№ 198
гр. В., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500266 по описа за 2023 година
С Решение № 211/10.05.2023 год. по гр. д. № 113/2023 г. Великотърновският
окръжен съд отхвърлил предявения от М. Д. О. от гр. Елена против Районен съд – В.
иск за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на гр. д. №3281/2022г. на ВТРС в разумен срок, съгласно чл. 6 §1 от
EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба -
04.01.2023 г. до окончателно изплащане.
Въззивна жалба против решението е подадена от М. Д. О. чрез пълномощника
адв. К. Т.. Счита го за неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до неправилно прилагане на
материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо това да осъди ответника да му
заплати сумата 26 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В писмения си отговор Районен съд – В. чрез Административния ръководител –
Председател на ВТРС M. Д. заема становище за неоснователност на жалбата. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Апелативна прокуратура – В. чрез прокурор Св. Ц. заема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да я остави без уважение.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
1
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
В исковата си молба и в последващите молби, най-вече в тази от 22.02.2023 г.,
ищецът М. Д. О., чрез пълномощника си адв. К. Т., твърди, че в производството по ч.
гр. д. № 552/2021 г. на РС-В., образувано по подадено Заявление № 2779/17.02.2021 г.
за издаване на заповед за изпълнение, правото му на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок е накърнено поради действията и бездействията на ответника Районен
съд – В.. Конкретните нарушения са следните: 1/ след подаденото от солидарния
длъжник възражение заповедният съд не е изпратил до заявителя (кредитора)
съобщение, ведно с разпоредителния си акт, с указания за предявяване на иск по чл.
422 от ГПК, а е изискал информация от ЧСИ кога е извършено връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжниците; 2/ заповедният съд не е изпратил
своето разпореждане на посочената от заявителя (кредитора) електронна поща
съгласно изискванията на чл. 50, ал. 5 от ГПК, а вместо това е изпратил същото на
адреса по седалището на дружеството, дори и след изрично възражение от страна на
един от солидарните длъжници; 3/ по подадената от главния длъжник молба от
10.01.2022 г. за спиране съдът се е произнесъл едва на 31.01.2022 г. Твърди, че като
пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок е претърпял неимуществени вреди, които
претендира да бъдат обезщетени от ответника със сумата 26 000 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В писмения си отговор ответникът Районен съд - В. чрез Административния
ръководител - Председател Мл. Д. е оспорил изцяло исковете. Още в деня на
постъпване на първото възражение срещу заповедта по ч. гр. д. № 552/2021 г. съдът е
изискал данни от ЧСИ за датата на връчване на заповедта, защото преди да укаже на
заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК, трябва да установи, че
възражението е подадено в срок. Разпореждането с указания за предявяване на иск, за
което ищецът твърди, че неправилно не е изпратено на електронния адрес на
заявителя, касае задълженията на длъжника К. Г. Т., а не тези на ищеца М. Д. О.. С
оглед на това, правата на ищеца не са накърнени. Молбата от 10.01.2022 г. е подадена
от друго лице М. А. М. и с нея той е поискал да бъде определен размер на
обезпечението по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. По тази молба съдът се е произнесъл в
същия ден, като е указал на длъжника да внесе сумата 12 000 лв. Обезпечението е
внесено на 31.01.2021 г. и в същия ден съдът е спрял изпълнителното производство с
определение по чл. 420 от ГПК. Според ответника забавянето на разглеждането и
решаването на делата в срок се дължи на действията на самия ищец и на неговия
процесуален представител– също длъжник, както и на останалите длъжници,
изразяващи се в подаване на многобройни жалби срещу подлежащи и неподлежащи на
обжалване актове – всички отхвърлени като неоснователни.
2
Представителят на О. – В. е заел становище за неоснователност на предявения
иск.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
От приложените писмени доказателства се установява, че ч. гр. д. № 552/2021 г.
по описа на ВТРС е образувано по подадено от „ПИБ“ АД Заявление вх.
