Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Плевен,08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ
граждански състав, в публичното заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева като разгледа докладваното от
съдията Ширкова гр. д. № 1875 по описа за 2019
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е образувано по предявен
от ЕТ „*, със седалище и адрес на управление *** против „* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от К* Ч*. Ищецът
твърди, че е собственик на седлови влекач марка „* и
прикачено към него бордово полуремарке марка *
Твърди, че на *. около 10:00ч. по първокласен път 2 от гр.Р* към гр.Р*, в
дясната за него пътна лента се движил л.а*, управляван от ***. По същото време
и по същия пътен участък, но в обратна посока, в дясната за него пътна лента се
движела товарната композиция състояща се от седлови
влекач марка „* с ДК № * и прикачено към него бордово полуремарке
марка „*” с peг. №
ЕН *, управлявано от ***. Твърди, че на около 400м. преди с.У*, водачът на л.а.
„*”, без да подава сигнализация със светлинните си пътепоказатели, се отклонил
наляво от праволинейната си траектория на движение. Насочвайки се диагонално
наляво, автомобилът напуснал дясната за него пътна лента, преминал през
средната лента, и навлязъл в лявата, където се сблъскал челно с движещата се в
обратна посока товарна композиция, състояща се от седлови
влекач марка * и прикачено към него бордово полуремарке
марка „**. Ударът и за двата автомобила бил челен в предните им леви части.
След сблъсъка лекият автомобил бил отхвърлен от товарния назад към лентата, по
която той се е движел първоначално, където се установил в спряно положение.
Водачът на товарния автомобил в стремежа си да избегне сблъсъка е предприел
завиване на дясно и след удара продължил движението си като навлязъл в
крайпътните снежни преспи, където се установил в спряно положение. Твърди, че
по случая е образувано ДП № 19/2017г. по описа на ОДМВР - Разград като в хода
на разследването било установено, че причина за възникване на пътното
произшествие е загуба на контрол върху управлението на л.а. * от страна на
водача ***, вследствие на което внезапно и без включени пътепоказатели се
отклонил наляво от праволинейната си траектория на движение. Според назначените
САТЕ загубата на контрол върху управлението на л.а. *” от страна на водача ***,
се дължи на недостатъчно внимание и концентрация от негова страна, в условия на
усложнена пътна обстановка заради покритата с отъпкан и заледен сняг пътна
настилка. Тъй като виновният за настъпване на произшествието водач *** починал
вследствие на получените при произшествието травматични увреждания, Наказателно
производство № 19/2017г. по описа на ОДМВР - гр. Разград било прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр.с. чл. 24 ал.1,
т.4 - деецът е починал.
Ищецът твърди, че в
резултат на произшествието върху МПС, собственост на ЕТ „И.- Я.Я.” - влекач * били нанесени множество повреди, което
наложило да бъде потърсена специализирана помощ за изваждане на товарната
композиция от мястото, на което се установила след произшествието и
транспортирането й до гр.П*. Твърди, че за тази услуга „ЕТ „И.- Я.Я.” заплатил сумата от 2220 лв. видно от данъчна фактура №
375/16 01.2017г. Твърди, че копие от фактурата било предявено на ответното
дружество, тъй като сторения от ищеца разход е последица от виновното поведение
на водача, управлявал застрахования автомобил. Твърди, че по отношение на л.а.
