№ 15734
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110126650 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „.....................“ ЕООД срещу С. Д. Г. за признаване за
установено, че ответникът дължи следните суми: сумата от 223,33 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №**********/16.02.2012г., ведно със законна
лихва от 15.12.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 221,42 лева
за периода от 13.07.2012г. до 13.03.2013г., както и мораторна лихва в размер на 81,34 лева за
периода от 13.03.2013г. до 14.12.2020г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 8051/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 16.02.2012г. е сключен договор за
револвиращ заем № ********** между „.....................“ ЕООД и С. Г.. Договорът бил
сключен при посочени от ответника параметри, както следва: сума за изплащане на заема -
250 лева; срок на заема- 12 месеца; размер на вноска- 50 лева; дата на погасяване -13-ти ден
от месеца; ГПР- 417,66 %, ГЛП- 202,13 % и лихвен процент на ден- 0,55 %, общо 631,84
лева. Сочи, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора и на 17.02.2012г.
била преведена сумата от 250 лева по посочена от ответника банкова сметка. Ответникът
бил поел задължение да погаси предоставения заем с равни месечни вноски в размер и
срокове според погасителния план, неразделна част от договора за револвиращ заем.
Изготвен бил погасителен план с определени 12 равни месечни вноски в размер на 50 лева с
падежна дата –всяко 13-то число на месеца. Било уговорено договорно възнаграждение в
размер на 221,42 лева, дължимо за периода от 13.07.2012г. до 13.03.2013г. Сочи, че били
заплатени само три погасителни вноски и една частична. Крайният срок за погасяване на
договора бил изтекъл на 13.03.2013г., с изтичане на който била настъпила и изискуемостта
на задължението в пълен размер. Твърди, че размерът на погасеното задължение по
договора бил 206 лева, като сумата от 18,91 лева била отишла за погасяване на лихвите за
забава по кредита съгласно чл. 10.1 от ОУ. Поддържа, че се отказва да търси претендираните
със заявлението лихви за забава в размер на 3,71 лева поради липса на материален интерес и
претендират само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумите. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно, като е посочено, че не дължи изискуемите суми.
С влязло в сила определение от 12.07.2023г. съдът е обезсилил заповед за изпълнение
от 12.02.2021г., издадена по гр.д. № 8051/2021г. по описа на СРС, I ГО, 161 състав, в частта,
с която е разпоредено С. Д. Г. да заплати на „.....................“ ЕООД сумата над 81,34 лева до
85,05 лева, представляваща мораторна лихва /3,71 лева/ за периода от 14.06.2012г. до
13.03.2013г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.
2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния
представител на ищеца, заявено с молба от 11.09.2023г.
Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните доказателства, а именно- Договор за кредит № ********* от 16.02.2012г., Общи
условия на „.....................“ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица,
платежно нареждане от 17.02.2012г. за сумата от 250 лева за извършен превод в полза на С.
Д. Г., известие за одобрение към договор за кредит № **********, погасителен план към
договор за кредит с клиент С. Г., извлечение по сметка към договор за потребителски кредит
№ **********.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание
по делото и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдът е указал
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание с разпореждането от 17.06.2021г.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в исковото и
заповедното производство. Заявителят /сега ищец/ е сторил в заповедното производство
разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева, тоест следва да му се присъдят общо 75 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 125 лева и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100
лева, тоест на ищеца следва да се присъдят общо 225 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „.....................“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, установителни искове, че С.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „..................... № 43, ет. 6, ап. 19, дължи
сумата от 223,33 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№**********/16.02.2012г., ведно със законна лихва от 15.12.2020г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 221,42 лева за периода от 13.07.2012г. до
13.03.2013г., както и мораторна лихва в размер на 81,34 лева за периода от 13.03.2013г. до
14.12.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
2
8051/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.
ОСЪЖДА С. Д. Г., да заплати на „.....................“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 75 лева, представляваща сторените разноски в заповедното производство и
сумата от 225 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на С. Д. Г..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3