 895лв лева (л.22-37 от преписката). Предвидено е сумата на помощта да се предостави на два етапа: първо плащане в размер на 24 447.50лв. платими в двумесечен срок от сключването на договора (чл.3, ал.2, т.1 от договора) и второ плащане в размер на 24 447.50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с документи съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015г. заявка за второ плащане от Ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и анализ за установяване съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от договора (чл.3, ал.2, т.2 от договора). В чл.3, ал.3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до 01.05.2019г. С тази дата е обвързано и задължението за изпълнение на бизнес плана (чл.6).

 

От приложения към договора Бизнес план е видно, че началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, е 14 959.89 евро, крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е 01.05.2019г., икономически размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО – 32 413.09 евро (л.47). Началният икономически размер се равнява на 0.75дка домати оранжерийно производство и 0.5дка краставици оранжерийно производство като основа култура и 0.75дка домати оранжерийно производство и 0.75дка краставици оранжерийно производство като междинна култура, а икономическият ефект към крайната дата на проверка на изпълнението на бизнес плана се равнява на 1.50дка домати оранжерийно производство и 1.75дка краставици оранжерийно производство като основна култура и 1.50дка домати оранжерийно производство и 1.75дка краставици оранжерийно производство като междинна култура. В Приложение 2 към договора в таблицата за инвестиции в дълготрайни материални активи е заложена инвестиция „изграждане на нова оранжерия 1.50дка”.

 

На 31.03.2016г. от ДФ „Земеделие“ е заплатена сумата 24 447.50лв, представляваща първо плащане по договора, видно от представените по делото разпечатка от системата за електронни разплащания във фонда и кореспондиращата й декларация от жалбоподателя  (л.32 и л.37 от делото).

 

На 02.05.2019г. И. подава заявка за второ плащане УИН 2406100217530 (л.5-13 от преписката), в която е декларирано изпълнение на всички инвестиции и дейности по проекта, както и постигане на всички специфични цели и резултати. Посочено е в приложението , че в стопанството се отглеждат като основни култури краставици оранжерийно производство, разположени в УПИ ІІ-186, кв.24 по плана на с.Маджерито в размер на 0.5дка, в УПИ ХІХ-425, кв.2 в размер на 0.5 дка и в УХИ ІІ-186, кв.24 в размер на 0.75 дка, както и домати оранжерийно производство, разположение в ХХ-425, кв.2 в размер на 0.75дка и в УПИ ХІV-186, кв.24 в размер на 0.75 дка. За междинните/втори култури, е посочено предстоящо засаждане, съответно от 20.07.2019г до 30.07.2019г – 1.50 дка домати оранжерийно производство и от 01.08.2019г до 10.08.2019г – 1.75 дка краставици оранжерийно производство. В приложение № 9 фигурира разход за оранжерия 1.50дка на стойност 19 600лв по договор за СМР от 04.03.2019г.

 

На 07.06.2019г. е извършена проверка на място, при която е установено, че УПИ ІІ-186, кв.24 с площ 0.750дка не е засят с краставици оранжерийно производство, а УПИ ХІV-186, кв.24 с площ 0.750дка не е засят с домати оранжерийно производство (л.178-203 от преписката).  Дадено е обяснение от жалбоподателя за забавяне изграждането на оранжерията поради некоректна доставка на частите от производителя и лоши метеорологични условия като е поискана нова дата за извършване посещение на място на 15.07.2019г. При извършеното посещение на 16.07.2019г на място е констатирано, че оранжерията не е изградена и домати и краставици оранжерийно производство не са засадени. С молба до Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Хасково жалбоподателят е направил искане за удължаване срока за изпълнение на бизнес плана. С писмо изх.№ 01-260-6500/738 от 23.07.2019г е уведомен, че молбата следва да бъде по образец съгласно Наредба № 14 и да се подаде в отдел ПСМП в ОД на ДФЗ гр.Стара Загора (л.208 от преписката).

 

С уведомително писмо изх.№ 01-260-6500/777 от 07.08.2019г.  Директорът на ОД Хасково уведомява И. да отстрани нередовности  във връзка с подадена заявка за плащане (л.210-212). С придружително писмо вх.№ 01-200-6500/777#1 от 28.08.2019г исканите документи са представени (л.213-221).

 

С уведомително писмо изх.№01-260-6500/782 от 06.08.2019г. Директорът на ОД Хасково на ДФ Земеделие уведомява И.Д.И. за откриване на производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на 24 447.50лв, представляващи пълния размер на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ (л.292-286). Посочени са подробни съображения, основани на установено при проверките на място, че оранжерията не е изградена и икономическият размер на стопанството към 16.07.2019г е в размер на 8 726.00евро, което е под началния икономически размер. Прието е, че това представлява нарушение на чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от договора от договора за подпомагане и чл.38, ал.1, т.2 и т.4  от Наредба № 14/28.05.2015г. – неточно изпълнение на бизнес плана и непостигнато увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с минимум 4000 евро, измерен в СПО, в срока по чл.6, ал.1 от договора.

 

В подадено възражение вх.№01-260-6500/782#1 И. се позовава на форсмажорни обстоятелства – разминаване в поръчаните от Испания части на оранжерията и подадени жалби в Община Стара Загора срещу изграждането й при неспазени отстояния със съседни имоти(л.288-289). Приложено е обяснение от Д.Г.П., потвърждаващо твърденията за сгрешена доставка на частите на оранжерията  (л.290).

 

След получаване на становище от Дирекция „Правна” вх.№ 01-260-6500/777## от 25.03.2019г е издаден оспореният АУПДВ № 24/06/3/0/02175/3/01/04/01 от 04.11.2019г., с който на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и 9 от ДОПК Директорът на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ І. Отказва изплащането на финансова помощ в размер на 24447.50лв, представляваща второ плащане по Договор № 26/06/1/0/02175 от 26.01.2015 на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.4 от Наредба № 15 от 28.05.2015г и чл.9, ал.1, т.2 и т.4 от договора и същият се прекратява на основание чл.24, ал.2, т.4 от него; ІІ. Определя  на И.Д.И. задължение за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447.50лв, представляващ пълния размер на полученото първо плащане по договора ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2019г. От фактическа страна органът се позовава на установеното при извършените проверки, от които се налага извод, че И.И. не е  изградил оранжерията и не е  реализирано задължителното нарастване на икономическия размер на стопанството.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК от съобщаването му на 18.11.2019г,  от лице с правен интерес -  адресат на акта, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорения акт  е издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Хасково в условията на делегация на правомощия на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция в полза на директорите на областните дирекции с посочена конкретно компетентност, видно от представената Заповед № О3-РД/2700 от 17.07.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л.2-3 от преписката). Правомощието на изпълнителния директор да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК е предвидена в чл.20а, ал.5 от ЗПЗП (ред. ДВ бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г.), а възможността за делегиране на това правомощие – в ал.6 на същата норма.В случая Изпълнителният директор на ДФЗ Земеделие – Разплащателна агенция е определил с цитираната   органи, компетентни да издават АУПДВ за вземания на Фонда, произтичащи от неспазване задължения на ползвателите на подпомагане по подмярка 6.1., мярка 6 от ПРСР 2014-2020г. В обхвата на компетентността на Директора на ОД на ДФЗ Хасково са посочени актове на бенефицииенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областни дирекции Хасково и Стара Загора. Съгласно чл.24 от Наредба № 14 от 28.05.2015г, заявления за подпомагане се подават в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по местонахождение на стопанството, което в случая се намира в с.Маджерито общ.Стара Загора. По делото няма спор, че Заявлението за подпомагане на жалбоподателя ИД № 24/06/1/0/02175 е подадено в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Стара Загора, към която е и насочен от ответника за подаване на искане за удължаване срока за изпълнение на бизнес плана с писмо изх.№ 01-260-6500/738 от 23.07.2019г. Следователно обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган при упражняване и в рамките на надлежно определените му правомощия.

 

Оспореният АУПДВ е в писмена форма и съдържа подробни мотиви. Според чл.166, ал.2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал. 5 на същата норма, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. А съгласно чл.27, ал.7 от ЗПП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Настоящият казус попада извън приложното поле на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП с оглед нормата на § 12 ал.1 от ПЗР към ЗИДЗПЗП, в каквато насока е формирана практика на ВАС (Решение № 2367 от 13.02.2010г по адм.д.№ 9890/2019г, Решение № 1974 от 06.02.20120 г по адм.д.№ 9817/2019г и др). Следователно не е необходимо издаването на изричен административен акт за отказ на второ плащане, за неизпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ или за прекратяването му, въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПДВ /Решение № 403 от 13.01.2020г по адм.д.№ 8314/ 2019г на ВАС/.

 

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт,  дадена е възможност за представяне на възражение и доказателства като представеното такова е обсъдено в оспорения акт.

 

Процесният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. Според чл.38, ал.1 от Наредба№ 14 от 28.05.2015г   ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнеспланът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ“ (т.2); „не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 4000 евро, измерен в СПО (т.4).

 

Финансовата помощ по подмярка 6.1, мярка 6 от ПРСР 2014-2020 е безвъзмездна и се предоставя за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства по представен от кандидата проект, включващ и бизнес-план за развитие на стопанството, който след съответното одобряване за финансово подпомагане, съответно сключване на договор, обуславя и задължение на ползвателя за коректното му изпълнение. Изпълнение на това задължение със срок до 01.05.2019г е поето от жалбоподателя със сключване на Договор № 24/06/1/0/02175.

 

На 02.05.2019г. /първият присъствен ден след изтичане на срока/ ползвателят е декларирал с подаване заявката за второ плащане изпълнение на бизнес плана в срок. Но към тази дата, както и към датите на извършените проверки на място, е констатирано неизпълнение на поетото от него задължение за изграждане на оранжерия и засаждане на зеленчуци на определени декари, респективно с такова изпълнение на бизнес плана не е постигнат ръст на икономическия размер на стопанството. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, но се поддържа, че технически причини и подадени жалби са направили обективно невъзможно изграждане на оранжерията в срок. Освен, че не могат да се квалифицират като  извънредни обстоятелства по смисъла на чл.38, ал.4 от Наредба № 14 от 28.05.2015г във  връзка с §1 т.15 от ДР /обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. - смърт на бенефициера; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;  тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението/, те дори не са декларирани по установения ред и срок в ал.5. Направеното искане за промяна в срока на бизнес плана е извън срока по чл.40, ал.2 от Наредба №14/28.05.2015г без да се посочват причини за закъснението.  Следователно неизпълнението на бизнес плана се дължи изцяло на виновно поведение на жалбоподателя И., който не е съумял адекватно да организира и извърши инвестицията. Данните по делото сочат, че въпреки закъснението на доставката, изграждането на оранжерията би могло да се извърши в срок, ако не е било прекъснато поради неправилно разполагане на терена, за което отговорността е изцяло на И..

 

Извършеният анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план покрива хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 и т.4 от Наредба №14/28.05.2015г, следователно ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Изложените в т.І от АУПДВ мотиви за отказ на второ плащане кореспондират с постановеното прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 – поради виновно неизпълнение от страна на ползвателя на нормативно или договорно задължение. Изложеното обуславя материална законосъобразност на т.І от оспорения АУПДВ.

 

По силата на чл.38, ал.1, т.2 и т.4 от Наредба №14/28.05.2015г г. отказът за извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението за възстановяване на полученото първо плащане. Наличието на такъв отказ обосновава законосъобразност на АУПДВ и в частта по т.II. В разпоредбата на чл.38, ал.1 от наредбата е предвидена лихва върху размера на подлежащото на връщане първо плащане на подпомагането по мярката, изчислена за период, посочен в договора. В  чл.17, ал.1 от Договора е уговорено, че ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по договора първо плащане, заедно със законната лихва върху сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде установена – от датата на установяване на неизпълнението. Органът е приел, че начална дата за изчисление на дължимата лихва е 16.07.2019г. – датата на извършената  втора проверка на място. Съдът намира, че и в тази част актът е издаден в съответствие с материалния закон.

 

По тези съображения оспореният АУПДВ № 24/06/1/0/02175/3/01/04/02 от 04.11.2019г. на  Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“ като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона – ефективно изразходване на европейските средства, се явява законосъобразен. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя на основание чл.143, ал.4 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25 от Закона за правната помощ в претендирания минимален размер от 100 лева.  

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.И. ЕГН ********** ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/06/1/0/02175/3/01/04/02 от 04.11.2019г., издаден от Директора на Областна дирекция – Хасково на Държавен фонд „Земеделие“,  като неоснователна.

 

ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция –Хасково на ДФ „Земеделие“ сумата 100 /сто/лв, представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: