ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
гр. Габрово , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500200 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД,
подадена чрез пълномощника юрк.И. срещу разпореждане на Габровски районен съд по
ч.гр.д.№631/2021г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против И. Ц. Р., за вземанията за лихва за забава в размер на 138,51лв. и
законна лихва в размер на 127.07лв.
В жалбата се излагат доводи за правомощията на заповедния съд по чл.411,ал.2,т.3
ГПК,цитира се съдебна практика и се оспорват изводите на съда относно отказа да уважи
искането на жалбоподателя за присъждане на законна лихва от 127,07лв. за процесния
период, поради твърдяната недължимост на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги. Излагат се доводи ,че съгласно действащото право ,присъждането на
законна лихва е последица от уважаване на главния иск и тъй като не се предявява като
самостоятелен иск,то не се дължи държавна такса. СПН се разпростира върху главния
иск,но не и върху размера на законната лихва, размерът на която подлежи на установяване
в изпълнителното производство. Жалбоподателят счита ,че това е приложимо и за
заповедното производство. Относно лихвата за забава се твърди,че кредиторът има право да
получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок,както и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане, като не е налице
анатоцизъм.Кредиторът на основание чл.33 ЗПК и ОУ е изчислил и претендирал
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото
плащане за посочения в заявлението период – лихва за забава в размер на 138,51лв.
1
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване искането на
заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно обжалваното вземане.
Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №421 от 09.04.2021г. по
ч.гр.д.№631/2021г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлено заявлението на
„Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против И. Ц. Р. за следните суми: 1. сумата 1113,84 лева – непогасено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; 2. сумата 30 лева – непогасени такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземанията за периода 20.07.2019 – 11.08.2020г., 3. сумата
138,51 лева– лихва за забава от 06.07.2019г. до 11.08.2020г.,начислена при спазване на
ЗМДВИППП, 4. сумата от 127.07лв. лихва за забава от 11.08.2020г. до 25.02.2021г.,
начислена при спазване ЗМДВИППП.
Предмет на обжалване е постановения с обжалваното разпореждане отказ за идваване
на заповед по чл.410 ГПК относно сумата 138,51 лева– лихва за забава от 06.07.2019г. до
11.08.2020г. и сумата от 127.07лв. лихва за забава от 11.08.2020г. до 25.02.2021г.
За да отхвърли заявлението за двете процесни вземания за лихви, заповедният съд е
приел, че при частичното отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК относно
претендираната сума за предоставяне на допълнителни услуги , то по отношение на
претендираните лихви не е уточнено върху каква главница са начислени и дали тя включва
и цената на допълнителните услуги.
Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи , намира жалбата за неоснователна.
За да отхвърли заявлението за процесните две вземания за претендирани лихви,
заповедният съд не се е позовавал на неравноправна договорна клауза,а на начина на
формиране на тези две вземания, като е приел,че не е уточнено върху каква главница са
начислени и дали тя включва цената на допълнителнителните услуги.
Въззивният съд намира разпореждането в обжалваната му част относно лихвата за
забава в размер на 138,51лв. и лихва в размер на 127.07лева , за правилно. В заявлението
по чл.410 ГПК не е посочено как е формирана главницата, върху която е начислена всяка от
двете претендирани лихви и дали в нея се включва вноската по зкупен пакет от
допълнителни услуги,която формира общия размер на месечната вноска от 99,60лв.
съгласно приложения към договора погасителен план.Предвид на това и при отхвърляне на
заявлението по чл.410 ГПК за сумата,претендирана като дължимо възнаграждение по
закупен пакет допълнителни услуги, не може да се приеме,че процесните лихви са дължими
2
изцяло само върху сумата,за която е постановено издаване на заповед по чл.410 ГПК –
главница от 900лв.
На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без
уважение,като неоснователна,а разпореждането в частта относно обжалвания отказ за
процесните две вземания : сумата 138,51 лева– лихва за забава от 06.07.2019г. до
11.08.2020г. и сумата от 127.07лв. лихва за забава от 11.08.2020г. до 25.02.2021г., следва да
бъде потвърдено.
На основание изложеното , въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №421 от 09.04.2021г. по ч.гр.д.№631/2021г. по
описа на Габровски районен съд в частта,с която е отхвърлено заявлението на „Профи
Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. Ц.
Р. за следните суми: сумата 138,51 лева– лихва за забава от 06.07.2019г. до 11.08.2020г.
/начислена при спазване на ЗМДВИППП/ и сумата от 127.07лв. лихва за забава от
11.08.2020г. до 25.02.2021г. /начислена при спазване на ЗМДВИППП/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3