„* е налице сключена застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите”
с ответното дружество „*обективирана в
застрахователна полица № BG/06/117000250754,
сключена на 12.01.2017г., със срок на покритие от 13.01.2017г. до 12.01.2018г.,
като при ответника била образувана щета № 43081411700069. Ищецът твърди, че
след извършен оглед застрахователното дружество констатирало, че ремонта на
товарния автомобил е технически и икономически нецелесъобразен, като щетата
била определена като тотална. Твърди, че на ответника била предявена и фактура
№ 375/16.01.2017г. на стойност 2220.00 лв с ДДС,
която обективира извършен от ищеца разход, който е
последица от виновното поведение на водача на л.а*”. Ищецът твърди, че на 15.09.2017г. * заплатило на ищеца сумата от 19500.00
лева, която според ответника представлява реалната стойност на нанесената щета
върху товарния автомобил. Претендираната сума от
2220.00 лева не била призната от застрахователя за имуществена вреда. Ищецът
твърди, че потърсил мнението на експерт - оценител на автотранспортна техника,
като съгласно заключението му реалната стойност на нанесената щета към датата
на ПТП - 13.01.2017г. възлиза на сумата от 24153.00 лв. Твърди, че при тотална щета размерът на действителната
стойност на нанесената щета върху автомобила се получава след приспадане
стойността на запазените части, които в случая са на стойност 5500.00 лв от реалната стойност на вещта към дата на ПТП -
13.01.2017г. - сумата от 29 653.00 лв. В заключение моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 4653.00 лева, представляваща разлика между
действителната стойност на нанесената имуществена щета върху товарния автомобил
и заплатеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати и сумата от 2220.00 лева, представляваща заплатеното от ищеца
възнаграждение за ползваната услуга по репатриране на товарния автомобил, която
е пряка последица от виновното поведение на водача на застрахования при *
автомобил. Претендира законна лихва от датата на настъпване на произшествието.
В едномесечния срок е постъпил писмен
отговор, с който ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че тъй като е
предявен иск за лихва, ищецът следва да го уточни по размер и период и да плати
държавна такса върху иска. Твърди, че ищецът не е представил банкова сметка ***.
Признава факта, че на 12.01.2017г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ***, ЕГН **********,***, за лек автомобил марка „*”, модел „*” с *, за
което е издадена застрахователна полица № BG / 06 / 117000250754
/ 12.01.2107г., със срок на действие от
13.01.2017г. до 12.01.2018г. Не оспорва, че на 13.01.2017г. е настъпило ПТП на път 1-2, км.74+500, от град
Р* в посока гр.Р*, с участието на застрахования от него по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите автомобил марка „*”, модел „**” с peг. № РР 4094 АР, съгласно
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.01.2017г. на ОДМВР-Разград,
за което са уведомени от ищеца с уведомление за щета от 17.01.2017г., като са
били заявени претърпени материални щети за товарен автомобил марка „*
вследствие настъпилото ПТП. Признава
факта, че ПТП е възникнало по вина на ***, явяващ се водач на автомобил
марка „**”, модел „П*” с peг. *, имайки предвид представеното с
исковата молба Постановление от 07.07.2017г. на
Окръжна прокуратура-Разград по ДП №19/2017г. Признава, че същият има качество на застраховано лице по
смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, а ищеца на трето увредено лице по смисъла на
чл.477, ал.3 вр. с ал.1 от КЗ. Твърди, че във връзка с подаденото от ищеца уведомление била
образувана застрахователна преписка
(щета) № 43081411700069/17.01.2017г. по описа на *. Не оспорва, че по
образувана щета заплатил на ищеца на
14.09.2017г. застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер
на 19500.00 лева, определено по
оценка на застрахователя, видно от т.5 от уведомлението за щета - раздел „Начин
на определяне на размера на застрахователното обезщетение”, чийто размер бил
определен съгласно Наредбата за задължително застраховане №24/08.03.2006г.
Твърди, че тази Наредба е издадена на основание отменения Кодекс за
застраховането, действал до 01.01.2016г., но е
действаща съгласно § 29 от Кодекса за
застраховането, в сила от 01.01.2016г., съгласно
който параграф подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения
Кодекс за застраховането и общите административни актове, издадени на основание
на отменения Кодекс за застраховането, запазват
действието си, доколкото не противоречат на този кодекс. Твърди, че
определеното застрахователно обезщетение за увредения автомобил на ищеца е при
условията на тотална щета. Твърди, че съгласно чл.390, ал.2 от Кодекса
за застраховането „тотална щета” на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността
на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за
обезщетяване въз основа на:
1.
издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите,
или
2.
експертна оценка - при
изплащане на парично обезщетение.