№2779/17.02.2021 г. Издадена е Заповед №236/19.02.2021 г. за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 19.02.2021 г. в полза на „ПИБ“АД против
солидарните длъжници М. М., К. Г. Т., М. Д. О. и К. З..
Заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист са връчени на ищеца
М. О. на 16.12.2021 г., видно от покана за доброволно изпълнение по изп. д. №
581/2021 г. по описа на ЧСИ И. Ц.
На 21.12.2021 г. длъжникът М. Д. О. е подал възражение по чл. 414 от ГПК вх.
№ 19666/21.12.2021 г., както и частна жалба против Разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение, с искане за спиране на изпълнителното производство. С
Определение № 2269/21.12.2021 г. съдът е оставил без уважение частната жалба, което
е било потвърдено с Определение № 629/12.07.2022 г. на ВТОС по в. ч. гр. д. №
65/2022 г.
По молба на длъжника М. М. с Определение № 186/31.01.2022 г. по ч. гр. д. №
552/2021 г., след внасяне на надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД,
заповедният съд спрял на осн. чл. 420, ал.1 от ГПК изпълнителното производство,
образувано против солидарните длъжници въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение до приключване на спора относно съществуването на вземането с влязло в
сила съдебно решение.
Възражение срещу заповедта за изпълнение е подадена от длъжника К. Г. Т., по
което съдът е постановил Разпореждане № 5641/17.12.2021 г. за изпращане на
съобщение до заявителя с указания, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. С Разпореждане № 5701/22.12.2021 г., въз основа на искане на
длъжника К. Т., е разпоредил връчването на съобщението да се извърши чрез
пълномощника-юрисконсулт, на адреса му в гр. В..
На 20.01.2022 г. кредиторът „ПИБ“АД е подал искова молба във ВТОС на
20.01.2022г., с която е предявил иск по чл. 422 от ГПК. По исковата молба е
образувано т. д. № 12/2022г. на ВТОС.
С определение от 27.01.2022 г. окръжният съд е разпоредил връчване на преписи
от исковата молба на ответниците, които са подали отговори в срок. На 04.03.2022 г. е
постъпила допълнителна искова молба, която е била разменена с ответниците и същите
са подали отговори по нея (последният е от 18.04.2022 г.). С определение от 28.04.2022
г. ВТОС е прекратил производството по т. д. № 12/2022 г. на осн. чл. 103 във вр. с чл.
3
104, т. 4 от ГПК и по правилата на родовата подсъдност го изпратил на РС-Елена. Това
определение е било обжалвано от страните с и Определение на ВТАС по в. ч. т. д.
№201/2022 г. на ВТАС е било изменено, като делото е изпратено за разглеждане от
ВТРС, където е било образувано гр. д. №3281/2022 г. В това производство е бил
предявен насрещен иск от ответника М. М. против „ПИБ“АД за нищожност на
договора за кредит, материалите по който са отделени и изпратени на ВТОС, където е
образувано гр. д. №15/2023 г.
Производството по гр. д. № 3281/2022 г. на ВТРС е спряно на осн. чл. чл. 229,
ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по гр. д. №15/2023 г. на ВТОС с
влязъл в законна сила съдебен акт.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника
Районен съд – В. да заплатят на ищеца М. Д. О. сумата 26 000 лв. обезщетение за
причинени неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е
достигнал и първостепенният съд.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или
бездействия ответникът да е причинил забавяне в разглеждане на образуваното пред
него заповедно производство. Всички актове на съда са постановени в срок и в
съответствие с разписаната от закона процедура.
За да укаже на заявителя, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземането си, съдът следва да установи, че възражението е подадено в
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и това е изрично предвидено в чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За да установи пък, че възражението е подадено в срок, той следва да изиска от
съдебния изпълнител данни за датата на връчване на заповедта за изпълнение (чл. 418,
ал. 5 от ГПК). С оглед на това, действията на заповедния съд по изискване на данни от
съдебния изпълнител за датата на връчване на заповедта за изпълнение, за да прецени
дали възражението е подадено в законоустановения срок, съответно – за да укаже на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 422 от ГПК, са съобразени със закона.
Неоснователни са твърденията на ищеца за допуснато от ответника нарушение
във връзка с начина на връчване на разпореждането на заповедния съд по чл. 415 от
ГПК – на адреса по седалището на дружеството, вместо на електронния адрес съгласно
чл. 50, ал. 5 от ГПК.
4
На първо място, посоченото от ищеца Разпореждане № 5641/17.12.2021 г. е
постановено от съда на осн. чл. 415 от ГПК по отношение на друго лице – К. Г. Т.,
който, освен пълномощник на ищеца, е и лично задължен по издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК ищецът не може да
предявява чужди права и да претендира обезщетение за нарушения, касаещи други
лица.
На следващо място, формално съдът не е имал задължение за изпращане на
разпореждането на електронен адрес по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК. Съгласно чл.
50, ал. 5 от ГПК, връчването на книжа се извършва на електронния адрес на страната -
юридическо лице (кредитна или финансова институция), какъвто в заявлението не е
посочен (в него е изписана електронна поща на пълномощника-юрисконсулт).
Дори и да се приеме, че съдът е следвало да връчи съобщението на електронната
поща на пълномощника-юрисконсулт по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК, той не е
допуснал забавяне, тъй като незабавно, след като е бил сезиран с нарочно искане, е
изпратил разпореждането по чл. 415, ал. 2 от ГПК на посочения адрес на
пълномощника в гр. В.. Така е изпълнил задължението си по сигурен начин, при това в
най-кратки срокове, да съобщи на кредитора за подадените възражения и да му укаже
да предяви иск за вземането си. Предвид това, действията на съда по връчване на
разпореждането по чл. 415 от ГПК по никакъв начин не са довели до забавяне на
производството, още по-малко може да се твърди, че за ищеца са настъпили конкретни
вреди от тези конкретни действия.
По отношение на действията на съда по подаденото искане по чл. 420 от ГПК:
Произнасянето на съда по молбата с правно основание чл. 420 от ГПК е от
значение за развитието на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения изпълнителен лист, но не и за заповедното производство и за исковото
производство по чл. 422 от ГПК. В този смисъл, произнасянето на съда по спиране на
принудителното изпълнение по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК е ирелевантно в
настоящото производство, в което преценката е съсредоточена върху действията на
съда в заповедното производство и отражението им върху продължителността на това
производство, а не на изпълнителното.
На следващо място, спирането на изпълнителното производство на осн. чл. 420,
ал. 1 от ГПК е постановено от съда в деня на представяне на платежните документи за
внесено обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
По оплакванията в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения:
Отделно от това, че по делото няма данни молбата на пълномощника на ищеца
за отстрочване на делото поради невъзможността да се яви в съдебно заседание да е
5
била докладвана на съдията-докладчик преди провеждане на заседанието и че ищецът
не се е възползвал от възможността да иска отмяна на дадения ход на устните
състезания, за да представи своите доказателства, правото му на защита не е
накърнено. Въззивният съд е уважил доказателствените му искания, допуснал е до
разпит свидетели, но същите не са били доведени, а в молбата си от 03.10.2023 г.
пълномощникът му е оттеглил искането за техния разпит.
Като съобразява всичко изложено по-горе, съдът приема, че не са налице
действия или бездействия на ответника, които да са нарушили правото на ищеца за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което предявеният от него
иск по чл. 2б от ЗОДОВ се явява неоснователен само на това основание и обсъждането
на втората предпоставка от фактическия състав (настъпването на вреди) е излишно.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на
претенцията, съответно – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 211/10.05.2023 год. на Окръжен съд – В. по гр. д.
№ 113/2023 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6