МОТИВИ към присъда № 260000 / 20.12.2020 г. по НОХД № 82 / 2019 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия В.Й.Х. е повдигнато обвинение, затова че
през периода 31.01.-03.02.2019г. в град Котел, след предварителен сговор с И.Х.И.
и Б.Г.Ф. и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 4бр медни бакъри по 10л на стойност 152.00 лева,
нагревател за вода „Сапир“ на стойност 50.00 лв, смесителна батерия за мивка на
стойност 15.00лв, удължител 10м с три броя контакти на стойност 30.00лв, голяма
брадва със сап на стойност 15.00лв, 1 кг фитинги поцинковани (нипели, муфи) на
стойност 0.70лв, 1.5л вино „София“ на стойност 4.19лв, 2бр бутилки от 700мл с
ракия на стойност 14.85лв, комплект от 13 бр гаечни ключове на стойност
23.00лв, двураменен водопроводен ключ на стойност 11.00лв, френски ключ на
стойност 3.40лв, 10бр бургии за метал от 3мм до 10мм на стойност 9.00лв, всичко
на обща стойност 328.14лв от владението на В.П.Ц. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 НК.
Срещу подсъдимия Б.Г.Ф. е повдигнато обвинение, затова че
през периода 31.01.-03.02.2019г. в град Котел, след предварителен сговор с В.Й.Х.
и И.Х.И. и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 4бр медни бакъри по 10л на стойност 152.00 лева,
нагревател заз вода „Сапир“ на стойност 50.00 лв, смесителна батерия за мивка
на стойност 15.00лв, удължител 10м с три броя контакти на стойност 30.00лв,
голяма брадва със сап на стойност 15.00лв, 1 кг фитинги поцинковани (нипели,
муфи) на стойност 0.70лв, 1.5л вино „София“ на стойност 4.19лв, 2бр бутилки от
700мл с ракия на стойност 14.85лв, комплект от 13 бр гаечни ключове на стойност
23.00лв, двураменен водопроводен ключ на стойност 11.00лв, френски ключ на
стойност 3.40лв, 10бр бургии за метал от 3мм до 10мм на стойност 9.00лв, всичко
на обща стойност 328.14лв от владението на В.П.Ц. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието в немаловажен случай е
извършено при условията на повторност, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК.
Срещу подсъдимия И.Х.И. е повдигнато обвинение, затова че
през периода 31.01.-03.02.2019г. в град Котел, след предварителен сговор с Б.Г.Ф.
и В.Й.Х. и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
отнел чужди движими вещи – 4бр медни бакъри по 10л на стойност 152.00 лева,
нагревател заз вода „Сапир“ на стойност 50.00 лв, смесителна батерия за мивка
на стойност 15.00лв, удължител 10м с три броя контакти на стойност 30.00лв,
голяма брадва със сап на стойност 15.00лв, 1 кг фитинги поцинковани (нипели,
муфи) на стойност 0.70лв, 1.5л вино „София“ на стойност 4.19лв, 2бр бутилки от
700мл с ракия на стойност 14.85лв, комплект от 13 бр гаечни ключове на стойност
23.00лв, двураменен водопроводен ключ на стойност 11.00лв, френски ключ на
стойност 3.40лв, 10бр бургии за метал от 3мм до 10мм на стойност 9.00лв, всичко
на обща стойност 328.14лв от владението на В.П.Ц. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието в немаловажен случай е
извършено при условията на повторност, с което е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
представителят на РП Сливен поддържа обвинението по начина, по който е
повдигнато. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана. Поддържа и
правната квалификация. Предлага на подс. В.Х. да се наложи наказание лишаване
от свобода към минимума, което да се отложи за определен изпитателен срок, а на
подсъдимите Ф. и И. – около средния размер, което последните двама подсъдими
следва да изтърпят ефективно.
Служебният защитник на подсъдимия В.Х. – адв. М.Г. ***,
пледира подсъдимият да бъде осъден за извършената кражба, която обаче не била
извършена при условията на сговор с другите двама подсъдими – сиреч да бъде
оправдан по квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.5 от НК. Заявява, че не
били събрани доказателства, че този подсъдим бил отнел удължител с три контакта
и моли по тази част от обвинението подсъдимият да бъде оправдан. Моли съдът да
му наложи наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което да
бъде отложено за три години изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимите Б.Ф. и Илия И. – адв. Ю.Я. ***,
моли тези двама подсъдими да бъдат признати за невиновни по повдигнатото им
обвинение и оправдани, като същевременно в пледоарията си твърди, че било
установено по делото как подсъдимият Б.Ф. бил проникнал в къщата, за което
правел самопризнания, и описвал какви вещи е взел (вероятно е имал предвид
подс. В.Х.). Взема отношение и по въпроса за размера на наказанието, което да
се наложи на подс. Х. и предлага то да е шест месеца лишаване от свобода с три
години изпитателен срок.