В случая застрахователното
обезщетение е определено по реда на чл.390, ал.2, т.2 от КЗ - по експертна
оценка.
Ответникът твърди, че искът
по чл.432, ал.1 от КЗ, с който ищецът претендира допълнително обезщетение за
претърпени имуществени вреди на увредения товарен автомобил марка „* *, е
неоснователен. Твърди, че ответникът е получил обезщетение в размер на 19500
лева, определено по експертна оценка на застрахователя със съгласието на ищеца по реда на Наредбата за задължително
застраховане №24/08.03.2006г. и със заплащане на сумата от 19500.00 лева ищецът
изцяло е обезщетен от ответника за
претърпените от него имуществени вреди на товарен автомобил марка ** във
връзка с настъпилото ПТП. По отношение на втория иск по чл.432, ал.1 от КЗ
ищецът за обезщетяване на разходите за извършено репатриране на автомобила в
размер 2220.00 лева, представляваща заплатено от ищеца възнаграждение за
ползвана услуга по репатриране на товарния автомобил твърди, че е неоснователен, доколкото твърдяната
„вреда” не попада в обхвата на
застрахователното покритие по чл.493 от Кодекса на застраховането. Ако съдът
приеме, че искът е основателен твърди, че следва да бъде уважен до сумата от
1850 лева, тъй като обезщетението за вреди не е сред предвидените
доставки за начисляване на ДДС /чл.2 от ЗДДС/ и не са налице основания за начисляване на ДДС върху дължимото
застрахователно обезщетение за репатриране на автомобила, тъй като същото не
представлява облагаема доставка по смисъла на чл.2 ЗДДС (в този смисъл Решение от 12.12.2014г. на
Окръжен съд-Варна по в.т.д.№1526/2014г.). Твърди, че ищецът вероятно е
ползвал правото си на данъчен кредит за начисленото ДДС по фактурата в размер
на 370.00 лева и е възстановил същата в патримониума
си, поради което плащането на ДДС в размер на 370.00 лева ще доведе до
неоснователното му обогатяване. Оспорва иска за лихва.
В съдебно заседание страните поддържат
доводите си в исковата молба и писмения отговор. Представят писмени бележки.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Безспорно между страните
е, че на 12.01.2017г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ***, ЕГН **********,***, за лек автомобил
марка „*”, модел „*” с peг. *, за
което е издадена застрахователна полица № BG / 06 / 117000250754 / 12.01.2017г., със
срок на действие от 13.01.2017г. до 12.01.2018г.
Безспорно между страните
е, че на 13.01.2017г. е настъпило ПТП на път 1-2, км.74+500, от
град Русе в посока гр.Разград, с участието на застрахования от ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите автомобил марка „*”,
модел „*” с peг. *, съгласно Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 13.01.2017г. на ОДМВР-Разград, за което са
уведомени от ищеца с уведомление за щета от 17.01.2017г., като са били заявени
претърпени материални щети за товарен автомобил марка „* с peг. № * вследствие настъпилото
ПТП.
Безспорно
между страните е, че процесното ПТП е възникнало по
вина на ***, явяващ се водач на автомобил марка „*”, модел „*” с peг. *, имайки предвид
представеното с исковата молба Постановление от 07.07.2017г.
на Окръжна прокуратура-Разград по ДП №19/2017г. Безспорно между страните е, че
виновният водач има качество на
застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, а ищеца на трето
увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 вр. с ал.1
от КЗ. Безспорно
между страните е, че във връзка с подаденото от
ищеца уведомление била образувана застрахователна
преписка (щета) № 43081411700069/17.01.2017г. по описа на „ДЗИ- Общо
застраховане” ЕАД. Безспорно между страните е, че по образувана щета ответникът
е заплатил на ищеца на 14.09.2017г. застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 19500.00 лева, определено по оценка на застрахователя, видно от
т.5 от уведомлението за щета - раздел „Начин на определяне на размера на
застрахователното обезщетение”, чийто размер бил определен съгласно Наредбата
за задължително застраховане №24/08.03.2006г.
