Решение по дело №3350/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1476
Дата: 20 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100503350
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 147619.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503350 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 16514/19.10.2020г., подадена от Община
Варна – длъжник по изпълнението – срещу действие на частен съдебен изпълнител по
изп.д. № 20207180401060 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. № 718 и с
район на действие, този на ВОС по определяне на разноски, обективирани в Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 19704/01.10.2020г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на действията на ЧСИ по
определяне разноските, описани в получената от Община Варна Покана за доброволно
изпълнение на 05.10.2020г. със съображения, че разноските не следва да се дължат от
длъжника. Община Варна е изразила желание и готовност да погаси доброволно
задължението си и е поканила кредитора Велко Наумов да посочи банкова сметка, по която
да му бъде изплатена дължимата сума с писмо от 29.05.2020г., преди образуване на
изпълнителното дело. Образуването на изпълнително производство в случая се явява
ненужно, присъдените по него разноски са неоснователна тежест и не се дължат от
длъжника, а следва да са за сметка на взискателя. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваният акт на ЧСИ.
В писмено възражение, депозирано в срока и по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК,
взискателят В. Г. Н. оспорва изложените в жалбата доводи.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваното действие, съобразно което разноските по
изпълнението са определени правилно, а жалбата е неоснователна. Оспорва длъжникът да е
изразил готовност и желание за плащане на дълга преди образуване на изпълнителното
1
производство чрез конкретни действия, а към 02.06.2020г. оспорва да е представлявал Велко
Наумов пред Община Варна. Моли жалбата да се остави без уважение.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
/съобщението за разноски, обективирани в Покана за доброволно изпълнение от 01.10.2020г.
е връчено на длъжника на 05.10.2020г. /л. 14/, а жалбата е депозирана на 16.10.2020г./, от
процесуално легитимирана страна - длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ
на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, а именно постановление за разноски и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на В. Г. Н. от 01.10.2020г. въз
основа на изпълнителен лист № 261166 от 28.09.2020г., издаден по гр.д. № 2171/2019г. по
описа на ВРС и по в.гр.д. № 2339/2019г. по описа на ВОС, в който е удостоверено правото
му на принудително изпълнение на парично задължение на Община Варна за сумата от
3206.01 лв. – съдебни разноски, както и сумата от 2350 лв. – разноски пред въззивна
инстанция.
ПДИ е връчена на длъжника на 05.10.2020г. Видно от съдържанието й
задължението по изп.д. възлиза на 5556.01 лв. – присъдени разноски; 604.80 лв. – разноски
по изпълнителното дело /адвокатско възнаграждение/; 653.38 лв. – такси по тарифа за ЧСИ
от които 210.22 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 15.10.2020г., а именно: т. 1
– сумата от 24 лв.; т. 5 – ПДИ сумата от 24 лв.; т. 5 – прекратяване, 2 бр. – 48 лв. и т. 26 –
557.38 лв.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.
№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника
с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след
започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си
след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител –
съгласно чл. 426, ал. 1 от ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от
съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен
2
лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл.
53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато
изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при
плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника,
платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /Решение № 640 от 4.10.2010г.
по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г. на
ВКС, IV ГО/.
В конкретния случай, от доказателствата по делото е установено, че изпълнителният
лист от 28.09.2020г. е бил предявен пред ЧСИ на 01.10.2020г., когато е образувано и
изпълнителното производство. Към момента на получаване на ПДИ от длъжника паричното
му задължение към взискателя Велко Наумов е било в размер на 5556.01 лв., а начислените
разноски по изпълнението – 604.80 лв. /адвокатско възнаграждение/ и 605.38 лв. /такса за
образуване на делото – 24 лв.; такса за връчване на ПДИ – 24 лв. и такса по т. 26 от
Тарифата – 557.38 лв./, както и евентуална такса, дължима при връчване на 2 броя
постановления при прекратяване на делото по т. 5 – 48 лв.
По делото липсват твърдения, съответно и доказателства за плащане на
задължението по изпълнителния лист предхождащо започване на изпълнителното
производство или че изпълнителните действия са били изоставени от взискателя или
отменени от съда. Твърдението за изразена готовност и желание за доброволно плащане на
дълга, чрез отправена покана до кредитора преди образуване на изпълнителното дело дори и
доказано по делото, не съставлява плащане, поради което в случая е приложимо общото
правило за отговорността на длъжника за разноските по изпълнението по чл. 79, ал. 1 от
ГПК. Неоснователни поради това са съображенията изложени в жалбата за недължимост в
конкретния случай на разноски по изпълнението от длъжника. Такива се дължат на общо
основание, а размера и основанието за дължимост на същите е подробно описан в ПДИ.
В този размер жалбоподателят дължи разноски по изпълнителното производство.
Жалбата поради това е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.
№ 16514/19.10.2020г., подадена от Община Варна – длъжник по изпълнението – срещу
3
действие на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20207180401060 по описа на ЧСИ
Станимира Костова - Данова, рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС по определяне
на разноски, обективирани в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 19704/01.10.2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4