Подсъдимият В.Й. се признава за виновен и моли за
налагане на условно наказание.
Подсъдимите Б.Ф. и И.И. не се признават за виновен и
молят съда да ги оправдае по повдигнатото обвинение.
Съдът,
след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, намира за
установено следното:
Тримата
подсъдими живеят постоянно в град Котел и са приятели. На 02.02.2019г. решили
са извършат кражба от къщата на пострадалия В.Ц., намираща се на
административен адрес град Котел, ул. Хаджи Къна Боева 9 – улицата, минаваща
покрай автогарата. Подсъдимите били установили, че къщата не се обитава
постоянно. Нейният собственик – пострадалият В.Ц.,***. Св. М.К.,***, всеки ден
поглеждала към къщата на пострадалия Ц., за да се увери, че всичко е наред.
През
нощта на 02 срещу 03.02.2019г. тримата подсъдими отишли до къщата и решили да
проникнат вътре през малко прозорче откъм пътя. Скъсали металната мрежа,
закована от външната страна на прозореца, бутнали силно двете крила навътре и
те се отворили. През прозорчето влезли подсъдимите В.Х. и Б.Ф., а подсъдимият И.И.
останал на пътя, за да оглежда и да предупреждава, ако възникне някаква
опасност. Подсъдимите Х. и Ф. влезли в избеното помещение, като си светели с
фенерчетата на запалките си. От избата влезли в стаите на къщата и в банята,
както и в една помощна постройка, където имало прибрани различни инструменти.
Вратата към една от стаите била заключена и подсъдимите я разбили. Подсъдимите
взели следните вещи : две бутилки с ракия по 700мл; една бутилка вино „София“
1.50л; 10м кабел с три контакта; една неизползвана батерия за топла вода
„Сапир“, поставена с кутия; една смесителна батерия, която подсъдимите
размонтирали от банята; 13 броя гаечни ключове с различни номера; един
двураменен ключ; един френски ключ; 1 кг поцинковани фитинги (нипели, муфи и
др); 10 бр бургии за метал; една брадва със сап; четири медни бакърчета с
вместимост 10л. Една част от вещите поставили в чанта и започнали да ги подават
на подс. И. през прозореца. Подсъдимите излезли през същия прозорец и се
опитали да опънат пак мрежата, че да не си личи, че е влизано. Отнесли вещите в
дома на подсъдимия В.Х., които живеел сам. Започнали да се черпят с ракията и
виното. По някое време подсъдимите Ф. и И. се прибрали по домовете си.
На
следващата сутрин се събрали тримата, намачкали бакърите, сложили ги в сак и ги
занесли на св. М.К., който ги претеглил и установил, че тежат 6 кг. Дал им 47
лв, след което свидетелят препродал металните отпадъци в пункт за изкупуване на
скрап в град Сливен.
На
03.02.2019г. св. М.К. излязла на улицата и както обичайно, погледнала към
къщата на пострадалия Ц.. Направило ù впечатление, че пердето на
прозорчето се веело и като се приближила, видяла, че позорецът е бил разбит.
Веднага отишла до РУ на МВР Котел и съобщила за извършена кражба. Обадила се по
телефона и на пострадалия.
Бил
извършен оглед, резултатите от който били обективирани в протокол. Изготвен бил
и снимков материал.
На
неустановен ден в периода 03-04.02.2019г. тримата подсъдими отишли до дома на
св. А.А. и св. В.Х. предложил на свидетеля да му продаде гаечните ключове,
двураменния ключ, френския ключ, бургиите и обикновената смесителна батерия.
Обяснил на свидетеля, че вещите били на дядо му. Разбрали се свидетелят да ги
купи за 10.00 лева, но дал 8.00 лв.
През
същия период – 03-04.02.2019г, подсъдимият Б.Ф. отишъл да подстригва клиент в
дома му и там заварил св. Д.О.. Докато подстригвал, си говорел със свидетеля и
му казал, че има за продаване една батерия за топла вода „Делимано“ и иска за
нея 20лв. Уточнил, че батерията била лично негова, а не крадена. Свидетелят О.
проявил интерес, тъй като правел ремонт. Казал, че може да я купи за 10.00 лв.
Подсъдимият Ф. се съгласил на тази цена и се обадил на подс. И., който след
половин час донесъл батерията и я дал на свидетеля, който му дал парите.
Подсъдимият И. останал да чака навън, докато подсъдимият Ф. приключи с
работата, след което двамата си тръгнали.
Брадвата
и кабелът с трите контакта останал у подс. В.Х.. Подсъдимият Х. обгорил обвивката
на кабела и продал металните му части.
В
резултат на проведените оперативно-издирвателни работи, било установено на кои
лица били продадени откраднатите вещи. С протокол от 05.02.2019г. св. О. предал
доброволно на полицейски служител батерията „Сапир“. С протокол от същата дата
св. А.А. предал 13 роя гаечни ключове (различни номера), два френски ключа, 10
бр бургии с различни дебелини и една смесителна батерия за топла и студена
вода.
От
назначената в хода на досъдебното производство оценителна експертиза, изслушана
в съдебно заседание, се установи, че стойността на вещите е 328.14 лв.
На
04.06.2019г. подсъдимите са дали на пострадалия сумата 216.00 лева,
представляващи стойността на част от откраднатите вещи.
Горната
фактическа обстановка съдът изгради, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства. По делото бяха разпитани като
свидетели Д.О., А.А., М.К. и М.К.. Констатираното противоречие между показанията,
дадени от свидетелите Д.О. и М.К. по досъдебното производство, и тези, дадени в
хода на съдебното следствие, наложи прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 от НПК. Показанията на пострадалото лице В.Ц. бяха прочетени на
основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК, поради невъзможност свидетелят да
се яви в съдебно заседание, за да бъде изслушан.
Обяснения дадоха и тримата подсъдими и поради особено
съществените противоречения в обясненията им, дадени по досъдебното
производство в присъствие на защитник, и
тези, дадени в хода на съдебното следствие, обясненията им от досъдебното
производство бяха прочетени на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК.
Еднопосочната промяна в съдържанието на обясненията на
подсъдимите, както и на показанията на свидетелите Д.О., А.А. и М.К. налага
внимателното им обсъждане и съдът дължи отговор на въпроса на кои от тях дава
вяра и които не кредитира като недостоверни – дали тези, дадени по досъдебното
производство, или тези, депозирани в хода на съдебното следствие (с изключение
на показанията на св.А.А., чиито показания не бяха приобщени чрез прочитането
им поради допуснати процесуални нарушения). Гласните доказателства съдът
обсъжда както помежду им, така в съвкупност с всички останали доказателства,
приобщени по делото. Промяната се свежда до следното : подсъдимият В.Х. твърди,
че сам е извършил кражбата, а на следващия ден бил повикал другите двама
подсъдими, за да му помогнат да продаде медните отпадъци на св. К.. В същата
посока променят показанията си свидетелите К. и О.. Първият твърди, че лично
подсъдимият В.Х. му бил продал отпадъците, че бил разбрал, че „нещата били
негови (на подс. Х.)“, че бил говорил само с този подсъдим и не знаел какво
правят с него другите двама подсъдими. Другият свидетел Д.О. пък заявява, че
подс. Б.Ф., докато подстригвал, казал, че едни момчета имали за продаване
батерия „Делимано“, която била на подс. В.Х.. Подсъдимите В.Х. и И.И.
пристигнали след половин час и подс. В.Х. продал на свидетеля батерията за
10.00 лв. След като съдът прочете показанията на тези двама свидетели, дадени
по досъдебното производство, същите заявиха, че до съдебното заседание може да
са забравили за случилото се, което е твърде нелогично обяснение за
противоречието в показанията на св. К., чиито показания на ДП се отличават със
схематичност и лаконичност, докато тези, дадени пред съда, са изключително
прецизни и подробни. Св. Д.О. пък, за да обясни противоречията, заяви, че малко
от истината бил казал в полицията и малко – в съда; те и двамата (подсъдимите В.Х.
и И.И.) били дошли да носят батерията, но свидетелят, тъй като познавал подс. И.И.,
бил казал в полицията само неговото име. Съдът преценява позицията на тези
двама свидетели и промяната в показанията им като израз на желанието им да
потвърдят новоизградената в хода на съдебното следствие защитната версия на
подсъдимите Ф. и И. – че подс. В.Х. бил този, който отчуждавал крадените вещи,
а подсъдимите Ф. и И. или отсъствали, или стоели като странични наблюдатели, за
да се мотивира извод за тяхната несъпричастност към извършеното престъпление,
за което им е повдигнато обвинение. Съдът не кредитира и изцяло отхвърля като
недостоверни изменените показанията на тези двама свидетели, тъй като са дадени
единствено с цел да обслужат защитната теза и почиват по – скоро на техни
умозаключения и изводи, отколкото на обективно възприети факти.
Показанията на св. А.А. съдът кредитира и възприема
изцяло. Този свидетел също прави опит да оневини подсъдимите Ф. и И. като
заявява, че В. бил сам, но Б. и И. били с него отвън и не влезли в двора, което
означава, че тримата подсъдими са отишли да продадат на свидетеля откраднатите
вещи и е без значение кой е влязъл в двора и кой е чакал отвън.
Показанията на св. М.К. са изцяло в унисон с останалия
доказателствен материал и съдът ги кредитира изцяло. Същото се отнася и до
показанията на св. В.Ц., дадени на досъдебното производство, прочетени и
приобщени към доказателствената маса със съгласието на всички страни. Св. Ц.
изяснява какви и колко вещи са били откраднати от дома му.
В резултат на констатираните противоречия в обясненията
на подсъдимите, съдът прочете обясненията им, дадени в присъствие на защитници
след привличането им като обвиняеми по досъдебното производство. За да обяснят
противоречията и за да компрометират доказателствената достоверност на
обясненията си от досъдебното производство, тримата подсъдими изтъкнаха
следните доводи : че в полицията спрямо тях било упражнено насилие; че всичко
било нагласено; че си казали всичко от страх, че правото им на защита било
нарушено, тъй като били давали обяснения в отсъствие на защитниците; подс. В.Х.
заявява още, че малко го било яд на другите двама подсъдими, затова ги бил
„натопил“.
По същество тези доводи съдът тълкува като изявление за
манипулиране на обясненията на обвиняемите и т.нар. „фабрикуване на
доказателства“, които обаче съдът не споделя и отхвърля по следните съображения
: Обясненията и на тримата обвиняеми са дадени в присъствие на служебните им
защитници – адв. М.Г. на подс. В.Х., адв. Р.Х. – на подс. Б.Ф., и адв. А.Г. –
на подс. И.И.. Обясненията са много подробни и изчерпателни. Всеки от
обвиняемите е описал в детайли своето участие в задружната престъпна дейност,
вкл. и последващите прояви, свързани с отчуждаване на откраднатите вещи, което
изключва вероятността цялата версия за участието на подсъдимите Ф. и И. да е
била измислена от подс. В.Х. и то защото го било яд на другите подсъдими, а
полицаите да са фабрикували доказателства срещу Ф. и И., защото ги мразели.
Тази защитна версия е напълно лишена от логика, тъй като дори и хипотетично да
се приеме, че подс. В.Х. е сътворил за толкова кратко време такава схема, то
няма как другите двама подсъдими да са били наясно за какво точно са били
набедени, но въпреки това са дали описаните по – горе подробни обяснения,
които, от друга страна, напълно се потвърждават от показанията на свидетелите,
разпитани по досъдебното производство.
Обясненията и на тримата обвиняеми са обективирани в
протоколи със съдържание и форма, разписани в чл.129 от НПК, протоколите са
подписан на всяка страница от обвиняемите, с което те са удостоверили, че са
запознати с правата и задълженията си. Отразено е, че всеки от протоколите е
бил прочетен, вярно е записан, поради което обвиняемите са се подписали, като
заявили съгласие със записаното в тях. Изложеното води до екзактност на
извършеното процесуално действие, поради което протоколите за разпит се ползват
с придаденото им по чл.131 от НПК доказателствено значение.
Липсват по делото обективни данни за причинено на
обвиняемите полицейско насилие, поради което съдът приема тези доводи за
декларативни. За съда е определящо, че нито един от тримата подсъдими, тогава
обвиняеми, е съобщил за такова упражнено спрямо тях насилие нито на
разследващия полицай, провел разпитите им, нито на назначените им служебни
адвокати. В протоколите за разпит липсват такива оплаквания. Видно от
заповедите за полицейско задържане, задържани са били само подсъдимите Б.Ф. и И.И.
- сутринта на 05.02.2019г. и след като са били привлечени като обвиняеми,
вечерта са били освободени. Обвиняемите, след като са били освободени, е
следвало да подадат оплакване по надлежния ред и да предприемат необходимото да
бъдат освидетелствани, с цел установяване на телесните увреждания, които
твърдят, че са им били причинени. Не са налични никакви медицински документи, в
които да е било констатирано такова състояние. Нещо повече, в разпоредителното
заседание, проведено на 04.06.2019г., нито подсъдимите, нито техните защитници
са заявили доводи в посочения смисъл и са направили искане делото да приключили
с одобряване на споразумение, което да бъде сключено с РП Сливен (тогава РП
Котел), задължителна предпоставка за което е пълното възстановяване на
причинените имуществени щети, заради което тримата подсъдими са платили на
пострадалия сумата 216.00 лева, представляващи равностойността на вещите, които
са били отчуждени и не са приобщени като веществени доказателства. Планираното
споразумение не е постигнато, предвид промяната на позиция на подсъдимите Б.Ф.
и И.И. по повдигнатото обвинение.
От изложеното дотук съдът направи извод, че между подсъдимите
е налице т.нар. “оговор“ да дават обяснения в полза на подсъдимите Ф. и И.,
като всички заедно са изградили защитна версия в тяхна полза, преценявайки тази
версия за оневиняваща, а отговорността да се поеме изцяло от подс. В.Х..
Причина за „оговора“ са предишните осъждания на подсъдите Ф. и И., изключващи
възможността за друго наказание, освен ефективно, в случай на осъдителна
присъда, докато подс. В.Х. е реабилитиран и по тяхна преценка, наложеното му
наказание лишаване от свобода би било условно.
Обясненията на подсъдимите, освен доказателствено
средство, са и основно средство за защита и подлежат на внимателна преценка и
анализ. При извод за „оговор“ между тримата подсъдимия и при липса на
доказателства, които да го подкрепят лансираната теза, съдът не кредитира като
изцяло недостоверни обясненията на подсъдимите Ф. и И., дадени в съдебните
заседания на 07.07.2020г. и на 20.10.2020г. Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимия В.Х., дадени в същите съдебни заседания, но само в тези им части, в
които той отрича да е действал при условията на сговор с другите двама
подсъдими. Изводът за недостоверност на обясненията съдът прави при съпоставката
им с показанията на свидетелите Д.О. и М.К., дадени по досъдебното
производство, както и на показанията на св.А.А., депозирани в съдебно
заседание.
Съдът се довери изцяло на изготвената от вещото лице В.Й.
експертиза, след като не намери данни вещото лице да е заинтересовано по
някакъв начин от изхода на делото и след като съобрази, че експертното
заключение е компетентно изготвено.
Съдът кредитира и прочетените и приобщени на основание
чл.283 от НПК протоколи за оглед на веществени доказателства, за доброволно
предаване, както и писмените доказателства. Протоколите са съставени по реда на
НПК, без да са допуснати някакви особено съществени нарушения откъм форма или
съдържание, поради което са
доказателствено средство за извършване на действията, за реда, по който
са извършени, и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
В съдебно заседание съдът предяви по реда на чл.284 от НПК приложените като веществени доказателства вещи. Подсъдимият В.Х. потвърди,
че тези вещи е намерил и взел от къщата на пострадалия. Подсъдимите Ф. и И.
заявиха, че били виждали само бялата батерия с кабела (батерията „Сапир“),
когато подс. В.Х. я бил продал на св. О., а другите вещи не били виждали.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна
до правния извод, че:
1/ подсъдимият В.Й.Х. на 02 / 03
февруари 2019 г. в град Котел, след като се сговорил предварително с
подсъдимите И.Х.И. и Б.Г.Ф. и разрушил преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 328.14 лева от владението на В.П.Ц.
без негово съгласие с намерение да ги присвои, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК;
2/подсъдимият Б.Г.Ф. на 02/03
февруари 2019г. в град Котел, при условията на повторност и предварителен
сговор с подсъдимите В.Х. и И.И., след като разрушил преграда, здраво направена
за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 328.14 лева от
владението на В.П.Ц. без негово съгласие с намерение да ги присвои, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28 от НК;
3/подсъдимият И.Х.И. на 02/03
февруари 2019г. в град Котел, при условията на повторност и предварителен сговор с подсъдимите В.Х. и Б.Ф.,
след като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 328.14 лева от владението на В.П.Ц. без негово
съгласие с намерение да ги присвои, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28 от НК.