От изготвеното по делото заключение, което
съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че търсената стойност на автомобил влекач *“ с * към датата на
настъпилото ПТП – 13.01.2017г. се определя въз основа на средната претеглена
стойност, получена от оценката по три частични метода за оценка на автомобили.
Така определената стойност се счита за най-близка до реалната. Съобразно
представените от страните данни, вещото лице е дало заключение, че средната
претеглена стойност е 29590 лева. Изготвеното заключение не е оспорено от
страните и съдът приема, че реалната стойност на автомобила влекач „** *към
датата на ПТП е в размер на 29590 лева. От заключението се установява също, че
стойността на „* * с * * като части и възли за втора употреба (заден мост,
диференциал, части от окачване на рама и кабина, гуми, джанти, врати и елементи
от тях, стъкла, спойлери, огледала, странични части монтирани на двигател –
генератор, компресор, глави двигател) КИП, резервоар гориво, оборудване на
кабина, скрап и др.), е 7400 лева. Разликата между двете стойности е в действителност,
определената от вещото лице действителна стойност на нанесената щета вследствие
на претърпяното ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „*“ и е в размер на
22190 лева. От тази стойност след приспадане на платената от застрахователя сума
от 19500 лева, остава разликата от 2690 лева, до която сума е основателен и
предявеният иск.
Що се отнася до претенцията за обезщетяване
на разходите за извършено репатриране на автомобила в размер на 2200 лева, то
съдът приема, че същият е частично основателен. Установява се от представената
фактура, че действително ищцовото дружество е
заплатило на „* сумата от 2200 лева на 16.01.2017г. за репатриране на
увреденото от ПТП МПС. Видно от фактурата е, че в сумата е включено ДДС в
размер на 370 лева. Безспорно се установи между страните, че платеното ДДС е
възстановено на ищеца. Съдът счита, че ако претенцията бъде уважена изцяло в
размер на 2200 лева, то това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, с
оглед на което съдът приема, че искът следва да бъде уважен до сумата от 1850
лева, като за разликата до 2200 лева е неоснователен.
Що се отнася до претенцията за законна лихва
за забава от датата на произшествието, то съдът споделя доводите на ответника. В
случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не
са представени всички доказателства по чл.106, се прилага срокът по чл.496 ал.1 КЗ, съгласно който срокът за окончателното произнасяне по претенцията по
задължителна застраховка „ГО“ не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. Съгласно чл.497 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати : изтичане на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 или изтичане на срока по
чл.496 ал.1, който е тримесечен от предявяване на застрахователната претенция
през застрахователя, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. В случая
се установи, че ответникът е уведомен на 17.01.2017г. с подаване на уведомление
за щета. Не е оспорено от ищеца твърдението на ответника в писмения отговор, че
неколкократно е искал от ищеца представяне на
документи. След установяване на обстоятелството, че е налице тотална щета,
застрахователят е изискал от ползващия застрахователната услуга за представи
удостоверение от компетентните регистрационни органи, че е прекратена регистрацията на процесното МПС поради настъпила тотална щета. Не е спорно,
че ищецът е представил това удостоверение 31.08.2017г. и от тогава е започнал
да тече 15 дневен срок, а самото обезщетение е платено на 14.09.2017г., т.е. в
законовия срок. Срокът от 15 работни дни е изтекъл на 21.09.2017г. и от тогава
ответникът е изпаднал в забава. Поради това и съдът счита, че законната лихва
се дължи от 21.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК
и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 749,79 лева.
Съобразно отхвърлената част на исковете, разноските на ответника са в размер на
229,12 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К*Ч*ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „***, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 4540 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди по повод настъпило настъпило застрахователно
събитие на 13.01.2017г. по договор за застраховка „ГО“ полица № BG /06/117000250754, причинено от водач, управляващ МПС,
застраховано по риска „гражданска отговорност“ при *, ведно със законната лихва
считано от изпадане на ответника в забава – 21.09.2017г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА * със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К* Ч*ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „**, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 520,67 лева разноски съобразно изхода на делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: