№ 5340
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110163203 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът А. А. А. с ЕГН **********, гр. София ул. Акад. Ст.
Младенов №46, вх.Д, ет.2, ап.202, черз адв. Н., и ответникът „***“ ООД с ЕИК ***, гр.
София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център, ет.2, оф. 73Г.
Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 448,16лв. – платена без
основание по договор за потребителски кредит от 5.4.2021г.
Ищецът излага доводи, че договор за потребителски кредит от 5.4.2021г. е нищожен поради
противоречие със закона, евентуално добрите нрави, евентуално частично нищожен относно
клаузите за ГПР и договорна лихва.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните не се спори по въпросите:
Сключен е договор за потребителски кредит от 5.4.2021г. за сумата 1400лв., който съдържа
клаузи за такса за експресно разглеждане в размер на 445,06лв. /чл.1, ал.3/ и за неустойка за
непредставяне на обезпечение в срок в размер на 296,67лв. /чл.4, ал.2/
Таксата и неустойката са разсрочени и прибавени към вноските по заема. Същите не са
включени в ГПР, който е 49,37%. Уговорена е възнаградителна лихва от 40,32%.
Кредитът е предсрочно изплатен на 7.4.2021г., като е върната сумата 1848,16лв., с която са
погасени такса експресно разглеждане – 445,06лв., договорна лихва 3,10лв. и главница
1400лв.
Спорни между страните са въпросите дали договорът е действителен и следва ли сумите за
неустойка и такса да се включат в ГПР.
В доказателствена тежест на ищеца да докаже, че е платил пренедираната сума, а в
1
доказателствена тежест на ответника – че съществува основание за плащане на сумата.
Относно задължението за такса експресно разглеждане: Процесният договор е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на
потребители, в българската правна система съществува и специален Закон за
потребителския кредит (към датата на сключване на процесния договор действа ЗПК (обн.,
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ
правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД),
сключени с потребители (арг. от чл.9, ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на
правилата за неравноправни клаузи от чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в
сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са
нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Относно таксата за експресно разглеждане в размер на 445,06лв. - съгласно цитираната
норма на чл.19, ал.1 ЗПК, таксата е разход за потребителя по кредита, поради което следва
да се включи в ГПР, заедно с възнаграждението за кредитодателя (договорната лихва). В
противен случай се заобикаля забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, като действителният ГПР
значително надхвърля нормативно установения максимум. Поради изложеното съдът
намира, че клаузата е нищожна и начислените въз основа на нея суми са недължими.
Съгласно чл.11, т.10 договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
2
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно при установяване на недействителност поради
противоречие с чл.22 ЗПК договорът е частично недействителен, тъй като запазва
действието си по отношение на правата и задълженията на страните, свързани с предаването
и връщането на чистата стойност на кредита.
Предвид изложеното, платени без основание са сумите за такса експресно разглеждане –
445,06лв., договорна лихва - 3,10лв.
Относно разноските: При този изход на спора разноски се дължат на ищеца в размер
на 50лв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая
следва да се определи възнаграждение в размер от 400лв. / чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ/
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център,
ет.2, оф. 73Г да плати на А. А. А. с ЕГН **********, гр. София ул. Акад. Ст. Младенов №46,
вх.Д, ет.2, ап.202, чрез адв. Н. сумата 448,16лв. – платена без основание по договор за
потребителски кредит от 5.4.2021г., ведно със законната лихва от 21.11.2022г. до плащането.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център,
ет.2, оф. 73Г да плати на А. А. А. с ЕГН **********, гр. София ул. Акад. Ст. Младенов №46,
вх.Д, ет.2, ап.202, черз адв. Н., сумата 50лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, бул. Дж. Неру №28, бл. АТЦ Силвър Център,
ет.2, оф. 73Г да плати на адв. И. П. Н. от САК с адрес гр. София, ул. Денкоглу №7, ет.5, ап.9,
сумата 400лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4