Доказаха се всички елементи от
фактическия състав на престъплението, за което срещу всеки от подсъдимите е
повдигнато обвинение.
Мястото на извършване на
кражбата е къщата на св. В.Ц. на адрес ***, в близост до автогарата. Кражбата е извършена през нощта на
02 срещу 03.02.2019 г., което се установява от показанията на св. К., поради
което съдът призна и тримата подсъдими за невиновни да са извърши
престъплението в периода от 31.01. до 02.02.2019г.
Предметът на престъпното посегателство се установява от
показанията на пострадалия Ц., от предявените веществени доказателства, от
протоколите за доброволно предаване, както и обясненията на подсъдимите, дадени
по досъдебното производство. Посредством оценителната експертизи откраднатите
вещи са били остойностени.
Съдът прие, че подсъдимите са извършители на престъпното
деяние и отхвърли възражението на защитата за недоказаност на обвинението,
повдигнато срещу подсъдимите Б.Ф. и И.И.. Комплексният анализ на
доказателствените източници сочи на доказаност на обвинението и съпричастността
им към извършеното. Доказателствената основа е достатъчна за обосноваване на
извод за тяхната виновност. Обясненията и на тримата подсъдими, дадени в
качеството им на обвиняеми по досъдебното производство, бяха прочетени и
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК и съдът даде отговор
защо кредитира прочетените обяснения и игнорира тези, дадени в хода на
съдебното следствие. Не е нарушени стандартите, установени в чл.279, ал.4 от НПК и в чл.281, ал.8 от НПК, осъдителната присъда да се основа единствено на
обяснения, прочетени по реда на ал.2, респ. само на показания на свидетели,
прочетени по реда на ал.4. Вярно е, че по делото не са разпитани очевидци, тъй
като не е установено да е имало такива, но в повечето случаи кражбите се
извършват тайно, а не пред публика, което не означава, че липсата на очевидци
винаги води до невъзможност да бъде установено престъплението. Кредитираните
обясненията на подсъдимите от досъдебното производства са преки доказателства,
които се потвърждават от събраните на косвени такива. В доктрината разграничението
между преките и косвените доказателства се базира в съответствие с отношението
им към основния факт на доказване. Преки са онези доказателства, които пряко и
непосредствено установяват обстоятелства, отнасящи се до основния факт – напр.
разпит на свидетели очевидци или самопризнанията на подсъдимия. Косвените
доказателства могат да дадат указание за основния факт само след като се
съпоставят с други доказателствени факти по делото. Доказателствените факти,
установени чрез обясненията на подсъдимите по досъдебното производство, както и
чрез косвените доказателства (показанията на разпитаните свидетели, писмените
доказателства и писмените доказателствени средства), изграждат стройна система,
свързани са помежду си с основния факт на доказване и направеният извод досежно
авторството на деянието е единствено възможният.
Независимо че подс. И.И. не е проникнал във вътрешността
на къщата, както другите двама подсъдими, а е останали на улицата, за да пази и
да предупреждава за опасност да бъдат разкрити, той пак е извършител, тъй като
обективно е участвал в установяване на фактическата власт върху вещите, като ги
е поемал през прозореца, за да бъдат изнесени от къщата и след това заедно с
останалите подсъдими е отнесъл вещите до дома на подс. Х..
Правилно кражбата е била квалифицирана по по-тежко
наказуемия състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като подсъдимите, за да
проникнат във вътрешността на къщата, са разковали мрежата на прозореца,
отворили са прозореца, а за да влязат в една от стаите, са разбили заключената
врата, водеща към тази стая, което ясно се вижда на снимките, приложени на л.
10 от ДП. Както мрежата, закована на прозореца, така и заключената врата
представляват прегради, здраво направени за защита на имот.
Престъплението е извършено при условията на предварителен
сговор между тримата подсъдими – съставомерност по чл.195, ал.1, т.5 от НК. Предметът
на престъпното посегателство е бил предварително набелязан, подсъдимите са отишли
на мястото по тъмно, което означава, че извършеното не е резултат на внезапно
взето спонтанно решение. С оглед критериите, установени в 93, т.9 от НК, не
представлява маловажен случай, поради което съдът призна и тримата подсъдими за
виновни и по това обвинение. Независимо че отнетите вещи са на относително
ниска цена, обществената опасност и тримата подсъдими, преценена от гледна
точка на предишните им осъждания, е висока и случаят е немаловажен – ППл №
6/26.04.1971г., т.7.
Деянието е извършено от подсъдимите Б.Ф. и И.И. при
условията на повторност и правилно е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.7 вр.
чл.28 от НК. С присъда № 21/27.06.2018г, влязла в сила на 13.07.2018 г.,
постановена по НОХД № 160/2018 г. на РС Котел, тези двама подсъдими са били
осъдени за престъпление по чл.195 от НК и на всеки от тях е било наложено
наказание осем месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Налице
са условията на чл.28 от НК и съдът приема, че настоящото деяние е извършено в
условията на повторност, след като вече подсъдимите са били осъдени за друго
такова престъпление и от изтърпяване на наказанието не само че не изминали
повече от пет години, но настоящото деяние е извършено в изпитателния срок.
Както вече се посочи по-горе, настоящото деяние не представлява маловажен
случай.
Не са налице основанията за преквалифициране на
престъпната дейност на подс. В.Х. по по-леко наказуемия състав на чл.197, т.3
от НК, поради извършеното плащане на стойността на тези вещи, които са отчуждени
и е вече невъзможно да се върнат на собственика им. Откриването и изземването
на вещите или част от тях от органите на полицията без съдействието на
извършителя изключва приложението на по-леко квалифицирания случай на кражбата (така решение № 475 от 18.03.2015 г.
на ВКС по наказателно дело
№ 1455/2014 г., III н. о.).
Действията и на тримата подсъдимите обективно са били
насочени към отнемане на чуждите вещи. Всеки от подсъдимите е допринесъл за
настъпване на общия вредоносен резултат, като е съзнавал, че със собствената си
деятелност участва в намисленото престъпление заедно с другия. Всички подсъдими
са съзнавали неправомерността на деянието си (че отнемат чужди вещи), съзнавали
са общественоопасния характер на последиците (че засяга правото на
действителния собственик), като са имали и ясна представа, че действат
съвместно, като са се сговорили предварително, поради което е налице
интелектуалния елемент на общия им умисъл. От начина на фактическото
съгласуване на поведението им се установява волевия момент, а именно - че са
целели именно настъпване на противоправния резултат, поради което деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната опасност на тримата подсъдими, оцени
и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията
на закона – чл.54 от НК. Наказанието, предвидено за престъплението, за което и
тримата подсъдими бяха признати за виновни, е от една до десет години лишаване
от свобода.
На подсъдимите В.Х. и И.И. съдът наложи наказание една
година лишаване от свобода.
Подсъдимият В.Х. се счита за неосъждан, тъй като е
реабилитиран по право на 28.12.2014г. с изтичане на изтичане на изпитателния
срок по условно осъждане през 2012 г. В решение 430-96-І н.о. (сб., с.31) е
разяснено, че „реабилитацията като институт на наказателното право заличава
факта на самото осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват с него (чл.85, ал.1 от НК). Тя обаче не може да заличи факта на
престъплението и на наказанието, на значението, което те в своето разнообразие
имат, за преценките при индивидуализация на актуалната наказателна репресия“.
Следователно извършеното престъпление, за осъждането по което подс. Х. е
реабилитиран, следва да се отчете при определяне на наказанието.
Подс. И.И. е осъждан с присъдата на РС Котел, предпоставила
и по-тежката квалификация по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Ниската стойност на отнетото имущество, както и
възстановените на пострадалия имуществени вреди са обстоятелства, които съдът
преценя за смекчаващи наказателната им отговорност, без обаче те да са
изключителни и многобройни, при наличието на които и най-лекото предвидено от
закона наказание да се явява несъразмерно тежко, което води до извод за
неприложимост на чл.55 от НК, каквото искане беше направено за подсъдимия Х..
Съдът намери, че наказание в минималния предвиден размер е достатъчно отмерено
и балансирано и отговоря в пълнота на целите на наказанието.
При определяне на начина на
изтърпяване на наложеното на подс. Х. наказание съдът прецени, че следва да се
даде приоритет на личната превенция и че поправянето на подсъдимия извън
условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на
превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на
престъплението, няма да премине по – успешно при пълна изолация от общество.
Съдът счита, че наложеното наказание следва да се отложи за три години
изпитателен срок, който, макар и определен в минимален размер, е в състояние да
реализира най – пълно предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства
подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази
присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както размерът на наложеното наказание,
така и начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление и
са справедливи, а
само справедливото наказание има потенциал да изпълни и превантивната функция
на наказателноправната репресия.
Наличието на предходно осъждане
на подс. И. на лишаване от свобода, по което не е настъпил ефектът на реабилитацията,
изключва възможността за приложението на чл.66 от НК, поради което наложеното с
настоящата присъда наказание подлежи на ефективно изтърпяване.
На основание чл.59, ал.2 от НК
съдът приспадна времето, през което подс. И. е бил задържан по ЗМВР от 09:30ч.
до 17:20 ч на 05.02.2019г.
Тъй като настоящото престъпление е било извършено от подс. И. в изпитателния срок, за
който е било отложено изтърпяването на наказанието осем месеца лишаване от свобода,
наложено с присъда
по НОХД № 160/2018 г. на РС Котел, съдът по реда на чл.68, ал.1
от НК приведе в изпълнение отложеното наказание.
Съдът разпореди и наложеното, и
приведеното в изпълнение отложено наказание да се изтърпят при първоначален общ
режим, определен по реда на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ, доколкото не са налице
основанията за определяне на специален или строг режим.
На подс.
Б.Ф. съдът наложи наказание една година и шест лишаване от свобода. Този
подсъдим е осъждан с три отделни присъди. По първото осъждане е настъпила
реабилитация по право, но са важими съображенията, изложени по-горе във връзка
с определяне на наказанието на подс. Х.. С присъдата от 2012г. и двамата
подсъдими - Б.Ф. и В.Х., са осъдени, за престъпление кражба, извършени от тях и
други лица при условията на сговор. Второто му осъждане е по НОХД № 231/2017г.
на РС Котел, за престъпление престъпно съвкупяване с малолетно лице и му е
наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода с три години
изпитателен срок. Третото осъждане е по НОХД № 160/2018г. на РС Котел е за
кражба, по което на него и на подс. И.И. е било наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Ритмичността на извършваните
от подс. Ф. престъпления, датиращи още от непълнолетието му, налага извод за
личност със завишена лична опасност и трайно установени престъпни наклонности.
По тези съображения и независимо от ниската стойност на отнетите вещи,
наказанието му следва да е в размер малко над минималния, а именно от една
година и шест месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи ефективно.
На
основание чл.59, ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което подс. Ф. е бил
задържан по ЗМВР от 09:30 до 18:25ч на 05.02.2019г.
На
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание между
присъдите по НОХД № 231/2017г. и НОХД № 160/2018г., двете на РС Котел, в размер
на по – тежкото от тях, а именно една година и четири месеца лишаване от
свобода, тъй като престъпленията, за които е осъден подс. Ф. по тези присъди,
са били извършени, преди да е осъден за което и да е от тях. Както вече беше
посочено, по първата от тях е било наложено наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, а по втората – осем
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. И двете осъждания са
условни, но тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок,
то при групирането им е недопустимо приложението на чл.66 от НК, а след това
общото наказание да бъде привеждано в изпълнение по реда на чл.68 от НК (така
решение № 550/22.02.2002г. на ВКС по наказателно дело № 539/2001г., І н.о.;
решение № 475/29.10.2003г. на ВКС по наказателно дело № 284/2003г., І н.о. и
др)
Както
наложеното за настоящото престъпление наказание, така и общото наказание следва
да се изтърпят при първоначален строг режим, определен по правилото на чл.57,
ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, тъй като сборът на двете наказания надвишава две
години. Посочената разпоредба е приложима и към процесния случай, независимо че
съдът не приведе по реда на чл.68 от НК общото наказание, а направо разпореди
да се изтърпи ефективно, но хипотезата е същата, защото общото наказание не
беше отложено по реда на чл.66 от НК, тъй като в изпитателния срок на
включените в съвкупността осъждания е извършено настоящото престъпление.
Съдът
разпореди да се върнат св. Ц., приложените към делото веществени доказателства,
за които се установи, че са негова собственост - 13 броя гаечни ключове, един двураменен ключ, един френски ключ, 16 бр
бургии, един ел. нагревател за вода марка „Сапир“ и една смесителна батерия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от
подсъдимите да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен направените по досъдебното
производство разноски в размер на 30.80 лева и по сметка на РС Котел в полза на
бюджета на съдебната власт – по 17.34 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л
: